Решение по дело №514/2025 на Районен съд - Габрово

Делото е образувано въз основа на жалба (заведена под Вх. № Ж-07-19/23.06.2025 г.
за офис Габрово при ТД на НАП Велико Търново), подадена (чрез упълномощен
процесуален представител – адвокат от АК – Габрово) от жалбоподателя Г.К.Н.
като управител на “ЕКОФРУКТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Роза, ул.„Бреза“ № 1, община Тунджа, област Ямбол, против
Наказателно постановление № 828660-F814759, издадено на 28.05.2025 година от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, чрез което за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на представляваното от него дружество
е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1000 лева, на основание чл. 185, ал.
2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в
проведеното по делото съдебно заседание чрез същия представител, жалбоподателя е счел
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с
искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат
от това. В същите се явяват включени и разноски в размер на сумата от 400 лева, заплатени
на този процесуален представител, чието присъждане се претендира въз основа на указаните
предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при предвидените условия в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Освен описаното в горното
изречение, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и второ
искане - за намаляване (поради прекомерност) на платения адвокатски хонорар от
жалбоподателя в случай, че сумата по същия надвишава съответния размер, който е
предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
През месец март 2025 година представляваното от жалбоподателя дружество е
осъществявало търговска дейност в обект по смисъла на §1 т. 41 от ДР на ЗДДС – комплекс
„Боженците Релакс”, който се намирал на територията на с. Боженци, община Габрово.
Продажбите в обекта са били регистрирани и отчитани чрез фискално устройство (ФУ)
„Eltrade A3 KL” с идентификационен № ED30453 и индивидуален номер на фискалната
памет (ФП) 44350453.
Около 13,10 часа на 15.03.2025 година свидетелката Х.Д.Х. посетила описания
търговски обект с намерение да извърши проверка в него. Преди да се легитимира като
служител на НАП, тя осъществила контролна покупка на услуга за сумата от 130 лева, която
заплатила в брой. След заплащането на сумата и нейното легитимиране като проверяващ,
извършената операция във връзка с тази услуга е била сторнирана, а свидетелката проверила
съответствието на намиращите се в касата на рецепцията суми с тези по отчетените от
ЕКАФП средства за всички продажби, осъществени към посочения в първото изречение
момент – до 13,10 часа на деня. По време на проверката чрез отпечатания от ЕКАФП дневен
финансов отчет № 0001575/15.03.2025 г. се установило, че до този час дневния оборот в
търговския обект е възлизал на общата сума от 430 лева, които (при съпоставка със
1

съответните данни в описа на парични средства към момента на проверката, попълнен от
управителя на обекта и приложен на л. 17 по делото) не са съвпадали със съответните
парични средства – в размер на 130 лева, намиращи се касата на обекта. Установеното по
време на проверката е било отразено в писмен протокол Серия АА с бланков номер
0012616/15.03.2025 г., приложен на л. 13-15, в който е отразено, че фискалното устройство е
притежавало функции, които са позволявали отразяване на „служебно въведени“ и на
„служебни изведени“ суми чрез него.
Като се е базирала на резултатите от извършената проверка, свид. Х.Д.Х. е приела, че
установената в по-малко сума (от 300 лева) е сочела за промяна в касовата наличност,
изразяваща се в извеждане на парични средства от касата, която не е била отразена на
фискалното устройство към момента на нейното извършване. В следствие на нея е
заключила, че дружеството е осъществило състав на нарушение, тъй като не е изпълнило
задължението си, установено в нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
извън случаите на продажби/сторно операции, да отбележи всяка промяна на касовата
наличност на ФУ чрез операцията „служебно изведени” суми от нея. Във връзка с това по-
късно - на 20.03.2025 година, против “ЕКОФРУКТС“ ЕООД, ЕИК ********* е бил
издаден акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен на лично
присъствало при неговото съставяне лице, упълномощено от управителя на посочения
търговски субект. Въз основа на този акт и на останалите материали, съдържащи се в
административно-наказателната преписка, впоследствие е било издадено и посоченото по-
горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване в производството по
настоящото дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложената (на л. 21) от НАХД № 514/2025 г. на
Районен съд Габрово разписка, е видно, че обжалваното наказателно постановление №
828660-F814759, издадено на 28.05.2025 година от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ - Велико Търново, ГД „Фискален контрол“, е било получено от
представляващо дружеството лице на 09.06.2025 г.. Жалбата против него (според отразените
в същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган на 23.06.2025 година, или на
последния ден от предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал
(съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
този за получаване на самото постановление. С оглед на изложеното и поради това, че се
явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
неговата отмяна.
За да бъде законосъобразно всяко едно наказателно постановление, преди всичко
законосъобразен следва да бъде актът за установяване на онова нарушение, което се
санкционира чрез него. В настоящия казус той е съставен преди изтичане на тримесечен
срок от деня за откриване на нарушителя (който следва да се счете, че съвпада с датата
15.03.2025 г., т.е. с момента за извършване на проверката в търговския обект), както и преди
изтичане на отразения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН двугодишен срок, започнал да тече от
същата дата, на която (поради установените в по-малко парични средства от касата на
обекта) е възникнало и задължението относно тяхното служебно извеждане от нея.
Предвиденото в нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН също се явява спазено, след като
отразената в наказателното постановление дата сочи, че то е било издадено преди изтичане
на шестмесечен срок от деня за съставяне на акта. Актът и постановлението са съобразени и
с останалите изисквания, които са установени от закона по отношение на тях. Авторите и на
двете са компетентни (според указаното в чл. 60 от Наредба № Н-18 и чл. 193, ал. 2 от ЗДДС)
по смисъла на закона лица, в т.ч. и от аспект на изрично упоменатата Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП и приложена на л. 21-24 от
2

делото, като притежават всички реквизити, които са предвидени като задължителни в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не само за времето и
мястото за извършване на отразеното в тях нарушение и деянието, в което то се е изразило,
но и съответната законова норма, която е била нарушена чрез него. Последната е съобразена
с предвиденото в нормативната база – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която е
действувала към отразената в акта и наказателното постановление дата, а свързаните с тази
норма фактически обстоятелства, които имат значение за законосъобразно определяне на
правната квалификация на самото нарушение, се извеждат безспорно от събраните по
делото доказателства. Казаното обаче не се отнася за цялата квалификация на осъщественото
нарушение, тъй като вписаната в акта и постановлението разпоредба на чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС не предвижда задължения, неизпълнението на които да води до наличие на извършено
административно нарушение, а единствено възможност за издаване (от Министъра на
финансите) на подзаконов нормативен акт, регламентиращ надлежно описаните в чл. 118, ал.
4, т. 1 – т. 9 от ЗДДС обстоятелства, при чието неизпълнение би могло да се стигне до такова
нарушение.
Макар да намери нарушението не само за осъществено, но и за установено според
предвидения в ЗАНН ред, съдът прие, че искането за отмяна на постановлението следва да
се уважи, тъй като констатира, че санкционирането на описаното административно
нарушение е извършено в разрез с предвиденото от материалния закон. Имуществената
санкция за него е наложена и въз основа на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, т.е. на текст, който
предвижда наказание за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Последната норма предвижда задължение за регистриране и отчитане на извършени
доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. При това положение и щом като в конкретния казус става въпрос не
за установено наличие на нарушение, което е било свързано с липса на издаден документ от
тези, посочени в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а с неизпълнение на друго задължение, указано в чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следва да се заключи, че нормата на чл. 185, ал. 1
от ЗДДС по принцип не би могла да обоснове наказание за него въпреки изключението,
което се явява предвидено във второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Причината за
този извод се дължи на факта, че въпросното изключение (което се явява заедно с това и
задължително условие за налагането на предвидените наказания по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС) се
предпоставя само от случаи на нарушения, подлежащи на санкциониране въз основа на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, в които нарушенията не са довели до неотразяване на приходи. Вида на
установената разлика (на по-малко, а не на повече средства в касата, в сравнение с тези от
продажбите, които са отчетени с касовия апарат) води до извод, че в настоящия казус се
касае именно за такова изключение. Приложението на същото обаче не е възможно да бъде
обосновано с изложените в акта и постановлението обстоятелства във връзка със самото
нарушение, тъй като в нито едно от тях не е посочено, че в резултат на него не се е стигнало
до неотразяване на приходи от търговската дейност на дружеството. Липсата на такова
описание е особено съществена. Тя не само сочи, че конкретно наложената имуществена
санкция (от 1000 лева) е незаконосъобразна по отношение на нейната стойност (която е по-
ниска в сравнение с отредения минимален размер по чл. 185, ал. 2 от 6000 лева), но и не
дава възможност на съда да измени наказателното постановление, включително и като
приложи предвиденото в разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. И това е така, тъй като
приложението на тази разпоредба се предпоставя от установени обстоятелства, водещи до
необходимост от прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При такава хипотеза
изменението ще бъде обусловено от изведено (по пътя на тълкуването) и включено от съда
обстоятелство, свързано с последиците от самото нарушение, което би позволило
3

възможността за санкциониране на същото въз основа на правна норма (чл. 185, ал. 1) от
ЗДДС, непредвиждаща наказание за него, което липсва и не е посочено в акта и издаденото
наказателно постановление. Подобни действия могат да се основават само на отразените в
акта и в наказателното постановление констатации във връзка с нарушението, като съдът не
притежава законово установена възможност и право да добавя други такива към тях, и по
този начин да изправя пороци в дейността по установяването и санкционирането на
извършеното нарушение, допуснати от наказващия орган и/или негови служители. Тъй като
изложеното сочи, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и няма
възможност за неговото саниране, същото следва да се отмени.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна (НАП София,
към която в организационно отношение спада и издалия постановление съответен
административно-наказващ орган) следва да бъде осъдена да заплати на дружеството
жалбоподател стойността на действителните разноски, направени (според приложените на л.
6 копия от договор за правна защита и съдействие и пълномощно) от същото във връзка с
упълномощаване на процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия Габрово,
който го е представлявал в рамките на производството по настоящото дело. Вписаната в тях
сума е съобразена с възнаграждението за съответния вид дело, което е предвидено в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Като отчете това обстоятелство съдът прие, че искането за нейното
намаляване не би могло да се уважи, още повече че тази сума напълно кореспондира и на
съдържанието на самото процесуално представителство, което е осъществено по делото.
Претенцията за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално
представителство, която е направена от упълномощения процесуален представител на
ответната по жалба страна, се явява неоснователна, и тъй като предвидените за нея
предпоставки по чл. 143 от АПК не са налице, същата следва да се остави без уважение като
такава.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

4

Номер на акта:	117
Дата:	30 юли 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200514
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 юли 2025 г.

Решение по дело №514/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите