Решение по дело №519/2021 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 475

град Плевен, 04.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 519/2021 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от “ЛУКОЙЛ България” ЕООД, гр. София, бул. “Тодор Александров” № 42, срещу решение № 170/15.04.2021 г. по а.н.д. № 553/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт, като не е приложил към разрешаването на процесуалния въпрос по делото тълкувателното решение № 4 от 29.03.2021 г. на Върховния административен съд на Република България. Твърди се, че в тълкувателното решение се дава решение на процесуален проблем, напълно идентичен с обжалвания случай, който се описва по – долу:  срокът за съставяне на АУАН в случаите по чл. 210 а от ЗЗП започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание на процесуалното нарушение, допуснато от актосъставителя и административно - наказващият орган в административната фаза на настоящия процес. Счита се, че от датата 16.06.2020 г. е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, в който органът е трябвало да прецени дали констатираното в констативния протокол може да бъде окачествено като нарушение на някой текст от ЗЗП или друг нормативен акт и да образува административно-наказателно производство срещу дружеството чрез съставяне на АУАН, като този срок е изтекъл на 16.09.2020 г. Сочи се, изборът на дата за установяване на нарушителя, а именно 26.10.2020 г., когато актосъставителят е бил уведомен за решението от заседание на НКЗП за нелоялните търговски практики, този избор е лишен от каквото и да било законно основание. Навеждат се доводи, че това че административният орган не е успял да се организира и е закъснял с решението си дали установеното от проверката на 16.06.2020 г. на бензиностанция „Лукойл“ представлява нелоялна търговска практика, не може да нарушава правата на евентуалните нарушители. Твърди се, че вътрешната организация по вземане на такива решения и препращането им от по-висшестоящи към по-долустоящи звена вътре в органа, няма никакво значение и не може да оправдае неспазване на сроковете, установени с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочва се, че в конкретния случай, административният орган – КЗП, е разполагал с необходимите и достатъчни данни за нарушението и нарушителя още на 16.06.2020 г. Счита се, че вътрешната организация в КЗП е такава, че решението по чл. 68л от ЗЗП на въпроса: дали е налице нелоялна търговска практика се взима от по-висшестоящи органи от КЗП и в конкретния случай, решението просто се е проточило във времето. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът - “ЛУКОЙЛ България” ЕООД, гр. София, бул. “Тодор Александров” № 42, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – „Комисия за защита на потребителите“ РД - Русе, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № № Р-0048869/01.02.2021г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на жалбоподателя „ Лукойл -България“ ЕООД гр. София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Тодор Александров” № 42, представлявано от управителя А.И.М., за това, че на 16.06.2020 г. в бензиностанция „Лукойл Б137“ в гр. Плевен, на ул. „Сторгозия“ № 24, търговецът „Лукойл България“ ЕООД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика - нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляди/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

Основателно е възражението в касационната жалба, че АУАН от 08.12.2020 г.  е съставен извън срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая е налице АУАН  от 29.06.2020 година на л. 11 по нахд № 553/2021 г. по описа на РС Плевен, в който се посочва, че при извършена проверка във връзка със сигнал на 16.06.2020 г. в обекта - бензиностанция „Лукойл Б137“ в гр. Плевен, на ул. „Сторгозия“ № 24, търговецът „Лукойл България“ ЕООД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Към 29.06.2020 година е налице издаден АУАН и информация  относно  нарушителя, който е установен още при извършване на проверката на 16.06.2020 г. и което е отразено в констативен протокол и именно от 29.06.2020 г. следва да се отчита срокът  по ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок за издаване на НП, който изтича на 29.12.2020 година -6 месеца съставяне на акта.

 Процесното НП е издадено на 01.02.2021 година въз основа на АУАН № К-0048869/08.12.2020 г., съставен след  издаване на 28.10.2020 г. на заповед  на председател на КЗП, с която се забранява използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика писмо. В случая обаче е налице образувано административно-наказателно производство със съставяне на АУАН № К-0048864/29.06.2020 г. , което не е прекратено и е недопустимо издаване на друг АУАН на 08.12.2020 г. за същото нарушение при вече издаден акт и по този начин издаденото НП е незаконосъобразно. В тази връзка е и ТР № 4/29.03.32021 г. по т.дело № 3/2019 г. на ОСС на ВАС, в което  се посочва, че в производствата по чл. 210а от ЗЗП срокът за съставяне на АУАН започва да тече откриване на нарушителя т.е. от индивидуализиране на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение и това е именно моментът, в който КЗП има налична информация за индивидуализация на нарушението и това е 16.06.2020 г., и когато е съставен първият АУАН на 29.06.2020 г., но по този АУАН не е налице издаване на НП в преклузивния срок.

Както се посочва в горепосоченото ТР органите на КЗП могат да извършат проверка на обстоятелствата по извършване на нарушението и производството по издаване на заповед за забрана за използване на нелоялна търговска практика не е обуславящо административно-наказателното производство и не е необходимо приключване на същото и едва тогава образуване на административно-наказателно производство,  а в случая има образувано административно-наказателно производство по АУАН от 29.06.2020 г. и административно-наказателно производство по АУАН от 08.12.2020 г. за нарушение, установено на 16.06.2020 г., като издаденото НП на 01.02.2021 г. е постановено по производство, по което АУАН е съставен след изтичане на  3- месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при наличие на АУАН от 29.06.2020 г. , по който не е налице прекратяване на образуваното административно-наказателно производство.

Предвид горепосоченото решението следва да бъде отменено, като бъде отменено  и наказателното постановление.

С оглед изход на делото, искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски, отправено в касационната жалба и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от НЗПП (Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.) съдът намира, че Комисия за защита на потребителите , гр.София следва да заплати на „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, гр. София, бул. “Тодор Александров” № 42 разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 170/15.04.2021 г. по а.н.д. № 553/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № Р-0048869/01.02.2021г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.

Осъжда Комисия за защита на потребителите , гр.София да заплати на „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, гр. София, бул. “Тодор Александров” № 42 разноски в размер на 80 лева

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                 ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                      2. /п/