№ 192
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600479 по описа за 2021 година
С присъда от 19.03.2021 г. на Софийски градски съд, постановена по
н.о.х.д. № 522/2020 год. подсъдимият Д. Й. И. е признат за виновен в това,
че на 22.07.2019 год. в гр. ***, на ъгъла на ул.“Ивайло“ с ул.“***“ отнел
чужди движими вещи от владението на Л. Ц. Г.,без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои , на обща стойност 154.00лв.,
(телефон марка „Самсунг Галакси Ес5“на стойност 150 лв. и калъф за
документи на стойност 4 лв.) като употребил за това сила и престъплението е
извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" вр. чл.55,ал.1,т.1
от НК го осъдил на 1(една) година „лишаване от свобода" при първоначален
„строг“режим.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен по
обвинението престъплението да е извършено при условията на
чл.29,ал.1,б.“б“ от НК.
С присъдата на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето
през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на
гражданския ищец Л. Ц. Г. сумата от 150.00лв. (сто и петдесет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението.
1
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати
направените по делото разноски , а на основание чл.190, ал.2 от НПК - да
заплати и 5.00 (пет) лева - държавна такса за служебното издаване на един
изпълнителен лист.
Срещу присъдата е депозирана жалба от адв.Т. служебен защитник на
подсъдимия. В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на
материалния закон и е заявено искане за отмяна и постановяване на нова
оправдателна присъда.
Прокурорът от градска прокуратура и гражданският ищец не са взели
становище по жалбата, при изпратен препис.
На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително
заседание делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник
поддържа доводите в писмената жалба.
Гражданският ищец предоставя решението на съда и моли за
снизходителност по отношение на подсъдимия.
Представителят от апелативна прокуратура изразява становище за
законосъобразност на постановения съдебен акт.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид
депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и
служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314 ,ал.1 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за
установено следното:
по жалбата на подсъдимия:
Релевираните в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила са били развити във връзка с този за нарушения на
закона и се свеждат до несъгласието на подсъдимия с доказателствената
основа на приетите фактически положения, наложили правните изводи на
съда относно вината и отговорността му. Въпросът за доказаността на
обвинението е бил разгледан от първата инстанция и е получил правилно
разрешение в изготвените мотиви. Съдът подробно е анализирал събраните
2
доказателства. В мотивите е посочено какви обстоятелства са приети за
установени и въз основа на какви доказателства. При преценка на
доказателствата и настоящият състав намира, че без основание защитникът е
поддържал, че доказателствените източници са били оценявани твърде
едностранчиво, като са взети предвид само онези от тях, които уличават
подсъдимия. Анализът на цялостния доказателствен материал не налага по-
различни изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за
установени, като настоящата инстанция намира, че не следва да внася
изменения относно установената от СГС фактология относно следното:
Подсъдимият Д. Й. И. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***" бл. 11, вх. В, ет. 3, ап. 55.
Подсъдимият е осъждан както следва:
по НОХД № 211/10 г. по описа на PC-гр. Видин, с определение, влязло в
сила на 30.03.2010 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което
е отложено за срок от 3 (три) години;
по НОХД №1580/2011г. на PC - гр.Видин, с определение, влязло в сила
на 16.11.2011г. за престъпление по чл.206, ал.6 т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „пробация“ за срок от 3 (
три) години;
по НОХД № 1864/2011 г. на PC - гр. Видин с присъда, влязла в сила на
22.03.2012г. престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.З от НК, с която му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 ( сто) лева;
по НОХД №1876 от 2011 г. на PC- гр.Видин, с присъда влязла в сила на
31.10.201 Зг. за престъпление по чл. 195,ал.1, т.З, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от
НК. с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
(една) година при първоначален строг режим и на основание чл. 68, ал.1
от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 ( една) година
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 211/10 г. по описа на
РС- гр. Видин.
Съгласно справка от МП, ГД „ИН“ от 24.02.2021г. подс. И. е постъпил
в затвора *** на 23.05.2014г. за изтърпяване на общо наказание от 1 година
лишаване от свобода, определено му по НОХД № 1876/2011г. на PC Видин,
по НОХД № 1580/2011г. на PC Видин и НОХД № 1864/2011г. на PC Видин,
изтърпяно над срока с 5 дни ( приспаднати от пробация и предварителен
арест), като с начало 23.06.2014г. е търпял наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода по НОХД № 211/2020 г. на PC Видин. Освободен от
затвора гр.*** на 08.06.2015г. по изтърпяване.
