РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV- ти състав, в публично заседание на
19 септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 453
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от П.Ц.Х. ***, подадена
чрез пълномощник адв. В.Ф., с която се оспорва Решение № 2153-17-44 от 17.06.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. С оспореното решение е потвърдено
разпореждане №2140-17-220/19.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване и е отхвърлена жалбата му срещу това разпореждане. Развити са много
подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
пенсионният орган не е зачел като осигурителен стаж времето от 20.09.1986 г. до
10.08.1989 г. вкл., в който жалбоподателят е бил курсант в ССВВУ „Г. Бенковски”
– Долна Митрополия, като се позовава на обстоятелството, че с акт на Комисията
за защита от дискриминация и прието осъществяване на непряка дискриминация по
признак „възраст“ в заповед на Министъра на отбраната от 16.12.1996 г. и в
подзаконов нормативен акт. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени
решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и разпореждането на
ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне съгласно дадени указания по приложение
на закона. Претендира присъждане на направените в хода на съдебното
производство разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП
на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и
иска същата да бъде отхвърлена от съда, както и да бъдат присъдени всички
направени по делото разноски.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 4 от
преписката) и от депозиране на жалбата в деловодството на административния
орган на подадената жалба (л. 4 от делото). Оспорването е направено от лицето,
адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление вх. № 2113-17-2589/20.12.2018
г. (л.л. 19-21 от преписката) П.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението жалбоподателят не е представил нови
документи, тъй като такива са налични по наличната вече преписка, образувана
във връзка с негово предходно заявление за отпускане на лична пенсия за стаж и
възраст №2113-17-1468/12.12.15 г. - копие на диплома за завършено средно
образование, издадена от ВНВВУ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия (л. 12 от
преписката), от която е видно, че жалбоподателят е постъпил през 1986 г. в
ССВВУ и през 1990 г. е завършил пълния му курс; удостоверение № 283-8962/
17.11.2014 г.; удостоверение № 283-8963/17.11.2014 г.; удостоверение № 283-8964/17.11.2015
г. Пред пенсионния орган са били представени военно-отчетна книжка на Х.,
издадена на 18.10.1988 г. от ССВВУ „Г. Бенковски”, в която е отбелязано, че П.Х.
е положил военна клетва на 15.10.1988 г.- л.17 от преписката, както и
удостоверение изх.№182 от 12.02.1997 г. за изслужен срок на наборна военна
служба като школник от 12.08.1989 г. до 24.08.1990 г. – л.32 от преписката. Въз
основа на представените от Х. документи е изготвен опис на осигурителния му
стаж (л.л. 22-24 от преписката). Според отразеното в този опис на жалбоподателя,
към 31.12.2015 г. е зачетен стаж от първа категория 26 години, 4 месеца, 21 дни,
като по т.10 от описа е посочен допълнителен стаж от тази категория до
19.12.2018 г. При зачетен стаж от трета категория – 1 година и 10 дни иданните
за положен труд от първа категория, общата продължителност на осигурителния
стаж на Х. възлиза на 47 г. 03 м. и 3 дни. По т.1 от описа и въз основа на
удостоверение №182/12.02.1997 г. на Х. е зачетен периодът от 11.08.1989 г. до
21.08.1990 г. (1 година и 10 дни) като наборна служба. Останалият осигурителен
стаж на жалбоподателя (непрекъснат) е като свръхсрочнослужещ в Българската
армия. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия,
жалбоподателят е навършил възраст от 47 години, 4 месеца и 9 дни, при което общия
сбор от стаж и възраст възлиза на 95 г. 7 м. 22 дни.
При тези данни, с разпореждане №
2140-17-220/19.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 18 от
преписката) на П. Ц. Х. е отказано отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. За да постанови това разпореждане, оправомощеният орган се позовава на липсата на условията по чл.69,
ал.1 КСО за възраст (към 31.12.2018 г.) и общ осигурителен стаж от 27 години,
на условията по чл.69б, ал.1 КСО за навършена възраст към 31.12.2018 г. и сбор
100 от осигурителен стаж и възраст, както и по §50 от ПЗР на ЗИДКСО (Д.в.
