Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 114 21.07.2021 Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на тринадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
М.М.
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията М.М. КАН дело № 109 по описа за
2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63, ал. 1 изречение 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ВЕРДЕ КОЛОРАТО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград,
срещу Решение № 77 от 17.03.2021 год., постановено по АНД № 41 по описа за 2021
год. на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 38-0002461 ат 23.12.2020
год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 200 лв. на основание чл. 93г,
ал. 4 от ЗАвт.П във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г…
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
закона. Излагат се доводи, че санкционната норма не е приложима за периода преди
07.07.2020 год., тъй като не е била все още в сила. На следващо място се сочи,
че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на
поведението на нарушителя на 01.12.2020 год. От съда се иска да отмени
въззивното решение и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация” - Русе не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска от
съда да потвърди решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови
решението си Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че на 03.12.2020 г. служители на РД„Автомобилна администрация“ – Русе приключили комплексна
проверка по документи на „Верде
Колорато“ ЕООД – Разград, за която бил
съставен констативен протокол. В хода на проверката било установено, че
дружеството в качеството си на превозвач не е извличало най-малко веднъж на 90
дни информацията, записана в дигиталния тахограф на товарен автомобил „Мерцедес Актрос” от категория N3 с рег.
№ РР 1662 ВМ, оборудван с тахографски апарат „Stoneridge Elektronics” с № **********. За
периода на проверката от 03.12.2019 г. до 03.12.2020 г., имало само 1
извличане на данни на 01.12.2020 г. Контролните органи приели, че с това
деяние е нарушена разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г. на Министъра на транспорта и съставили акт за установяване на
административно нарушение срещу превозвача. Въз основа на така съставения АУАН
е издадено и обжалваното НП, в което деянието е квалифицирано по идентичен с АУАН начин и е приложена
санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвт.П.
При така
установените факти районният съд приел от правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и
съответните норми, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
Районният съд
приел за безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по
чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г. на Министъра на транспорта да извлича данните от паметта на
дигиталния тахограф с изключение на подробните данни за скоростта, най-малко
един път на 90 дни за периода от
03.12.2019 год. до 03.12.2020 год. Приел е също, че нарушаването на тази разпоредба влече
прилагането на санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП, в сила от
07.07.2020 год. Отхвърлил е възражението касационния жалбоподател, че приложената от АНО санкционна норма, не е
приложима в случая, тъй като тя е нова и е в сила от 07.07.2020 год. Счел е, че
това деяние се е санкционирало преди
07.07.2020 год. на основание чл. 93г, ал. 2 с имуществена санкция от 3000 лв.,
поради което сега приложимата санкционна норма, предвиждаща имуществена санкция
от 200 лв. за същото деяние, се явява по-благоприятна за дееца и правилно АНО е
приложил именно нея. Наред с това е посочил, че противоправното поведение на
нарушителя е продължило и след 07.07.2020 год. до приключване на проверката.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за валидно и правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и
правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния
съд съответстват на събраните по делото
доказателства.
Решението
съответства и на материалния закон.
Нарушението и неговият автор са безспорно установени от събраните по
делото доказателства. Не е налице неяснота в обвинението. От
фактическото описание на деянието наказаното лице е разбрало
в какво е обвинен от фактическа страна.
Изложените в НП факти недвусмислено сочат, че наказаното дружество като
превозвач в процесния период не е изпълнило задължението си по чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на Министъра на
транспорта да извлича данните от паметта на дигиталния тахограф с изключение на
подробните данни за скоростта, най-малко един път на 90 дни. Това задължение
обезпечава изпълнението на вмененото с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от същата наредба задължение за превозвачите да извличат и
съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф, и да я
предоставят за проверка при поискване от контролен орган, като срокът за
съхранение е най-малко 12 месеца след
записването им, съгласно чл. 10, ал. 5, б. „ii”
от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година.
С това си
бездействие превозвачът е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-3.
Правилно
районният съд е приел, че АНО законосъобразно е приложил санкционната норма на
чл. 93г, ал. 4 от ЗАвт.П. Действително
тази норма е влязла в сила на 07.07.2020 год., но деянието е било наказуемо и
преди тази дата с разпоредбата на чл. 93г, ал. 2 от ЗАвт.П, но с много
по-висока санкция. Новата санкционна разпоредба на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП от
ЗАвтП е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 94г, ал. 4 от ЗАвтП и е по-благоприятна
за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не споделя
твърдението на касационния жалбоподател, че е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Деянието не се
отличава с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайния
начин на извършване на други административни нарушения от същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 77 от 17.03.2021 год., постановено по АНД № 41 по описа за 2021 год. на
Районен съд Разград
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/