Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова и в
присъствието на прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНОХД № 5844
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 16.05.2017 г., постановена по НОХД № 12398/2014 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 2-ри състав, е признал
подсъдимия А.Р.Т. – ЕГН - **********, за виновен
в това, че на 17.01.2013 г., около 13,50 ч., в гр. София, на спирката на
масовия градски транспорт, намираща се на кръстовището на бул. „Х.Ботев“ и ул.
„Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия № 1, с посока на движение от ж.к.
„Иван Вазов“ към надлез „Надежда“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
носа, причинил на Ж.Й.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
носните кости с деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост
двустранно, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, на подс. Т. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено
със срок на изпитание от 3 (три) години.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Т. е осъден да заплати извършените в хода на наказателното производство
разноски, както следва: по сметка на СДВР – направени разноски за извършени на
досъдебната фаза експертизи – 210,00 лева; по сметка на СРС – 235,00 лева за
извършени на съдебната фаза разходи за вещи лица; сумата от 2000 лева за
сторени от частните обвинители Ц.Р., М.Р. и Г.Г. разходи за заплатеното от тях
и техния наследодател – пострадалата Ж.Р., адвокатско възнаграждение, както и
държавна такса в размер на по 5,00 лева за издаването на всеки изпълнителен
лист.
С
присъдата е уважен като основателен
и доказан предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство, с правно основание чл.
45 от ЗЗД, частично за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от Ж.Й.Р.,
платими на Ц.Р., М.Р. и Г.Г. – наследници на пострадалата Ж.Р., като е
отхвърлен предявеният иск до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, като неоснователен.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да заплати в полза на СРС
държавна такса в размер на 200 лева върху уважената част на гражданския иск и 5
лева за издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. С.Д. – от САК,
в качеството му на защитник на подс. А.Т.. С така депозираната въззивна жалба
се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, особено на
нормите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 от НПК, а определеното на подсъдимия
наказание е явно несправедливо, предвид процесуалното поведение на подсъдимия и
неговото съдебно минало. Развиват се аргументи, че в нарушение на чл. 107, ал.
3 от НПК, не са допуснати доказателства, касаещи авторството на подсъдимия и
най-вече дали би могъл да е на инкриминираното място в близост до надлез
„Надежда“ и след 40 минути да измине разстояние и да е в кафене, заедно със
свои приятели. Сочи се, че това е практически невъзможно предвид трафика,
светофарните уредби и разстоянието. Твърди се, че съдът е дал вяра по отношение
на авторството на подсъдимия само на заинтересовани свидетели – починалата и
нейния син. Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в един момент
синът на починалата не е виждал лицата, които са нанасяли побой на майка му,
поради което не може еднозначно да се определи кое лице е причинило телесната
повреда на пострадалата и кога. Ангажират се съображения, че като е приел, че
телесната повреда е причинена на пострадалата именно от подсъдимия, съдът е
постановил присъдата си въз основа на предположения. Релевират се съображения,
че дори да се приеме авторството на подсъдимия, същият е действал в състояние
на афект, предвид нанесения му 30 минути по-рано побой от страна на св. Г..
Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с
която подзащитният му да бъде признат за невиновен.
В
съдебно заседание, защитата
на подс. Т. – адв. Д. – от САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в
нея, и моли присъдата на СРС, с която подзащитният му е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, да бъде отменена
и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, като сочи, че събраните доказателства
не обосновават по безспорен и категоричен начин, съобразно изискванията на НПК,
извод относно авторството му. В подкрепа на тези доводи, защитникът оспорва
достоверността на показанията на св. Г.Г., като сочи, че същият, от една
страна, е заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е
осъден за нанасяне на телесна повреда на подсъдимия, а от друга – сам е заявил,
че докато му е бил нанасян побой не е имал визуален контакт с майка си и не е
видял майка му да е била удряна. Сочи, че дори да се приеме, че св. Г. е
възприел подсъдимия да е нанасял побой над майка му, по делото не е изяснено
кое е лицето, нанесло фаталния удар. Пледира въззивната инстанция да даде
отговор на въпроса къде е бил подсъдимия към инкриминираните дата и час – дали
в трамвайната мотриса, съобразно твърденията на обвинението, дали е бил в
болнично заведение, за да си извади медицинско за счупения зъб. Акцентира, че от
разпита на служителя на ГД „БОП“ – МВР е било установено, че не е била
потвърдена информацията, изнесена от пострадалата в сигнала й до органите на
реда.
Подсъдимият
Т., при упражняване правото си на лична защита твърди, че не е взел участие в
побой над пострадалата. Сочи, че посред бял ден, срещу Съдебната палата му е
бил нанесен побой, при което му е бил счупен зъб и имал рана на коляното, за
което, куцайки се придвижил до автомобила си, който бил паркиран далеч, и си
извадил медицинско свидетелство. Отрича да е бил в трамвая с пострадалата.
Изтъква, че Р.се занимавала с имотни измами, дължала пари на различни лица и се
криела. Сочи, че същата започнала да се оплаква в ГД „БОП“ и в различни
институции, за да го сплаши и да се откаже да иска собствените си пари.
В
последната си дума подсъдимият сочи, че е невинен.
Представителят
на СГП намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, и предлага същата
да бъде потвърдена.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци Ц.М.Р., М.Ц.Р. и Г.М.Г. – адв. К. – от САК, моли въззивната жалба на
защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Изтъква, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че определеното наказание на подсъдимия е справедливо и
съответно на процесуалното му поведение и съдебното му минало. Акцентира, че в
мотивите на съда се съдържа убедителен отговор на доводите на защитата. Навежда
аргументи, че от събраните по делото доказателства авторството на подсъдимия е
доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин, като сочи, че св. Г.Г.
добре е възприел кое е лицето, нанесло удари на майка му. Сочи, че по делото са
установени безспорно механизма на извършване на деянието, получените от
пострадалата телесни увреждания и причинната връзка между поведението на
подсъдимия и престъпния резултат – от показанията на св. Р., Г. и В., които
съдът правилно е кредитирал. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, както и подсъдимият да бъде осъден
да заплати направените разноски пред настоящата инстанция.
Частните обвинители и граждански ищци Ц.М.Р.,
М.Ц.Р. и Г.М.Г. – редовно призовани, не се явяват и не ангажират становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и по
основателността на депозираната въззивна жалба.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил
обясненията на подсъдимия, снети в о.с.з. на 05.03.2015 г. и на 16.05.2017 г.;
показанията на св. Ж.Й.Р. и Л.Й.Н., снети в о.с.з. на 25.11.2014 г.;
показанията на св. Х.Н.И., Г.М.Г., М.Ц.Р. и Ц.М.Р., снети в о.с.з. на
05.03.2015 г.; показанията на св. Б.А.В., снети в о.с.з. на 09.10.2015 г. и
тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
(т. ІІ, л. 177 от досъд. п-во); показанията на св. К.Н.А., снети в о.с.з. на
25.02.2016 г.; показанията на св. Д.В.Й., снети в о.с.з. на 02.03.2017 г. и
тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
(т. І, л. 19 от досъд. п-во); показанията на св. С.М.Г., снети в о.с.з. на
16.05.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
(т. І, л. 18 от досъд. п-во);
съдебно-медицинско
удостоверение за освидетелстване на живо лице № 04/2013 г., издадено от съдебен
лекар при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (т. І, л. 34 от досъд. п-во и л. 97
– 98 от съд. п-во); медицинска бележка, издадена на подс. Т. (т. І, л. 37 от
досъд. п-во); медицинско свидетелство, издадено на Ж.Й.Р. от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ (т. І, л. 40 от досъд. п-во и л. 122 от съд. п-во); съдебно-медицинско
удостоверение № І – 20/2013 г., издадено по отношение на Г.М.Г. от специалист
по Съдебна медицина при съдебномедицински кабинет на ул. „Здраве“ № 2 и
допълнение към него (т. І, л. 41 и л. 46 от досъд. п-во); съдебно-медицинско
удостоверение № І – 19/2013 г., издадено по отношение на Ж.Й.Р. от специалист
по Съдебна медицина при съдебномедицински кабинет на ул. „Здраве“ № 2 и
допълнение към него (т. І, л. 43 и л. 45 от досъд. п-во и л. 123 и 124 от съд.
п-во); епикриза на Ж.Й.Р., издадена от Клиниката по неврохирургия при МБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАЗ (т. І, л. 47 от досъд. п-во и л. 121 от съд. п-во); писмо
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД до СРС, ведно с история на заболяването №
2405/2013 г. на Ж.Й.Р. и история на заболяването № 43451/2014 г. на Ж.Й.Р. (л.
56 – 94 от съд. п-во); рентгенови снимки (л. 118 – 119 от съд. п-во и приложена
към кориците на досъд. п-во);
протоколи
за доброволно предаване, ведно с приложения към тях (т. І, л. 29 – л. 33 и т.
ІІ, л. 143 и л. 144 – 156 от досъд. п-во); справки от мобилни телефонни
оператори (т. І, л. 50 – 51 и т. ІІ, л. 162 – 163 от досъд. п-во); записи на
заповед (т. І, л. 57 и л. 58 от досъд. п-во и л. 104 и 105 от съд. п-во); писмо
от „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ведно с приложения – справки (т. ІІ, л. 180
– 183 от досъд. п-во); писма от ГД „БОП“ – МВР до СРС (л. 156, л. 164, л. 169 и
л. 192 от съд. п-во) и материали по преписка № 1202/2013 г. по описа на ГД
„БОП“ – МВР (л. 170 – 183 от съд. п-во); писма от СДВР – сектор
„Видеонаблюдение“ (л. 200 и л. 205 от съд. п-во); писмо от СГС (л. 201 от съд.
п-во); писма от ЦГМ ЕАД (л. 203 и л. 206 от съд. п-во); свидетелство за
съдимост на подс. Т. (т. І, л. 88 и т. ІІ, л. 157 от досъд. п-во и л. 16 и л.
154 от съд. п-во); удостоверение за наследници № УН-1916/29.12.2014 г.,
издадено от СО – район „Възраждане“ (л. 101 – 102 от съд. п-во); препис –
извлечение от акт за смърт на Ж.Й.Р. № 0515/22.12.2014 г. (л. 103 от съд.
п-во),
както
и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и приети в
хода на съдебното следствие пред първия съд съдебномедицинска експертиза по
писмени данни по отношение на Ж.Й.Р. (т. І, л. 21 – 22 от досъд. п-во);
съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Г.М.Г. (т. І, л.
24 – 25 от досъд. п-во); съдебно медицинска експертиза по писмени данни по
отношение на А.Р.Т. (т. І, л. 27 – 28 от досъд. п-во).
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал в основни
линии показанията на разпитаните по делото свидетели. СРС не е дал вяра
единствено на показанията на св. Д.Й.и С.Г., в смисъл, че подсъдимият е бил с
тях в кафене в кв. „Княжево“ от около 13,00 ч. на инкриминираната дата, като е
преценил, че същите са вътрешно противоречиви, неубедителни и предназначени да
формират защитната версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. При
формиране на изводите си по фактите, съдът не е дал вяра и на обясненията на
подсъдимото лице, в частта им, в която същият отрича да е бил в трамвайната
мотриса, в която пътували пострадалата и св. Г. и да е нанасял удари на
последните, като е преценил, че същите са изолирани и неподкрепени от
останалите доказателствени източници, и са предназначени да формират защитната
му версия по повдигнатото обвинение. Останалите, събрани по делото, писмени
доказателствени средства и заключенията на вещото лице, изготвило СМЕ по
писмени данни, съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият
и пострадалата – Ж.Й.Р., се запознали чрез св. Х.И.през 2008 г. по повод
търсени от пострадалата допълнителни парични средства, които да инвестира
заедно със свой близък – св. Л.Н.(Н.), в общ бизнес проект. От Т. тя получила
известна сума пари под формата на паричен заем. На по-късен етап по негово
настояване подписала и два броя записи на заповед, съответно от дати 01.03.2012
г. и 01.08.2011 г. Предвид постигнатите уговорки, периодично и на отделни
вноски, Р.връщала дължимия размер, като сумите предавала чрез св. Х.И.. По
повод връщането на заетите суми и общия дължим размер, обаче, възникнали
разногласия, което довело до ескалация на напрежението помежду им. С оплаквания
в тази връзка на 16.01.2013 г., свидетелката депозирала жалба пред ГДБОП – МВР,
заведена с вх. № 1202/2013 г. Същата била разпределена за работа на св. К.А.–
към онзи момент оперативен служител към отдел в структурното подразделение на
МВР. С оглед характера на сведенията от пострадалата, св. А.й предоставил
мобилния си номер в случай на нужда.
На
17.01.2013 г., около 13,30 часа, св. Р.и синът й – св. Г.Г.,*** посока пл.
„Македония“. Когато достигнали заведение за бързо хранене от веригата
„Макдоналдс“, разположено на ъгъла на бул. „Витоша“, изненадващо те били
застигнати от подс. А.Т.. В инициирания от него разговор, той се поинтересувал
кога пострадалата ще му върне остатъка от дължимата сума, предоставена в заем.
Доколкото оспорвала основателността на неговите претенции, св. Р.отвърнала, че
не му дължи нищо, след което направила опит да се отдалечи. Подсъдимият, обаче,
препречил пътя й, като продължил да настоява за отговор. Между двамата започнал
словесен спор, в чиито ход репликите между страните придобили острота, а тонът
на разговора се повишил. Наблюдавайки разигралата се сцена, св. Г., който
междувременно се намирал непосредствено зад своята майка, се намесил. Между
него и подсъдимия настъпило сбиване. След като били разтървани от случайни
минувачи, св. Г., придружен от св. Р., бързо се оттеглили по ул. „Алабин“ в
посока пл. „Македония“.
Когато
достигнали до трамвайна спирка, разположена до кръстовището на бул. „Х.Ботев“ и
ул. „Алабин“, майката и синът се качили на трамвайна мотриса с инв. № 505,
движеща се по линия № 1, в посока от ж.к. „Иван Вазов“ към надлез „Надежда“. В
момента, в който потеглили, те забелязали на улицата отвън подс. Т., като
разбрали, че същият ги е последвал. В този момент той разговарял по телефона,
като отправял заканителни жестове към тях. Те проследили движението му, при
което видели, че мъжът наема таксиметров автомобил, с който започнал да се
придвижва успоредно на релсовото превозно средство, в което се превозвали.
Междувременно, в близост до ул. „Пиротска“, в таксито, на задната седалка се
качил и непознат до този момент за пострадалата и сина й мъж, среден на ръст, с
брада. Притеснена от поведението на Т., св. Р.потърсила телефонен контакт със
св. К.А.. В проведения кратък разговор тя го уведомила за хода на събитията,
като изразила безпокойството си от възможни негативни последствия. От своя
страна, св. А.се опитал да я успокои, след което разговорът приключил.
В
момента, в който около 13,50 ч. трамвайната мотриса достигнала до спирката на
ул. „Клокотница“ и кръстовището с бул. „Х.Ботев“, при отварянето на вратите
вътре се качили подс. Т. и непознатият му придружител. Тяхната поява мотивирала
пострадалата и сина й да слязат. Те, обаче, били последвани от двамата мъже.
Когато установили този факт, Р.и Г. отново се насочили към вътрешността на
превозното средство. При качването си по стълбите, обаче, били застигнати от
подсъдимия и непознатото лице, които се нахвърлили върху св. Г. и започнали да
му нанасят удари по цялото тяло и главата, поваляйки го на пода на мотрисата.
Синът на пострадалата успял да се отскубне от своите нападатели и седнал на
една от седалките, като се прикривал с ръце от връхлитащите го удари. В този
момент, притеснена за здравето на сина си, св. Р.се приближила към нападателите
и извикала към тях да преустановят побоя. Останалият неустановен по делото мъж
слязъл, тичайки, от мотрисата. От своя страна, подс. Т. се отдръпнал от св. Г.,
обърнал се рязко към пострадалата и изненадващо започнал да й нанася поредица
от юмручни удари с двете си ръце, които попаднали в лицето и главата на св. Р.,
като била насрещната носната й пирамида. Пострадалата усетила силна, нетърпима
болка, последвана от кръвотечение от ноздрите, като същевременно била извадена
от равновесие, в резултат на което се строполила на земята. Подсъдимият се
отдръпнал от Р.и се оттеглил от мястото на инцидента, отправяйки се към
заведение в кв. „Княжево“, на ул. „Любляна“, където го очаквали неговите
приятели – св. Д.Й.и св. С.Г..
Физическото
съприкосновение между Т. и Р.било възприето непосредствено от св. Г.. Притеснен
за състоянието на своята майка, след оттеглянето на нападателите той помолил
водача на мотрисата – св. Б.В., да го упъти до местоположението на най-близкото
районно управление. Докато разговаряли, св. В.се обърнал към св. Р., което му
позволило да забележи видимите следи от наранявания по лицето й и течащата от
носа и устата й кръв, както и травмите на св. Г..
Г.
и неговата майка слезли от трамвая на следващата спирка. Посетили
манипулационна, разположена на Централна ж.п. гара за оказване на първа помощ.
Поискали по телефона и съдействие от органите на МВР. Към мястото бил насочен
автопатрул при 02 РУ – СДВР, който от своя страна извикал и екип на ЦСМП.
Междувременно, св. Г. се свързал със своя брат – св. М.Р., който пристигнал с
автомобила си след няколко минути. Поради забавянето на линейката, той
съпроводил своите близки до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В
болничното заведение пострадалата била прегледана в спешен кабинет, била й
извършена и рентгенография. Констатирано било счупване на носните кости, с
репозиция на пирамидата двустранно, което налагало оперативна намеса, поради
предизвикано затруднение в дишането. Било издадено направление за оперативно
лечение, както и такова за освидетелстване в Катедра „Съдебна медицина“ към
Медицинска академия. Преглед и констатации за наранявания били направени и по
отношение на св. Г..
На
20.01.2013 г. сутринта, пострадалата постъпила за планова операция.
Манипулацията била извършена, следвана от неколкодневен болничен престой и
прием на медикаменти, продължил и през следващите няколко седмици. Постепенно
болката отшумяла, но пострадалата се оплаквала от неудобства, свързани с
дишането, включително главоболие и през последвалите три месеца.
По
случая било образувано досъдебно производство, инициирано по жалба на Ж.Р. до
компетентните органи. В хода му била назначена и приета съдебно-медицинска
експертиза досежно установените като причинени на пострадалата телесни
увреждания. Нейното заключение потвърдило описания по-горе механизъм на
нараняванията, получени от Р., техния вид и давността на тяхното причиняване.
Като водеща травма, констатирана у нея, било описано счупване на носните кости
с деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, което
покрива характеристиките на самостоятелния медикобиологичен признак „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Изрично било указано, че
особеностите на телесното увреждане са налагали оперативна намеса, целяща
възстановяване на нормалната анатомична конфигурация на носа и проходимостта
му. У Р.били констатирани и допълнителни мекотъканни наранявания, локализирани
в главата, изразяващи се в кръвонасядане на носа, разкъсно-контузна рана по
гърба на носа, травматичен кръвоизлив от ноздрите, кръвонасядане и три
неправилни охлузвания по лигавицата на дясната буза, реализирали признака
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, съотносимо към
характеристиката на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Така описани
всички наранявания, в частност водещото най-тежко такова – счупването, СРС е
приел, че добре отговаряли да са причинени именно в резултат на нанесени
юмручни удари (със значителна кинетична енергия) в областта на лицето на
пострадалата
.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 17.01.2013 г., около
13,50 ч. в гр. София, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на
кръстовището на бул. „Х.Ботев“ и ул. „Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия
№ 1, с посока на движение от ж.к. „Иван Вазов“ към надлез „Надежда“, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на носа, причинил на Ж.Й.Р. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с деформация на носната
пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, довело до постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил
деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 НК.
Ето
защо е признал подсъдимия А.Р.Т. за виновен в осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, като на основание по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил с изпитателен срок от 3 (три) години.
Съдът
е уважил като основателен и доказан предявеният и приет за съвместно
разглеждане граждански иск в наказателното производство, с правно основание чл.
45 от ЗЗД, частично за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от Ж.Й.Р.,
платими на Ц.Р., М.Р. и Г.Г. – наследници на пострадалата Ж.Р., като е
отхвърлил предявеният иск до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, като неоснователен.
Осъдил
е подсъдимия да заплати и сторените по делото разноски и дължимите държавни
такси в гореупоменатия размер.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по
несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние.
Така, на първо място, въззивният съд
възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на
подсъдимия Т., семейното му положение, трудова заетост и предходна му съдимост.
Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства и в частност – въз основа на
обясненията на подс. Т. и отразеното в свидетелството за съдимост на
подсъдимия.
Правилни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съдебен състав относно поводът за запознанството между подс.
Т. и пострадалата Р., а именно – необходимост от заемни парични средства, като
в тази насока са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. Р.,
Х.И.и Л.Н., които по отношение на посоченото обстоятелство са напълно еднопосочни
и взаимнодопълващи се. В подкрепа на така събраните гласни доказателствени
средства, се явяват и приобщените в качеството им на писмени доказателства
заверени копия от записи на заповед, издадени от св. Р.в полза на подсъдимия на
01.03.2012 г. – за сумата от 7900 лева и на 01.08.2011 г. – за сумата от 5000
лева, както и отразените на гърба на тези документи плащания. По отношение на
посочените факти и обстоятелства, измежду така събраните гласни доказателствени
средства не се откриват каквито и да било противоречия или несъответствия,
които да налагат подробното им или задълбочено обсъждане.
Настоящата
инстанция няма основание да ревизира изводите на първостепенния съд и досежно
фактът на влошените взаимоотношения между подсъдимия и пострадалата преди
датата на извършване на инкриминираното деяние, предвид претенциите от страна
на подсъдимия за връщане на получените от пострадалата суми и отказът от страна
на последната да заплати на подсъдимия претендираните от него суми. В тази
насока са обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалата и на
свидетелите Л.Н., К.А., М.Р., Ц.Р. и Х.И., които са напълно единни, взаимно
допълващи се и вътрешно непротиворечиви, поради което и настоящата инстанция
няма основания да не ги кредитира.
Въз
основа на показанията на пострадалата св. Р.и тези на св. М.Р., Ц.Р. и Г.Г.,
съдът установи по несъмнен и категоричен начин, че от страна на подсъдимия са
били отправяни заплахи към пострадалата, довели до силното й притеснение за
здравето й и това на нейните близки. Настоящата инстанция намира, че макар тези
свидетели да са конституирани в процесуалното качество на частни обвинители и
граждански ищци в производството, като наследници на починалата св. Р., и в
този смисъл да имат процесуално качество в производството, същите са депозирали
вярно и правдиво показанията си пред съответния първоинстанционен съд, като са
пресъздали обективно, добросъвестно и достоверно възприятията си досежно
влошените взаимоотношения между подсъдимия и пострадалата, и причините за това.
За да формира изводите си в този смисъл, настоящата инстанция прецени, от една
страна, обстоятелството, че така събраните гласни доказателствени средства,
макар да са депозирани от свидетелите през продължителни периоди от време
(така, св. Р.е разпитана пред СРС на 25.11.2014 г., а св. Г.Г. и М.Р. са
разпитани на 05.03.2015 г.), показанията им се допълват по несъмнен и категоричен
начин и добре обясняват агресивното поведение на подсъдимия и отправените от
него по отношение на св. Р.обидни и заплашителни реплики при срещата им,
състояла се на 17.01.2013 г., на кръстовището на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“ в
град София, пред заведение от веригата „Макдоналдс“, за които съобщават и св. Р.,
и св. Г.. Именно със страха на пострадалата от подсъдимия, формиран в резултат
на отправяните от него към свидетелката заплахи, се обяснява и посещението й
при служител на ДАНС – св. А., на 16.01.2013 г., както и проведения разговор с
него по време на придвижването на пострадалата и св. Г. в трамвайната мотриса
на инкриминираната дата.
Действително,
пред настоящата инстанция подс. Т. отрича да е отправял заплашителни реплики
спрямо пострадалата при срещата им в района на Съдебната палата. Обясненията му
в този смисъл, обаче, се явяват напълно изолирани, неподкрепени от
доказателствената съвкупност и житейски неубедителни, предвид трайно влошените
му отношения с пострадалата и недвусмислено обективираното раздразнение у
подсъдимия от отказа й да му върне претендираната от него сума пари. И пред
първия съд, и пред настоящата инстанция, подсъдимият изразява ясно и
категорично отрицателното си отношение към личността на пострадалата, като в
обясненията си пред СРС дори не отрича да е отправял обидни реплики по
отношение на Р.. Тези обстоятелства, преценени в контекста на показанията на
св. Р., М. Р. и Г., позволяват на въззивната инстанция да достигне до идентични
изводи по фактите относно взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата
преди инкриминираната по делото дата.
Вярно
е и това, че по делото не се установява фактите и обстоятелствата, изнесени от
св. Р.пред св. А., да са били потвърдени в хода на извършени оперативно –
издирвателни мероприятия, в какъвто смисъл са и възраженията на защитата. Това,
обстоятелство, обаче, категорично не разколебава извода за пълна кредитируемост
на показанията на св. Р., М. Р., Цв. Р. и Г., освен като единни и вътрешно непротиворечиви,
още и като намиращи косвена доказателствена подкрепа в съобщеното от св. Н. и А..
И това е така, тъй като от събраните по делото доказателствени източници –
показанията на св. А.и изисканите и приети в качеството им на писмени доказателства
материали по преписка № 1202/2013 г. по описа на ГД „БОП“ – МВР, се установява,
че по подадената жалба не са извършвани оперативно-издирвателни мероприятия и
преписката не е докладвана на Прокуратурата.
Подкрепени
от доказателствената съвкупност и неоспорени от страните по делото са изводите
на първоинстанционния съдебен състав досежно възникналия конфликт между
подсъдимия, от една страна, и св. Р.и Г., от друга, на 17.01.2013 г., около
13,30 ч. при срещата им в района на заведение „Макдоналдс“, находящо се на
кръстовището на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“ в гр. София, прераснал в сбиване
между подсъдимия и св. Г..
Тези изводи са изградени въз основа на
задълбочен анализ на обясненията на подс. Т., на показанията на св. Ж.Р. и Г.Г.,
които описват напълно еднопосочно и подробно развитието на ситуацията по начин,
небудещ съмнение в достоверността и обективността на събраните гласни
доказателствени средства, а в частта относно получените от подс. Т. телесни
увреждания – и въз основа на заключението на СМЕПД по отношение на същия. Посочената
съвкупност от доказателствени източници позволява да се установи по несъмнен и
категоричен начин, датата, мястото и приблизителния час на възникване на
инцидента – установени безспорно от първия съд.
Въз
основа на така събраните гласни доказателствени средства и по-конкретно въз
основа на показанията на св. Ж.Р., Г.Г. и М.Р., подкрепени от показанията на
св. К.А.и Б.В., които са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, съдът установи поведението на св. Р.и Г. непосредствено след
преустановяване на сблъсъка между подсъдимия и св. Г., изразяващо се в
придвижването им по ул. „Алабин“ до спирка на масовия градски транспорт на пл.
„Македония“, качването им в трамвайна мотриса с инв. № 505, осъществяваща
превоз на пътници по линия № 1 с посока на движение от кв. „Иван Вазов“ към
надлез „Надежда“ и управлявана от св. В., както и слизането им на спирката на
масовия градски транспорт, находяща се в близост до кръстовището на бул. „Х.Ботев“
с ул. „Клокотница“, при възприемане качването на подсъдимия и придружаващото го
лице в трамвайната мотриса.
Показанията
на св. Ж.Р., М.Р. и Г.Г. послужиха на инстанциите по същество да формират
изводи и относно поведението на подсъдимия непосредствено след преустановяване
на сблъсъка му със св. Г. пред заведение „Макдоналдс“, изразяващо се в
придвижването му след пострадалата и сина й до спирката на масовия градски
транспорт на пл. „Македония“, ангажирането на таксиметров автомобил –
неустановен по делото, управляван от неустановено по делото лице, за
проследяване на движението им с трамвайната мотриса, застигането на трамвайната
мотриса на спирката на ул. „Клокотница“ и двукратното му качването в мотрисата,
заедно с още едно, неустановено по делото, лице.
За
да кредитира показанията на св. Р., Р. и Г. в тази връзка, настоящият състав
съобрази, от една страна, тяхното единство и взаимна връзка и допълване, при
това – независимо от изминалия продължителен период от време между
инкриминираната дата и датата на депозиране на показанията им пред съда, а от
друга – обстоятелството, че именно описания от тези свидетели механизъм на
поведение на подсъдимия и придружаващото го лице от мъжки пол, добре обяснява
получените от св. Р.и Г. телесни увреждания, възприети непосредствено след
получаването им и от св. В.– водач на трамвайната мотриса, и от св. М.Р.. По
делото не се събраха каквито и да било други доказателства за механизъм на
получаване на уврежданията от страна на свидетелите, различен от описвания от
тях; нещо повече – описаният от тях механизъм на получаване на уврежданията е
възприет като достоверен и логичен и от вещото лице, изготвило назначените в
хода на досъдебното производство и приети като доказателства по делото
съдебно-медицински експертизи.
Пред
инстанциите по същество защитата излага тезата, че непосредствено след
преустановяване на конфликта му със св. Г. пред заведение „Макдоналдс“, Т. се
придвижил куцайки до автомобила си, който бил паркиран сравнително далеч от
мястото на инцидента – в района на пл. Руски паметник, след което с автомобила
си се придвижил до заведение в кв. „Княжево“, на ул. „Любляна“, където се
почерпил за именния си ден със св. Д.Й.и С.Г.. В подкрепа на този довод,
защитата изтъква освен обясненията на подсъдимия, още и показанията на св. Й.и Г.,
които сочат при разпита се пред първоинстанционния съд, че подсъдимият е
пристигнал в заведението в ранния следобед („…около 1 – 2 – 3 часа“ – св. Й.;
„Около обяд беше, около 14,00 ч….“ – св. Г.).
По
отношение на това обстоятелство правилно СРС е преценил, че така събраните
гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на
св. Й.и Г., не са в достатъчна степен единни, логични и непротиворечиве, за да
разколебаят твърденията на пострадалата и св. Г. – очевидци на инкриминираната
дата. В този смисъл, макар настоящата инстанция изцяло да споделя обосновката
на районния съд, залегнала в мотивите му, дължи да посочи, че в показанията си,
депозирани в хода на досъдебното производство, на 12.02.2013 г. (темпорално
много по-близо до инкриминираната дата) – надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред, и св. Й., и св. Г.
сочат, че подсъдимият е отишъл в заведението при тях около и след 15,00 ч., при
което е напълно възможно същият да е нанесъл побой над пострадалата в
трамвайната мотриса около 13,50 ч. на инкриминираната дата и до 15,00 ч. да се
придвижи до заведението в кв. „Княжево“, където са го очаквали неговите
приятели. Едва при разпита си пред съда тези свидетели посочват значително
по-ранен час на пристигането на подсъдимия в заведението, при което е видно, че
същите се стремят да подкрепят защитната му версия по повдигнатото обвинение.
Действително, за съда не възникна съмнение, че след инцидента в трамвайната
мотриса подсъдимият е отишъл в заведението в кв. „Княжево“, но при преценка на
точния час на пристигането му там, се довери на съобщеното от св. Й.и Г. в хода
на досъдебната фаза, когато спомените им към инкриминираната дата са били далеч
по-ясни, в сравнение с датата на разпита им пред съда. При това, относно
местонахождението на подсъдимия към инкриминирания час – около 13,50 ч. на
17.01.2013 г., настоящата инстанция се довери изцяло на съобщеното от св. Р.и Г.,
като намери, че показанията им в този смисъл са освен единни, взаимно допълващи
се кореспондиращи с показанията на св. М. Р. и В., и с отразеното в справката
относно клетките на мобилните телефонни оператори, обслужващи провежданите
разговори от мобилния телефонен номер, ползван от подсъдимия, още и необорени
от останалите, събрани по делото доказателства. Възраженията на защитата в
противния смисъл съдът намери за неоснователни.
Получените от пострадалата телесни
увреждания и тяхната медико-биологична характеристика, както и проведеното
лечение се установяват по безпротиворечив начин от заключението на назначената
и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която настоящата
инстанция изцяло кредитира, като прецени, че е обективно, компетентно, пълно,
ясно и точно, и кореспондира със събраните по делото доказателствени източници
– показанията на св. Ж.Р., М.Р., Г.Г., Ц.Р., К.А.и приложената и приета като
доказателство по делото медицинска документация. Въз основа на показанията на
св. Р., съдът прие за безспорно установени и преживяванията на пострадалата в
следоперативния период и продължителността на възстановителния период при
същата.
Въз
основа на заключенията на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни (т. І, л. 24 – 25 от досъд. п-во), настоящата инстанция
установи и причинените на св. Г. телесни увреждания, в резултатна нанесения му
побой в трамвайната мотриса.
По отношение на тези
факти и обстоятелства по делото са събрани достатъчен по своя обем и
категоричност гласни и писмени доказателствени средства – показанията на св. Р.,
М. Р., Г., Цв. Р., В.и А., които в своята съвкупност позволяват на съда да
формира еднозначни изводи по фактите. Тези гласни доказателствени средства са
напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което за съда не възникна
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Действително, между показанията на разпитаните по делото свидетели се
наблюдават известни разминавания; някои от свидетелите не са в състояние да
възпроизведат ясно, пълно и точно факти и обстоятелства, за които са депозирали
показания в хода на досъдебното производство, но това е лесно обяснимо, предвид
изминалия продължителен период от време между момента на възприемане на
доказателственорелевантните факти и обстоятелства, и този на разпита на
свидетелите пред съда, както и предвид индивидуалните особености на всеки човек
да възприема и пресъздава факти и обстоятелства от обективната действителност.
Независимо
от това следва да се посочи, че в хода на проведеното съдебно следствие са
събрани необходимите и възможни доказателствени източници, които да позволят на
съда, постановил атакувания съдебен акт, да формира еднозначни изводи по
отношение на обсъдените по-горе факти и обстоятелства. Същите са подложени на
изключително внимателен и задълбочен анализ от първия съд, обективиран в
мотивната част на атакувания съдебен акт, въз основа на който съдът е достигнал
до правилни и обосновани изводи по фактите. Не е допуснато твърдяното от
защитата нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, тъй като в хода на съдебното
следствие съдът е положил необходимите и възможни процесуални усилия да попълни
делото с доказателствен материал и е осигурил на страните равни възможности да
посочват и искат събирането на релевантните гласни и писмени доказателствени
източници.
Настоящият въззивен състав подложи на
особено внимателен анализ и преценка събраната по делото доказателствена
съвкупност относно основния факт на доказване в производството – авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние и механизма на причиняване на
телесните увреждания на пострадалата.
По
отношение на коментирания основен факт на доказване по делото са събрани две
групи гласни доказателствени средства: от една страна, това са показанията на
св. Ж.Р., които намират доказателствена опора в тези на св. Г.Г. и М.Р., които
сочат, че именно подсъдимият е лицето, нанесло удари с ръце в областта на
лицето на пострадалата; от друга – това са обясненията на подс. Т., който
отрича да е бил в трамвайната мотриса, респ. да е нанасял удари на
пострадалата. СГС в този си състав намира, че следва да кредитира първата група
доказателствени източници, като в тази насока съобрази следното.
На
първо място, показанията на св. Р., М. Р. и Г. в останалата им част, са единни,
вътрешнонепротиворечиви и взаимно допълващи се, не се оборват или разколебават
от останалите доказателствени средства, поради което и следва да се приеме, че
като цяло са депозирани обективно и добросъвестно. Вярно е, че същите
притежават процесуалното качество на частни обвинители и граждански ищци в
производството и в този смисъл са заинтересовани от изхода на делото, но това
не означава априори, че лицата депозират необективни показания. Напротив –
анализът на показанията им във всяка тяхна част и съпоставката им с останалата
доказателствена съвкупност сочи, че съвестно и стриктно са изпълнили
задължението си да депозират правдиви показания пред съда.
Отделно
от това, показанията им намират косвена доказателствена опора и в показанията
на св. В., който също сочи да е възприел „…силен шум от нечленоразделни
викове“, а след това възприел нараняванията в областта на лицето на
пострадалата и на св. Г., за получаването на които, както вече се каза, не се
установява друга причина, освен съобщеното от свидетелите.
На
второ място, именно развитието на инцидента така, както той е пресъздаван от
св. Р., М. Р. и Г., кореспондира с установения от вещото лице, изготвило СМЕ на
пострадалата механизъм на получаване на телесните увреждания, а именно – чрез
нанасяне на удари със значителна кинетична енергия. По делото липсват каквито и
да било доказателства за друг инцидент, в който пострадалата да е участвала или
който да е претърпяла към инкриминираната дата, който би могъл да доведе до
получаване на констатираните телесни увреждания.
Поради
всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да
кредитира изцяло показанията на св. Р., Р. и Г., както това е сторил и
първоинстанционния съд, в частта относно авторството на деянието и механизма на
получаване на телесните увреждания, като единни, взаимнодопълващи се, житейски
убедителни и логични, депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно,
както и кореспондиращи по небудещ съмнение начин със заключението на
назначената и изготвена СМЕ. Така
наличната по делото доказателствена съвкупност, в нейната последователност и
взаимовръзка, според СГС в този му състав, се явява достатъчна, за да обоснове по необходимия
несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимото лице в
противния смисъл не следва да бъдат кредитирани, като изолирани и житейски
неубедителни, и предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото
му обвинение.
Неоснователни
се явяват доводите на защитата в смисъл, че по делото не е установено кое от
лицата, които са нанасяли удари на св. Г., е нанесло удара, причинил
конкретните телесни увреждания на св. Р.. Вярно е, че ударите на св. Г. са били
нанасяни от две лица – от подс. Т. и от неустановено по делото лице от мъжки
пол, което го е придружило в таксиметровия автомобил. Вярно е и това, че докато
последните са нанасяли удари на св. Г., същият не е могъл да възприема
поведението на майка си (сам св. Г., в разпита си пред съда сочи: „Докато ме
биеха, аз не виждах къде беше майка, след като седнах на седалката и се
изправих от пода тогава вече виждах“. Същевременно, по делото е установено по
несъмнен начин, че именно подсъдимият е нанесъл удари на пострадалата и то –
след като е преустановил нападението над сина й – св. Г.. В този смисъл са
показанията на св. Г., който сочи: „Другият човек избяга от трамвая, а Р. се
беше преместил към майка ми и я налагаше с юмруци в главата. Тя стоеше права
зад ватмана. Аз, леко зашеметен, тръгнах към Р., той като ме видя, че тръгвам
към него, и с последен завършителен удар в носа нокаутира майка ми, тя падна, а
Р. избяга“ и тези на св. Р., която с категоричност сочи: „Синът ми започна да охка и да вика. Аз тогава отидох
на 50 см от Антон, зад него и започнах да викам „Ще го убиете, оставете го.“ А.се
обърна към мен и ме удари по носа с юмрук. Започна да налага юмруци по главата
ми…. Само А.ми нанасяше удари“.
При този анализ на доказателствената
съвкупност безпротиворечиво се установява, че на 17.01.2013 г., около 13,50 ч.
в гр. София, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на
кръстовището на бул. „Х.Ботев“ и ул. „Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия
№ 1, с посока на движение от ж.к. „Иван Вазов“ към надлез „Надежда“, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на носа на Ж.Й.Р., подсъдимият Т. причинил
на Р.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с
деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, което
самостоятелно реализира медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота – средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК.
Нанасянето
на тези удари с ръце в областта на лицето на св. Р.от страна на подсъдимия, при
това със значителна кинетична енергия, е било достатъчно за причиняване на
съответната по степен телесна повреда, с което деянието е било и довършено. Между
нанасянето на ударите от страна на Т. и получаване на съответните телесни
увреждания от страна на Р., е налице пряка и непосредствена причинна връзка. По
делото не се установява друга причина за настъпване на обсъжданите телесни
увреждания освен нанасянето на удари в областта на лицето на Р.от страна на
подс. Т..
Правилен,
следователно, е изводът на първостепенният съд, че с това подс. Т. е осъществил
всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
Верни са изводите на СРС и относно
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия. Т. е действал виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Нанасяйки
поредица от удари с ръце в областта на лицето на пострадалата св. Р., при това
– със значителна кинетична енергия, подсъдимият е съзнавал възможността и
неизбежността от накърняване телесния й интегритет. Посочените обстоятелства се
интерпретират от съда като недвусмислено обективиращи намерението на дееца да
причини телесна повреда на пострадалата от обсъждания вид. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.
Не
намират основание в доказателствената съвкупност и доводите на защитата, в
смисъл, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил в състояние
на афект. И това е така, тъй като по делото липсват каквито и да е
доказателства за изпадане на подсъдимия в състояние на силно раздразнение.
Подобно състояние, освен това, дори да се приеме, че е било налично, не би се
явило съставомерно, тъй като не се установява подсъдимият да е бил провокиран
от пострадалата по някой от начините, посочени в диспозицията на наказателно-правната
норма по чл. 132, ал. 1 от НК.
При
това, правилно и законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Не са налице и основания за ревизия на
правните изводи на първоинстанционния съд в частта относно определеното на
подсъдимия наказание, в какъвто смисъл са възраженията на защитата.
За
да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Т. за осъщественото от него престъпно посегателство,
първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността му чистото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност и продължителния период на
разглеждане на делото, а като отегчаващи – проявената от подсъдимия
настойчивост, с оглед постигане на противоправния резултат, нанесените
множество удари на пострадалата, причинените й допълнителни телесни увреждания
и в частност констатираните в областта на лицето масивни отоци, охлузвания и
кръвонасядания, насочеността на ударите от страна на подсъдимия в областта на
главата на пострадалата и извършването на деянието в трамвайна мотриса на
столичния градски транспорт, на оживен пътен участък. При това е преценил, че
следващото се на дееца наказание следва да се определи при превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства и му е наложил наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно смекчаващите
и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, но дължи да посочи, че СРС е
пропуснал да отбележи като отегчаващо отговорността му обстоятелства високата
възраст на пострадалата и продължителните болки и мъки, изпитвани от
пострадалата в хода на възстановителния процес.
При това своеобразие на конкретния
казус, настоящата инстанция намира, че правилно наказанието, което се следва на
подсъдимия, е било определено при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, макар същото да е следвало да бъде определено в размер,
значително по-висок от определения му от СРС, но при липса на съответен
протест, СГС не може да упражни правомощията си по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК.
Категорично,
обаче, не са налице предпоставки за занижаване размера на наказанието,
определено на подсъдимия от СРС, нито за индивидуализацията му по реда на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, в какъвто смисъл първият съд е изложил подробни
аргументи, които настоящата инстанция изцяло споделя и поради това не намира за
нужно да преповтаря. По делото не се констатират нито многобройни, нито
изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да налага извода,
че предвиденото за извършеното престъпление наказание се явява несъразмерно
тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия
извършител.
Правилни
са и изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на така наложеното на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Подсъдимият
не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно
– за срок от една година и шест месеца, и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
При преценка на
необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за
извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо
осъждане на Т.. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били
постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта
на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за
придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от
факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не
е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Въззивният съдебен състав изцяло
споделя и изводите на СРС, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения и приет за съвместно разглеждане с наказателното производство,
граждански иск от пострадалата Ж.Й.Р. срещу подс. А.Р.Т. за обезщетение на
причинените й в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди.
Така
предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички
правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална.
Този правен институт има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и
законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен
интегритет, на основните права и свободи, както и на обществения ред, като
среда за развитие на индивида.
Несъобразяването с това общо правило за
поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция,
изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на
причинените вреди, било чрез възстановяване на съществуващото до момента на
противоправното деяние фактическо или правно положение, било чрез престиране на
парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда,
в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно, поради естеството на
накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на
подсъдимия Т., ангажирана в настоящото производство.
Задължението
за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има
обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно
предупреждение към причинителя на вредата и останалите членове на обществото да
не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи на последиците от
неспазването на това задължение.
В
синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде извършено
противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
В конкретния случай, следва да се
приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския
деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и
наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие, на пострадалата Р.е
причинено счупване на носните кости с деформация на носната пирамида с нарушена
носна проходимост двустранно, довело до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Същото е резултат на виновното поведение на подсъдимия Т..
С
оглед гореизложеното, въззивната инстанция се солидаризира с изводите на
първостепенния съд, че приетият за съвместно разглеждане в рамките на
наказателното производство граждански иск, е безспорно доказан по основание и
следва да бъде уважен.
В настоящото производство се претендира
обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди. Предвид
особения характер на накърненото от деянието благо, репарирането на причинените
вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.
При
преценка на размера на дължимото на Р.обезщетение, първостепенният съд правилно
е взел предвид дългия период от време, необходим за възстановяването на Р.,
който е бил съпроводен със значителни неудобства за пострадалата, както и
сравнително високата й възраст. В допълнение настоящата инстанция следва да
отбележи и причинените й допълнителни телесни увреждания, които не дават
отражение върху квалификацията. Същевременно, върху размера на обезщетението
следва да намери отражение чистото съдебно минало на подсъдимия и предходните
влошени взаимоотношения между подсъдимия и пострадалата.
При
така сложилото се своеобразие на конкретния казус, СГС в този си състав намира,
че първоинстанционният
съдебен състав правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимия А.Р.Т.,
на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Ц.Р., М.Р. и Г.Г. – наследници на
пострадалата Ж.Й.Р., сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от Ж.Й.Р., ведно
със законната лихва от датата на деянието – 17.01.2013 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер от
15 000 (петнадесет хиляди) лева, като неоснователен.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски и държавни такси, като прие, че правилно подс. Т. е осъден да
заплати разноските по водене на делото и държавните такси в упоменатия в
атакувания съдебен акт размер.
Доколкото за участието си пред
настоящата инстанция частните обвинители и граждански ищци Ц.М.Р., М.Ц.Р. и Г.М.Г.
– наследници на пострадалата Ж.Й.Р., са сторили допълнителни разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 500 лева, подсъдимият Т.
следва да бъде осъден да заплати на Ц.Р., М.Р. и Г.Г. сумата от 500 лева,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред въззивната инстанция.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 16.05.2017 г.,
постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по
НОХД № 12398/2014 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
подсъдимия А.Р.Т. – ЕГН – **********, да заплати направените от частните
обвинители и граждански ищци Ц.М.Р. – ЕГН **********, М.Ц.Р. – ЕГН ********** и
Г.М.Г. – ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред въззивната инстанция, в размер на 500
(петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/