№ 7375
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110116036 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ от
ищеца В. С. И. срещу ответника „СОТ – сигнално-охранителна техника“
ЕООД за заплащане на сумата 30000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от трудова злополука от 15.05.2023 г.
около 8:20 часа, при управление на специализиран автомобил-инкасо в гр.
София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата 1200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от трудова злополука,
изразяващи се в разликата между полученото трудово възнаграждение и
обезщетението за временна неработоспособност за периода от 15.05.2023 г. до
15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
26.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът В. С. И. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна
на 15.05.2023 г., около 8:20 часа в гр. София при управление на специализиран
автомобил-инкасо, е получил телесни увреждания – фрактура на долния край
на лъчевата кост на лявата ръка и открита рана в областта на главата в ляво,
вследствие на което са му причинени имуществени вреди и неимуществени
вреди – болки и страдания. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД в срока
по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Прави възражение за за съпричиняване на резултата от
страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
1
Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените
в исковата молба доводи, възраженията на ответника и събраните по делото
относими доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, както и че на 15.05.2023 г. ищецът е претърпял злополука по
време на работа, която е установена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО
с Разпореждане № 33155/07.07.2023 г. по чл. 60, ал. 1 КСО на ТП на НОИ –
София град.
Не се спори, че с Решение № 2959/07.05.2024 г., постановено по адм.
дело № 9001/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлено оспорването на ответника
„СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД срещу Решение № 1040-
21485/16.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 33155/07.07.2023
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – София град.
Решението е влязло в сила на 03.06.2024 г.
Видно от приложеното по делото АНД № 17414/2023 по описа на СРС,
НО, с Решение № 1668/08.04.2024 г. Наказателно постановление № 23-4332-
012033 от 09.08.2023 г. на Началник Група ОПП-СДВР е отменено като
незаконосъобразно. С цитираното НП на ищеца В. С. И. е наложена глоба в
размер на 200 лева, за това, че на 15.05.2023г., около 08:20 часа в гр. София, на
ул. „Околовръстен път“, управлявал на товарен автомобил „Фолксфаген
Транспортер“ с рег. № СА9083 ТМ по Северна скоростна тангента, с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към с. Чепинци и на около 500 метра
преди разклона за с. Чепинци, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението, характера на пътя и на превозното средство
/натоварен трафик и наклон/ самокатастрофира в мантинела в дясно, след
което се отклонява и се удря в мантинела от ляво по посока на движението -
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Приет е като доказателство по делото болничен лист № Е 2023 1288080
издаден от д-р Л. К. Илиев – АИПМП ЕООД, съгласно който ищецът е бил
временно неработоспособен поради настъпилата злополука трудова с
диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“ за периода 16.05.2023 г.
– 29.05.2023 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б. Б. се установява, че платените
обезщетения на ищеца за временна неработоспособност за периода от
15.05.2023 г. до 15.09.2023 г., вкл., са общо в размер на 3 314,92 лева, в това
число от Националния осигурителен институт - 3 226,14 лв. и от работодателя
“СОТ - Сигнално-охранителна техника” ЕООД - 88,78 лв. Брутните трудови
възнаграждения, които би получил ищецът, ако бе продължил да работи на
длъжността, която е заемал, за периода за периода от 15.05.2023 г. до
15.09.2023 г. са общо в размер на 3 488,88 лева, а нетните възнаграждения,
които би получила, са в размер на 2 707,30 лева. Разликата между брутното
трудово възнаграждение, което В. С. И. би получил, ако бе продължил да
2
работи на длъжността, която е заемал, и получените обезщетения през периода
от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г. е в размер на 173,96 лева (= 3 488,88 - 3
314,92), а разликата между нетното трудово възнаграждение и получените
обезщетения е в размер на (минус) -607,62 лева (= 2 707,30 - 3 314,92).
За изяснява на механизма на реализираното ПТП по делото е прието
първоначално и допълнително заключения на съдебна автотехническа
експертиза, изготвени от вещото лице инж. Й. Д. Й.. От същите се
установява, че на 15.05.2023 г., около 08:20 часа, товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“, с рег. № СА9083ТМ, управляван от ищеца В. С. И.
се движи по Северната скоростна тангента, с посока от бул. „Рожен“ към бул.
„Ботевградско шосе“, и на около 500 метра преди разклона за с. Чепинци,
поради несъобразена скорост, водачът губи контрол върху управлението на
автомобила, отклонява се вдясно и се удря (приплъзва) в предпазната
мантинела от дясната страна, след което се отклонява вляво и се удря в
предпазната мантинела от лявата страна. Вещото лице е посочило, че в
приложения по делото снимков материал са видни задирания по асфалтовото
покритие, с дължина около 5 метра, завършващи на мястото на установяване
на автомобила след удара, оставени вследствие на плъзгането на предна лява
джанта след изпадането на гумата, както и че района на настъпване на удара в
дясната и след това в лявата мантинела не се наблюдават спирачни следи.
Експертът сочи, че по делото няма приложен огледен протокол или други
доказателства, от които да може да се даде заключение в кой точно момент се
е спукала предна лява гума и съответно в кой момент е изпаднала от джантата.
Според вещото лице от изготвения на мястото на събитието снимков материал
по никакъв начин не може да се определи с какви гуми е бил оборудван
процесният автомобил и доколкото предна лява гума липсва изцяло. От
направена от експерта проверка по номера на рамата е видно, че процесният
автомобил заводски е оборудван с гуми с размер 215/65 R16C, с теглови
индекс 107/105 Т, което означава допустимо натоварване на всяка гума до 975
кг., общо допустимо натоварване на гумите 4 х 975 кг. - 3900 кг. или
значително по-високо от максимално допустимата маса на процесното МПС
по талон. Експертът сочи, че от снимковия материал изготвен на мястото на
ПТП е видно, че по дясната страна на процесното МПС са налични
деформации изразяващи се в две успоредни линии по цялата дължина на
автомобила, типични за при плъзващо съприкосновение с предпазна
мантинела, както и че не се наблюдават увреждания по дясната мантинела,
считано по посоката на движение. Разпитан в открито съдебно заседание
експертът заявява, че при спукване на лява гума по време на движение на
автомобила, превозното средство би се отклонило наляво.
По делото е представена и приета медицинска документация, която не
следва да се обсъжда отделно от изготвеното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза от вещото лице д-р Д. Н. Н. се установява, че при ПТП на
15.05.2023 г. ищецът В. С. И. е получил разкъсно-контузна рана на главата в
ляво теменно и счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на лявата
3
ръка. Експертът сочи, че раната на главата е причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно на живота, а счупването на
лакътната кост на лявата ръка в областта на бодилестия й израстък
(вътреставно) е причинило на пострадалия трайно затруднение в движенията
на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. Според вещото лице
раната на главата оздравява за 10-14 дни с образуване на белег, а костното
зарастване на счупването на лакътната кост оздравява за 1,5-2 месеца като не
се установяват медицински данни за настъпили усложнения. Експертът сочи,
че към момента на прегледа ищеца е в добро общо състояние, налице са
запазени по обем движения на флексия на пръстите на лявата ръка, но с леко
намалена мускулна сила като не са налице данни за тежки увреди на опорно-
двигателния състав на лявата ръка, които да обособят инвалидизиране.
Вещото лице подържа, че към момента ищецът е възстановен максимално и не
изпитва болки и страдания като е налице реална възможност да изпитва
непостоянни болки и променена чувствителност на лявата ръка в посочените
от него 2, 3 и 4 пръсти. Разпитан в открито съдебно заседание експертът
заявява, че е възможно да има и някакви намаления в движенията на китката,
което да не е налично към момента на прегледа, както и че най-вероятно има и
е налице увреждане на нервния сноп хранещ съответните пръсти, което за да
бъде установено по категоричен начин, трябва да се проведе нервно мускулно
електрическо изследване.
От показанията на свидетеля Росен Радославов Радойков се установява,
че същият се е возил в автомобила на предна дясна седалка към момента на
трудовата злополука. Свидетелят сочи, че бил заспал по пътя и се събудил при
удар на автомобила в дясната мантинела. Поддържа, че когато отворил очи по
време на удара тялото на ищеца и водач на автомобила се наклонило към
свидетеля. Навежда твърдения, че след първоначалния удар колата се
приплъзнала, минала през три ленти за движение леко се ударила в лявата
мантинела където спряла. Сочи, че при последния удар в лявата мантинела,
тялото на свидетеля се наклонило към ищеца и водач на автомобила.
Поддържам че и преди е работил с ищеца, както и че си е създал впечатления,
че на ищеца постоянно му се спи.
От показанията на свидетеля Иво Боянов Тодоров се установява, че
същият към момента на трудовата злополука се е возил на трета седалка в
автомобила – на задната седалка зад шофьора. Сочи, че си гледал телефона,
когато забелязал, че ищецът и водач на автомобила се накланя към
десностоящия до него и автомобилът променя посоката си движение леко
вдясно. След като свидетелят извикал ищецът по име, той се изправил,
автомобилът леко се приплъзнал в дясната мантинела и завил в ляво към
лявата мантинелата, последвал удар в мантинелата и автомобилът спрял в
лявото платно на тангентата. Свидетелят поддържа, че си ударил дясно рамо в
бронировката отзад на автомобила при удара в лявата мантинела.
От показанията на свидетеля Магдалина Илиева Стоянова се
установява, че след катастрофата ищецът получил физически травми на
дясната ръка, накуцвал с единия крак, продължително време изпитвал силни
болки в главата и затруднения да се обслужва с една ръка. Поддържа, че
4
ищецът почти се е възстановил от физическите травми, но продължава да
изпитва психически болки и страдания, макар и да не споделя за тях. Навежда
твърдения, че ищецът имал нарушения на съня, натрапчиви мисли и
притеснения за произшествието, възстановяването, намирането на работа и
осигуряване прехраната на семейството.
При тази фактическа установеност съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 КТ.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че през
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на
служебните му задължения, е настъпила посочената злополука, че същата е
призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката
са претърпени имуществени и неимуществени вреди, и в какво се изразяват
същите, както и размерът на вредите, причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания, както и да установи твърденията си, че от страна на работника е
имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с
какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност.
По делото не се спори, че между пострадалия ищец и ответника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „охранител“, звено „Охрана на ценни пратки и товари“, како и че
на 15.05.2023 г. ищецът В. С. И. е претърпял злополука, вследствие на която е
настъпила временна неработоспособност. Посочената злополука има характер
на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила са отразени в
посочените по-горе Разпореждане № 33155/07.07.2023 г. на длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – София град, потвърдено с Решение
№ 2959/07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9001/2023 г. по описа на
АССГ, влязло в сила на 03.06.2024 г. Предвид това съдът приема, че
15.05.2023 г. през време и по повод на извършваната работа В. С. И. при
управление на служебен инкасо автомобил с рег. № СА9083ТМ претърпява
ПТП, вследствие на което получава счупване на долния край на лъчевата кост
на лявата ръка. Няма спор и че за периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г.
ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
Съдът счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
работодателя. Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл.
5
212 КТ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая отговорността на
работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от
обстоятелството, че между него и ищцата е било налице трудово
правоотношение и че злополуката е приета за трудова, станала през време и по
повод на извършваната работа. По тези съображения искът по чл. 200 КТ за
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
При това положение следва да се разгледа възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия поради проявена груба
небрежност – допуснал е да заспи зад волана, да се движи с несъобразена
скорост и с неадекватни действия при управление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. В съдебната практика (решение
№ 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г. на І г.о. и № 348 от 11.10.11г. по гр.д.
№ 387/10г. на ІV г.о. по чл.290 от ГПК, както и в № 977 от 14.01.2010г. по гр.д.
№ 298/09г.на ІV г.о.) се приема, че грубата небрежност е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би
положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни
условия, както и че небрежността ще е груба когато служителят е съзнавал,
предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е
установено, че служителят е извършвал работата си при липса на елементарно
старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични
правила и изисквания за безопасност като преценката е конкретна и зависи от
фактите по делото.
В настоящия случай съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице по допуснатата и приета по делото съдебна автотехническа експертиза,
от която се установява механизма на ПТП, а именно, че на 15.05.2023 г., около
08:20 часа, товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. №
СА9083ТМ, управляван от ищеца В. С. И. се движил по Северната скоростна
тангента, с посока от бул. „Рожен“ към бул. „Ботевградско шосе“, и на около
500 метра преди разклона за с. Чепинци, поради несъобразена скорост,
водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила, отклонил се
вдясно и се ударил (приплъзнал) в предпазната мантинела от дясната страна,
след което се отклонил вляво и се удряил в предпазната мантинела от лявата
страна. Показанията на разпитаните свидетели очевидци Росен Радославов
Радойков и Иво Боянов Тодоров са категорични, че преди окончателния удар и
спиране на автомобила в лявата мантинела е имало леко и своеобразно
„приплъзване“ на автомобила в дясната мантинела. В тази си част показанията
на свидетелите за ясни, логични, последователни, кореспондиращи си
помежду си и с останалия по делото доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира на основание чл. 172 ГПК. Макар и служители на дъщерно
дружество на ответника, свидетелите ясно заявяват фактите и
обстоятелствата, които лично са възприели, добросъвестно признават за кои не
могат да формират спомен, без да се установява стремеж у свидетелите да
6
депозират угодни за някоя от страните показания. Експертът по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза сочи, че от снимковия материал изготвен
на мястото на ПТП е видно, че по дясната страна на процесното МПС са
налични деформации изразяващи се в две успоредни линии по цялата
дължина на автомобила, типични за при плъзващо съприкосновение с
предпазна мантинела. Обстоятелството, че не се наблюдават увреждания по
дясната мантинела, считано по посоката на движение не разколебава извода на
съда предвид категоричността на свидетелите за ниската интензивност на
първоначалния удар в дясната мантинела.
Не се установява обаче по категоричен начин по делото твърдението на
ответника, че ищецът е заспал зад волана по време на управление на инкасо
автомобила. Показанията на свидетеля Росен Радославов Радойков, че си е
създал впечатления, че на ищеца постоянно му се спи не са достатъчни в тази
насока. Соченото от свидетелите местоположение на тялото на ищеца
непосредствено преди и към момента на съприкосновение на автомобила с
дясната мантинела – наклонено надясно и върху седящия на предна дясна
седалка свидетел Росен Радославов Радойков се дължи на откъслечни
субективни възприятия на пътниците и според настоящия състав се дължи
именно на удара. В тази насока са и показанията на свидетеля Росен
Радославов Радойков, който заявява, че при последния удар в лявата
мантинела, тялото на свидетеля се наклонило към ищеца и водач на
автомобила.
Не се доказа и твърдението на ищеца, че ПТП е вследствие грубо
нарушение на работодателя, който не е оборудвал специализираният брониран
инкасо автомобил с подходящи за това гуми спрямо изискванията за този вид
МПС. Вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза е
категорично, че от изготвения на мястото на събитието снимков материал по
никакъв начин не може да се определи с какви гуми е бил оборудван
процесният автомобил. От направена от експерта проверка по номера на
рамата е видно, че процесният автомобил заводски е оборудван с гуми с
размер 215/65 R16C, с теглови индекс 107/105 Т, което означава допустимо
натоварване на всяка гума до 975 кг., общо допустимо натоварване на гумите
4 х 975 кг. - 3900 кг. или значително по-високо от максимално допустимата
маса на процесното МПС по талон. Не на последно място, доколкото по
делото няма доказателства, от които може да се даде заключение в кой точно
момент се е спукала и изпаднала от джантата предна лява гума и предвид
заявеното от вещото лице в съдебна зала, че при спукване на лявата гума
автомобилът би се отклонил наляво, както и категоричността на свидетелите,
че първоначално автомобилът се е отклонил надясно и едва след
първоначалното приплъзване в дясна мантинела се е отклонил наляво, ударил
и спрял в лява лента по посока на движение, съдът счита, че не се установява
процесната трудова злополука ПТП да е в резултат неизправност на
автомобила – оборудване с неподходящи гуми.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетелите безспорно се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на ищеца В. С. И. като водач на товарен автомобил „Фолксваген
7
Транспортер“, с рег. № СА9083ТМ, който на 15.05.2023 г. при движение в гр.
София по Северната скоростна тангента, с посока от бул. „Рожен“ към бул.
„Ботевградско шосе“, и на около 500 метра преди разклона за с. Чепинци,
поради несъобразена скорост, изгубил контрол върху управлението на
автомобила, отклонил се вдясно и се ударил (приплзнал) в предпазната
мантинела от дясната страна, след което се отклонил вляво и се ударил в
предпазната мантинела от лявата страна. Същият е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Предвид механизма на ПТП съдът не счита, че се установява виновно
допринасяне от страна пострадалия ищец за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение (груба небрежност). Безспорно
установеното нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата
не съставляват според настоящия състав пренебрегване на основни
технологични правила и изисквания за безопасност, а житейски възможна и
често срещана ситуация. Видно от събрания по делото доказателствен
материал, ищецът след „приплъзването“ на автомобила в дясната мантинела е
положил старание и внимание като се е опитал да овладее и да възстанови
траекторията на движение, който опит е останал безуспешен. Липсата на
спирачни следи в района на настъпване на удара в дясната и след това в лявата
мантинела не сочи на неадекватни действия при управление на МПС при
груба небрежност и не изключва възможността за плавно задействане на
спирачната система.
Ето защо съдът намира, че работодателят не доказа по категоричен и
безспорен начин, че пострадалият е допуснала груба небрежност като част от
механизма на трудовата злополука, която е настъпила през време и по повод
на извършваната работа. Това води и до извод за неоснователност на
възражението на работодателя относно приложението на разпоредбата на 201,
ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя.
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди и съдържанието на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД са изяснени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят всички съотносими
обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
осакатявания, загрозявания, реално причинените морални страдания,
възрастта на пострадалия, общественото му положение, както и всички други
релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
Вследствие на злополуката ищецът е получил разкъсно-контузна рана на
главата в ляво теменно и счупване на стилоидния израстък на лакътната кост
на лявата ръка, като раната на главата оздравява за 10-14 дни с образуване на
белег, а костното зарастване на счупването на лакътната кост оздравява за 1,5-
2 месеца като не се установяват медицински данни за настъпили усложнения,
в който смисъл е заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Поради изложеното съдът намира, че се установява наличието на причинна
връзка между настъпилото увреждане на здравето на ищеца В. С. И. и
8
претърпените от него болки и страдания. Според събраните доказателства,
включително от показанията на разпитания свидетел Магдалина Илиева
Стоянова се установява, че ищецът действително е имал затруднения в
движението на ръката, включително и ежедневното си обслужване. Съдът
преценява показанията на свидетелката Магдалина Илиева Стоянова на
основание чл. 172 ГПК като обективни, безпристрастни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи си помежду си и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелката, макар и в съвместно
съжителство на фактически начала с ищеца, именно като лице от най-
близкото обкръжение на страната е имала възможност да формира преки
впечатления от състоянието на пострадалия след злополуката в процеса на
възстановяване. Разминаването в показанията на свидетеля досежно
конкретната ръка, която е увредена съдът счита за несъществено, дължащо се
отдалечеността във времето на инцидента и заседанието, в което са
депозирани показанията, както и на установеното от вещото лице по съдебно
– медицинската експертиза възстановяване в максимална степен. Следва да се
посочи, че продължителността на възстановителния процес при пострадалата
не трябва да се отъждествява с времето на неработоспособност, която трябва
да се установява от компетентните органи на медицинската експертиза.
Експертът е категоричен, че е налице леко намалена мускулна сила, реална
възможност ищецът да изпитва непостоянни болки и променена
чувствителност на лявата ръка във 2, 3 и 4 пръст и възможни намаления в
движенията на китката. Неизбежно от психологическа гледна точка ищецът е
търпял и търпи и душевни страдания, свързани с конкретните фактически
обстоятелства около настъпване на злополуката, трудното раздвижване и
страха от невъзможността да полага труд с оглед заеманата до момента
длъжност. Несъмнено увреждането на ръката се е отразило на изградените
житейски и трудови навици, за което се събраха и гласни доказателства. При
съобразяване на всичко гореизложено - характера и степента на полученото
увреждане, периода на лечение и възстановяване, периода на наложена
гипсова имобилизация, обстоятелството, че здравословното състояние на
ищеца е възстановено, възрастта, липсата на твърдения лявата ръка да е
водеща, както и съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, то следва да бъде определено по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000,00 лева.
Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен до посочения размер, а за горницата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
от професионално заболяване или от трудова злополука приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука. Върху така определения за справедлив размер
на обезщетението на неимуществени вреди следва да се присъди и законна
лихва от датата на увреждането – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на
9
сумата.
По предявения иск за обезщетение на имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ дължимото обезщетение за
вреди от трудова злополука, следва да се намали с полученото обезщетение
и/или пенсията по общественото осигуряване.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б. Б. се установява, че платените
обезщетения на ищеца за временна неработоспособност за периода от
15.05.2023 г. до 15.09.2023 г., вкл., са общо в размер на 3 314,92 лева, в това
число от Националния осигурителен институт - 3 226,14 лв. и от работодателя
“СОТ - Сигнално-охранителна техника” ЕООД - 88,78 лв. Разликата между
брутното трудово възнаграждение, което В. С. И. би получил, ако бе
продължил да работи на длъжността, която е заемал, и получените
обезщетения през периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г. е в размер на 173,96
лева (= 3 488,88 - 3 314,92), а разликата между нетното трудово
възнаграждение и получените обезщетения е в размер на (минус) -607,62 лева
(= 2 707,30 - 3 314,92).
Като база за изчисляване на разликата, съдът счита, че следва да се
използва средното брутно трудово възнаграждение за длъжността, която е
изпълнявал ищеца. По изложените съображения искът за имуществени вреди
се явява основателен за сумата 173,96 лева, а до пълния претендиран размер
от 1200,00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху така определения за размер на обезщетението за имуществени
вреди следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на иска –
26.10.2023 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете
страни в производството.
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото не е представен договор за правна
защита и съдействие за осъществено процесуално представителство в някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което такова не следва да се присъжда.
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил
работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и
настоящото, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на
исковете.
В тежест на ищеца следва да се присъдят посочените от ответника в
списъка по чл. 80 ГПК суми, от които 500,00 лева – депозит за САТЕ и сумата
3775,20 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната
страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Заплатената сума е съобразена с предвидения размер в чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
10
работа, фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове,
извършените процесуални действия и броя проведени заседания. Съобразно
отхвърлената част, следва да се присъди сумата 2195,98 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавната такса размер на 607,93 лева и депозити за вещи лица в размер на
802,47 лева съразмерно на уважената срещу него част от исковете.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и
депозитите за вещите лица за разглеждане на отхвърлената част от исковете
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
Черни връх № 32А, сграда „Ариес“ ДА ЗАПЛАТИ НА В. С. И., ЕГН
********** с адрес гр. Радомир, ********** на основание чл. 200 КТ сумата
15000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от трудова злополука от 15.05.2023 г. около 8:20 часа, при управление
на специализиран автомобил-инкасо в гр. София, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане и сумата
173,96 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди от трудова злополука, изразяващи се в разликата между полученото
трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за
периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 30000,00 лева и
иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над посочената сума
до пълния предявен размер от 1200,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Радомир, **********
ДА ЗАПЛАТИ НА „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
Черни връх № 32А, сграда „Ариес“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2195,98 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
Черни връх № 32А, сграда „Ариес“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 607,93 лева – държавни такси и сумата 802,47 лева –
депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12