бр.61/2015 г.) за ранно пенсиониране без
оглед на възрастта, но при общ осигурителен стаж от 27 години.
П.Х. е оспорил разпореждането пред
директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117 от КСО с твърдение, че
неправилно не му е зачетен като осигурителен стаж периодът от 20.09.1986 г. до
10.08.1989 г. Прилага препис от заповед №0468 от 20.09.1986 г. на началника на
ВНВВУ “Г.Бенковски“ за зачисляване на жалбоподателя в І-ви курс на Сержантското
средно военно въздушно училище – л.11 от преписката. Оспорения като незачетен
осигурителен стаж е периодът от постъпване в сержантското училище до навършване
на пълнолетие, за който жалбоподателят счита, че следва да бъде зачетен за
осигурителен стаж от ІІІ-та категория. Това свое твърдение Х. обосновава от
фактическа страна с безспорно установеното, че в този период същият е бил учащ
в сержантско (старшинско) средно военно училище, положил клетва на 15.10.1988
г. и му била издадена военна книжка на
18.10.1988 г., т.е. като непълнолетен, на 17 г. 2 м. От последните два факта
прави заключение,, че на редовна военна служба са подлежали и българи, които
още не са навършили пълнолетие. От правна страна жалбоподателят се позовава обстоятелството,
че съгласно материално-правните разпоредби на чл.81 от ППЗП(отм.) – в редакцията към спорния в случая
период на обучение, на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба на НРБ (отм.) и на чл.3 от Указ №117/31.07.1971 г.,
обучаващите се в средните сержантски военни училища се намират на действителна
военна служба, което ги причислява към кръга лица с признат трудов стаж от ІІІ
– та категория за времето на редовна военна служба. Освен това счита, че на
изменението от 1996 г. в текста на цитирания чл.81 ППЗП(отм.) и на разпоредбата
на чл.44, ал.1 от НПОС, не е била придадена обратна сила и те не са били
действащо право в оспорения период от зачисляване в сержантското училище до
навършване на пълнолетие.
По жалбата срещу разпореждането,
директорът на ТП на НОИ – Русе постановява Решение № 2153-17-44 от 17.06.2019
г. (л.л. 1-3 от преписката), с което отхвърля жалбата на Х. и потвърждава
разпореждане № 2140-17-220/19.04.2019 г. Решението на горестоящия орган е
мотивирано с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), според която за осигурителен стаж от трета категория
се признава времето на наборна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
В мотивите се съдържа и позоваване на влязлото в сила решение №20/12.08.2016 г.
на Административен съд-Русе, по адм.д.№185/16 г., потвърдено от касационната
инстанция с решение №7667/19.06.2017 г. на ВАС по адм.д.№11758/16 г.
С жалбата си до съда жалбоподателят
развива идентични съображения на тези, изложени пред горестоящия орган, като
акцентира върху факта на промяна в обстоятелствата във връзка с постановеното
от петчленен състав на КЗД решение №407 от 03.10.2018 г. по преписка №154/16
г., препис от което представя за сведение.
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Решение № 2153-17-44/17.06.2019 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директор на ТП на НОИ – Русе. Спазена е изискуемата писмена форма като
решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
проведеното административно производство. Правилно е приложен материалният закон,
като оспореният акт е съобразен и с целта на закона.
Единственият спорен по делото правен въпрос
е относно размера на осигурителен стаж, така че да е изпълнено условието на
закона за общ осигурителен стаж от 27 години към 31.12.2018 г.
По делото не е налице спор относно
фактите. От събраните доказателства е видно, че в периода от 1986 г. до 1990 г.
П.Х. е бил курсант в ССВВУ „Г.Бенковски” – Долна Митрополия, зачислен в
училището на 20.09.1986 г. Положил е военна клетва на 15.10.1988 г. На
11.08.1989 г. е навършил пълнолетие и е завършил средното военно училище на
21.08.1990 г., когато с решение на държавната изпитна комисия му е присвоена
съответната военна квалификация. Не е спорно също така, че периодът от
11.08.1989 г. (навършване на пълнолетие) до 21.08.1990 г. (завършване на
образованието) е зачетен от пенсионния орган като наборна служба.
При така установените фактически
обстоятелства и като съобрази наложилата се съдебна практика на VІ-то отд. на
ВАС, в т.ч. Р №12470/20.09.2019 год. по адм.д.№7238/18 г., с което е отменено
депозираното за сведение решение на Административен съд-Ловеч по адм.д.№38/2018
г. и цитираните в решение №12470/19 г. съдебни актове, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж
от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от
републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на
наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към
датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата
на навършване на пълнолетието им.
Едновременно с това съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Това налага да бъдат разгледани и действащите разпоредби относно зачитането на стаж при пенсиониране и в спорния период 20.09.1986 г. – 10.08.1989 г. До 31.12.1999 г. е бил в сила Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) – ППЗП. Зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VІІІ „Зачитане на трудов стаж” от този правилник. Съгласно чл. 81, изр. І от ППЗП в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Едва с изменението на тази норма в ДВ, бр. 76 от 1996 г. текстът придобива следното съдържание: „Зачита се за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) – ЗВВСНРБ. В чл. 9 от закона се определя, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски (чл. 21 от ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) в редакция ДВ, бр. 40 от 26.05.1989 г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години; за завършилите висше образование - една година, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години.С Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (за краткост Указ № 117) се урежда възможност за създаване на средни военни училища, в които се приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години (чл. 1, ал. 4). Член 3, ал. 1 от Указ № 117 сочи, че обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията.Прегледа на горепосочените нормативни текстове обосновава изводи в няколко насоки. На първо място, от текста на чл. 9 от ЗВВСНРБ (отм.) е видно, че законът прави разграничение между понятията „действителна военна служба” и „редовна военна служба”. Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от ЗВВСНРБ отм.) за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието „действителна военна служба”, а не „редовна военна служба”. От друга страна пък, за целите на пенсионното производство, за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, т.е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Обстоятелството, че чл. 3 от Указ № 117/1971 г. предвижда обучаващите се в средните военни училища да имат всички права и задължения на срочнослужещите в армията, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.). Настоящият състав намира, че разграничението на двете понятия безспорно е свързано с различните основания за изслужване. Наборната, редовна военна служба е въздигната в конституционно скрепено задължение, отклонението от което е било наказуемо, докато постъпване като школник в сержантско средно военно училище е личен акт, на свободен избор. Ето защо, в първия случай времето на редовна военна служба се зачита за стаж с оглед нормативно въздигнатата липса на възможност през този период лицата, които отбиват редовната си военна служба, да полагат труд.
От своя страна нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.) с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.). Изменението е във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) – ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр.35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция на чл. 81 от ППЗП (отм.) е предвидено зачитането за трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба. Във връзка с това изменение е издадена Заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ-468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време (вж. Правно-инф.система АПИС – Практика по чл.81 ППЗП- отм.), с която е указано, че на кадровите военнослужещи, завършили военни училища до 28.02.1996 г. като курсанти и школници след навършване на пълнолетие, прослуженото от тях време до срока на наборната военна служба (редовната военна служба) в училищата се зачита за трудов стаж от трета категория. Разпоредено е в поделенията от системата на Министерството на отбраната да се създадат комисии за установяване на прослуженото време от курсантите и школниците след навършване на пълнолетие, завършили военни училища до 28.02.1996 г. въз основа на дипломите за завършено военно образование. Комисията е следвало да издаде удостоверение в книжките за пенсионни документи на кадровите военнослужещи. В изпълнение на посочената заповед е издадено и удостоверение на жалбоподателя изх. № 182/12.02.1997 г., в което е посочен като трудов стаж периодът от 12.08.1989 г. до 24.08.1990 г. – 1 год. и 12 дни, с посочена длъжност на наборна военна служба – „школник” (това е периодът след навършване на пълнолетие от жалбоподателя).
Съгласно действащата в сегашния момент
правна уредба, отбиването на редовна военна служба, респективно зачитането на
този период за трудов стаж при пенсиониране, е подчинено на специалните правила
на ППЗП (отм.), възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от тази наредба.
Разпоредбите на ППЗП (отм.) и на НПОС разграничават действително отбитата
редовна военна служба (наборна служба) от приравнените на нея периоди. Постъпването
и зачисляването в сержантско училище ( на 20.09.1986 г.) не определя началния
момент на отбиване на редовна военна служба, нито пък началния момент на
приравнените на редовна военна служба периоди.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че с оглед на постановеното решение №407/03.10.2018 г. по
преписка №154/2016 г. на петчленен състав на КЗД, е налице промяна при
прилагане на относимите по спора нормативни текстове с оглед установената от
Комисията непряка дискриминация по признак „възраст“ в чл.81 ППЗП (отм.) и
чл.44 НПОС. Преди всичко не са налице доказателства за влизане в сила на това
решение. По съдържащата се в него препоръка към Министерство на труда и
социалната политика за разработване на проект за изменение и допълнение на
чл.44 НПОС, не е обнародван подзаконов нормативен акт, по силата на който да се
приравни към осигурителен стаж целия период на обучение на курсанти и школници
във военни училища и който нормативен акт да бъде прилаган от съдилищата при
решаване на спорове относно продължителност на стажа при пенсиониране за тази
категория лица.
Жалбоподателят развива съображения относно действието по
време на материално-правните разпоредби на чл.81 ППЗП (отм.)- редакцията му от
1996 г. и на чл.44, ал.1 НПОС, като сочи липсата на изрична разпоредба за
придаване на обратно действие. При съобразяване на това становище, се налага
преглед на действащата по време на спорния период редакция на чл.81 ППЗП(отм.)
от Д.в. бр.102/1967 г. която гласи, че се зачита за трудов стаж от ІІІ-та
категория времето, прекарано в редовна военна служба. Законодателят не е
употребил израз „действителна военна служба“. Така цитираната редакция не
е приравнявала времето на обучението на
курсанти и школници на трудов стаж и не е
предвиждала
зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Като са съобразили период от 1 год.
и 10 дни за трудов стаж от ІІІ-та категория (т.1 от описа), пенсионните органи
са приложили по-благоприятната за жалбоподателя норма на чл.44, ал.1 НПОС,
която смислово преповтаря чл.81 ППЗП(отм.) по изменението
с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996
г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), определящ военната служба вече като „кадрова“ и „наборна“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното
Решение № 2153-17-44/17.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-220/19.04.2019 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване са законосъобразни административни актове, чието
съдържание е съобразено с относимите за случая материалноправни норми. Съгласно
сега действащата правна уредба, Касационният жалбоподател няма
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от
ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на предвидените кумулативни изисквания на
закона, а именно: сбор от осигурителния стаж и възрастта – 100, както и общ
осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужено време по
посочените в чл. 69, ал. 2 КСО нормативни
актове.
Подадената жалба е неоснователна и
следва оспорването по нея да бъде отхвърлено.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, както и във връзка със своевременно заявената
претенция на ответната страна за присъждане на разноски, следва жалбоподателят
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорване по жалба
на П.Ц.Х. *** срещу Решение № 2153-17-44/17.06.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №
2140-17-220/19.04.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА П.Ц.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториално
поделение на НОИ гр. Русе сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: