и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 28/17.03.2009 год., постановено по Н.а.х.дело № 1168/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал Янко Недялков Янев от гр.Кърджали за виновен в това, че на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - нанесъл удари, отправил обиди и закани към Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и нанесъл удар на Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба" в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лв. Признал е Ради Рашков Дичев от гр.Рудозем за виновен в това, че на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - блъскал и нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и отправил закани към Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба" в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв. Признал е и Илхан Садък Тахир от гр.Кърджали за виновен в това, че на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - блъскал и нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и отправил обиди и закани към Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба" в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв.Със същото решение съдът е признал Илхан Юсеин Али от гр.Кърджали за виновен в това, че на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба" в размер на 500 /петстотин/ лв. С решението си съдът е признал Бедри Рамадан Халибрям от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - с плъзгащо движение по тревата се врязъл с крак, с бутоните на обувките си в глезените на Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, поради което и на основание чл.304, във вр. с чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 325 ал.1 от НК. Осъдил е Янко Недялков Янев, Ради Рашков Дичев, Илхан Садък Тахир и Илхан Юсеин Али, всички със снета по делото самоличност, солидарно да заплатят по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски, в размер на 405 лв. Недоволни от решението са останали подсъдимите Янко Недялков Янев, Илхан Садък Тахир и Илхан Юсеин Али, всички от гр.Кърджали, които го обжалват чрез защитника си, като твърдят, че решението е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Молят същото да бъде отменено в наказателно-осъдителните спрямо тях части, вместо което да бъде постановено друго такова, с което всеки от тях да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, редовно призовани, като чрез защитника си поддържат жалбата така, както е предявена. Защитника на жалбодателите развива съображения, че в хода на досъдебното производство и на съдебното дирене не се събрали безспорни и категорични доказателства, които да обосноват решението на първоинстанционния съд. Счита, че извършеното от тримата подсъдими деяние по-скоро покрива признаците на непристойни деяния по смисъла на УБДХ. Твърди, че не било станало ясно по делото кого били възмутили деянията на всеки от подсъдимите. Позовава се на допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения по чл.170 и чл.171 от НПК.Не се сочат нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд счита за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните в наказателното производство и от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Янко Недялков Янев е роден на 23.03.1986 год. в гр. Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено средно образование, не е женен, не работи, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Подсъдимият Ради Рашков Дичев е роден на 09.04.1986 год. в гр. Смолян, постоянно живее в гр. Рудозем, има завършено средно образование, не е женен, студент, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Подсъдимият Илхан Садък Тахир е роден на 12.07.1987 год. Ô гр. Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено средно образование, не е женен, студент, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Подсъдимият Илхан Юсеин Али е роден на 23.01.1985 год. в гр. Кърджали, постоянно живее в същия град, има завърено средно образование, не е женен, студент, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Подсъдимият Бедри Рамадан Халибрям е роден на 21.04.1985 год. в гр. Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено средно образование, не е женен, студент, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Към 06.04.2008 год. всички подсъдими били картотекирани като футболисти на ФК „Арда” – Кърджали. На посочената дата - 06.04.2008 год., в 17.00 часа в гр. Кърджали, на стадион „Дружба", започнал футболен мач между ФК „Арда"- Кърджали и ФК „Левски Хюндай"- Стара Загора. С назначително писмо, издадено от Зонален съвет на БФС – Пловдив, за главен съдия на срещата бил назначен св. Георги Ковачев, за помощник - съдии били назначени св.Стефан Стефанов и Станимир Илков, за делегат- св. Иван Божинов, а за четвърти съдия-св. Владимир Евтимов. Първото полувреме на футболния мач завършило с резултат 0:1 в полза на гостите от ФК „Левски” - Стара Загора. През второто полувреме се запазил същия резултат, като недоволни от това развитие на футболния мач, още по време на провеждане на срещата, играчите на ФК „Арда"- Кърджали започнали да отправят обиди и закани към съдиите и най -вече по отношение на помощник - съдията св.Стефанов, като най-активен бил вратаря на ФК „Арда” – Кърджали – подс.Янев / играещ с №12/. Преди края на футболния мач подс.Дичев / играещ с № 5/ заплашил св.Ковачев, че ако даде край на срещата при този резултат, нямало да излезе жив от терена. При даването на последния съдийски сигнал, свидетелите Ковачев и Илков се намирали до страничната линия към централната трибуна на стадиона, а св. Стефанов започнал да се придвижва към тях от отсрещната страна, прекосявайки терена, при което бил пресрещнат от група футболисти на ФК „Арда"- Кърджали, между които и подсъдимите Янев, Дичев, Тахир и Али, които започнали да го блъскат и да му нанасят удари. Подс.Янко Янев нанасял удари с крак на св. Стефанов и го обиждал с думите: „Майка ти ще еба", „Жив от тука няма да излезеш", „Ще те убия". Подсъдимите Дичев и Тахир /играещ с № 10/ блъскали и нанасяли удари с крака по различни части на тялото на св.Стефанов. Подс.Али /играещ с № 7/ също нанесъл удари с крака и с глава по тялото и главата на св.Стефанов. Виждайки случващото се, св.Ковачев веднага тръгнал към св.Стефанов, за да му помогне. В този момент подс.Янев тръгнал към св.Ковачев, като след него тръгнали и останалите футболисти от отбора. Свидетелят Георги Ковачев започнал да отстъпва назад и побягнал. Тогава подс.Янев го догонил и с отскок го ритнал с бутоните на обувките си в областта на главата и тила. Полицейските служители при РПУ-Кърджали, определени със заповед на Началника на РПУ-Кърджали относно разстановка на сили и средства при охраната на футболна среща между отборите на ФК„Арда"- гр. Кърджали и ФК„Левски"- гр. Стара Загора - мъже, между които свидетелите Митко Кьосев, Ангел Желязков, Жечо Жечев и Ангел Павлов, веднага се намесили и отишли до свидетелите Ковачев и Стефанов, като тръгнали да ги извеждат от игрището, към тунела на съблекалните до определената за съдиите стая. Футболистите на ФК"Арда"- Кърджали, сред които подсъдимите Янев, Дичев, Тахир, Али и Халибрям също се били насочили към тунела, при което подс. Тахир обиждал и се заканвал на св. Ковачев с думите: „Ще ти еба майката”, „Жив от тука няма да излезеш"; а подс. Дичев се заканвал на същия свидетел с думите:„Ще те пребия”, „Жив от тука няма да излезеш”. Стигайки до тунела, подс. Янев се засилил и с отскок ударил с крак, с бутоните на обувката си, св.Стефанов отзад, в областта на седалището. С помощта на полицейските служители, свидетелите Ковачев и Стефанов влезли в съдийската стая, където на главния съдия – св.Ковачев, била оказана първа медицинска помощ от св.Мехмедемин Исмаил - определеното медицинското лице за футболния мач, който промил раната зад лявото ухо на св.Ковачев. Непосредствено след това св.Ковачев бил откаран с автомобил от президента на ФК „Арда"- Кърджали- св.Рамадан Дормуш, до ЦСМП- Кърджали, където бил прегледан, след което Ковачев, заедно със свидетелите Стефанов, Илков и Божинов отпътували за гр. Бургас. На 06.04.2008 год. св. Георги Ковачев посетил отделението по съдебна медицина при МБАЛ „БУРГАС"- гр.Бургас, където бил освидетелстван от д-р Парасков и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 135/2008 год. Също на 06.04.2008 год.св. Стефанов посетил отделение по съдебна медицина при МБАЛ „БУРГАС"- гр.Бургас, където бил освидетелстван от д-р Парасков и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 136/2008 год. Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 57/2008 год., на св.Георги Ковачев били причинени: разкъсно - контузна рана, оток, кръвонасядания и одраскване на кожата на главата и шията. Съгласно същото заключение, описаните увреждания са били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия. Вещото лице е дало заключение, че разкъсно - контузната рана в областта зад лявата ушна мида е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 58/2008 год., на св.Стефан Стефанов били причинени кръвонасядане и охлузвания на кожата на седалищната област. Съгласно заключението, описаните увреждания са били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия. Вещото лице е дало заключение, че описаните увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Янев, Дичев, Тахир, Али и Халибрям, дадени пред първоинстанционния съд – частично; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Ковачев, Стефанов, Божинов, Ефтимов, Кьосев, Желязков, Жечев, Павлов, Илков, Исмаил и Парасков, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Бумбаров и Дормуш, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, които съдът кредитира отчасти; от писмените заключения на вещото лице д-р Маринов по назначените на досъдебното производство 2 бр. съдебно-медицински експертизи по писмени данни и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд; както и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, вкл. и гласните такива, дадени пред органа по разследването. Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимите в частите им, с които установяват, че по време на мача св.Стефанов псувал и обиждал футболисти от ФК „Арда” – Кърджали; че по повод отсъжданията на главния и страничния съдии - св.Ковачев и Стефанов, след приключване на футболната среща отишли само да искат обяснения от посочените свидетели, като категорично отричат да са имали каквото и да било физическо съприкосновение с тях; че не са удряли, заплашвали и обиждали св.Ковачев и Стефанов. Обясненията им в тези части са противоречиви, нелогични и се опровергават от други гласни и писмени доказателства, събрани по делото – от показанията на свидетелите Ковачев, Стефанов, Божинов, Ефтимов, Кьосев, Желязков, Жечев, Павлов, Илков и Парасков, както и от съдебно-медицинските удостоверения, писмените заключения на вещото лице д-р Маринов по назначените съдебно-медицински експертизи по писмени данни и показанията на същото в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Посочените доказателства са логични, последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като същите установяват по несъмнен начин възприетата от съда фактическа обстановка и следва да им бъде дадена вяра изцяло. Така, свидетелите Ковачев и Стефанов, които са непосредствени участници в случилото се и пострадали от действията на подсъдимите, установяват, че именно подсъдимите Янев, Дичев, Тахир и Али са ги псували, обиждали и са им нанасяли удари с крака, ръце и глава по телата и главите така, както е посочено в постановлението за освобождаване на наказателно производство с налагане на административно наказание, въз основа на което е образувано настоящото съдебно производство. Показанията на посочените двама свидетели се подкрепят напълно и изцяло и от показанията на свидетелите Божинов, Ефтимов, Кьосев, Желязков, Жечев, Павлов и Илков – непосредствени очевидци на случилото се, част от които са и полицейски служители и които не са се показали по никакъв начин като явно заинтересовани от изхода на делото. В тази насока са и обективните данни относно констатираните телесни увреждания на св.Ковачев и Стефанов при извършеното им съдебно-медицинско освидетелстване на другият ден след провеждане на футболната среща, както и показанията на св.Парасков /извършил освидетелстването/, писмените заключения и показанията на вещото лице д-р Маринов, съгласно които доказателства така установените телесни увреждания на двамата свидетели Ковачев и Стефанов напълно съответстват по време и начин на причиняването им на показанията на посочената група свидетели. Действително, от показанията на посочените свидетели се установява, че удари, обиди и закани към св.Ковачев и Стефанов са нанасяли и отправяли и други лица – почти всички футболисти на ФК „Арда” – Кърджали, но това обстоятелство само по себе си не е в състояние да доведе до изводи относно авторството на деянието, различни от направените от първоинстанционния съд, тъй като конкретното участие на всеки от подсъдимите Янев, Дичев, Тахир и Али в извършването на действия по нанасяне на удари на свидетелите Ковачев /по отношение на този свидетел – само от подс.Янев/ и Стефанов, респ. отправяне на псувни, закани и обиди към тези свидетели /от подсъдимите Янев, Дичев и Тахир/, са безспорно установени от съвкупността от събрани по делото доказателства. Вярно е в тази връзка, че в показанията на свидетелите Ковачев, Стефанов, Божинов, Ефтимов, Кьосев, Желязков, Жечев, Павлов и Илков съществуват несъществени противоречия, като част от тях не могат да посочат конкретни действия на всеки от подсъдимите така, както са описани от прокурора в постановлението за освобождаване на същите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но това обстоятелство може да се обясни с изключително динамичната и развиваща се ситуация, различното местоположение на всеки от свидетелите към момента на осъществяване на деянието от всеки от подсъдимите, различната им способност да възприемат с детайли цялостната обстановка на случващото се. По-същественото в случая е, че при извършената съпоставка на посочените доказателства, по несъмнен начин се установява фактическата обстановка такава, каквато е възприета от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Бумбаров и Дурмуш в частите им, в които твърдят, че последния съдийски сигнал футболистите на ФК”Арда” – Кърджали са отишли при главния съдия /св.Ковачев/ и страничния съдия /св.Стефанов/, за да искат от тях обяснения за отсъжданията им, като само размахвали ръце и подскачали около тях, без да им нанасят удари и без да ги обиждат и заплашват. В тази части показанията на двамата свидетели са опровергават от показанията на св. Ковачев, Стефанов, Божинов, Ефтимов, Кьосев, Желязков, Жечев, Павлов, Парасков и Илков, от писмените заключения на вещото лице д-р Маринов и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и от съдебно-медицинските удостоверения №№ 135 и 136, и двете от 07.04.2008 год., на които съдът дава вяра по изложените по-горе в мотивите съображения. Всъщност, нито подсъдимите с обясненията си, нито св.Бумбаров и Дурмуш с показанията си дават логично обяснение на произхода, времето, мястото и начина на причиняване на несъмнено установените телесни увреждания на св.Ковачев и Стефанов, а напротив – същите намират логичното си обяснение в показанията на свидетелите, кредитирани от съда, вкл. и от показанията на св.Исмаил – дежурен лекар при провеждане на футболния мач, който установява, че при влизането му в съблекалнята на стадиона, св.Ковачев е имал рана зад лявата ушна мида, в областта на тила, като същият се е оплакал, че му е лошо, поради което и свидетелят е бил закаран до ЦСМП – Кърджали лично от св.Дурмуш. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че и всеки от подсъдимите Янев, Дичев, Тахир и Али е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав Ýа чл. 325 ал.1 от НК, както следва: подс.Янев - на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - нанесъл удари, отправил обиди и закани към Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и нанесъл удар на Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; подс. Дичев - на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - блъскал и нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и отправил закани към Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; подс. Тахир - на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - блъскал и нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, и отправил обиди и закани към Георги Здравков Ковачев от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; и подс. Али - на 06.04.2008 год. в гр. Кърджали извършил непристойни действия - нанесъл удари на Стефан Желчев Стефанов от гр. Бургас, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи тези изводи и да постанови решението си, с което е признал подсъдимите за виновни и им е наложил посочените по-горе административни наказания, първоинстанционният съд е извършил съвкупна оценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил изключително подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема напълно и не е необходимо тяхното преповтаряне в тяхната цялост. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от всеки от жалбодателите, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че всеки от тримата жалбодатели самостоятелно е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна. Установено е от доказателствата по делото, че на инкриминираните дата и място – на 06.04.2008 год. в гр.Кърджали подсъдимият Янев е нанесъл удари на св.Ковачев и св.Стефанов, както и е отправял обиди и закани към св.Стефанов; подс. Тахир по същото време и на същото място е блъскал и нанесъл удари на св.Стефанов и отправял закани към св.Ковачев; и подс.Али - по същото време и на същото място е нанесъл удари на св.Стефанов. Посочените действия на всеки от тримата подсъдими, макар и по същество да осъществяват признаците на престъпленията „причиняване на лека телесна повреда”, „обида” и „закана с престъпление”, носят белезите и на престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 от НК /което „поглъща” телесните повреди, обидите и заканите, чрез които всъщност се осъществява посоченото престъпление/ от обективна страна. Това е така, тъй като блъскането, ритането, обиждането и заканването, нанесени на/отправени към свидетелите Ковачев и Стефанов е станало на обществено място – на градския стадион „Дружба” в гр.Кърджали, непосредствено след приключването на футболна среща между отборите на ФК „Арда” – Кърджали и ФК „Левски” – Стара Загора, в присъствието на множество други лица – охраняващите срещата полицаи, публика и др. Същевременно, посегателството от всеки от подсъдимите спрямо телесната неприкосновеност на св.Ковачев или Стефанов, както и отправянето на обиди и закани спрямо същите по посочените по-горе начин, време и място на извършването им, без по делото да са налице данни да е бил налице някакъв съществен повод за това, а като израз на недоволството на футболистите на ФК „Арда” – Кърджали от крайният резултат от срещата /всъщност по делото не е установено съдийските отсъждания на свидетелите Ковачев и Стефанов да са били неправилни или извършени умишлено в ущърб на отбора на ФК „Арда” – Кърджали, а напротив – от делегата на БФС св.Божинов е била дадена много добра оценка на съдийството в срещата/, и станало достояние и множество на други лица и предизвикало тяхното възмущение, безспорно представлява извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и израз ващи явно неуважение към обществото, т.е. “хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК, като за обосноваването му първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Следва само да се отбележи в допълнение, че извършвайки инкриминираните деяния по описаният по-горе начин, всеки от тримата подсъдими не само е нанесъл леки телесни повреди и е отправял обиди и закани на друго лице, но чрез това по несъмнено груб начин е демонстрирал пренебрежението си към възприетите в обществото норми на поведение /вкл. и на обществени места/, и на установения обществен ред, както и всеки от тримата подсъдими е изразил явно неуважение към личността и телесната неприкосновеност на друго лице и към обществото като цяло. Още повече, че както бе посочено по-горе в мотивите, всеки от тримата подсъдими самоволно е решил да се саморазправи със свидетелите Ковачев и Стефанов, очевидно пренебрегвайки обстоятелството, че мястото на саморазправата им е стадион, по време на провеждане на спортно мероприятие, в присъствието на много хора /публика/ и на полицейски органи, в чиито служебни задължения влиза охраняването на обществения ред и предотвратяването и санкционирането именно на такива противообществени прояви, което е особено показателно за пренебрежителното отношение на подсъдимите към установения правопорядък и обществения ред. Няма спор по делото и че описаните действия на всеки от подсъдимите - бутане, нанасяне на удари, отправяне на обиди, псувни и закани, са непристойни такива по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. От субективна страна всеки от подсъдимите Янев, Тахир и Али е извършил престъплението при форма на вината – евентуален умисъл, обективиран в поведението му: всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици, преследвайки друга цел - да бъде потърсена равносметка от двамата съдии за крайният резултат от срещата, чрез нанасяне удари и отправяне на обиди и закани, и е допускал настъпването на тези последици, като се е съгласявал с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка и с оглед изложеното по-горе, правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционният съд – че описаните деяния на всеки от подсъдимите Янев, Тахир и Али осъществяват състава именно на престъплението „хулиганство” по смисъла на чл.325 ал.1 от НК, а не представляват дребно хулиганство, санкционирано по УБДХ, какъвто неоснователен довод се прави от защитата на подсъдимите с въззивната жалба. Неоснователен е и довода на защитата на подсъдимите – че нямало данни действията на подсъдимите да са предизвикали възмущение у някого, тъй като, от една страна, публичността на деянието не е елемент от състава на престъплението /както правилно е посочил и първоинстанционния съд/, а от друга страна – от данните по делото е видно, че действията на всеки от тримата подсъдими са станали достояние и са предизвикали възмущение у множество присъстващи лица - делегата на БФС, резервния съдия, полицейските служители, дори и на публиката. Неоснователно е и оплакването на подсъдимите, изложено във въззивната жалба – че на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 170 и чл. 171 от НПК, тъй като дори и да има нарушения при провеждане на разпознаването на лица /очевидно се има предвид, че преди разпознаването не са изпълнени задълженията на разследващият орган по чл. 170 от НПК – да бъдат разпитани разпознаващите за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата и т.н./, то същите не са съществени, нарушаващи правото на защита на подсъдимите, а и дори и да не бъдат взети предвид, авторството на деянията на всеки от подсъдимите Янев, Тахир и Али е установено по несъмнен начин с други доказателства по делото. Показателно в тази връзка е и обстоятелството, че именно тези подсъдими са били посочени в докладите на св.Ковачев, Стефанов и дежурния делегат на БФС – св.Божинов, до Зоналния съвет на БФС – Пловдив като осъществили инкриминираните действия по отношение на свидетелите Ковачев и Стефанов, дало основание жалбодателите да бъдат санкционирани с лишаване от състезателни права за 1 година /респ.2 години/. При налагане на наказанието на всеки от жалбодателите - подсъдимите Янев, Тахир и Али, съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаване на всеки от тях от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за извършеното от всеки от подсъдимите деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 2 години или по-леко наказание - „пробация”, както и наказание „обществено порицание”; никой от тях не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава VIII на НК; и от престъплението на всеки от подсъдимите няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на всеки от подсъдимите първоинстанционния съд е наложил административно наказание “глоба” под средния размер, към минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: 650 лв. на подс.Янко Янев, 550 лв. на подс.Илхан Тахир, и 500 лв. на подс.Илхан Али. При налагане на наказанието на всеки от тези подсъдими, първоинстанционният съд е съобразил конкретните действия на всеки от подсъдимите при осъществяване на хулиганските действия, вкл. и водещата роля на подс.Янев, който е бил основен инициатор за случилото се и най-активен участник при нанасянето на удари на св.Ковачев и Стефанов, на който подсъдим първоинстанционния съд е наложил и най високо по размер административно наказание „глоба”. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на всеки от жалбодателите са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложените на всеки от тях наказания не са явно несправедливи и няма основание за тяхното намаляване, като при налагането им първоинстанционният съд дори е проявил прекален либерализъм, имайки предвид времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението от всеки от подсъдимите. По отношение на наказателно-осъдителната част на решението относно признаването за виновен и санкционирането с налагане на административно наказание на подс.Ради Дичев, както и в частта му, с която подс.Бедри Халибрям е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 325 ал.1 от НК, решението не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила, поради което не следва да се излагат съображения от настоящата инстанция относно неговата правилност в посочените части. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/17.03.2009 год., постановено по Н.а.х.дело № 1168/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |