Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 16 .03.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в закрито заседание на двайсет и шести февруари през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА А.
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието
на секретаря Пандурска и в
присъствието на прокурора Стоянова , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . Н. Ч. Д №
5136 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С определение от 04.10.19г. по Н. Ч . Д. №
4128 / 19г. , на СРС , НО , 114 с
- в на
основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК е определено едно общо
най-тежко наказание на осъдената И.Х. А.(У.), измежду наказанията наложени й по
НОХД №18908/2011г. по описа на СРС, НО, 114 състав и по НОХД №16167/2018г. на
описа на СРС, НО, 101 състав, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца.
С определението на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, е постановено така определеното едно общо
най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и
6 /шест/ месеца, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С определението на
основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, от така определеното едно общо най-тежко
наказание на осъдената И.Х. А.(У.), е
приспаднато времето, през което същата е била с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон
свързани с групираните наказателни производства, както следва: от 27.09.2013г.
до 19.11.2013г. или 1 /един/ месец и 23 /двадесет и три/ дни по НОХД
№18908/2011г. по описа на СРС, НО, 114 състав. С
определението на
основание чл.25, ал.2 от НК, е
приспаднато изтърпените части от наказанията по групираните присъди, а именно
от 16.04.2019г. до привеждане в изпълнение на съдебния акт на СРС .
Срещу определението
е постъпила жалба от осъдената И.Х. А.(У.), с която се иска да
се отмени постановеното определение на СРС и на същата
да бъде постановена „ пълна комулация , която й
се полага според закона „
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди определението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание службеният защитник на осъдената И.Х. А.(У.),- адв. Ж. подържа подадената жалба и пледира да бъде изменено определението на СРС , ако за това са налице законните предпоставки .
В
съдебно заседание осъдената И.Х. А. (У.) подържа молбата си и сочи ,че съда следва да прецени кое е
най – благоприятното за нея .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Видно от
изисканото и приложено по делото актуално свидетелство за съдимост на осъдената И.Х. А. (У.) налице са
по отношение на нея следните
осъждания :
1. С присъда по НОХД № 69/1986г. по ПРС, влязла в законна
сила на 12.06.1986г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателния срок от 3 години и „Обществено порицание“, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.148, ал.1,
т.З вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, като деянието е било извършено на 27.06.85г.
2. С присъда по НОХД № 422/1988г.
по описа на СРС, влязла в законна сила на 25.04.1989г., е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален общ режим
на изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.252, ал.1 вр.
чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.З, 4, 5 вр. чл.26, ал.1 и ал.З от НК като деянието е било
извършено на 29.12.89г.
3 . С
присъда по НОХД № 226 /1990г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
03.04.1991 г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.252, ал.1 вр. чл.195,
ал.2 вр. ал.1, т.З, 4, 5 вр. чл.26, ал.1 и ал.З от НК.
4. С протоколно определение по
НОХД № 4410/2007г. на СРС, НО, 101-ви състав, с което е било одобрено
споразумение, влязло в законна сила на 13.02.2008г., е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателния срок от 3 години, за извършено от
осъдената А.престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 от НК като деянието е било
извършено на 15.06.06г.
5 .С присъда по НОХД
№ 1142 /2009г. по описа на СРС, НО, 101-висъстав, влязла в законна сила
на 14.04.2011г., е било наложено
наказание „Пробация“ за срок от 1 година, за извършено от осъдената А.престъпление
по чл.194, ал.1 от НК като деянието е било извършено на 04.03.07г.
6 .С присъда по НОХД № 13378 /2010г. по описа на СРС,НО, 99-тисъстав,влязла
в законна сила на 16.09.2011г.,е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален строг
режим на изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.194, ал.1
от НК като деянието е било извършено на 17.01.10г. Със същата присъда на
основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД
№4410/2007г. по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
7. С протоколно определение по НОХД № 13679
/2012г. на СРС, НО, 98-ми състав, с което е било одобрено споразумение, влязло
в законна сила на 20.07.2012г., е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 10 месеца, при първоначален строг режим на изпълнение, за извършено
от осъдената А.престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква Б от НК като деянието е било извършено на 17.07.12г.
8. С протоколно определение
по НОХД № 4409/2013г. на СРС, НО, 23- ти състав, с което е било одобрено
споразумение, влязло в законна сила на 10.07.201 Зг., е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, при първоначален строг режим на
изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква Б от НК като деянието е било извършено на
29.06.12г.
|
|
9. С присъда по НОХД № 601/2015г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав, влязла в законна сила на 16.01.2015г., е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 години, при първоначален строг режим на
изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква Б
от НК като деянието е било извършено на 13.01.15г
10. С присъда по
НОХД № 18908/2011г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, влязла в законна
сила на 30.11.2018г., е било
наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от
осъдената А.престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр ал.1 от НК като
деянието е било извършено на 28.03.11г.
11. С присъда по НОХД №16167/2018г. по описа на СРС, НО,
101-ви състав,влязла в законна сила на 07.06.2019г., е било наложенонаказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален строг режим на
изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква А от НК като
деянието е било извършено на 07.06.19г.
Правилно с определение от 04.10.19г. по Н. Ч . Д. №
4128 / 19г. , на СРС , НО , 114 с
- в при спазване
принципа за най – благоприятното приложение на закона по отношение на осъдения
на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК е определено едно общо
най-тежко наказание на осъдената И.Х. А.(У.), измежду наказанията по присъди под № 10 и 11 , а
именно наложени й по НОХД №18908/2011г. по описа на
СРС, НО, 114 състав , влязла в законна
сила на 30.11.2018г., , с която е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр ал.1 от НК като деянието е било извършено на 28.03.11г , както и по НОХД
№16167/2018г. на описа на СРС, НО, 101 състав ,влязла в законна сила на
07.06.2019г., с която е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален строг режим на
изтърпяване, за извършено от осъдената А.престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква А от НК като деянието е било извършено на 07.06.19г, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/
месеца.,тъй като е
видно че деянията по двете присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда , за което и да е от тях, при
което следва да се определи едно общо
най- тежко наказание измежду двете присъди , което е сторено от СРС .
Законосъобразно с определението на
основание чл.57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС, е постановено така определеното едно общо
най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и
6 /шест/ месеца, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Правилно с определението на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК,
от така определеното едно общо най-тежко наказание на осъдената И.Х. А.(У.), е приспаднато времето, през което същата е
била с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и всяко друго задържане по
реда на НПК, ЗМВР или друг закон свързани с групираните наказателни производства,
както следва: от 27.09.2013г. до 19.11.2013г. или 1 /един/ месец и 23 /двадесет
и три/ дни по НОХД №18908/2011г. по описа на СРС, НО, 114 състав. Правилно
с определението на
основание чл.25, ал.2 от НК, е
приспаднато изтърпените части от наказанията по групираните присъди, а именно
от 16.04.2019г. до привеждане в изпълнение на съдебния акт на СРС . Неоснователни са
доводите в жалбата , че са налице
основания за зачитане и на изтърпяно наказание по присъда изтърпяна
в Австрия , тъй като същата
,както и присъдата по НОХД № 601/2015г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав , чиито наказания са
изтърпяни изцяло , се намират в
отношение помежду си в рецидив , както и
с присъдата по НОХД №16167/2018г. по описа на СРС, НО, 101-ви, при което основания за кумулиране на наказания по тях не съществува ,
както и не са налице основания за
зачитане на изтърпяно наказание по тези присъди.
Поради
изложените съображения първоинстанционното
определение на СРС на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение .
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 04.10.19г. по
Н. Ч . Д. № 4128 / 19г. , на СРС , НО , 114 с - в .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.