№ 3675
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20231100203629 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ П. Г. Д. – редовно призован, доведен от служители на
РД „Охрана - София”, от ЗООТ „Казичене“ при затвора в гр. София, явява се.
В залата се явява адв. М. Т., САК, упълномощен защитник, редовно
призована.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно призован, не се
явява.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА инсп. М.М..
ИНСПЕКТОР М. : Представям заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № Л-349/18.10.2021 г., с която съм
упълномощен от началника на затвора в гр. София да го представлявам по
всички дела, по които той е страна и предметът им е свързан с дейността на
затвора в гр. София.
За СГП – прокурор К..
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения
1
П. Г. Д., по формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично)
досие № 773/22 г.
П. Г. Д. – роден на 05.02.1967 г., в гр. Момчилград, българин, български
гражданин, осъждан, с висше образование, женен, живущ гр. София, ж. к.
„Красно село“, ул. „Иван Йончев“ № ****, понастоящем в затвора в гр.
София, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОСЪДЕНИЯТ Д. : Разбрах правата си. Няма претенции да правя отводи.
Съгласен съм този състав да води съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови
доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
М. : Нямам искания за отводи.
Адв. Т. : Искания за събиране на доказателства нямам.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на искания за отводи и на такива по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба от осъдения и лишен от
свобода П. Г. Д., чрез упълномощения му защитник, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ : Нямам доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа и правна страна.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
М.: Представям и моля да приемете актуална към днешна дата - 02.08.2023 г.,
справка за изтърпяно и оставащо за изтърпяване наказание „Лишаване от
свобода“ на осъдения П. Г. Д., от началника на затвора гр. София
2
СЪДЪТ, преди да се произнесе по искането по доказателствата на
представителя на началника на затвора в гр. София, докладва изискани от
него и постъпили по делото:
- Становище на инспектор Т. Р. – ИФ ЗНРНОД, както и
- Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения и лишения от свобода П. Г. Д..
ПРОКУРОРЪТ : Запознат съм с представените писмени доказателства
от затворническата администрация, същите са относими и следва да бъдат
приети и приобщени по делото.
Адв. Т. : Не съм запозната с така докладваните материали.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на защитата на осъденото лице,
предостави възможност на същата, както и на самото осъдено лице, да се
запознаят с тях.
След запознаване,
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Да се приемат.
Адв. Т. : Да се приемат.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, намира, че
представената по делото от представителя на началника на затвора гр. София
справка за изтърпяване на наказание на осъдения и лишен от свобода П. Г. Д.,
актуална към днешна дата, както и докладваните становище от инспектор Т.
Р. – ИФ ЗНРНОД, и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения и лишен от свобода П. Г. Д., са такива, депозирани в
изпълнение на разпореждането му от 29.07.2023 г., с което е насрочил за
разглеждане в открито съдебно заседание настоящото дело, поради което са
относими към предмета на същото, с оглед на което и на основание чл. 283 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото:
- Становище на инспектор Т. Р. – ИФ ЗНРНОД;
- Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения и лишения от свобода П. Г. Д. и
- Актуална към днешна дата - 08.02.2023 г., справка от началника на
затвора гр. София за изтърпяно и оставащо за изтърпяване наказание ЛОС на
осъдения П. Г. Д..
3
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед процесуалната позиция на страните, характеризираща
се с липса на други искания за попълване на доказателствената маса с
доказателствени източници, и след като сам служебно не е намерил за
необходимо извършването на съдебноследствени действия в тази насока,
намира фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно
изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
М. : Становището на началника на затвора в гр. София е, че молбата на
осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата предпоставка
относно изтърпяната, изискуема от закона част, в случая ½ от наложеното
наказание.
По отношение на втората предпоставка – доказателства, с оглед на
които може да се направи основателен извод за постигане целите на
наказанието, заложени в чл. 36 от НК, началникът смята, че от наличните
доказателства не може да се направи обоснован извод за това, като мотивите
са изложени в неговото становище и придружаващите го документи,
включително и представените в днешното съдебно заседание, като са
еднопосочни в това отношение, с оглед на което ви моля да оставите молбата
без уважение.
Алтернативно, ако преценете, че има достатъчно основания за
уважаване молбата на осъденото лице, Ви предлагам в изпитателният срок да
бъдат постановени пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация
по настоящ адрес“.
