№ 1465
гр. С, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214386 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от СВ. Н. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 2128 от 16.07.2021г., издадено от К.И.М. - на длъжност ВПД директор на
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /сто/ лева.
В депозираната жалба се оспорва оценката на обществената опасност на извършеното
от К. и отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28, б.“А от ЗАНН. Възразява
се срещу игнорирането на причината за непоставянето на маска на лицето, покриваща носа
и устата, свързана с внезапно здравословно неразположение, което и с оглед
инцидентността на проявата предполага разглеждане на случая като маловажен в
хипотезата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Развиват се доводи и за допуснати съществени
процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, респ. несъответствие между ангажираната фактология и приложената към нея
правна норма. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Подлага на анализ събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания и
медицински документи, въз основа на които споделя становище за липса на вина в
1
поведението на доверителя си. Моли за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход
на делото от юрисконсулт е постъпило писмено възражение, в което се споделя
законосъобразност на издадения санкционен акт и се моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено
извънредно положение. След отмяната му, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14
май 2020 г., била обявена извънредна епидемична обстановка, чийто срок бил удължаван с
поредица от решения на същия държавен орган - Решение № 378 на Министерския съвет от
12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25
ноември 2020 г. , Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение №
395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г. и Решение № 426 на Министерския съвет от
26 май 2021 г. На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр. 28/2020 г.
/"При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка"/, вр. чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ /"При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област"/,
във връзка с последното удължаващо срока на епидемичната обстановка решение на
Министерски съвет № 426 от 26.05.2021г. и по предложение на Главния държавен здравен
инспектор Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за
хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др., допълнена със
Заповед № РД-01-496 от 15.06.2021 г. Актът бил публикуван на интернет страницата на
2
Министерство на здравеопазването /МЗ/. Съгласно т. I. 7 от заповедта – "Всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват
или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. Периодът на действие на заповедта, съгласно т.I.1 от нея,
бил с продължителност от 01.06.2021г. до 30.07.2021г.
На 29.06.2021 г., около 20:50 часа, в гр.С, СВ. Н. К., ЕГН **********, се придвижвала
с метро в посока от станция „К.В.“ към станция „В.“. В превозното средство тя била с
поставена съобразно императивните изисквания защитна маска за лице. Пътничката слязла
на метростанция „В.“, тъй като й прилошало. След излизане от мотрисата, тя свалила
маската си и се отправила към изхода. С оглед късния час на перона имало оскъден брой
пътници.
По същото време свидетелят М. В. П. – старши полицай при сектор „Метрополитен“,
ООП – СДВР, изпълнявал служебните си задължения на метростанция „В.“. Той забелязал
придвижващата се без поставена на лицето маска, покриваща носа и устата, К. в момента, в
който тя достигнала до стълбите, водещи към изхода. Приближил се към нея, легитимирал
се и я поканил да сложи предпазното средство. Тя отвърнала, че ще го стори, като
продължила пътя си. Полицейският служител обаче нястоял тя да спре и изискал
документите й за самоличност, като й пояснил, че срещу нея ще бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. Жабоподателката представила лична карта,
като пояснила, че страда от астма и причината да свали маската си е моментното й
състояние. На поставен въпрос относно медицинска документация, тя споделила, че не носи
такава у себе си, като отказала и лекарска помощ.
При тази фактология свид. М.П. преценил, че е налице извършено нарушение на
правилата- временни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредна
епидемична обстановка, поради което потърсил съдействие чрез дежурната част на СДВР.
По този повод на метростанция „В.“ пристигнал свид. Ш. К. Л. – старши полицай към сектор
„Метрополитен“, ООП – СДВР, който по същото време изпълвал служебните си задължения
на съседна метростанция. В негово присъствие и в това на жалбоподателя свид. П. съставил
акт за установяване на административно нарушение Серия АА №701557/29.06.2021г. срещу
К., за това, че: „На 29.06.2021г., около 20:50 часа, в гр.С, на МС104, метростанция „В.“, на
перона същата се намира на закрито обществено място без поставена маска за лице
покриваща носа и устата, в условията на обявената в Р. България извънредна епидемична
обстановка – със заповед №РД-01-373/27.05.2021г. Лицето е само при проверка.“ Като
накърнена била посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан лично от
въззивника и копие от него му било връчено на място. К. изложила възражения в
съставения АУАН, ангажирайки твърдение, че страда от астма и множество алергии, за
3
което разполага с документи, поради което е свалила и маската при слизане от влакчето.
Допълнителни доводи в писмена форма не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление №2128 от 16.07.2021г., с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗДвП, при
частично възпроизвеждане на фактологията от акта досежно датата, мястото и поведението
на гражданина и допълването й с факти, касаещи актовете, с които е обявена извънредната
епидемична обстановка в Република България, както и цифровото изражение на конкретния
текст от цитираната в АУАН Заповед, респ. съдържанието на въведеното с него задължение,
с което поведението на К. не е било съобразено, на жалбоподателката е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева. НП е връчено на наказаното лице на 27.09.2021г.,
видно от инкорпорираната в бланката на постановлението разписка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели П. и Л., писмените доказателства по делото: докладна
записка, удостоверение от Отдел „Човешки ресуси“ – СДВР, рег. №513р-92305/29.10.2021г.,
Заповед №8121К-8117/28.06.2021г., удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“- СДВР, рег.
№513р-92301/29.10.2021г., Заповед от 08.01.2019г. на Директора на СДВР, копия на
медицинска бележка и амбулаторен лист за първично посещение при СИМП, пълномощни
за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите П. и Л., като ги
намира за логични, достоверни и безпротиворечиви относно реда за иницииране и
провеждане на проверката спрямо К. и съставянето на АУАН. Двамата изрично
потвърждават и обстановката, в която е реализирано нарушението, в частност наличието на
оскъден брой други граждани на метростанцията. От своя страна актосъставителят е
категоричен и че е забелязал липсата на поставена от К. маска едва когато тя е достигнала до
стълбите на перона, но не се ангажира с твърдение, че не я е носила в мотрисата, от която е
слязла. Тази хронология не се оспорва и от жалбоподателя, поради което се приема а
установена.
Обсъжданите свидетелски показания обаче не опровергават твърденията в жалбата
досежно причините, поради които К. не е съобразила своето поведение с действащите
императивни норми, регламентиращи обществените отношения в областта на общественото
здраве. Съдът не може да игнорира противоречието, разкриващо се между описанието на
поведението на пътника, дадено в приложената към преписката докладна записка и това,
заявено от актосъставителя пред съдебния състав, което разколебава твърдението за
целенасоченост и неуместна ирония от страна на нарушителя. Докато в писмения документ
се сочи, че К. едва след направена забележка от страна на полицейския орган е извадила
маска, поставена в плик, че се е „изсмяла“, ведно със заключението, че „според служителя“
се е опитвала да избегне съставянето на АУАН, в непосредствения разпит в съдебното
следствие свид. П. вече ангажира възприятия, че гражданинът е държал маската си в ръка,
без да споменава, че е опакована, нито че си е позволил мимики. Заявява, че всъщност К. е
4
кашляла и е споделила, че не може да диша, поради което до пристигането на втория
полицейски служител тя е стояла в зона, до която е прониквал по- свеж въздух. Така
описаното състояние на жалбоподателя, впрочем, се открива и в разказа на втория свидетел
– Ш.Л., който пристигайки на метростанция „В.“, до поста на колегата си, е заварил пред
служебното му помещение К., който не само е упоменала спецификите на своето състояние,
но и е кашляла.
Така предложеното в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта разкрива
съвпадение с версията на жалбоподателя и представените от него медицински документи.
То не само опровергава част от твърденията, изложени в докладната записка, приложена по
делото, но дава основание и да се коментира неглижиране на факти от актосъставителя, в
противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед изясняването на
обстоятелствата, доколкото изтъкнатите пред него причини за извършеното нарушение са
разкривали същественост за изначалната преценка, дали се касае за маловажен случай на
нарушение. Събирането на контролни данни за тях е било лесно достъпно за органите, като
отсъствието на медицински документи у К. към момента на съставянето на АУАН,
доколкото непрекъснатото им носене не е задължително, не оправдава бездействието такива
да бъдат изискани впоследствие. Тук следва да се подчертае, че те са представени едва с
жалбата срещу санкционния акт, при това по инициатива на въззивника. Не променя
изводите и твърдението на полицейските служители, че гражданинът не е забелязан да носи
или ползва инхалатор, доколкото отсъствието на подобно поведение не е еднозначен,
обективен белег за изграждане на защитна теза. Липсата на уреда в момента на проверката
би могла да бъде обяснена с множество причини, някои от които и извън волята на лицето,
поради което и предположения за наличието или липсата на факти от обективната
действителност са недопустими.
Приобщените по делото писмени доказателства не променят фактическите
устаноявания на съда, достигнати при анализа на гласните доказателствени източници.
Приложените заповеди и удостоверения, издадени от различни органи в СДВР, имат
отношение към положителното изясняване компетентността на актосъставителя и
наказващия орган, които обстоятелства не се оспорва и от въззивника.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
5
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална
страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт
се сезира оторизираният административно - наказващ орган със съответния
административно- наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се
внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен
вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление простъпката, вменена във вина на нарушителя и за която той е
санкциониран, да бъде описана точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посоченото като накърнено правило от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото описанието на приетите за реализирани от жалбоподателя нарушения,
респ. обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
Коментираните процесуални актове не съдържат част от обективните признаци на
състава на описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация
по чл.209а, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно посочения текст „Който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
6
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв.“ Цитираната норма разкрива смесен характер, доколкото не само
въвежда правило за поведение, но включва и санкцията за неговото нарушение. Структурата
на нейната диспозиция обаче се характеризира като бланкетна, поради което нарушенията,
подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, а
конкретното съдържание да бъде запълнено с ангажиране на материалните норми (цифром и
словом) от същия или други нормативни или подзаконови нормативни актове, установяващи
конкретно нарушените правила, в случая противоепидемични мерки, както и изрично
посочване на вида на акта, с който те са въведени, ведно с неговия издател (с оглед
алтернативите в случая – общо четири, регламентирани с различни текстове от Закона за
здравето).
Прецизният прочит на акта за установяване на административно нарушение обаче
показва, че словесното описание на фактите е изключително фрагментарно и непълно. При
неговата формулировка актосъставителят се е задоволил да посочи единствено, че
нарушителят се е намирал „на закрито обществено място“ – метростанция, „без поставена
защитна маска, покриваща носа и устатата, в условията на обявена извънредна епидемична
обстановка – със заповед № РД – 01-373/27.05.2021г.“ Не се открива ясно ангажирано
твърдение какво именно регламентира цитираната заповед – дали задължение за поставяне
на защитна маска, или обявяване на извънредна епидемична обстановка. Правилното
възприемане на посланието на изписания текст е изключително затруднено и с оглед
ползваните граматически похвати от неговия автор. Тук следва да се посочи, че поставянето
на знак „тире“ непосредствено след допълнението „в условията на обявената в Р. България
извънредна епидемична обстановка“ и пред цитираната само като номер заповед, указва
пояснение значението на единствено на тази част от изречението, тъй като след, именно, е
поставен граматическият знак. Т.е., съгласно правилата на българския език, които формират
възприятията при прочит на един текст, в случая се налага извод, че с ангажираната заповед
е обявена извънредна епидемична обстановка. Последното обаче не кореспондира с текста
на чл.209а от ЗЗ, който установява отговорност за нарушение на „противоепидемични
мерки“, още по- малко покрива изискването за запълване на бланкетната диспозиция с
относимо материално правило, установяващо конкретно задължение. Разкрива се
несъобразяване при съставянето на акта с правилото на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, изискващо
съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация, както и конкретизация на нарушението, което се вменява във вина. От друга
страна, остава напълно неясно кой е издателят на тази заповед и основанието за това – дали
министърът на здравеопазването при упражняване правомощията си по чл.63, ал.4 от ЗЗ или
директорът на регионална здравна инспекция в хипотезата на чл.63, ал.7 от ЗЗ. Отсъства и
изрично посочване на конкретния текст от този акт, доколкото в случай че се касае до
заповедта на министъра на здравеопазването с № РД – 01-373/27.05.2021г., в нейната
структура се различават общо единадесет различни противоепидемични мерки, установени
в т. I, адресирани като задължения до гражданите.
7
Коментираните елементи задължително следва да фигурират изначално в акта за
установяване на административно нарушение, тъй като носят информация за фактите,
обуславящи съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването
му. Именно АУАН определя рамките на „административното обвинение“ и фиксира
параметрите на реципрочната функция, свързана с упражняване правото на защита на
жалбоподателя. Коментираните пропуски и несъответствия са довели до съществено
процесуално нарушение, доколкото не предпоставя условия за пълноценно и ефективно
упражняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Тук следва да се
посочи, че изискването към всеки гражданин да познава действащото в страната
законодателство, не дерогира задължението на органите да съблюдават минимално
изискуемото съдържание на своите актове, в случаите на иницииране на наказателни
процедури, доколкото подобно разбиране противоречи не само на императивните правила
на ЗАНН и приложимите по силата на чл.84 от ЗАНН разпоредби на НПК, но и на нормите
на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Отсъствието на признаци от състава на нарушението е направен опит да бъде
частично санирано с наказателното постановление, в което вече се откриват изброени
решенията на Министерски съвет, с които е обявена и удължена извънредната епидемична
обстановка в Република България, легалното основание за издаването на заповедта с №РД –
01-373/27.05.2021г. – чл.63, ал.4 от Закона за здравето и конкретната точка от нея. Въпреки
това отново отсъства конкретика относно нейния издател, а формулировката на мисълта
затруднява ясното възприемане на семантичното й послание, с което е накърнено и
правилото на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отделно, неправилно е посочено основание за
нейното издаване, а именно решение на МС №395/28.04.2021г., доколкото последното е
пораждало действие само до края на месец май, като към датата на нарушението –
29.06.2021г., е било издадено ново решение на МС - №426 от 26.05.2021г. за удължаване
обстановката от 01.06.2021. до 30.07.2021г. Сравнителният прочит на фактите от АУАН и
тези, застъпени в НП и съпоставянето на семантичното послание на използваните в тях
изразни средства не налага извод за идентичност. По същество в своето постановление
наказващият орган е преформулирал обвинението, позовавайки се превратно на
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която обаче е неприложима в хипотеза на изменение
на съществени обективни признаци на едно нарушение, каквато именно се разкрива в
процесния казус.
Единствено своевременното формулиране на елементите на нормата, посочена като
нарушена, с конкретни факти от действителността, които са намерили проявление, може да
удовлетвори изискването за пълнота на обвинителната теза и да позволи на нарушителя да
се ориентира в параметрите на предявената му отговорност. Да се предполага волята на
актосъставителя или същата да се допълва относно основни признаци от фактическия състав
на нарушението едва на етапа на издаване на санкционния акт е недопустимо в наказателно
по своя характер производство. Предявяването едва с наказателното постановление на нови
съществени обстоятелства, които не са вписани в АУАН, доколкото по същество
8
представлява изменение на обвинението, ограничава правото на защита, възникващо още
при инициирането на производството и изискващо знание, срещу какви твърдения следва да
се защитава нарушителят.
Независимо от споделените процесуални пороци, съставляващи самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт, съдът намира, че следва да изложи
кратки аргументи и относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на С.К. е ангажирана за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Позитивното правило, въведено с цитираната норма гласи: " Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“. Съгласно текста на чл.63, ал.4 от ЗЗ
„При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“ Субект на
административнонаказателната отговорност по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е всеки гражданин, който
е длъжен да познава закона и да е наясно със санкционните последици от неизпълнението на
императива на правната норма в предвидените случаи.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 29.06.2021г., около 20:50 часа, в гр.
С, на закрито обществено място – на перона на метростанция „В.“, жалбоподателят не е
поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща
носа и устата. Това бездействие К. е проявила въпреки съзнанието за обявена в Република
България извънредна епидемична обсатновка с Решение на Министерски съвет
№325/14.05.2020г., удължена с Решение № 426 от 26.05.2021г. на Министерски съвет и
издадената в тези условия, на основание чл.63, ал.4 от Закона за здравето, от министъра на
здравеопазването Заповед № РД-01-373 от 27.05.2021 г. за въвеждане на противоепидемични
мерки на територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки
при работа с клиенти, носене на маски и др., пораждаща действието си от 01.06.2021г. до
9
30.07.2021г. По този начин тя е накърнила една от мерките, въведени с цитираната заповед –
тази, ситуирана в т.I, т.7 от нея, съгласно която „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места … метростанции, … са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.“ Извод за тези обстоятелства се налага от анализа на доказателствения
материал, приобщен по делото, който не разкрива съществени противоречия.
Независимо че административното нарушение, за извършването на което е издадено
наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не
е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че
установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на 28
ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим към неизпълнението на всички задължения на лицата, произтичащи от норми, с
които се обезпечава редът на управление. Аргументи в противната насока не следва да се
споделят, доколкото елементът обществена опасност, като обективен такъв, винаги подлежи
на обсъждане. Преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите
обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – засегнатите от деянието обществени отношения,
както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения и т.н. Административнонаказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма,
във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а този институт не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да
10
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е нарушил
нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Непренебрежими обаче са обстоятелствата, при които е
извършена простъпката, свързани с проявлението и на странични, обективни фактори, които
в значителна степен са повлияли върху решението му, въпреки съзнанието за нарушение на
противоепидемични мерки, да не постави защитната маска на лицето си, по начина, указан в
заповедта на министъра на здравеопазването. Останаха необорени твърденията на К.
относно внезапно почувстваното неразположение, провокирано от обективно установено
нейно съпътстващо заболяване, специфичен симптом на което е поява на задух, наложило
свалянето на маската при излизането от мотрисата на перона на метростанцията. Този факт е
установим дори от показанията на свид. П. и свид. Л., които са категорични, че жената е
споделила пред тях за своето състояние, както и че е кашляла, като е търсела място със свеж
въздух. Допълват се и от медицинските документи, представени от нея, в които са отразени
поставените й диагнози. Непренебрежими се явяват и данните за личността на нарушителя,
за когото не са събрани доказателства за други нарушения в качеството му на адресат на
нормите на специалния закон за здравето, което явствува на способност да се контролира
поведението и същото да се поставя в съответствие с действащите законови изисквания.
Разкрива значението си на смекчаващо обстоятелство и обстановката, в която е предприето
поведението. Маската е свалена едва след излизането на перона на метростанцията, в часови
интервал – 20:50 часа, когато е отсъствало струпване на други граждани, чието здраве и
живот К. да застраши с поведението си. Факти, в подкрепа на изложения довод, се откриват
в показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са категорични, че
„пътниците са били оскъден брой“. Същевременно, отсъстват твърдения нарушителят да е
забелязан да не носи маска и в превозното средство, от което е слязъл. Установените
смекчаващи отговорността обстоятелства значително занижават интензитета на проявление
на извършеното и придават инцидентен характер на конкретно констатираното поведение.
Така очертани, обективните и субективни измерения на нарушението му придават по –
ниска степен на обществена опасност от обичайните простъпки от вида. С тези аргументи не
следва да се приеме, че охраняваните с нормите на закона за здравето обществени
отношения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на
административнонаказателната принуда спрямо въззивника.
11
Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват
ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни
последици. Извършеното не засяга сериозно обществото и реда на управление, нито
повлиява съществено върху защитените с конкретната правна норма обществени
отношения, поради което и не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в
последните. Тук е мястото да се посочи, че усложнената епидемична обстановка в страната
към датата на нарушението, нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните мерки,
както и обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнението им може
да причини значителни и трудно поправими вреди, са обстоятелства, които са взети предвид
при установяне на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ от законодателя и са залегнали в мотивите
на въвеждане на санкция за неизпълнението на мерките, регламентирани в извънредна
епидемична обстановка със заповеди на министъра на здравеопазването. Касае се за
обстоятелства, които са свързани със степента на обществена опасност на нарушението
въобще, която обаче е основен обективен негов признак, чието отсъствие прави поведението
несъставомерно. Поради това и по аргумент от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.56 от НК, които
правила са императивни, основополагащи в процеса по индивидуализация на едно
наказание, така изложените обстоятелства (вписани и в наказателното постановление) не
следва да бъдат коментирани при преценката дали да се приложи привилегията на чл.28,
б.“А от ЗАНН. Поради изложеното, съдът намира, че разкриващите се по делото факти
налагат извод за надценяване на обществената вредност на обсъденото неизпълнение на
правно задължение при определяне на „Глоба”, дори и в минимален размер, от наказващия
орган и маловажност на случая, съпътствана с отмяна на издадения санкционен акт.
В аспекта на изложените разсъждения, при съвкупната преценка и интерпретация на
визираните обстоятелства съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание,
не само са опорочени от допуснати съществени процесуални нарушения, но и отговорността
на въззивника е ангажирана неправилно, тъй като простъпката, квалифицирана като
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се явява маловажен случай по смисъла на 28, б.“А“ от
ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2128/16.07.2021г., издадено от К.И.М. –
ВПД директор на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на
СВ. Н. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300,00 /триста/ лева, като незаконосъобразно и неправилно.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13