№ 1280
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330201848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-000947 от 17.02.2021 г., издадено от * група към ОД на МВР Пловдив, с-р
Пътна Полиция, с което на В. А. Д., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл.
185, от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл. 137В, ал. 3 от
ЗДвП.
В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно, като се посочва че жалбоподателят не е извършил
нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, а за нарушението по чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП
посочва, че го е извършил тъй като детето много плачело и повръщало. Моли се за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, релевира се оплакване за нечетливост на акта.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа доводите
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание
не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
1
обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят В. А. Д., на 24.01.2021 г. около 16:10 ч., на в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. Пещерско шосе и бул. Копривщица, управлявал лек автомобил
БМВ 318 ЦИ с рег. № *** негова собственост, с включени къси светлини. На предната
седалка на автомобила управляван от Д. се возили жена и дете на видима възраст около
3-4 години, с ръст под 150 см. без каквото и да е обезопасяване. На това място
служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали свид. *** В. и свид.
И., където жалбоподателя бил спрян за проверка от свид. В.. На патрулния автомобил
на И. и В. с рег. № ***, марка и модел Киа Сийд, било монтирано устройство за
извършване на видеозапис на извършваните от двамата служители на МВР проверки,
което се съхранява в ОД на МВР Пловдив, отдел Вътрешна Сигурност, и което е било
записано на компакт диск марка VERBATIM, DVD+R, с номер 05-01-00-1208 и
изпратено по настоящото производство.
Бил съставен на място АУАН бланков № 909310 от 24.01.2021 г. и същият бил
връчен на лицето, който го приел без конкретни възражения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
основно от вещественото доказателство – компакт диск марка VERBATIM, DVD+R с
номер 05-01-00-1208, на което съдът дава вяра тъй като е изготвено по установения ред
и представлява случаен запис на събитията по смисъла на съдебната практика по НПК,
както и писмените доказателства – Справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. , както и
частично от докладна записка, възражение, както и частично от показанията на
свидетеля В.. Свид. И. не допринася за изясняване на фактическата обстановка, тъй
като свидетеля не си спомня за случая, поради което съдът намира за ненужно да
обсъжда показанията му. Съдът не кредитира показанията на свид. В. в частта им, че е
установил че шофьорът управлява с изключени светлини. Видно от надлежно
приобщения видеозапис се установява, че автомобил с рег. *** се приближава към
служебния автомобил на двамата служители на МВР с включени къси светлини, както
изисква ЗДвП. Поради това противоречие с обективното доказателство срещу
субективния спомен на свидетеля, съдът кредитира видеозаписа, доколкото е видно, че
записаното в АУАН не отговаря на обективната истина. В останалата част съда
намира, че показанията на свидетеля се подкрепят от останалите доказателства и им
дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следват от така представената заповед № 8121з- 952/ 20.07.2017 на МВР, а именно т.
1.2, тъй като актосъставителят е полицейски орган към с-р ПП на ОД на МВР Пловдив
и т. 2.11, тъй като издателя на атакуваното НП изпълнявал длъжността * група в с-р
ПП при О Дан МВР Пловдив.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата
2
на нарушителя.
На първо място съдът не споделя възражението на нарушителя посочено в
жалбата, че актосъставителя не се е представил, тъй като от видеозаписа съдът
установи, че след като се приближава към автомобила полицейският орган спира до
стъклото на водача и се виждат действия подобни на вербална комуникация. Това, в
съчетание с показанията на свид. В. според съда са достатъчна индикация да се
възприеме от фактическа страна, че полицейският служител се е представил на водача.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че дори и да не се беше
представил, това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради няколко причини:
на първо място видно е че същият е служител на ОД на МВР и то конкретно на с-р ПП
от униформеното облекло и знаците по него и служебния автомобил. На второ място в
самия АУАН е записана длъжността и имената на служителя, който го е съставил,
както и на свидетеля по акта. Именно поради тези две обстоятелства, съдът намира, че
не биха били съществено нарушени правата на жалбоподателя при евентуално
непредставяне от страна на служителя.
Съдът не възприема за процесуално нарушение от категорията на съществените,
водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление и факта, че е било
предадено нечетливо копие на съставения АУАН. Действително това представлява
нарушение, но жалбоподателя е разбрал за какво нарушение е съставен АУАН и още
на тази фаза се е възползвал от правото си да подаде възражение в тридневен срок.
Същият видно от възражението е разбрал за какви нарушения му е съставен АУАН и
какви са обстоятелствата отразени в него. Именно поради тази причина съдът не
възпирема тезата на жалбоподателя , че не е разбрал за какви нарушения е ангажирана
отговорността му поради нечетливост на копието на АУАН.
Твърдяните нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в унисон с
ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.В същия е дадена правилна правна
квалификация на установените нарушения.
Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза
от очертаните с акта факти.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството и субективните и обективни елементи на деянието по второто
3
визирано в наказателното постановление нарушение, а именно превозване на дете на
възраст три или повече години с ръст под 150 см. на предна седалка в МПС. Видно от
представения от отдел вътрешна Сигурност видеозапис се установява, че при
спирането от полицейските служители действително на предната дясна седалка (до
шофьорската) в ръцете на жена е превозвано малко дете, без да са поставени
обезопасителни колани, детски столчета или друга система за сигурност. Според
настоящия състав на съда това напълно изпълва хипотезата на чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП,
за превозване на деца с ръст под 150 см. в МПС, което е оборудвано с обезопасителни
системи, но детето се превозва на предна седалка. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението по чл.
137в, ал. 3 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя
от АУАН в тази част. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Следователно
жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление на лек
автомобил не е изпълнил задължението си да превозва дете на три и повече години и
под 150 см. на седалка, която не е предна.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да превозва малко
дете на седалка, която не е предна, може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици за живота и здравето на детето поради правилното му интелектуално
развитие, наличие на висше образование и правоспособност като водач. Затова съдът
намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпването им.
По отношение на първото визирано в акта нарушение съдът намира, че не е
установено то да е извършено от обективна страна, поради което в тази част
постановлението следва да се отмени. Видно от представения от отдел Вътрешна
сигурност при ОД на МВР Пловдив видеозапис, се установява че автомобилът с рег.
**** се движи през кръстовището на бул. Пещерско шосе и бул. Копривщица с
включени дневни светлини.
За размера на наложеното наказание:
По отношение на санкционната норма за нарушението по чл. 137в, ал.3 от ЗДвП
съдът намира, че същата е правилно определена и за пълнота на изложението следва да
се посочи че това се отнася и за санкционната норма и за другото нарушение. Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и
на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват белези на по-ниска обществена опасност в
сравнение с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. Наказанието е точно определено, а не в определени граници.Размерите на
наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се
ревизират от съда и се приемат за правилно определени.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото това не е
първо нарушение на жалбоподателя, видно от справката му за нарушител/водач и
възрастта и ръстът на детето са далеч от предвидения допустими граници, поради
4
което и случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност и степен на
засягане на обществените отношения, съдът намира, че настоящото нарушение не
може да се приеме като такова с незначителни вредни последици, поради което
правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.
Не се приемат от съда довода на жалбоподателя, че превозването на детето на
предна седалка било оправдано, защото същото било разстроено и имало стомашно
неразположение. В този случай ако е невъзможно спирането и успокояването на
детето, то съдът намира, че опазването на неговия живот и здраве следва да вземат
превес над моментния му дискомфорт и не следва поведението на водача да бъде
извинено.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да се отмени в частта, с която на В. А. Д. е наложено наказание глоба на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП следва да се отмени, а за нарушението за което на
основание чл. 183, ал.4, т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП
наказателното постановление следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-000947 от 17.02.2021 г.,
издадено от * група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, в частта с която на
В. А. Д., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 185, от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от
ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-000947 от 17.02.2021
г., издадено от * група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, в частта с която
на В. А. Д., ЕГН ********** с адрес ****, в частта с която на основание чл. 183, ал. 4,
т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., за
извършено нарушение по чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5