ПРОКУРОРЪТ : Целите на наказанието към момента не са постигнати,
следователно молителят не се е поправил. Така отсъства задължително
изискуемата се от закона предпоставка за УПО.
Моля да отхвърлите молбата като неоснователна.
Адв.Т. : За разлика от преждеговорящите, защитата счита, че са налице
всички предпоставки, визирани в чл. 70 от НК. Няма спор между страните, че
е налице първата изискуема предпоставка за изтърпяване на наказание
повече от ½. В случаят подзащитният ми е изтърпял наказанието близо 3
години, с остатък 1 година и 7 дни към настоящият момент. Безспорен факт е,
че по време на изтърпяване на наказанието си същият е упражнявал
4
доколкото му е било възможно и трудова дейност. По делото са налични
много доказателства, включително и представеният доклад от ЗООТ
„Казичене“, в който са описани заболяванията, които е имал моя подзащитен.
Много от тези заболявания пречат за нормалното протичане на социалния му
живот извън местата за лишаване от свобода, а самите места за лишаване от
свобода водят и до невъзможност да живее някакъв достоен живот, доколкото
е възможно да бъде там.С оглед на обстоятелството, че той има тежко
заболяване на очите – „кератоконус“, той е с трансплантация на роговицата на
едното око, предстои му и трансплантация и на другото око, неговата
възможност за работа е ограничена, тъй като е с ТЕЛК и въпреки всичко
същият е упражнявал трудова дейност, с оглед възможността за такава, тъй
като е със здравословни проблеми.
Основните ми забележки в доклада, изпратен от затвора „Казичене“ и
доклада, написан от инспектор Т. Р. са, че те почти се препокриват, като
аргументите, че целите на наказанието не са били изпълнени са, че
стойностите за риск от рецидив са непроменени. Интересни са
противоречията в този доклад,тъй като при направена оценка на риска е
записано, рискът от рецидив е в ниски стойности. В същото време, малко по-
надолу е записано, че рискът от вреди е в среден размер. Ниски стойности
спрямо всички, спрямо себе си и спрямо обществото, но иначе е в среден
размер.
Относно целите на наказанието - твърди се, че подзащитният ми не
приема присъдата за справедлива, че неосъзнава напълно последствията и че
постигането на целите му не винаги е било правомерно. Това твърдение
излиза извън рамките на всички доказателства, събрани по делото, на фактът,
че подзащитният ми е осъждан един единствен път. Не може да говорим за
постигане на различни цели с неправомерно поведение, като няма такива
доказателства и той за първи път е осъждан. Приел е присъдата си, не се е
укривал, веднага се е явил пред органите на затворническата администрация и
не съм съгласна с изводите, че решава проблемите си по незаконосъобразен
начин. Ако приемем, че е осъден за конкретното деяние, той си носи
отговорността за това деяние, но твърдения за незаконосъобразни начини за
постигане на целите не считам, че са налични като доказателства по делото, с
оглед чистото му криминално минало преди осъждането.
Не съм съгласно и с изводите на доклада, че подзащитният ми има
изразени дефицитни зони и отношението му към правоотношението, че не
признава вината си. Видно от експертната оценка, тя е коренно
противоположна с твърденията в доклада. Подзащитният ми е с висок
интелектуален потенциал, с висше образование, не е човек, който е с нисък
ценз и не може да определи и да приеме определеното му наказание, той го е
приел. Не може да се твърди в този доклад, че не разбира мотивите за
извършване на престъплението. Ако той не разбира мотивите, той ще бъде с
друга диагноза. За разлика от докладите на затвора, като считам, че само са
сменени имената, по отношение на оценката и на уменията за мислени, са
като копие-пейст от други доклади.
Експертната оценка относно психологичното здраве на подзащитният
5
ми дава яснота относно възможността на подзащитният ми за социализация,
за работа в обществото, за връщането му в обществото и дава оценка за
неговите интелектуални качества.
Представителят на затвора и на държавното обвинение твърдят, че не се
изпълнени целите на наказанието. Целите на наказанието защитата счита, че
са изпълнени. Няма пречка подзащитният ми да бъде както предложи
представителя на затвора освободен предсрочно при пробационни мерки,
като през това време му се даде възможност и за трансплантация на роговица
на другото око, за лечение на многобройните му заболявания, както и за
връзка със семейството и с малолетните си деца.
Считам, че този срок, в който е изтърпяно наказанието - близо 3 години,
е достатъчен за поправяне на подзащитният ми.
Моля да приемете, че са налице всички предпоставки на чл. 70, ал. 1 от
НК и да уважите молбата на подзащитният ми.
ОСЪДЕНИЯТ Д. : Моля да уважите молбата ми за УПО. Поддържам
мнението на адв. Т.. Осъзнавам вината си и постъпките си. Изтърпявам
присъдата си по законосъобразен начин и нямам намерение да извършвам
никакви престъпления. Учудват ме тези констатации в доклада. За съжаление
здравословното ми състояние се влоши, преди седмица бях в болницата на
затвора.
Един от мотивите ми е, че имам непълнолетни деца и като баща и
родител имам грижа за тях.
Моля да уважите молбата ми за предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ Д. : Желая съдът да ми постанови УПО.
СЪДЪТ се оттегля.
СЪДЪТ, след като обсъди изложените в молбата на осъденото и лишено
от свобода лице обстоятелства, становищата на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и приобщените днес по реда на чл. 283 от
НПК по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, и
тези, находящи се в личното затворническо досие № 773/22 г. на осъдения П.
Г. Д., след като ги съотнесе към приложимите разпоредби на закона, намира
за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
6
Същото е инициирано по молба на осъденото и лишено от свобода лице
- П. Г. Д., подадена чрез упълномощения му защитник - адв. М. Т., САК, с
която се желае освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието, наложено му с Присъда № 23/15.04.2019 г. на закрития СпНС,
14 състав, по НОХД № 2617/2018 г., отменена с Присъда от 06.07.2020 г. на
закрития АСпНС, І-ви състав, по ВНОХД № 314/2019 г., изменена с Решение
№ 49/09.11.2022 г. на Върховен касационен съд, І НО, по касационно
наказателно дело № 340/2021 г., а именно наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 4 (четири) години.
Обобщено, както в молбата за УПО, подадена от упълномощената
защита на осъденото лице, така и в днешното съдебно заседание се навеждат
от защитата на същото доводи, касаещи, на първо място, наличието на
базовата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. На
следващо - наличието на здравословни проблеми, чието решение, според
защитата и осъденото лице, налагат освобождаването му от изтърпяване на
останалата част от наказанието. Изтъква се несъгласие със застъпеното в
приобщените към материалите по делото становища от затворническата
администрация, че осъдения и лишения от свобода П. Г. Д. не приема
присъдата си, не осъзнава обществените последствия от престъплението, за
което е такова и не обективира признаци на поправяне. Желае се
постановяване на УПО от остатъка от наказанието, наложено му с
горепосочения, влязъл в сила съдебен акт.
Представителят на началника на затвора в гр. София намира, че не са
налице кумулативно дадените в закона предпоставки за постановяване на
условно предсрочно освобождаване, спрямо осъдения Д.. Излага, че е налице
единствено формалната предпоставка за това, а именно изтърпяната част от
наказанието да е повече от ½ от същото, като не е налице обаче другата
такава. Конкретно - достатъчно данни за поправянето на осъденото лице.
Пледира за отхвърляне молбата за УПО на осъдения и лишен от свобода П. Г.
Д..
Прокурорът, по същество застъпва позицията на представителя на
началника на затвора – гр. София. Намира, че не са налице предпоставките за
постановяване на УПО спрямо осъдения молбоподател.
От събраната по делото доказателствена съвкупност, Съдът констатира,
че осъденият и лишен от свобода П. Г. Д. е такъв, съгласно Присъда №
23/15.04.2019 г. на закрития СпНС, 14 състав, по НОХД № 2617/2018 г.,
отменена с Присъда от 06.07.2020 г. на закрития АСпНС, І-ви състав, по
ВНОХД № 314/2019 г., изменена с Решение № 49/09.11.2022 г. на Върховен
касационен съд, І НО, по касационно наказателно дело № 340/2021 г. С
последното е изменена присъдата на закрития АСпНС, като наказанието на
осъдения и лишен от свобода П. Г. Д. е намалено на 4 години „Лишаване от
свобода“, глобата е редуцирана до размер на 8 000 лв., както и лишаването от
права по чл. 36, т. 6 и т. 7 от НК – до период от 6 години, което е и
окончателното наложено наказание на осъдения и лишен от свобода
понастоящем.
7
Видно както от справката, изпратена с молбата на осъденото лице от
началника на затвора в гр. София, така и от днес депозираната такава, чрез
неговия процесуален представител, осъденото лице е изтърпяло общо 2
години, 11 месеца и 23 дни от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, като от тях от работа са 2 месеца и 13 дни, а фактически - 2 години,
9 месеца и 10 дни. Оставащи за изтърпяване са 1 година и 7 дни към днешна
дата.
С горното безспорно е изпълнена първата от кумулативно дадените в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки за изтърпяно не по
малко от ½ от наложеното наказание, което в случая е 4 години „Лишаване от
свобода“.
Не така стои обаче въпросът с другата изискуема се кумулативно
предпоставка, а именно осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за
своето поправяне, в рамките на дотук изтърпяното наказание „Лишаване от
свобода“.
В тази връзка, Съдът прецени както посочените по делото становища на
пенитенциарната администрация, изготвени и депозирани за целите на
настоящата съдебна процедура, така и находящите се в личното му
затворническо досие материали, като съотнесе същите към обстоятелството,
че за посочения срок от общо 2 години, 11 месеца и 23 дни „Лишаване от
свобода“, реално престоят на осъденото лице в затвора в гр. София, през
което време затворническата администрация обективно е имала възможност
да работи с него, в насока постигане целите на наложеното наказание, така,
както са визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, е малко по-малко от 9
месеца.
В действителност, сумата от 2 години, 11 месеца и 23 дни изтърпяно
към днешна дата наказание „Лишаване от свобода“ е формирана най-вече от
времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“ – преобразувано по реда на чл. 59, ал. 1, т. 2 от НПК - 1 година, 5
месеца и 11 дни, както и от времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, в размер на 7 месеца и 7 дни или общо - 2 години и
18 дни зачетени най-вече от времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“, както и от предварителното му задържане.
Видно от горното, за съда звучат достоверно становищата на
пенитенциарната администрация, че действително за този по-малко от 9
месечен реално излежан в затвора в гр. София период в изпълнение на
наложеното му наказание (без приспаднатото по силата на законовата фикция
време, зачетено от положения труд) не е могло да бъдат преодолени
посочените от същата проблемни зони, в частност на плоскостта на
отношение към правонарушението (съгласно изготвеният по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС доклад от 15.06.2023 г. и от становището на инспектор Т. Р. –
ИФ ЗНРНОД).
Горните заключения на представителите на затворническата
администрация, която впрочем е с най-преки впечатления от поведението на
осъденото и лишено от свобода лице в затвора, поради ежедневният си
8
контакт с него, Съдът намира за обосновани, тъй като ги съпостави с друг
подкрепящ ги, обективен критерий. Конкретно, с обстоятелството, че
стойността на риска от рецидив, която действително е ниска такава, а именно
30 точки, в рамките на тези по-малко от 9 месеца престой на осъденото лице в
пенитенциарното заведение, в изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“, не е променена в по-благоприятна за него насока. Т.е. не е
редуцирана до по-ниска такава спрямо тази първоначална стойност.
Съдебният състав не би могъл да формира извод за тенденциозност или
субективност на затворническата администрация спрямо осъденото лице,
респективно на горепосочените изводи за него, които използва при
изграждане на заключенията си по фактите, изхождайки от обстоятелство, че
още непосредствено след момента на постъпване на осъденото лице в затвора
в гр. София за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, а именно на 10.11.2022 г., то е назначено на работа. Горното е видно
от приложената по делото Заповед № 42-Д от 29.11.2022 г. на началника
сектор ЗООТ „Казичене“, с която лишеният от свобода е назначен на
длъжност „Санитар в медицински кабинет“, считано от 30.11.2022 г.
Съдът отчете при формиране на изводите си и това, че осъденото лице
не е наказвано и е награждавано. Последното е сторено със Заповед №
22/17.03.2023 г. на началника на ЗООТ „Казичене“.
В същия момент обаче, независимо от тази награда и липсата на
наложени наказания, Съдът констатира, че от м. март тази година до
настоящия момент, а именно в продължение на почти пет месеца, не са
налице други награди на осъденото лице. Именно наличието на такива
позволява формирането на извод за устойчиво и в достатъчна степен
константно поведение, сочещо ако не на окончателно поправяне, което би
обезсмислило по-нататъшния престой в пенитенциарното заведение на
осъдения и лишен от свобода, респективно би обусловило постановяване на
УПО спрямо остатъка от наказанието му, то поне за необратима тенденция в
тази насока. В този смисъл и Съдът отчете, че действително към настоящия
момент, от мерките за поощрение, визирани в разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от
ЗИНЗС, за престоя си за изтърпяване на наказанието му, както вече бе
отбелязано по-горе, в рамките на по-малко от 9 месеца в пенитенциарното
заведение, осъденият и лишен от свобода П. Д. е получил единствено
поощрение, по реда на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, а именно „удължено
свиждане за срок от 4 часа“, като не са му давани други награди, респективно
поощрения, сочещи на константно проявявана и подчертана
дисциплинираност, постигнати успехи в работата и други положителни
прояви на лишен от свобода.
Вярно е, и Съдът се съгласява със становището на защитата, че по
време на престоя си осъденото лице полага труд, което е положително
обстоятелство и този съд го отчита в тази насока. Не следва да се изпуска от
внимание обаче, че това е част от нормалния процес на поправяне и
превъзпитаване на осъдените лица, а за да се постанови УПО, съдебната
практика, а и теорията, константно поддържа, че се налага да се установи
поведение на осъденото лице, чувствително надвишаващо спазването на
9
обичайните изисквания за добро поведение и на реда в пенитенциарните
заведения. Такива в настоящият случай, както бе изтъкнато по-горе, не се
констатираха.
По отношение на въпросът за здравословното състояние на осъденото и
лишено от свобода лице, засегнат както от неговата защита, така и от него,
Съдът не намира основание да коментира този въпрос, на плоскостта на
правната възможност за постановяване на УПО. Това е така, тъй като в
изключително редки случаи, при силно влошено и на практика правещо
невъзможно престоя на съответното осъдено лице в пенитенциарното
заведение здравословно негово състояние, се налага да се прибегне до именно
този институт, принципно предназначен не за такива обстоятелства.
Всъщност, законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл.
447, т. 3 от НПК възможност, при влошаване здравословното състояние на
осъденото лице, което не би могло да бъде овладяно, респективно да бъде
подобрено, в рамките на пенитенциарното заведение, да се прекъсне
наказанието по здравословни причини. Също така и самият специален
нормативен акт, регулиращ изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“ в пенитенциарните заведения, а именно ЗИНЗС, в чл. 255, ал. 2
изрично е предвидил възможност за настаняване на лицето в лечебно
заведение и извън рамките на пенитенциарното такова, при необходимост за
това от здравословно естество.
Поради горното, Съдът не намира за основателни доводите на защитата
и на осъденото лице в тази насока.
Воден от всичко гореизложено, Съдът намира, че действително липсват
достатъчно доказателства, че осъденото лице се е поправило до степен,
позволяваща приложение на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно УПО от
оставащото му време от изтърпяване на наложеното му наказание.
В този смисъл и приобщената по делото Експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на осъдения и лишения от
свобода П. Г. Д. по никакъв начин не оборва по-горе коментираните изводи в
становищата на пенитенциарната администрация, за все още налични
дефицити в проблемните зони „отношение към правонарушението“ и „умения
за мислене“.
Последните сочат, че осъденото лице отрича отговорността за
собственото си криминално поведение, не признава вината си, съответно не
разбира мотивите за извършване на престъплението, като на тази плоскост
счита присъдата си за ненапълно справедлива, от една страна, а от друга -
разпознава единствено частично проблемите си и не винаги ги решава по
законосъобразен начин, респективно осъзнава частично и последствията от
своите такива действия.
Поради тези причини, съдебният състав намира, че възпитателната
работа спрямо осъденото лице все още не е дала своя желан от законодателя и
необходим за целите на УПО коригиращ ефект или поне, както се изтъкна и
по-горе, на необратим прогрес в тази насока.
Следва да бъде осигурено време на пенитенциарната администрация за
10
допълнителна работа с осъденото и лишено от свобода лице, с оглед
постигане на визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на
наказанието.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ намира, че не са налице основанията
за условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения и лишен от свобода
П. Г. Д., поради което и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 и ал.
6 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на П. Г. Д., ЕГН **********, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание с Присъда № 23/15.04.2019 г. на
закрития СпНС, 14 състав, по НОХД № 2617/2018 г., отменена с Присъда от
06.07.2020 г. на закрития АСпНС, І-ви състав, по ВНОХД № 314/2019 г.,
изменена с Решение № 49/09.11.2022 г. на Върховен касационен съд, І НО, по
касационно наказателно дело № 340/2021 г., наказание „Лишаване от
свобода“, в размер 4 (четири) години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,15
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11