3
Към м. 07.2019г. подсъдимият И. обитавал без правно основание стая в
изоставена къща, намираща се в гр.***, ул. „***“ . В съседство с него, в друга
стая, също като самостанили се, живеели св. Н. К. и св. Ц. Х.. Стаите били
обезопасявани посредством катинари.
На 22.07.2019 г. св. Л. Ц. Г. посетил стаята, обитавана от св. К. и св. Х.,
придвижвайки се с лекия си автомобил ..Пежо“, който паркирал наблизо. Там
била св. К., с която двамата отишли да пият кафе. След това се върнали и
св.К. възприела, че вратата на стаята, обитавана от подс.И. е разбита. Тя се
обадила по телефона си на познат на И. и го уведомила за случилото се. Подс.
И. се върнал и обвинил св.К. и св. Г., че са отговорни за посегателството,
заплашвайки св. Г., че ще спука гумите и счупи стъклата на автомобила му.
Възникнал скандал. Подс. И. напуснал къщата,а св. Г. го
последвал,опасявайки се подсъдимия да не изпълни заканите си и застанал в
близост до автомобила си. Подсъдимият отишъл в близката градинка, поради
което св. Г. се успокоил и тръгнал да купи бира. Когато се намирал на ъгъла
на ул. „Ивайло“ с ул. „***“, св. Г. бил нападнат в гръб от подс. И., който го
изритал в гърба. От удара св. Г. паднал на колене и лакти, при което изпуснал
на земята телефон марка „Самсунг Галакси Ес 5" на стойност 150,00 (сто и
петдесет) лева и калъф за документи на стойност 4,0 (четири) лева. Тези вещи
подсъдимият И. взел, а св. Г. се изправил и го попитал какво прави. Подс. И.
тогава от областта на кръста си извадил ножица за арматура с поставен трион
и замахнал към главата на св. Г.. Последният вдигнал лявата си ръка, за да се
предпази, в резултат на което получил нараняване с кръвотечение и отново
паднал на земята. Тогава подсъдимият тичешком започнал да се отдалечава
от местопрестъплението към пл. „Македония“. Св. Г. започнал да го
преследва, като в резултат на падането той изгубил джапанките и останал бос.
Подс. И. започнал да го замеря с камъни, а св.Г. молил случайни минувачи да
се обадят на полицията. В течение на гонитбата подс. И. замерил св. Г. с
телефона на последния, който паднал на земята. Подс. И. се насочил към пл.
„Македония“ и на спирката на МГТ се качил на трамвайна мотриса,
управлявана от св. А. Н., който затворил вратите на трамвай и предприел
движение. Св. Г. замерил с камък мотрисата, за да преустанови движението й,
а когато св. Н. спрял на забранителен сигнал на светофарната уредба, му казал
да не потегля. Св.Н. подал сигнал за инцидент чрез паник-бутон и обаждане
до централата, междувременно служители на 04 РУ-СДВР - св. Р. Т. и св. К.
М. възприели гонитбата и се насочили към мотрисата. Св. Н. отворил вратите
на трамвая, полицаите се качили в него, като в най-задната му част възприели
подс. И., който държал в ръцете си арматурна ножица и ключ за гуми, които
изхвърлил на пода и които били иззети впоследствие с протокол за оглед .
Подсъдимият бил задържан, като на мястото на задържането му дошли
служители на 06 РУ СДВР - св. Д. Д. и св. Д. Е., които го отвели в сградата на
06 РУ-СДВР. Там подс. И. предал намиращите се в него 1 бр. ръчна чанта (
черно - бяла), 4 бр. USB кабели, 3 бр. зарядни за мобилен телефон, 5бр.
ключове тип „ шестограм“, 3 бр. клещи, 1 бр. отвертка , 1 бр. ръчен трион, 1
4
бр. катинар, 1 бр. магнит, 1 бр. нокторезачка и 1 бр. електро разклонител.
Заключението на СМЕ, касаеща освидетелстването на св. Г., определя
нараняванията му - кръвонасядане по задна повърхност на гръдния кош
централно и охлузвания по задната повърхност на лява предмишница в
нейната средна трета - като причинили му временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По морфологична характеристика
представляват мекотъканни травми , получени при действието на твърди и
/или тъпоръбести предмети, каквито са човешките крака ( обути в обувки) и
ножица за арматура с поставен трион към нея по механизма на удари е/ или
върху такива предмети.
С определение на СГС, НО, 16 с-в от 25.07.2019г. спрямо подс. И. била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължила до
07.01.2020г„ когато е определение на САС била изменена в парична гаранция
в размер на 700 лв.
Според заключението на приетата по реда на чл.282, ал.З от НПК
съдебно оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е
както следва: мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 5“ на стойност
150,00 (сто и петдесет) лева и калъф за документи на стойност 4,0
(четири)лева
Според заключението на приетата комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, касаеща освидетелстването на подс.И., при него
липсват качествени нарушения на ясното съзнание; налице е зависимост към
опиоиди ( хероин, метадон); могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние му
позволява правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да
дава достоверни обяснения за тях. Наркотичната зависимост представлява
психичен недостатък, ограничаващ възможността му да организира своята
защита и самостоятелно да защитава правата си.
За да приеме за безспорно установената по делото фактическа
обстановка, съдът е събрал и обсъдил доказателства,които прецизно е
посочил: обясненията на подс. И., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на св. Н. К., св. Ц. Х., св. Д. Д., св. Д. Е., св. К. М. и св. А. Н.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Р. Т., дадени в
съдебно заседание и депозираните от него на д.п. /л. 30 от д.п./, приобщени по
реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК. показанията на св. Л.Г., дадени в
хода на съдебното следствие и депозираните от него на д.п. / л.л. 38- 39 от
д.п./, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от НПК,
заключения на съдебно-оценителна експертиза /л.л.23 от д.п./ и съдебно
медицинска експертиза /л.л.44 - 50 от д.п./, приобщени по реда на чл. 282, ал.З
от НПК, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, касаеща освидетелстването на подс.И. /л.л.53-58 от д.п./,
5
потвърдена при разпита на експертите в с.з., протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.07.2019г. / л.л. 28-29 от д.п./, протокол за
доброволно предаване от 22.07.2019г. /л. 27 от д-.п./, СМУ № 552/2019г. /л.
5.41 от д.п./, 2 бр. фишове за СМП /л.л. 42, 69 от д.п./, заповед за полицейско
задържане от 22.07.2019г. /л. 17 от д.п./, справката от БТК ЕАД — Дирекция
4
„Сигурност' от 20.11.2019г. /л. 104 от д.п./, определения на СГС и САС / л.л.
9-11, 12- 14, 91 - 92, 93 - 95, 112 - 115 и 116-120/, справки за съдимост на
подсъдимия /л.л. 76-78 от д.п. и 225-229 от съд.дело/, справка от МП, ГД
„ИН“ от 24.02.2021г. / л.223 от съд.дело/. В мотивите си решаващият съд е
отразил коректно какви факти са установени и въз основа на тях какви изводи
е направил, като въззивната инстанция не съзира каквото и да е
противоречивост в аргументацията на съда. Основните фактически
констатации на първата инстанция са правилно установени, изведени при
липса на нарушения на процесуалните правила, както и не са били допуснати
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал. Въз
основа на правилно изведената фактическа обстановка съдът е приел от
правна страна, че е доказано по несъмнен начин подсъдимият да е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението вменено му от
прокуратурата, каквото съобразявайки наличните релевантни обстоятелства
въззивната инстанция намира, че действително е доказано по категоричен и
несъмнен начин. Изготвените от първата инстанция пространни мотиви към
присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните и на
контролната инстанция (САС) да проследи начина на формиране на
вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти. Решаващият
съд е подложил на задълбочена преценка и анализ събраните
доказателствени източници и прецизно са установени всички обстоятелства,
значими за правилното решаване на делото- доказаност на обвинението.
Първостепенният съд е направил и верни правни изводи. Същите се оспорват
от защитата, но възраженията са неоснователни и не могат да бъдат
възприети и от настоящата инстанция. Неоснователни са и твърденията , че
осъдителната присъда почива на предположения. Необходимо е веднага да се
отбележи, че разследването по делото е установило факти и обстоятелства,
изведени и от доказателствени източници, каквито са свидетелските
показания на св.Г., св.К.,св.Т.,св.Н. ,съдебно медицинска експертиза,
протоколи за оглед на местопроизшествие и доброволно предаване, които
доказват обвинителната теза. Съдът е анализирал и експертните заключения
,които са намерили изрично отразяване в обстоятелствената част на съдебния
акт. Преди всичко следва да се посочи,че за игнориране на едно или друго
доказателствено средство може да се говори само тогава, когато съдът е
оставил без внимание съдържаща се в него информация във връзка с
процеса,т.е. тогава, когато не са изпълнени процесуалните задължения за
обсъждане на дадено доказателство само за себе си и в съвкупност с
останалите източници; напр. когато не е извършен анализ на свидетелските
показания , респ. на обясненията на подсъдимия от гледна точка на
6
убедителност, пълнота, логическа последователност или когато избирателно
са използвани части от тях и извън контекста на цялостния разпит.Факта, че
решаващият съд се е отнесъл с недоверие към едни или други
доказателствени източници (в случая с обясненията на подсъдимия) или е
преценил, че те не следва да се възприемат и кредитират изцяло не означава,
че същите са били игнорирани. А точно обратното. Били са обсъдени и
подробно анализирани. Право на съда е да оцени доказателствата и
доказателствените средства от гледна точка на тяхната валидност,
допустимост и достоверност, като в случая съдът е аргументирал своята теза,
защо те не могат да послужат за надлежна доказателствена основа за
направените от него фактически констатации. Решаващият градски съд е
спазил тези изисквания и в мотивите си е изложил подробни съображения
относно доказаността на обвинението и доводите при които е постановил
осъдителната присъда, като е анализирал всички събрани доказателства.
Според настоящия състав не съществуват основания, изводими от
материалите по делото, да не може да бъде възприета аналитичната дейност
на СГС, поради което и тезата на защитата за неправилно приложение на
материалния закон се приема за неоснователна. На първо място, съдът е
обсъдил обясненията на подсъдимия и правилно е приел, че изложената от
него теза (в частта относно отнемането на вещите) е със защитен характер и
неподкрепена от доказателствата по делото. Съдът е отделил особено
внимание и е обсъдил съществуващите противоречия между обясненията на
подсъдимия и показанията на пострадалия Г., като изводът за това, че
заявеното от гражданския ищец в показанията му на следващия ден след
деянието (от 23.07.2019 год. от ДП) в хронологичното протичане на
събитията и последователността в действията на подсъдимия (проявената от
него агресия предхождаща отнемането на инкриминираните вещи и
отнемането им) е верен и подкрепен и от другите доказателства. Съдът е
посочил, че при разпита на пострадалия в съдебно заседание са констатирани
противоречия с показанията му от ДП в хронологичното протичане на
инкриминираните събития, но това не е било резултат от недостоверност на
изложените от него факти, а житейски обяснимо с изминалия по-дълъг
период от време. Правилно съдът е посочил, че от показанията на св.К. се
установява, че подсъдимият и пострадалият са се познавали и не е имало
личен мотив от който св.Г. да се е ръководел ,за да прояви тенденциозност и
да набеди по някакъв начин подсъдимия. От друга страна, заявеното от
пострадалия за начина, по който е бил нападнат напълно съответства на
констатираните от съдебно медицинската експертизи увреждания:
кръвонасядане по задна повърхност на гръдния кош централно, а предпазното
телодвижение с лявата ръка от режещия предмет - на установените
охлузвания по задната повърхност на лява предмишница в нейната средна
трета. От друга страна е налице и съвпадение на описанието на предмета , с
който е нанесено нараняване на ръката на пострадалия ,с установената при
задържането на подсъдимия предмет – арматурни клещи тип “резачки“. На
7
следващо място от показанията на св.К. е установено, че пострадалият е имал
мобилен телефон,като заявеното от подсъдимия,че е имал три мобилни
телефона и пари безспорно противоречат на отразеното в протокола за
доброволно предаване от 22.07.2019 год. , в който не фигурират тези вещи да
са били предадени от подсъдимия ,респ.да са били притежавани от него.
Съдът е обсъдил подробно и показанията на полицейският служител Т.,както
и показанията на св.Н. (ватман на трамвайната мотриса). Съдът е обсъдил и
обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г. и св.К. относно събитията
предхождащи престъплението, като е посочил, че няма противоречия в
заявеното от тримата, относно наличието на скандал, свързан с разбитата
врата на стаята на подсъдимия и отправените от него обвинения към К. и Г..
При анализа на посочените свидетелски показания не са били
констатирани противоречия (извън посоченото по-горе по отношение св.Г. ) и
съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите
констатации на съда, като по съдържанието си те са напълно годни да
обосноват осъдителните изводи на присъдата. В случая липсват обективно
доказани обстоятелства, които да накърнят достоверността на обсъжданото
доказателствено средство. По делото липсват каквито и да са данни,
поставящи под съмнение добросъвестността на свидетелите. Съдът е
обсъдил и обосновал изводите си и със заключенията на назначените и
изслушани експертизи,които е преценил като пълни и точни,отговарящи на
всички поставени въпроси.
Относно правната страна обосновано и в съответствие с
доказателствата по делото решаващият съд е приел, че деянието се
субсумира по чл.199, ал.1 ,т.4,вр., чл.29,ал.1,б.“а“ НК. На база събраните по
делото доказателства, правилно решаващият съд е приел за безспорно
установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият е отнел
противозаконно от владението на пострадалия посочените и
индивидуализирани по вид и стойност от първата инстанция движими вещи,
като за целта използвал сила за запазване владението върху вещите с
намерение противозаконно да ги присвои. Правилно е преценено,че
престъплението е осъществено и при опасен рецидив (приложен е бюлетин за
съдимост обосноваващ рецидива, при пряк умисъл- съзнавал е обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпване на обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване) .По отношение правната
страна на деянието, законосъобразно е било прието,че грабежът е извършен
чрез използването на сила , за да запази владението върху вещите и да се
улесни установяването от подсъдимия на своя фактическа власт върху
инкриминираните вещи ,предмет на престъплението. Обосновано съдът е
приел, че упражненото насилие (замахнал с ножица за арматура с поставен
трион в нея към главата на пострадалия ,но той се предпазил с ръката си) е
било начин и средство за постигане на целта – запазване на владението върху
вещите и отнемането им, като подсъдимият е съзнавал ,че прекъсва чужда
фактическа власт върху вещите, установявайки противозаконно своя. По
8
отношение на наказанието , настоящият въззивен състав намира, че няма
нарушение на правилата за индивидуализация и същото правилно е
определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК. Съдът е обсъдил
релевантните обстоятелства и прецизно ги е посочил,като настоящият състав
споделя изцяло този подход на решаващия съд. Всички установени по делото
обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност на
деянието са обсъдени и правилно оценени. Настоящият състав обаче намира,
че наказанието макар и определено по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК е завишено
и следва да бъде намалено от една година на осем месеца,като съобразява
факта на краткия период (от няколко минути), в който подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху мобилния телефон, след което е замерил
пострадалия с него. В този смисъл присъдата следва да се измени. Във
връзка с представеното пред САС от защитата постановление за прекратяване
на образувано срещу подсъдимия наказателно производство от 08.01.2013
год. и по което се твърди,че подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ , зачитане не е възможно, защото липсват данни
лицето да е било задържано. В случай,че действително подсъдимият е бил
задържан, то може да бъде зачетено при изпълнение на присъдата. Присъдата
е правилна и в оправдателната и част,както и по отношение на гражданския
иск. По отношение присъдените разноски, следва да се посочи, че е допусната
грешка при присъдената 4 процентна лихва върху уважената част от
гражданския иск, като при 150 лв. размер на гр.иск подсъдимият е осъден да
заплати 50 лв. ,вместо 60 лв. Съдът следва да се произнесе допълнително с
определение в закрито заседание след влизане на присъдата в сила по реда на
чл.306,ал.1,т.4 от НПК. Предвид изложеното и като не намери основания за
отмяна или изменение на постановения съдебен акт , на основание
чл.337,ал.1,т.1, чл.338 от НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
Изменя присъда от 19.03.2021 г. на Софийски градски съд, постановена по
н.о.х.д.№ 522/2020 год.в наказателно осъдителната й част относно
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода ,като го намалява
от една година на осем месеца. Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен
срок от узнаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10