Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Габрово, 26.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово
в открито съдебно заседание от двадесет и осми май, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Бурмова, постави за разглеждане
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 25 на Административен съд Габрово по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-176 от 24.01.2018 г.,
подадена от „МВ Янтра“ АД, гр. Габрово, ЕИК: *********, против Акт за
установяване на задължения № А000921 от 15.11.2017 г., потвърден с Решение №
МДТ-02-23 от 3.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Габрово.
С процесния Акт за
установяване на задължения е установен размера на дължими от жалбоподателя
данъци върху превозни средства за периода от 2012 г. до 2017 г., в едно с
лихвата за забава върху тях, като към 15.11.2017 г. общият размер на
задължението възлиза на 5 849.09 лв., от които 4 665.49 лв. главница и 1 183.60
лв. лихва.
Актът е връчен на адресата
си на 16.11.2017 г., видно от приложено към него известие за доставка. Оспорен
е бил в законния срок по административен ред, като жалбата е подадена по пощата
на 30.11.2017 г., видно от пощенското клеймо /л.13/ до Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Габрово. Оспорва се наличието на посочените в акта ППС
/същите са били бракувани и предадени на вторични суровини/, това, че именно
дружеството-жалбоподател е техен собственик, а от там и наличието на процесното
задължение за данък върху превозните средства.
С Решение от 3.01.2018 г.
Директор Дирекция „МДТ“ при Община Габрово е отхвърлил жалбата, като е счел, че
данъците са дължими и установени по основание и размер. Намира, че автомобилите
са собственост на дружеството-жалбоподател, което, въпреки отправено до него
искане в тази насока, не е представило в Д“МДТ“ – Габрово документ за прекратена
регистрация на автомобилите.
По делото е приложено
известие за доставка, от което е видно, че решението е връчено на жалбоподателя
на 4.01.2017 г. Жалбата се явява подадена в законния 14-дневен срок, видно от
клеймото на пощенския плик, с който е била изпратена, на който е поставена дата
18.01.2018 г., от заинтересовано лице, против подлежащ на съдебно оспорване
административен акт, поради което се явява редовна, процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Задължението на дружеството
е данъчно, установено на база подадена декларация, поради което по отношение на
същото не е налице развило се ревизионно производство. Актът за установяване на
задължение е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ –
поради неплащане на задължението в определения срок и е оспорен по реда и на
основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред ръководителя на звеното за местни
приходи, който се е произнесъл с горепосоченото потвърдително решение. Предмет
на оспорване в настоящото производство не е контролното решение, а първоначално
издаденият Акт за установяване на задължение по декларация. С решението на
контролния орган последният е потвърден, но не от него възникват и не с него се
установяват вече възникнали задължения за жалбоподателя.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест, като с Определение № 97 от 1.02.2018 г. е указал на
страните, че в тежест на ответната страна е да установи, че данъкът върху
превозните средства се дължи за посочените периоди в така посочения размер
именно от жалбоподателя, като собственик или ползвател на процесните МПС-та.
Съответно жалбоподателят, при наличие на такова установяване, следва да докаже
твърденията си – че процесните МПС-та са били бракувани и/или дерегистрирани.
В жалбата си, подадена до
ГАС, данъчно задължения субект развива следните доводи:
1.Актът е мотивиран с това,
че процесните МПС са вписани в регистъра на МВР за пътните превозни средства,
но това не може да е правно основание за възникване на задълженията за данък
върху МПС. Такова се явява подадена от името на дружеството съответна
декларация и собствеността, респективно правото на ползването на тези
автомобили, каквито обстоятелства не са налице. Така процесният ИАА се явява
фактически и правно необоснован, издаден при липсата на реализирана хипотеза на
приложима за случая правна норма.
2.Жалбоподателят навежда
доводи и за нарушение на материалния закон, т.к. според него липсва
материалноправно основание за издаването на процесния акт, понеже данъци от
типа на процесните не се дължат, тъй като не са налице нито обектите, за които
такива са наложени, нито субективни вещни права на дружеството върху тях.
Същите са били бракувани още през 2005 г., видно от приложена фактура и те са
били предадени за вторични суровини. По данни от информационната система на КАТ
върху тях има вписани запори и те се водят на „***“ АД – друг правен субект. Доколко
това друго лице ги притежава обаче е също неясно, с оглед гореизложеното. На
следващо място жалбоподателят сочи, че неговият праводател – „***“ АД е заличен
от Търговския регистър /ТР/ и в КАТ не могат да се регистрират превозни
средства на несъществуващ субект. Съответно и няма основание и начин такива да
се регистрират на името на „МВ Янтра“ АД.
По тези съображения
жалбоподателят моли за цялостна отмяна на процесния ИАА.
Ответната страна, в лицето
на Директор Дирекция “Местни данъци и такси“ /Д“МДТ“/ при Община Габрово,
оспорва депозираната жалба чрез юрисконсулт И.М.. В писмената си защита
страната излага подробно мотивираното си становище, с което моли за отхвърляне
на депозираната жалба. В него тя сочи, че пет превозни средства, визирани в
ИАА, са апортирани от „***“ АД, съгласно Устав на дружеството и вписаните в ТР
на 24.12.2004 г. обстоятелства. По тази причина и на основание чл. 73, ал. 4,
във вр. с чл. 64 от ТЗ техен собственик става дружеството – жалбоподател.
Процесните МПС и към момента са регистрирани в КАТ, в регистъра на ППС,
поддържан от МВР, като регистрацията им не е прекратена. В него като техен
собственик е вписан „*** АД, т.к. не е изпълнено задължението за пререгистрация
от последните им собственици – „***“ АД, праводател на настоящия жалбоподател и
собственик на същите, за което той се явява и данъчно задължено лице по смисъла
на чл. 53 от ЗМДТ. Дружеството е декларирало в Д“МДТ“ при Община Габрово
собствеността си върху превозните средства, като декларацията е била подадена
от неговия главен счетоводител – ***. Ответникът се обосновава с разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ в тази връзка, като сочи, че дружеството не се е
противопоставило на тези нейни действия веднага след узнаването им, поради
което следва да се счита, че подадените чрез нея от името на дружеството
декларации ангажират последното като техен автор и подател. Също така
ответникът се базира и на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, която е
правно основание за издаването на процесния акт и това е посочено в самия него.
След като твърди, че автомобилите са били бракувани и унищожени, то
собственикът им е следвало да декларира тези обстоятелства на основание чл. 54,
ал. 6 от ЗМДТ, като по този начин предяви правото си на освобождаване от данък,
но такива действия не са били предприети.
На основание чл. 168, ал. 1
от АПК съдът извърши служебна проверка не само по отношение на изтъкнатите в
жалбата съображения за незаконосъобразност, но и за наличието на всички
основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
От
фактическа и правна страна по делото се установява наличието на следната
обстановка и съдът прави следните изводи:
Процесният
акт е издаден от старши експерт *** – служител в Д “МДТ“ при Община Габрово,
определен със Заповед № 1662 от 12.06.2017 г. на кмета на същата община за
лице, извършващо дейност по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Решението, с което е оставена
без уважение жалба против акта, е издадено от Директор Д“МДТ“ на общината. Въз
основа на така изложеното ГАС намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган, същият е преминал през задължителна административна проверка
за законосъобразност пред горестоящ, също компетентен според чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ,
орган, поради което се явява действителен.
Дружеството-жалбоподател
е вписано в ТР на 8.05.2008 г. По делото е приложен Устав на търговеца,
публикуван и в ТР. В чл. 10 от него е отбелязано, че при създаването на
дружеството учредителят „***“ АД, Пловдив е направил непарични вноски, описани
подробно в текста в табличен вид. Сред тях са недвижими имоти, машини,
съоръжения, както и няколко ППС, сред които: 1.****
Посочените
в процесния ИАА задължения са за следните превозни средства:
1.
За 2012 г.:
-
Рено рег. № Г 06 76 ПБ
/включено в устава/;
-
Товарен автомобил с рег. №
ЕВ 95 53 А /включен в устава/;
-
Товарен автомобил рег. № Г
19 98 ТВ /включен в устава/;
-
Товарен автомобил рег. № Г
19 33 ТВ /включен в устава/;
-
Товарен автомобил рег. № ЕВ
01 73 АР /непосочен в него/;
2.
За 2013 г. – същите
автомобили;
3.
За 2014 г. – отново същите
пет броя;
4.
За 2015 г. – отново същите
пет броя;
5.
За 2016 г. – отново същите
пет броя;
6.
За 2017 г. – към
предходните пет броя автомобили е добавен ***
В Устава
не са посочени както този *** така и товарният автомобил с рег. № ***. Отразено
е, че вещите, включени в апортната вноска, са собственост на „***“ АД – Пловдив
при учредяването му на 5.10.2004 г.
По делото
е приложена и не е оспорена Фактура № 104 от 9.02.2005 г., издадена от „***“
АД, с получател - „***“ ЕООД, Ловеч, от която е видно, че последното дружество
е получило от издателя й стоманени отпадъци от бракувани автомобили: 1. ***Петте автомобила, за които е бил
начислен данък и през шестте години, са включени в тази фактура. Единствено ***,
за който данни са налице само за 2017 г. и е начислен данък само за нея, не е
включен в описа.
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ТЗ ако акционер, прави непарична вноска, уставът, трябва да
съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й
оценка и основанието на правата му. Приложеният по делото устав не съдържа
информация за оценката на тези МПС, както и основанията за правото на
собственост на акционера, направил апорта. Налице е само описание на обектите.
Посочването в устава, че „Техномер“ АД е собственик на същите, не удостоверява
правото му на собственост върху тях.
ГАС обърна
внимание и на изискването по чл. 73, ал. 2 от ТЗ предвижда, че вноската на
други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване
или прехвърляне. При прехвърляне право на собственост върху автомобили се
изисква писмена форма с нотариално заверени подписи – чл.144 от ЗДвП.
Доказателства, че същата е спазена не са приложени по делото, поради което
съдът следва да приеме, че прехвърляне на такива права по отношение на
процесните пет автомобила от „***“ АД към „***“ АД не е осъществено. По делото
е налице единствено заверка на препис на устава, което не изпълнява условията
на чл. 73, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 144 от ЗДвП. /“Имущественият потенциал на
… ЕООД би могъл да нарасне с набавени чрез увеличаване на капитала нови
непарични средства /в случая с право на собственост върху процесните автобуси/,
само ако е бил осъществен фактическият състав, който включва спазване
процедурата по чл. 72, ал. 2 и чл. 73,
ал. 2 ТЗ за апортиране на имущество.“ - Решение № 1459 от 28.07.2005 г. на ВКС
по гр. д. № 993/2004 г., ГК, IV г. о./. Съответно няма доказателства, че
жалбоподателят е станал техен собственик и че дължи данъци за тези превозни
средства на основание чл. 53 от ЗМДТ, а единият от посочените в ИАА автомобили
дори не е отбелязан в Устава - Товарен автомобил рег. № ЕВ 01 73 АР.
Вписването
в инвентарната книга на определени активи също не е доказателство за възникване
на собственост върху тях. Тази книга съставлява регистър, на основание чл 4,
ал. 4 от Закона за счетоводството и вписванията в нея се правят въз основа на
първични и вторични счетоводни документи, но тъй като такива не са представени,
то не става ясно и доколко вписването в нея е изобщо коректно, за да се ползва
същата като доказателство за придобиване на собственост върху превозните
средства.
Същото
важи и за вписването на автомобилите в регистрите на ПП в МВР. Това вписване не
удостоверява вещно право върху тези превозни средства, нито може да бъде
основание за определяне на данъчнозадължено лице и на дължими от него данъци. Още
повече, че по делото са представени доказателства, че в регистрите на КАТ – ПП
при ОД на МВР – Габрово процесните автомобили са вписани като собственост на
друго лице – „***“ АД. На същите е бил наложен и запор по изп. дело от 2005 г.
с длъжник – същото юридическо лице /л.119 и сл./. До 23.03.2018 г. промяна в
тази регистрация не е налице. В процесния ИАА е отбелязано, че мотив за
издаването му са „данни от регистъра на ППС, поддържан в МВР“, но няма извлечение
от този регистър, в което да са описани процесните МПС като собственост на „МВ
Янтра“ АД.
Жалбоподателят
представя и талони на МПС /л. 385/, от които е видно, че товарен автомобил ****
ЕООД до 28.05.2018 г., когато е отписано от регистрите на КАТ. Товарен
автомобил с рег. № Г 1998 ТВ е също собственост на това дружество, като
регистрацията му е прекратена на същата дата, като за целта представител на
дружеството е декларирал, че контролният талон на този автомобилр е бил
изгубен. Същото доказателство е представено и за МПС с рег. № *** /л.387/. За
товарен автомобил *** е приложено свидетелство за регистрация, от което е
видно, че и той е воден на името на „***“ АД и е снето от регистрация в КАТ на
28.05.2018 г. /л.388/ поради разкомплектоването му. На свидетелство за
регистрация на МПС за лек автомобил *** е направена същата отметка за
собственика и датата на снемане на автомобила от регистрация в КАТ /л.389/,
т.к. той е бил разкомплектован.
С пет броя
декларации, подадени на 8.11.2017 г. от името на дружеството – жалбоподател, на
основание чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е декларирано придобиването на петте
автомобила, посочени в процесния ИАА /с изключение на опела/:
1.***
2.Товарен
автомобил ***, със същия собственик до момента.
3.Товарен
автомобил ***, със същия собственик до момента.
4.Товарен
автомобил *** със същия собственик до момента.
5.Товарен
автомобил ***, със същия собственик до момента.
Жалбоподателят
оспорва декларациите, като подадени от лице, което няма представителна власт по
отношение на дружеството да осъществява такива действия. От назначената
почеркова експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, става ясно, че
декларациите са попълнени и подписани не от изпълнителния директор на „***“ АД-
М.Х.Н., представляващ същото, а от *** – главен счетоводител, за която няма
данни да притежава такова право. Въпреки дадените от съда указания на
ответника, той не представя пълномощни, въз основа на които е приел петте
декларации, подадени от имено на дружеството, но попълнени и подписани от лице
без представителна власт. Представени са пълномощни, депозирани пред други
институции, не и пред Община Габрово, респективно пред Д “МДТ“. Тези пълномощни
не съдържат воля на жалбоподателя за упълномощаване на счетоводителя да подава
декларации от типа на процесните. Пълномощното за НАП предоставя възможност на
г-жа *** да подава пред ТД на НАП – Габрово само ИНТРАСТАТ декларации, да
получи конкретно наказателно постановление, както и да подава месечни
справки-декларации по ДДС и VIES декларации. Друго пълномощно дава право на *** да
декларира недвижими имоти, собственост на дружеството, но не и други обекти на
вещни права. Поради така изложеното ответникът не може да се ползва от тези
пълномощни.
ГАС не
споделя становището на ответника, че във връзка с подаването на тези декларация
е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, т.к. тя се отнася до извършване на
действия без представителна власт само що се касае до сключването на търговски
сделки. Това е систематичното място на уредбата в правния отрасъл /Търговско право/, който е частноправен,
както и в нормативния акт /ТЗ/. Тя не може да се прилага субсидиарно в
публично-правните отношения, каквито са тези по определяне дължимостта на
местните данъци и такси. ЗМДТ предвижда субсидиарното приложение само на ДОПК
по отношение на въпросите, свързани с представителството на данъчно задължените
субекти, а този кодекс не регламентира подобна презумпция за съгласие. Според
чл. 10, ал. 3 от ДОПК юридическите лица
се представляват от лицата, които ги представляват по закон, а ал. 4 предвижда,
че субектите могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено
пълномощно, каквото в случая по отношение на главния счетоводител на
дружеството няма издадено за сучая. Разпоредбата на ал. 5 пък доразвива идеята
на законодателя, като изрично предвижда, че органът по приходите или
съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт
за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя
срок за отстраняване на нередовността. С приемането на декларации, без да е
ясно кой е техен автор и има ли същият представителна власт по отношение на
дружеството, от чието име се подават те, очевидно съответното длъжностно лице,
което ги е приело, не се е справило с този свой ангажимент, от което
ответникът, при когото то работи, не следва да черпи права от неправомерното му
поведение. Въпреки, че в случая е установена нередност в самото начало –
подаването на декларациите, по време на съдебния процес, свързана с
производството по издаване на Акт да установяване на данъчно задължение по
декларация, не са реализирани ангажиментите на данъчния орган по ал. 6, според
която в случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално
действие, което не е условие за допустимостта на производството, и не е
отстранена в определения срок, смята се, че действието не е извършено, а ако
действието е условие за допустимостта на производството /задълженията са
установени на база именно на процесните пет декларации/ и нередовността не е
отстранена, производството се прекратява.
Въз основа
на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният Акт за
установяване на задължения № 921 от 15.11.2017 г. на старши експерт при Община
Габрово, с който се установява дължим данък върху превозните средства, за
периода 2012 г.– 2017 г. на „МВ Янтра“ АД, Габрово, е издаден при липса на
материални и процесуални предпоставки за това: доказано вещно право върху
автомобилите на жалбоподателя; наличие на самите обекти, за които е начислен
данъкът; наличие на надлежно подадена от името на дружеството декларация за
притежанието на същите. По тази причина същият следва да бъде отменен по
отношение на процесните пет автомобила, за които се твърди, че са прехвърлени
като апортна вноска на жалбоподателя от учредителя „***“ АД.
По
отношение на лек автомобил *** по делото са налице данни за собствеността му –
Свидетелство за регистрация на МПС /л.79/, от което е видно, че същото е
собственост на жалбоподателя от 21.07.2015 г. За него в процесния ИАА е
начислен данък от 200.85 лв., както и лихва от 4.27 лв. Такъв за този автомобил
ГАС намира че се дължи. Автомобилът е деклариран своевременно като собственост
на дружеството и данък за него е платен за 2015 г. и 2016 г., видно от
заключението на назначеното по делото вещо лице. Експертът е изчислил, че за
2017 г. дължимият, но неплатен данък съответства на размера, посочен в
процесния ИАА – 200. 85 лв. главница, без да са налице данни за плащане.
Жалбоподателят е оспорил в цялост процесния Акт за установяване на данъчни
задължения, поради което в тази част жалбата му следва да се остави без
уважение, т.к. данък за това МПС се дължи за 2017 г.
Предвид
изхода на спора, ГАС следва да разгледа и своевременно направените от
процесуалните представители на страните искания за присъждане на разноски. Тъй
като жалбата се явява частично основателна то съдът следва да присъди на
страните направени от тях деловодни разноски съобразно уважената, респективно,
неуважената част от жалбата. Общото данъчно задължение по акта възлиза на
стойност 5 849.09 лв., от които законосъобразно отразени като дължими са 205.12
лв., което съставлява 3,5 % от стойността му, а
уважената част е 96.5%. Направените от жалбоподателя разноски се
равняват на 50.00 лв. платена държавна такса; 150.00 лв. заплатен хонорар за
вещо лице; 600.00 лв. договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар или общо:
800.00 лв., от които 96,5 % се равняват на 772.00 лв., която сума следва да се
заплати от ответната страна на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 161 от ДОПК, във вр. с чл. 4 от ЗМДТ.
От своя
страна ответникът е направил разноски, развяващи се на 150.00 лв. заплатен
хонорар за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 161 от ДОПК, във вр.
с чл. 4 от ЗМДТ е ползвал услугите на юрисконсулт, за който при цялостно
отхвърляне на жалбата се дължи възнаграждение от 100.00 лв. или общо разноски
на стойност 250.00 лв., от който неуважената част от жалбата от 3.5 % се
равнява на стойност 8.75 лв., които жалбоподателят следва да заплати на
ответната страна.
Воден от
горното и на горепосочените нормативни основания Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017 г., издаден от ***,
старши експерт при Община Габрово, Дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден
с Решение № МДТ-02-23 от 3.01.2018 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при същата община, с който на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК,
чл.4, ал. 2, чл. 54, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 41 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Габрово е
установен размер на данъчни задължения към 15.11.2017 г. на „***“ АД, Габрово,
ЕИК: ***, произхождащ от данък върху превозни средства, в частта му, относима
за всички МПС за периода 2012, г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., както и
за периода 2017 г. по отношение на ДК 54006892/8.11.2017 г. **** като
незаконосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „***“ АД, Габрово, ЕИК: *** против Акт за установяване на
задължения № А 000921 от 15.11.2017 г., издадено от ***, старши експерт при
Община Габрово, Дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с Решение №
МДТ-02-23 от 3.01.2018 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата
община в частта й по отношение данъчно задължение за 2017 г. за данък върху
превозните средства за 2017 г. относно ДК 54004194/3.08.2015 г. за лек
автомобил *** АС, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община
Габрово да заплати на „***“ АД, Габрово, ЕИК: *** деловодни разноски в размер
772.00 лв. /седемстотин седемдесет и два лева/, съставляващи 96.5% от
направените такива, а именно: 50.00 лв. платена държавна такса; 150.00 лв.
заплатен хонорар за вещо лице; 600.00 лв. договорен и заплатен в брой
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „***“
АД, Габрово, ЕИК: *** да заплати на Община Габрово деловодни разноски в размер
на 8.75 /осем лева и седемдесет и пет ст./ лв., съставляващи 3.5% от неуважена
част от жалба на дружеството против Акт за установяване на задължения № А
000921 от 15.11.2017 г., издадено от ***, старши експерт при Община Габрово,
Дирекция „Местни данъци и такси“, направление „Контрол“, изчислени върху 150.00
лв. хонорар за вещо лице и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА