Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по подадена касационна жалба на ОД на МВР В. Търново против Решение № 11/9.1.2024г. постановено по НАХД 1547/23г. по описа на Районен съд Велико Търново,с което отменен Е. Ф. С. К № 5785226, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП на Д. З. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 400- четиристотин лева. .

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното възражение на касатора е, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че следва да се ангажира административно- наказателната отговорност на представляващия дружеството – собственик на МПС, а не на Управителя на дружеството ползвател на същото МПС. Посочил е, че макар тази отговорност да е лична, налице е изключение в чл. 189, ал. 5 пр2 и чл.188, ал 1 изр. Второ от ЗДвП , където е посочено, че собственикът отговаря за извършеното нарушение, само в случай, че не посочи конкретно лице ползвател на МПС извън производството по издаване на ЕФ. Счита, че макар да не е попълнена законоустановената декларация, след като е спазена разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45/24.3.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение, спиране от движение на МПС и ремаркета , теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за краткост Наредбата, и дружеството – ползвател е вписано в талона на МПС, това означава, че собственикът го е посочил. Счита, че надлежното вписване в официален документ,свидетелство за регистрация на МПС по изрично направено искане на собственика, е не по- малко доказателство от представянето на Декларация по чл. 189, ал.4-8от ЗДвП . Подобно тълкуване е в унисон с основната цел на законодателя да се понесе отговорността от конкретния извършител на нарушението. Цитира трайната практика на А. съд Велико Търново в посочената насока. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалваното Решение и се постанови ново по същество на спора, с което се потвърди оспорвания ЕФ.

В о.з. не се явява и не се представлява.

Ответник жалба – Д. З. Т. заема становище за неоснователност на така подадената жалба, обективирано в писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата. Споделя аргументите , изложени в нея за липса на процесуални нарушения при издаване на ЕФ. В този смисъл е и цялата досегашна практика на А. съд Велико Търново, част от която е посочена в касационната жалба. Тъй като съдът е приел за установено в решението си, че посоченото в ЕФ нарушение е действително извършено, моли АСВТ да се произнесе с решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и да се потвърди ЕФ.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 11/9.1.2024г. постановено по НАХД 1547/23г. по описа на Районен съд Велико Търново,с което отменен Е. Ф. С. К № 5785226, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП на Д. З. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 400- четиристотин лева. .

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.11.2021г. в 8,53 часа в общ. В. Търново, на път I – 4 при км.133 +490 в посока [населено място] при ограничение от 60 км/ ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26 при движение на МПС , товарен автомобил БМВ Х6 1Х Драйвър 30 Д с рег. № .... е засечена с техническо средство- стационарна радарна система ERES-400 скорост от 76 км/ ч, при спазено отклонение от 3%, надвишаваща разрешената с 16 км/ ч. Видно от приложения Протокол за преглед на системата на 13.04.2022г., и проверка в системата за регистрация на МПС е видно, че собственик на същото е Е. А. Е. и регистриран ползвател Агрокрафт ЕООД, чийто Управител се явява ответник касационна жалба. По делото са били представени доказателства за регистрация в публичния регистър на БИМ на посочената стационарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения като одобрен тип с № 4823 със срок на валидност до 6.10.2019г. След това е извършена проверка обективирана с Протокол № 30-С-ИСИС от 7.09.2021г. който съдържа и извода, че посочената система отговаря на метрологичните изисквания, посочено е ограничението на скоростта в двете посоки в конкретния пътен участък от 60 км.ч.

Горепосоченият ЕФ е бил обжалван пред ВТРС, който с Решение № 332/25.06.2023г. постановено по НАХД 1531/22г. го е потвърдил. При касационния контрол на това Решение, АСВТ го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е дал задължителни предписания по прилагането на закона, а именно от Областно пътно управление Велико Търново да се изиска схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка в посочения пътен участък. Такава е изискана и от нея е видно, че е поставен знак В 26 за ограничение на скоростта от 60 км/ ч за следващите 300 м. Според същата схема стационарната камера е поставена на км.133+490 .

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва ЕФ, и разгледана по същество е основателна. Съдът е изложил подробни мотиви, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Посочил е, че същата е специална по отношение на общия административно- наказателен процес, по конкретно ЗАНН. Законодателят не е посочил като реквизит подпис на издателя, а само отразяване на териториалната структура на МВР, издател на акта. ВТРС е посочил, че стационарната камера е одобрен тип, била е в съответствие с метрологичните изисквания, което се установява от приложените по делото доказателства, като е спазена нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ, визираща, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считан за одобрен такъв. В конкретната хипотеза, това е потвърдено с приложения по делото Протокол за измерване. С оглед на приложените по делото веществени доказателства – разпечатки на показания на техническото средство и приложен снимков материал се доказва нарушението, както и същото се индивидуализира като са посочени обстоятелства, при които е извършено- време, място, средство- МПС, негов рег. №. С оглед на това ВТРС е посочил, че обективните признаци на нарушението са напълно установени, като деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , като правилно са посочени и съответните санкционни норми - . чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП и наказанието е в предвидения от закона размер.

Основанията за отмяна на ЕФ съдът е намерил в това, че неправилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на Управителя на дружеството- ползвател на МПС. След като ЗДвП изрично посочва, че когато нарушението е извършено с МПС собственост на ЮЛ, се ангажира административно- наказателната отговорност на Управителя, освен в случаите, когато същият посочи конкретното лице, ползвател на МПС и приложи свидетелството му за управление. В преписката съдът е намерил, че не се съдържат доказателства да се развила процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП като се издаде ЕФ първо на Управителя на дружеството собственик на МПС и едва ако същият посочи друго лице ползвател, първия ЕФ да се анулира и издаде втори ЕФ – на името на ползвателя. Съдът е посочил, че неправилно АНО е тълкувал нормата на чл.188, ал 2 от ЗДвП разширително за процесуална икономия, като директно е санкционирал лицето, законен представител на дружеството – ползвател. По този начин се е разширил кръга на отговорните по презумпция лица, което е допустимо само при изрична законова разпоредба. Предвид основателността на жалбата ВТРС е присъдил на основание чл. 63д от ЗАНН разноски на жалбоподателя.

Така постановеното решение е неправилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. С оглед на горното съдът е изпълнил задълженията си служебно да установи вярната фактическа обстановка по делото. Доколкото процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в административно-наказателното производство доказателства и доказателствени средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс указания, тежестта да се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в процеса (чл. 103, ал. 1 от НПК)

Съдът не споделя изводите на ВТРС досежно съществено процесуално нарушение – липса на процедура по издаване ЕФ на собственика на МПС, след което едва при подадена от него Декларация ведно с СУМПС да се ангажира отговорността на ползвателя на МПС. . Неправилно въззивният съд се е позовал на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС като нарушителят може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Нормата обаче е неприложима в конкретното административно производство. Същата касае установяване на административно нарушение по ЗДвП, заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В този смисъл Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 356/2018 г. Същественото процесуално нарушение неизвършване на горната процедура, ако това е смисълът на разпоредбата, по никакъв начин не ограничава правото на защита на ответник касационна жалба. Същият е могъл да упражни правата си в пълен обем, като нарушението на правата на собственика не може да го ползва. На следващо място съществено процесуално нарушение е тогава, когато ако същото не беше допуснато би се постановил акт с друго съдържание. В конкретния казус след като изначално в талона на МПС е посочен неговият ползвател, то АНО е приел за осъществена нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, която съдържа законова презумпция относно субекта на административните нарушения в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Следователно в конкретния случай това е ползвателят на МПС вписан в талона на МПС. При това нелогично е да се ангажира отговорността на собственика, ако изначално се знае, че владението на автомобила и- по специално неговото ползване е предоставена на трето лице. Правилно АНО е приел, че в конкретната хипотеза след като ползвател се явява ЮЛ, то следва да се ангажира отговорността на Управителя на ЮЛ, като същият има възможност да посочи конкретното лице, което е управлявало към този момент МПС. Настоящият състав не намира, че по- този начин се допуска разширително тълкуване на закона, като се увеличават субектите на нарушението.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. EФ се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния фиш.

Касационната инстанция намира, че безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението, вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение при ограничение на скоростта от 60 км/ ч.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 11/9.1.2024г. постановено по НАХД 1547/23г. по описа на Районен съд Велико Търново вместо което ПОСТАНОВЯВА

 

ПОТВЪРЖДАВА Е. Ф. С. К № 5785226, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП на Д. З. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.