РЕШЕНИЕ
№ 2686
гр. Пловдив,
17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на трети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело № 1416 по описа на съда за 2019 година, докладвано от председателя,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Р.С.М. ЕГН**********, с адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001617005853-091-001/05.12.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в
която е потвърден и изменен с Решение № 116/25.02.2019г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени спрямо него задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер
на 1762.76 лв. и лихви за забава в размер на 1183.20 лева; за 2013 г. – главница
в размер на 22.92 лв. и лихви в размер на 10.71 лева; за 2014 г. главница в
размер на 69.84лева и лихви за забава в размер на 25.53 лева и за 2016 година
главница в размер на 239.20 лева и лихва за забава в размер на 38.81 лева,
както и задължения по вноски ЗО за периода 2011г в размер на 622.40 лева и
лихви за забава в размер на 433.64 лева, за периода 2012г. в размер на 201.60 и
лихва за забава в размер на 130.29 лева, за периода 2013г. в размер на 220,80
лева и лихви за забава в размер на 117,86 лева, за периода 2014г. в размер на 201.60
лева и лихви за забава в размер на 88.41 лева, за периода 2015г. в размер на 201,60
лева и лихви за забава в размер на 67.92 лева, за периода 2016г. в размер на
201.60 лева и лихва за забава в размер на 47.71 лева и за периода
м.01.-м.07.2017г. в размер на 128.80 лева и лихва за забава в размер на 19.96
лева, всичко публични задължения в размер на 6037.16 лева.
В подадената
до съда жалба се твърди незаконосъобразност на РА поради наличие на съществени
нарушение на административно производствените правила и противоречие в материалноправните разпоредби. Излагат се съображения за
нарушение на принципите за обективност и добросъвестност при упражняване на
правомощията от длъжностните лица, като се сочи, че са формирани неправилни
изводи относно имущественото му състояние. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.Д., който поддържа
жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора взимат
становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като
подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита. Сочи се,
че са налице основания да бъде приложена
разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК за установените публични вземания по чл.48
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011година,
както и че са налице безспорни и категорични доказателства, опровергаващи
направените от органите по приходите изводи. Счита, че е налице недоказаност на
посочените в административният акт основания за облагане и определяне на
допълнителни осигурителни вноски. По изложените съображение се иска да бъде отменен
обжалвания акт. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата, Директор на Дирекция ОДОП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. П., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност
на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и на
база събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Р.С.М. е местно
физическо лице. Ревизионното производство спрямо него е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г., издадена от Началник сектор при ТД на НАП - гр.
Пловдив, връчена с разписка от 24.04.2018г.. С нея е определен обхват на
ревизията, касаещи приложението на ЗДДФЛ
за периода 01.01.2011г. до 31.12.2016г и
вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се
лица за периода 01.01.2011г. до 31.107.2017г.. Като длъжностно лице е посочено, че
тя се издава от Г.Н.Ч.като заместник на. Съгласно приложените заповеди №
РД-09-1230/11.07.2017г. в едно с Приложение№1 и №РД-09-1/03.01.2017г.в едно с
Приложение №1 и №2 на Директор на ТД на НАП-Пловдив, за оправомощаване
на лицата, които имат правомощията да издават ЗВР, липсва възможност Г.Ч.да
замества при отсъствие В.И.в качеството и на Началник сектор. Съгласно Приложение
№1 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г., в случаите на отсъствие на В.И.И., тя се замества от М.Й.Л.. Липсва приложена заповед, с която Г.Н.Ч.като
Началник сектор може като заместващ В.И.И. да издаде
процесната Заповед за възлагане на ревизия с № Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г.,
с която е започнало ревизионното производство.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на
обжалвания ревизионен акт, и е допустима.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.112 ал.1 от ДОПК ревизионното
производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, а
съгласно чл.
112, ал. 2 т.1 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите,
определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В
конкретният случай ревизионното производство е образувано с издаването на ЗВР №
Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г.
от
Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, в качеството му на
заместник на В.И.И. на длъжност Началник сектор.
Органите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени от
директора на ТД на НАП-В. на основание чл.
11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП със заповед № РД-09-1/03.01.2017г. Съгласно тази
заповед при отсъствие на В.И.И.- началник на сектор
за негов заместник е определена М.Й.Л.- началник сектор. Безспорно се е
установява, че В.И.е отсъствала на 04.09.2015 г. -датата на издаване на ЗВР,
което се установява от самата нея. При отсъствието му заповедта за възлагане на
ревизията е следвало да бъде издадена, съответно ревизионното производство
образувано и определени органите по приходите, които да извършат ревизията, от
изрично определения в заповедта на директора на ТД на НАП заместник, а именно М.Й.Л.-
началник сектор. Заместване се извършва в случаите когато лицето, титуляр на
правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. По силата на
изричната писмена заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП,
при отсъствие на титуляра компетентен да определи
органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и техните заместници, е изрично определения в тази заповед заместник.
В случая липсват доказателства за възможността ЗВР да е издадена от Г.Н.Ч.на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, в качеството му на заместник на
В.И.И., на длъжност Началник сектор. С такива
правомощия същият не е разполагал. Това обстоятелство налага извода, че
ревизията е възложена от некомпетентен орган, съответно, че ревизията е
извършена от ревизиращи органи и ръководител на ревизията, определени със ЗВР
от орган, който не е имал такава компетентност, поради което и издадения в
последствие въз основа на нея ревизионен акт от органи по приходите при ТД на
НАП – Пловдив се явява издаден от некомпетентен орган и следва да бъде обявен
за нищожен, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.
С оглед
изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски и същото следва да бъде уважено. Съобразно представения
списък с разноските е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв, като не са представени доказателства за неговото
плащане. Единствено е представено пълмонощно за
процесуално представителство, но не и договор за правна защита и съдействие към
него, нито разписки, респ. др. платежни документи за действително изплащане на
адвокатското възнаграждение. При съобразяване постановката на т.1 от ТР 6/2012,
по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира така
формираната претенция за изплатено адвокатско възнаграждение е недоказана и
неоснователна, поради което не следва да бъде уважена. Следва да бъде уважена
претенцията за изплатени деловодни разноски за образуване на съдебното производство и заплатен депозит
за назначено вещо лице.
Водим от горното, на осн. чл.160 ал.2 и чл.161 от ДОПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
ревизионен акт № Р-16001617005853-091-001/05.12.2018 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив в частта, в която е потвърден и изменен с
Решение № 116/25.02.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, с който са установени спрямо Р. С. М.
*** задължения за
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1762.76 лв. и лихви за
забава в размер на 1183.20 лева; за 2013 г. – главница в размер на 22.92 лв. и
лихви в размер на 10.71 лева; за 2014 г. главница в размер на 69.84лева и лихви
за забава в размер на 25.53 лева и за 2016 година главница в размер на 239.20
лева и лихва за забава в размер на 38.81 лева, както и задължения по вноски ЗО
за периода 2011г в размер на 622.40 лева и лихви за забава в размер на 433.64
лева, за периода 2012г. в размер на 201.60 и лихва за забава в размер на 130.29
лева, за периода 2013г. в размер на 220,80 лева и лихви за забава в размер на 117,86
лева, за периода 2014г. в размер на 201.60 лева и лихви за забава в размер на 88.41
лева, за периода 2015г. в размер на 201,60 лева и лихви за забава в размер на 67.92
лева, за периода 2016г. в размер на 201.60 лева и лихва за забава в размер на
47.71 лева и за периода м.01.-м.07.2017г. в размер на 128.80 лева и лихва за
забава в размер на 19.96 лева, всичко публични задължения в размер на 6037.16
лева
ОСЪЖДА Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП
да заплати на Р. С. М. ЕГН**********, с адрес *** сума в размер на 310 лв. ( триста
и десет лева ), представляваща сторени по делото деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: