№ 1669
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201281 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕНЕРГИЙНА КЪЩА ТРАКИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез законния и представител Г.И. М., ЕГН ********** срещу
Електронен Фиш серия К № 4131530 на ОДМВР Пловдив с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
С жалбата се счита издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и се
прави искане за неговата отмяна. Представят се доводи по същество на
искането.
Ход на делото бе даден при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН поради не
намиране на жалбоподателя на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Преди
даване ход на делото представя с административната преписка писмено
становище с което счита жалбата за неоснователна и представя доводи за
правилно и законосъобразно издаден ЕФ. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане
1
юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл.18 от НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 30.09.2020г. в 13:35 часа на Републикански път ІІ-64, км.50+500 в посока
гр.Пловдив към с.Труд, чрез преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип TFR1-M № 529 е заснето МПС БМВ 316Д с
регистрационен номер **** със скорост от 93 км/ч при разрешена скорост от
60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен Протокол
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение. От направена справка се установява, че
цитираният автомобил е собственост на „ЕНЕРГИЙНА КЪЩА ТРАКИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 30.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 300 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 93
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 33 км/ч. От разпечатка от показанията на радарното устройство –
снимково изображение от клип на нарушението се установява, че на
30.09.2020г. в 16,11 часа лек автомобил с рег. № **** е засечен със скорост от
96 км/ч.
Използваната АТСС за установяване на нарушението е с Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на преносима система за
2
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации. От протокол № 2-32-20 от 12.06.2020г. от
проверка (последваща) на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип TFR1-M № 529 се установява, че средство за измерване
съответства на одобрения тип.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР Пловдив е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл.54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на
електронен фиш, съдържащо се в т.63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като
електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде
изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно
постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване
между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение
на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в
чл.189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването
на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
3
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M № 529 . Във ЕФ
присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната
система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като
използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното
средство. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение въвежда в задължение на
контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС,
временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката и
очевидно е изготвена. Дори такава снимка да липсваше, това би било е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването
на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в
протокола за използване на техническото средства, имащ характера на
официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с
това на установяването му. Следователно мястото на временното разполагане
на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен
начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от
така измерената скорост 96 км/ч административно-наказващият орган е
приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е
наложено наказание за установена скорост от 93 км/ч при разрешена 60 км/ч
и превишение от 33 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен
4
фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на
автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс,
поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на
нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на
особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и
издаване на електронен фиш.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост
административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като
законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на
МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна
страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо
лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на
юридическо лице, в издадения електронен фиш следва по ясен начин да е
посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото
лице – законен представител на собственика на средството на нарушението е
санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено
изискването на чл.189, ал.4 от закона да се посочи собственика на МПС,
който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено
отляво, като съобразно изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП органът е заявил,
че това лице се наказва в качеството му на законен представител на
юридическо лице.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
автомобил, управляван от жалбоподателя. Превозното средство и
регистрационният му номер са достатъчно видими на приложената по
5
преписката снимка.
Санкцията е определена в съответствие с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от 31 до 40 km/h глоба 300 лв. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 93 км/ч, т. е.
превишението над въведеното ограничение е с 33 км/ч, и. размерът на глобата
е 300 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна
преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се
явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш серия К № 4131530 на ОДМВР
Пловдив с който на ГР. ИЛ. М., ЕГН ********** законен представител на
ЕНЕРГИЙНА КЪЩА ТРАКИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.Кукленско шосе № 30 на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ГР. ИЛ. М., ЕГН ********** законен представител на
ЕНЕРГИЙНА КЪЩА ТРАКИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.Кукленско шосе № 30 ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР ПЛОВДИВ сумата от
80 /осемдесет/ лева разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд гр.Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6