Р Е
Ш Е Н
И Е
963/17.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 08.05.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
1179 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „И.Б.И.”
ЕООД, против Наказателно Постановление № 399936-F438084/21.01.2019г. на Директор на дирекция „Обслужване” при ТД –
НАП- гр.Варна, с което на „И.Б.И.“ЕООД
е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 17 989.72 лева на основание чл.180 ал.2, вр. ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност.
В жалбата си въззивникът моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебното
заседание, редовно призован не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си
представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.08.2018г. в ТД на НАП - гр.Варна, при извършена
проверка, възложена с Резолюция №032691801665656/14.08.2018г., във връзка с
подадено от „И.Б.И."ЕООД с ЕИК ********* Заявление за регистрация по ЗДДС
по ел. път с вх.№ДДС. 0339118011801665102/13.08.2018г. и приключила с Акт за
регистрация по ЗДДС № 030421801748996/27.08.2018г. връчен на дата 28.08.2018г.,
се установи: „И.Б.И. Еоод, през разглеждания период /м. /01.05.2018г,-
30.06.2018Г./. На 2б.06.2018г. с Нот.акт №35, том 2, рег.№2607, дело №167 „И.Б.И."ЕООД
продава на „ДИНЕСО"ЕООД с ЕИК ********* два недвижими имота - апартамент
№Б19 и апартамент №Б20 в сграда „Апартаментен хотел" I етап -
тяло"А", II етап - тяло"Б" с незавършено строителство в
гр.Варна, кк"Чайка" за сумата от 107 938, 35лв. За продажбата е издадена
фактура №56/01.07.2018г. на същата стойност.
За „И.Б.И.“
ЕООД, продажбата на УПИ е облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ЗДДС.
На
26.06.2018г. за дружеството се счита, че е извършило доставка, която е
облагаема и прихода в размер на 107938, 35лв. формира облагаем оборот по реда
на чл.96 ал. 1 изр. второ от ЗДДС.
При извършената проверка
АНО приема, че в резултат на предоставените документи, за ЗЛ се установил
реализиран общ облагаем оборот по чл.96 ал.1, изр.второ от ЗДДС, в размер на
107 938, 35лв., същият е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, вкл. текущия, на дата 26.06.2018г. Заявление за регистрация по чл.96 от ЗДДС е следвало да се подаде в срок до 03.07.2018г.
Въззивното дружество е подадело
нужното заявление на 13.08.2018г. - след изтичане на законоустановения срок по
чл.96, ал.1, от ЗДДС .
Общият
облагаем оборот на въззивното дружество бил в размер на 107938,35лв. и
основанието за задължителна регистрация не е отпаднало. АНО е приел, че е било
допуснато е нарушение по чл.9б, ал.1 от ЗДДС, не е спазен законоустановения
срок за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС.
На
основание чл.102, ал.4 за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000.00лв., а
именно от датата, на която е надвишен оборотът, т.е. от дата 26.06.2018г. до
датата, на която е било регистрирано от органа по приходите на дата
28.08.2018г.
Видно от представените
банкови извлечения за периода от 26.06.2018г. до 27.08.2018г. /дата на per. По
ЗДДС 28.08.2018г./ „ИМОТИ БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТЕООД има реализирани облагаеми
доставки в размер на 107938,35лв Неначисленото ДДС е в размер на 17989.72лв.
АНО е
определил Имуществената санкция за неначисления ДДС е в размер на 17989.72лв.
Нарушена е
нормата на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, а именно данъчно задълженото
лице не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало в срок.
Извършеното
нарушение се потвърждава от събраните в АНИ доказателства: Резолюция за
извършване на проверка №, Заявление за регистрация по ЗДДС, Акт за регистрация
по ЗДДС, Електронна кореспонденция, Протокол, Справка за оборота, Копие на
отчети от ЕКАФП, Банкови извлечения, Покана, Пълномощни. АУАН е редовно
предявен и връчен.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г.. на Изпълнителния директор на НАП.
Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защита.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Датата и мястото на извършване на нарушението
могат да се извлекат от съдържанието на акта и постановлението. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Макар да няма изрично произнасяне по депозираните възражения,
то това не съставлява нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Във възраженията не са
били наведени спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване, а е
било формулирано искане единствено за налагане на санкция по реда на ал.3 на
чл. 180 ЗДДС.
Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта. Административно наказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.96 ал.1 от ЗДДС и е ангажирал отговорността на
дружеството, тъй като всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот
50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца, е длъжно в 14 дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да начисли
данък, а в случай, че оборота е достигнат за срок от два месеца срока е
7-дневен. Според чл. 12 ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга , когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с
място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които
закона предвижда друго. От приложените по преписката писмени доказателства-
банкови извлечения и др. е видно, че сделките, извършени от дружеството в
изпълнение на неговата дейност са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Тези
факти и обстоятелства не се и оспорват. Поради това съдът намира, че от страна
на дружеството безспорно е извършено нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.
Наказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството, която по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на данъчно-задълженото лице
за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.В този смисъл и възраженията, касаещи здравословното състояние на
счетоводителя на дружеството, са ирелевантни към спора.
Съобразно доказателствата по делото
съдът намира, че случаят не е маловажен. Допуснатото нарушение не се отличава
по своята обществена опасност по никакъв начин от всички останали случаи на подобни
нарушения. На следващо място съдът взе
предвид и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и
нормативните актове по неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост
с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика
на Държавата.С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят да
бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция
„Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № 1582/23.12.2015г. на
Изпълнителния директор на НАП. Образуваното административнонаказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. АУАН също е
бил издаден в предвидените в закона срокове. Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на
въззивникът нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В
тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателят за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.
Въз основа на Акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл.180 ал.2 вр. ал.1
вр. чл. 96 ал.1 вр.чл.86 ал.1 от ЗДДС. Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл установените факти към хипотезата
на правната норма и е установил извършено нарушение по чл. 180 ал.2 вр. ал.1
вр. чл. 96 ал.1 вр.чл.86 ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчнозадължено
лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3 ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа
дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно чл. 96 от ЗДДС : „Всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон. Когато оборота е достигнат в два
последователни месеца включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок” Т.е подаването на заявление за регистрация се
извършва еднократно след като лицето е реализирало определеният от закона
размер на облагаемият си оборот по ал.2 от същата разпоредба. Задължението за
регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият
оборот.
Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като
именно в чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е предвидена санкция за данъчно задължено лице, което е задължено,
но не е подало заявление за регистрация в установените по този закон срокове,
като предвиденото наказание имуществена санкция за юридически лица и
едноличните търговци, е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500
лв.
Настоящата инстанция намира обаче,
че в случая е налице хипотезата на чл. 180, ал.3 от ЗДДС, съгласно която при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който
данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е
в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв. В случая безспорно е
установено и от АНО, че данъкът е начислен от дружеството в периода, следващ
периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен и включен в СД по ЗДДС
и дневника за покупки за м. 10.2018 г. с коригираща декларация. Разпоредбата на
чл.180, ал.3 от ЗДДС определя размера на наказанието, като в този случай
размера на имуществената санкция определен съгласно тази разпоредба е 899.49
лв.
Поради
това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №399936-F438084/21.01.2019г. на Директор на дирекция „Контрол”
при ТД - НАП гр.Варна, с което на „И.Б.И.” ЕООД е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
17989.72 лева на основание чл.180 ал.2, вр.ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 17989.72 лева на 899.49 лв. лева на основание чл.180,
ал.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд-Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: