Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1518 16.12.2022г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1152 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на А.Х.А., с адрес: ***, против Решение № 289 от 01.06.2022г. по
Преписка № 54 по описа на КЗД за 2020г., постановено от Трети специализиран
постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което:
1.Установява,
че ответната страна- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от директора, с адрес- гр.София, не е извършил дискриминация въз
основа на признак „лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр спрямо А.Х.А..
2.Установява,
че ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана
от директора, с адрес- гр.София, не е осъществила „преследване“ спрямо А.Х.А.,
по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.
3.Оставя
без уважение жалба, с вх.№ 44-00-268 от 27.01.2020г. по описа на Комисията и
допълнение към нея с вх.№ 44-00-571 от 19.02.2020г., подадени от А.Х.А..
Иска се отмяна на решението изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован,
се явява лично. За жалбоподателя се явява назначеният служебно с Определение №
1345/11.08.2022г. адв. Г., който поддържа жалбата и изложените в нея факти и
обстоятелства. Иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
Комисията за защита от дискриминация за допълнително произнасяне.
Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация
(КЗД), редовно призована, не изпраща представител. Представя заверено копие на
преписка № 54/2020г. по описа на КЗД, а в писмено
становище изх.№ 10-00-598/28.09/2022г. (л.350), не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие и прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, редовно призована, не се представлява и не взема
становище по оспорването.
Административен
съд – Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за
установено от фактическа страна следното:
Производството
пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по повод жалба с
вх.44-00-268/27.01.2020г. по описан на комисията (л.13), подадена от А.Х.А. –
лишен от свобода, в Затвора гр.Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София. С жалбата А. въвежда доводи за осъществена спрямо него
дискриминация. Според описаното в жалбата обискът, който му се извършва
ежедневно от надзорно-охранителния състав в Затвора, гр. Бургас, е
нерегламентиран. Счита, че е дискриминиран по отношение прилагането на чл. 7,
т. 6 /в/ от ППЗИНЗС.
Посочва, че чл.92, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, ал.2, ал.3 от ЗИНЗС ясно регламентират в кои случаи се извършва обиск на лишените от свобода.
Заявява, че му се извършва обиск преди да излезе за престой на открито и отново
преди да се прибере в спалното помещение, както и че обискирането му се
извършва „по начин, унижаващ достойнството му, по непристоен и унижаващ начин,
целящ уронването на човешкото му достойнство“. Твърди, че поради това е
поставен в неблагоприятно положение. Според жалбоподателя това се дължи на
нехуманното и деградиращо отношение към него, което е несъвместимо с
ограниченията, които той трябва да търпи във връзка с наложеното му наказание
„лишаване от свобода“. Твърди, че на 04.10.2019г. има пусната докладна, издаден
му е протокол за неразрешени вещи и предмети и е отразено, че не са намерени
непозволени такива. Заявява, че действията на НОС са в противоречие с чл.
312,т.1, 3 от ППЗНЗС и с чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - по-късното извеждане и
съответно по-ранното прибиране от регламентираното време за престой на открито.
В допълнение с молба вх.№ 44-00-571/19.02.2020г. А.А.
заявява, че вследствие на бездействието на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ той „е подложен на изтезание
и нечовешко и нехуманно отношение“ по отношение прилагането на закона.
Посочва нормата на чл. 92, ал. 1, т.1, т.2, т.З, т. 4, т. 5, ал. 2, ал. 3 от ЗИНЗС,
в които е определено на кой и в кои случаи се допуска да се извършва обиск на
лишените от свобода и твърди, че той не попада в хипотезата на чл. 95, ал.3 от ЗИНЗС. Посочва, че съгласно чл.40, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат
свободен достъп до престой на открито, както и въз основа на чл. 86, ал.1, т.1
от същия. Моли да се образува производство и да се установи налице ли е
нарушение на Закона за защита от дискриминация.
С разпореждане № 170/10.03.2020г. на председателя на
КЗД по жалбата на А. е образувана преписка № 54/2020г., която е разпределена за
разглеждане от Трети специализиран постоянен заседателен състав (л.25). С
разпореждането е възложено членовете на състава да определят председател и
докладчик по преписката. На докладчика е възложено да започне процедура по
проучване, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С
разпореждането е указана доказателствената тежест на жалбоподателя и на
ответната страна, както и че страните са длъжни да оказват съдействие на КЗД
при събиране на доказателства, както и да представят доказателства, които се
намират при тях. В изпълнение на разпореждането, на свое заседание определения
с разпореждането състав е избрал председател и докладчик по преписката (л.43).
С уведомление изх.№ 44-00-957/24.03.2020г. (л.26)
жалбоподателят е уведомен за образуваната преписка №54/2020г. В него е
посочено, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр в задължение на А. е да представи факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация. Към уведомлението е приложено и разпореждане № 170/10.03.2020г.
За образуваната преписка с № 54/2020г. по описа на КЗД
са уведомени и началника на Затвора в гр.Бургас (л.45), министъра на
правосъдието (л.46) и директора на ГДИН (л.47).
След определяне на докладчик на решаващия състав и на
служител, който да извърши необходимите действия свързани с проучването на
преписката (л.44) е проведена процедура по проучване, съгласно чл.55 от
ЗЗДискр. В хода на проучването са изискани становища, информация и
доказателства от ответната страна. С писмо вх.№ 90-11-43/15.06.2020г. в КЗД е
получено становище от ГДИН, чрез процесуалния представител, упълномощен със
заповед № Л -4608/21.10.2019г. на главния директор на ГДИН. В него се сочи, че
от така подадената жалба не е ясно какъв е периода, за който жалбоподателят
претендира дискриминационно отношение, което предполага същата да бъде оставена
без движение, като на жалбоподателя бъде разпоредено да уточни исковия период.
Излагат се доводи, че жалбата, както и допълнителното представено уточнение са
неясни по отношение претендираното дискриминационно отношение. Твърди се, че не
е ясно спрямо кои групи лишеният от свобода А. твърди, че е неравностойно
третиран. Според ГДИН жалбата касае извършването на обиск при реализиране на
„престой на открито”. Според становището, спрямо лишения от свобода няма данни,
от които да се направи извода, че същият е жертва на дискриминация или че е
нарушено правото му на равно третиране.
С писмо вх.№16-21-66/17.06.2020г. в КЗД е получена
справка от началника на Затвора в гр.Бургас, според която жалбоподателя А.
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен
„специален“ режим от 03.02.2006г. с начално на наказанието от 25.06.2002г.
Посочено е, че А. е настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от
ППЗИНСЗ. С писмото са изложени съображения за неоснователност на подадената
жалба.
С писмо вх.№ 90-11-47/22.06.2020г. в КЗД е постъпило
становище от Министерство на правосъдието с приложения, съобразно дадените от
Комисията указания (л.86)
На основание чл.60 от ЗЗДискр докладчикът по преписка
№ 54/2020г. е изготвил доклад–заключение до председателя на Трети специализиран
заседателен състав (л.90 и сл.). След приключване на проучването, с уведомление
за призоваване (л.97 и л.99) на основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр е предоставена
възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат
нови доказателства. Към уведомленията е приложен и изготвения от докладчика по
преписката доклад-заключение. Насрочено е заседание на Комисията, за което
страните в производството са призовани (л.96-101). Видно от писмо с изх.№
44-00-3851/16.12.2020г. (л.103) КЗД е изправила на жалбоподателя материалите по
преписка № 54/2020г. на Трети специализиран заседателен състав.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че по образуваната с №54/2020г. преписка пред КЗД са проведени три
открити заседания (о.з.), на които са събрани допълнителни доказателства,
относно въведеното от А. твърдение за „преследване“ и са дадени допълнителни становища.
Производството пред КЗД е приключило с издаване на оспореното пред настоящия
съдебен състав решение № 289/01.06.2022г. (л.317-319), с което Трети
специализиран постоянен заседателен състав на КЗД:
1.Установява,
че ответната страна- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от директора, с адрес- гр.София, не е извършила дискриминация
въз основа на признак „лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр спрямо А.Х.А..
2.Установява,
че ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана
от директора, с адрес- гр.София, не е осъществила „преследване“ спрямо А.Х.А.,
по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр.
3.Оставя
без уважение жалба, с вх.№ 44-00-268 от 27.01.2020г. по описа на Комисията и
допълнение към нея с вх.№ 44-00-571 от 19.02.2020г., подадени от А.Х.А..
Според изложените в решението мотиви, съставът на КЗД
е приел, че по преписката не са налице данни, от които да е видно, че спрямо А.
е осъществена дискриминация по признак „лично положение“. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр в производството за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е дискриминирана,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Счетено е, че по настоящия казус не е налице индиция от страна на жалбоподателя
за осъществена дискриминация по посочения защитен от закона признак. Прието е,
че не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за
дискриминатор - накърняване достойнството и честта на лицето, създаване на
враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. Не е налице
и изисквания от правната норма резултат по отношение на средата. Посочено е, че
лишения от свобода А. е настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл.
213 от ППЗИНЗС, които изискват държане в постоянно заключени помещения, засилен
надзор и охрана, както и спазване на изолация при всички случаи на напускане на
помещенията. Според състава на КЗД неоснователно е направеното от А. твърдение
относно наличието на „преследване“ спрямо него. Посочва се, че съгласно § 1, т.
3, б. а) от ДР на ЗЗДискр „Преследване“ е по-неблагоприятно третиране на лице,
което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие
за защита от дискриминация.“ Заявява се, че по преписката не са налице
доказателства - конкретни факти, от които да е видно на коя дата, за какъв
период от време, кой и по какъв начин е осъществил „преследване“ спрямо
жалбоподателя. Решението е изпратено на лишения от свобода А., като според
приложеното по делото известие за доставяне, същото е получено от
администрацията на Затвора гр.Бургас на 06.06.2022г. (л.320 гръб). Жалбата
срещу решението е подадена до съда чрез КЗД на 17.06.2022г. (л.4).
При
така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения
14 – дневен срок в съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
При разглеждане на оспорването по същество,
съдът съобрази следното:
Атакуваното пред съда решение е издадено от компетентен орган – Трети специализиран
постоянен заседателен състав на КЗД, определен с разпореждане № 170/10.03.2020г.
на председателя на комисията, с което са изпълнени особените изисквания на
чл.54 във вр. с чл.48 от ЗЗДискр.
Актът е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите от закона
реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр. Производството пред КЗД е проведено при
спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50
и сл. от ЗЗДискр – образувано е въз основа на постъпила от А.Х.А. писмена жалба.
След определяне на състава е определен и докладчик. Последният е провел
процедура по проучване, в рамките на която е събрал всички необходими
доказателства, осигурявайки правото на страните да установят твърденията си с
оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът е
изготвил заключение и след дадена възможност на страните да се запознаят с
материалите е внесъл преписката, въз основа на което е насрочено и проведено
открито заседание от състава на КЗД, с призоваване на страните. След провеждане
на насрочените заседания е постановено оспореното решение. Видно от проведеното
проучване, органът е положил усилия за изясняване на релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулирането в чл.9 от ЗЗДискр правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния
постановен правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила
събраните по преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията
на страните. Предвид това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната
процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните
принципно и на жалбоподателя в частност. Проучването се извършва в 30-дневен
срок, съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗДискр, но въпреки неспазване на срока, както и
неговият инструктивен характер, дори не се и твърди от оспорващия с това
просрочване да са ограничени неговите права. В този смисъл, съдът приема, че не
е налице съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателствата,
респективно в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
По
отношение на съответствието на решението с материалния
закон и неговите цели, съдът приема следното:
С императивната норма на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр
е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормите
на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр съдържат определение на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният
от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни
белези. По смисъла на ал.2 на същата норма, пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
В разпоредбата на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е
дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно - всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. С разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр се конкретизират лицата, към
които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на
признак по чл.4, ал.1 от закона или лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение.
От анализа на цитираните норми следва извода,
че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр е необходимо да
са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В тази връзка не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретния
случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено
съзнателно по някои от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр, като следва да е
налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в посочен
признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. С оглед изложеното, за да се приеме, че с
действията респективно с бездействията си, описани в жалбата и множеството
допълнителни молби и становища пред КЗД, ГДИН е третирала по-неблагоприятно
жалбоподателя А. от други лица в неговото положение, и същите имат
дискриминационен характер, то следва те да се основават само и единствено на
признак „увреждане“ на засегнатото лице, както и да не са обективно оправдани,
от гледна точка законова цел и средствата за постигане на целта да не са
подходящи и необходими. В процесният случай жалбоподателят нито в настоящото
съдебно производство, нито в производството пред КЗД е доказал наличието на факти,
от които да може да се направи
категоричен извод, че заинтересованата страна – ГДИН, го е третирала
по-неблагоприятно от други лица, на основаната на признак „лично положение“ или
който и да е друг признак по чл.4, ал.1 от ЗЗдискр. За да се констатира
наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено друго лице за
сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на
признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или „чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика“. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и
задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида
дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними
сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а за постигане на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими“. В процесния случай не се установява по-неблагоприятно
третиране на жалбоподателя, в сравнение с друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
Съгласно специалната норма на чл.9 от ЗЗДискр
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от
които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна
трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Жалбоподателят е имал възможност да представи
доказателства в подкрепа на защитната си позиция, но такива не са ангажирани в
производството пред колективния административен орган. От самото твърдение на жалбоподателя
не може да се направи категоричен извод, че става въпрос за насочено поведение,
провокиращо дискриминационно отношение. От представените с преписката протоколи
на заседанията на комисията се установява, че заседателния състав няколкократно
е разяснил на жалбоподателя, че следва да представи доказателства, които са с
дата 3 години назад от датата на подаване на жалбата. Това е така, съобразно
чл.52, ал.1 от ЗЗДискр, където е посочено, че не се образува производство, а
образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.
Следователно, твърдяната от лицето дискриминация, следва да е била осъществена
в три годишен период преди образуване на производството пред КЗД.
Основните доводи на А. за наличието на
дискриминация са, че са му извършвани нерегламентирани обиски преди и след
излизането му от спалното помещение в Затвора гр.Бургас на престой на открито.
Видно от представените доказателства, относими към периода на проверката,
действително на А. са били извършвани обиски един път месечно, за които има
изготвени протоколи, съобразно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съдебният
състав обаче, напълно споделя изложените в оспореното решение на КЗД мотиви, че
в настоящата хипотеза по преписката не са налице данни, от които да е видно, че
спрямо А. е осъществена дискриминация по признак „лично положение“. Не са налице визираните от закона цели на
поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството и честта на
лицето, създаване на враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или
застрашителна среда. Не е налице и изискуемия от правната норма резултат по
отношение на средата. Съдът не намира, че с извършваните от служителите на
надзорно-охранителния състав обиски и претърсвания на спалното помещение, А. се
е намирал в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лишени от свобода,
изтърпяващи наказанието си в Затвора гр.Бургас. Както посочва и органа,
лишеният от свобода А. е настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и
чл.213 от ППЗИНЗС, които изискват държане в постоянно заключени помещения,
засилен надзор и охрана, както и спазване на изолация при всички случаи на
напускане на помещенията. Освен това, разпоредбата на чл.85, ал.1 от ППЗИНЗС указва,
че за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от
свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните,
производствените и сервизните помещения. Според ал.2 на същата разпоредба,
обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при
необходимост се привличат и други служители.
Съобразно чл.86, ал.1 от ППЗИНЗС претърсване
се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден
от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие
график. С тези си действия не се установява да е било нарушено някое право на
лицето, в това число правото на престой на открито, каквито твърдения има,
доколкото обиските са извършвани преди излизането от спалното помещение или
непосредствено след прибиране от мястото за престой на открито. Предвид липсата
на доказателства за противното, обискът и претърсването се извършват в
съответствие със специалната цел - да се предотврати нарушение, поради което
твърденията на жалбоподателя са несъстоятелни. До различен извод не водят и
данните от представената с писмо вх.№ 9304/12.10.2022г. (л.360) заверена
преписка № 643/2022г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, която съдържа
материали по преписка вх.№ 328600-11245/2022г. по описа на ГДИН. Следва да се
посочи също, че това дали обискът е бил регламентиран или не, отново не води до
извод, че заинтересованата по делото страна е осъществила дискриминация по
отношение на А.. Дали извършените действия, респективно бездействия от страна
на ГДИН са незаконосъобразни или нецелесъобразни, не са предмет на обсъждане в
производството пред КЗД, като защитата срещу тях е по друг ред, различен от
този. Дори да се установи, че конкретно действие или бездействие е било
незаконосъобразно, то както се посочи по-горе, за да е налице проява на
дискриминация по смисъла на закона, следва да са осъществени в условия на
кумулативност всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, каквито условия в случая не са налице.
На заседанието на КЗД проведено на 15.02.2021г.
А.. е направил волеизявление Комисията да установи и "преследване", което
съгласно чл. 5 от ЗЗДискр следва да се смята за дискриминация".
Според чл.5 от ЗЗДискр тормозът на основа на
признаците по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация,
преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места,
се смятат за дискриминация.
По определението на §1, т.3 б. "а"
от ДР на ЗЗДискр "преследване"
е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че
е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Съгласно
т.7 на същия параграф "по - неблагоприятно третиране" е всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. Следва да се отбележи, че за да е налице "преследване" като
форма на дискриминация е необходимо да се установи има ли по- неблагоприятно
третиране, осъществено ли е действие за защита от дискриминация и налице ли е
обусловеност между тях.
От ангажираните по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод, че е налице дискриминация под формата на
"преследване" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с параграф 1,
т.3 б."а" от ДР на ЗЗДискр. От една страна по делото, както и в
административното производство, не се установява, А. да е различно третиран в
сравнение с лица в същото или сходно на нейното положение, както и че по
някакъв начин е бил третиран по-неблагоприятно от лице, което се намира в
сходна на неговата ситуация. Нарушаването на принципа на равно третиране,
основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във
всеки отделен случай. Административният орган е направил правилен и обоснован
извод като е приел, че не е налице "преследване" спрямо
жалбоподателя. При наличните доказателства извършваните на А. обиски не могат
да бъдат възприети като форма на преследване, свързана пряко с оплакванията му
за дискриминация, тъй като не се доказва връзката между тях и фактическия
състав на преследването по смисъла на ЗЗДискр. В случаят, в административното
производство и пред съда не се представиха факти от страна на жалбоподателя, че
именно след като е предприел действия за защита от дискриминация е бил третиран
по-неблагоприятно. При липсата на безспорни доказателства в тази насока
правилно административният орган е приел, че не се установява дискриминационно
отношение на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът приема, че в
съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и
всестранно разкриване на релевантните обстоятелства в образуваното пред него
производство, след което е постановил решението си. В крайния акт по същество
са изложени мотиви, обосноваващи изводите от постановения от колективния орган
правен резултат. Съдържанието на акта установява, че КЗД е проверила и
преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че жалбата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и доколкото от
процесуалния представител на ответника е претендирано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати
на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК, сумата в размер на 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Въпреки, че жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса, на
основание чл.75, ал.2 от ЗЗДискр, респективно му е предоставена правна помощ,
при този изход на спора липсва основание да се отхвърли искането на ответната
страна за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А., с адрес: ***, против Решение № 289 от 01.06.2022г. по
Преписка № 54 по описа на КЗД за 2020г., постановено от Трети специализиран
постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.Х.А., с адрес: *** да заплати на
Комисията за защита от дискриминация сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: