РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. З., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на четвърти ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20255420200060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. К. с ЕГН ********** от община З., с.
Старцево, ул. „Л.“ № 23, против Наказателно постановление №
****/29.07.2025г., издадено от Началник група в РУ З., ОД МВР-С., с което му
е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 20 лв. на
основание чл.180, ал.1, т.1, предложение 2-ро от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. Й. К. навежда доводи, че наказателното
постановление е неправилно. Твърди, че паркираният от него автомобил на
пътното платно не препятствал възможността за преминаване на други
автомобили, като се позовава на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
От фактическа страна сочи, че улицата не е регулирана с пътни знаци,
няма и маркировка, както и че автомобилът му е бил паркиран пред дома му.
Релевира оплакване за тенденциозно отношение от страна на служители
от РУ З., както и че по-рано му е указвано от тяхна страна по какъв начин да
паркира МПС.
Жалбоподателят, в съдебно заседание, се явява лично като поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. В съпроводително писмо, с което препраща
постъпилата жалба, излага становище за неоснователност на същата.
Прави възражение за прекомерност на искането за разноски, при
1
условие, че такива се претендират.
Районна прокуратура-С., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява, не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.04.2025г. полицейският служител, към РУ З., М. У., в изпълнение
на служебните си задължения, извършил обход и проверка на ул. ,,Л.“ в село
Старцево, община З..
Установил, че на сочената дата, около 09.25 часа, до сграда, означена
като дом № 23, МПС- лек автомобил, марка ,С. Ц 5, с ДКН ****, на лицето
М. Й. К., е паркиран неправилно, на платното за движение на ул. ,,Л.“.
Полицейският служител констатирал, че така паркиран автомобилът създава
пречки на движението на движещи се ППС по посока на движение на
паркирания автомобил, като трябва да изчакат насрещно движещите се ППС,
за да продължат движението си и да преминат, заобикаляйки паркирания
автомобил– нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Първоначално, на осн. чл. 186, ал. 3 ЗДвП от свидетеля Узунов е
съставен Фиш серия GT, № 15454402, с който на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, описано като
„паркира на място, където пътното превозно средство създава опасност или е
пречка за движението“ и е поставено уведомление на предното стъкло на
автомобила.
Срещу съставения фиш е постъпило възражение от собственика на
автомобила, поради което след прекратяване на образуваното производство
пред Районен съд З. /прекратено с Определение № 22/22.05.2025г. по АНД №
35/2025г. на Районен съд З., влязло в законна сила на 03.06.2025г./ е започнало
производство по съставяне на АУАН.
Освен това жалбоподателят подал и жалба до РУ З. срещу съставения му
фиш, с вх. № 371000-1727/02.06.2025г. по регистъра на РУ З., депозирал и
декларация за предоставяне на информация във вр. с чл.188 от ЗДвП.
На 23.06.2025г. полицейски служители от РУ З. – свидетелят Б. и мл.
експерт Профиров извършили замерване на пътното платно на ул. ,,Л.“, в
участъка на нарушението, установявайки ширина на платното от 4.77 м.,
замерени с уред рулетка.
С писмена покана /л. 35 от делото/ соченият за нарушител е поканен да
му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
Поканата е редовна и съдържа както фактическо описание на евентуално
нарушение /описано като време, място, и в какво всъщност се състои
нарушението – неговата обстоятелствена част/, така и правна квалификация на
нарушението което гарантира възможност на жалбоподателя още на този етап
да организира правото си на защита в пълна степен и съобразно
потребностите си.
Поканата е връчена лично на сочения за нарушител, за което е оформена
2
разписка от 19.06.2025г. /на гърба на л.35/.
По повод така установеното нарушение срещу жалбоподателя е съставен
от А. Б. – ПИ, ,,Пътен контрол“, на 26.06.2025г., АУАН с номер **** Актът е
съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, в присъствието на сочения за
нарушител, като от негова страна е вписан израза ,,имам възражения“, без да
ги изложи.
По-нататък, жалбоподателят не е упражнил и правото си да направи и
писмени възражения по съставения му АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
След запознаване с административната преписка, административно-
наказващият орган - Началник група в РУ З., ОД МВР-С., е издал атакуваното
Наказателно постановление № ****/29.07.2025г., връчено на
жалбоподателя, лично на 28.08.2025г.
Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като
намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК, съответно
приложим предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.180и
сл. от НПК.
В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото
НП.
Действително, по делото се установява, че М. Й. К. е паркирал по
посочения от актосъставителя и АНО начин автомобил, като същият е
разположен върху уличното платно, което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя. Установява се още, че се създава пречки на движението при
разминаващи се автомобили.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите А. Б.,
Д. Б. и М. У., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти
по делото, както и от приетите писмени доказателства - покана за съставяне
на АУАН и Акт за установяване на административно нарушение; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; декларация на нарушителя; възражения;
Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени
по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани
в протоколи от осз, в т.ч. докладни записки.
Предвид изложеното съдът също не констатира пороци, водещи до
компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени
документи, поради което и цени всички писмени доказателства.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
3
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен
интерес, и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Следва, на първо място, да се посочи, че административно-
наказателното производство е образувано и водено срещу пълнолетно лице, за
което няма данни да е оборена презумпцията за вменяемост и не се
констатират пречки за това да бъде ангажирана отговорност от негова страна.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба забранява престоят и паркирането на
място, където превозното средство създава опасност или е в пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява изложената в акта за установяване на административното
нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.
Доказва се, че на 24.04.2025г., на ул. ,,Л.“ в село С., около 09.25 часа, до
сграда, означена като дом, с административен адрес № 23, МПС- лек
автомобил, марка ,,С.“, модел ,,Ц 5“, с ДКН ****, на лицето М. Й. К., е
паркиран неправилно, върху платното за движение на ул. ,,Л.“.
Видно от изготвения Констативен протокол от проверка се установява,
че ширината на пътното платно до дом № 23 на ул. ,,Л.“, където е бил
паркиран автомобилът на жалбоподателя, е с ширина 4.77 метра, замерена с
рулетка.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 от
28.08.2018 г. за проектиране на пътища, издадена от МРРБ, oбн., ДВ, бр. 79 от
25.09.2018 г., в сила от 26.10.2018 г., за еталонно превозно средство за
оразмеряване елементите на пътното платно се приема автомобил с размери:
широчина – 2,55 м и височина – 4,00 м.
Съгласно § 6, т. 1, 2 и 3 от ДР на ЗДвП, ,,Път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците.
,,Пътна лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и
осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една
посока едно след друго. "Платно за движение" е общата широчина на пътните
ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно
от друго.
В конкретния случай пътното платно е едно, с двупосочна организация
на движението.
Така описано в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, безспорно се установява от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателя е паркирал автомобила по начин, по
4
който пречи два автомобила да се разминат на останалата част пътното
платно, незаета от неговия автомобил.
Сборът от широчините на два автомобила, съгласно еталона, е 5,1 метра,
при установена ширина на пътното платно от 4.77 м, към която като без се
добави и широчината на автомобила на жалбоподателя , очевидно е
невъзможно разминаването на два насрещно движещи се автомобила.
Предвид горното, неоснователно е позоваването от страна на
жалбоподателя на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Погрешно е да се счита, че нормата гарантира неограничена възможност
за паркиране на МПС при условие, че това се случва най-вдясно на платното
за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Нормата следва да се разглежда казуално и да се прилага в случай, че не
се препятства движението, т.е в контекста на чл.98 и др. от ЗДвП.
Жалбоподателят, както и всеки друг, следва да съобрази поведението си
и да подчини собствените си действия на обществено значимия интерес, в това
число за сигурност на пътя.
Обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран пред
дома му не повлиява на изводите на съда в претендираната от жалбоподателя
посока за отмяна на процесното НП.
Личната собственост на жалбоподателя е очертана в рамките на
собствения му имот и уличната/пътна мрежа не е полагаща му се придаваема
част, която да губи качеството си на обществено пространство. В този смисъл
неоснователно жалбоподателят приема, че щом е паркирал автомобила пред
дома си, то това е разрешено.
Нарушението е извършено виновно, под форма на вина умисъл, тъй като
нарушителят е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
на нарушението и е целял настъпването им.
Вината се установява от поведение на жалбоподателя, който е насяно с
конкретните условия на пътното платно, тъй като сам сочи, че е паркирал пред
дома си на същата улица и въпреки това е предприел това паркиране, като
пречи на движението на останалите автомобили.
Обстоятелството, че автомобилът е паркиран непосредсвено пред дома
на жалбоподателя не му дава основание, както вече се посочи, да паркира по
посочения начин.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на
5
процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакувания акт.
Настоящата въззивна инстанция констатира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Не е ограничено и правото на защита на г-н К.. Нарушението е описано
в достатъчно пълна степен, с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са
извършени.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната
му.
Посочената санкционна норма от АНО е тази на чл.180, ал.1, т.1,
предложение 2-ро от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ от 20 лева до 150
лева за водач, който наруши правилата за използване светлините на ППС, за
престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат
на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
В хода на производството не е установено създаване на непосредствена
опасност за движението.
Както вече се посочи, установеното в процесния случай деяние
безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.98, ал. 1, т.1 от ЗДвП, но
предвид установените факти по делото приложима е санкционната норма на
чл. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП /в редакцията преди влизане в сила на
измененията на ЗДвП, обн. с ДВ бр. 64/05.08.2025г., предвид разпоредбите
на чл. 3 от ЗАНН/.
Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
като прецизира и преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.98, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите,
изложени в НП, относими напълно към състава на нарушението. По силата на
цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да
преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя
фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на
нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита
на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава
предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците на нарушението са описани в атакувания акт.
Настоящият състав на съда намира, че с налагане на жалбоподателя
6
глоба в размер на 20 лв. ще бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от
ЗАНН.
В случая съдът дължи произнасяне и по въпроса за прилагане на чл.28
от ЗАНН.
В ЗАНН няма легално определение за маловажен случай, но според
съда, следва да се използва легалната дефиниция на маловажен случай, дадена
в чл. 93, т. 9 от НК (доколкото чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на
НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Действително, с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност
на административно-наказващия орган да освобождава от административно-
наказателна отговорност нарушители, когато приеме, че случаят е маловажен
и да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Когато в хода на съдебното следствие се установи, че случаят е
маловажен и административно-наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за съда съществува възможност да отмени
наказателното постановление, когато прецени, че случаят е маловажен с оглед
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на
атакуваното постановление, обстоятелството, че не е коментирано от АНО
дали са налицепредпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
По конкретното дело не се констатират предпоставките за приложение
на тази разпоредба. В случая нарушението с нищо не се различава от този вид
нарушения.
В случая единствено налагането на наказание би постигнало целите
на чл.12 от ЗАНН – специална и генерална превенция. Не се сочат никакви
обстоятелства, които да навеждат на извод на ниска обществена опасност на
деянието.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има АНО, но предвид че
такива не се претендират, Съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****/29.07.2025г., с което
на М. Й. К. с ЕГН ********** от община З., с. Старцево, ул.„Л.“ № 23, е
наложено административно наказание: „глоба” в размер на 20 лв. основание
чл.180, ал.1, т.1, предложение 2-ро от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98,
7
ал.1, т.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушената санкционна норма
по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП /в редакцията преди влизане в сила на измененията
на ЗДвП, обн. с ДВ бр. 64/05.08.2025г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С., по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – З.: _________А.Ч.______________
8