Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1650
21.12.2017г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети декември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
съдия Илиев въззивно гражданско дело №2600/2017г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивни
жалби на С. И. Й. ***,
ЕГН **********, против
Решение №661 от 06.03.2017г., поправено
с Решение №1827
от 06.06.2017г., постановено по гр.д. №14553/2014г., по описа
на Районен съд- Пловдив, ХIII гр.с., в частта
му, с която
е била отхвърлена претенцията
по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
предявена от жалбоподателя против В. Й.М.
***, ЕГН **********, за заплащане на
обезщетение за лишаването му от
ползването на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № *********,
в общ размер от 2900 лв., или по
100 лв. месечно за периода от 10.10.2014
г. до датата на постановяване на съдебното решение, и предявената при условията
на евентуалност претенция за сумата от
500 лв., представляваща половината от
разликата между стойността на автомобила без претърпяно ПТП и състоянието в
което се е намирал автомобила след ПТП,
както и в
частта му, с
която жалбоподателят е бил
осъден да заплати
на В. Й. М. сумата
от 500 лв.- разноски. В жалбите се
излагат доводи за недопустимост
на постановеното в производството по
чл.247 от ГПК
решение за допускане
на поправка на
явна фактическа грешка,
като се твърди,
че била налице
хипотезата на допълване
на решението, за
което е следвало
да се направи искане
в едномесечен срок
от връчването на
решението или влизането му
в сила. Излагат
се и доводи
за неправилност на
решението, с което
претенциите по сметки са
били отхвърлени, като се иска
отмяната му и
уважаване на същите. Иска се
и отмяна на решението
в частта му,
с която жалбоподателят е бил осъден
да заплати на В. Й. М. сумата
от 500 лв.- разноски.
Насрещната страна
по въззивните жалби-
В. Й.М. ***, ЕГН **********, в писмен
отговор оспорва същите
и иска оставянето
им без уважение.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са
подадени в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената
служебна проверка на обжалваните
решения съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че същите са
валидни и допустими. Неоснователни са
изложените във въззивната
жалба доводи за
недопустимост на решението за
допускане на поправка
на явна фактическа
грешка. Видно от
постановеното по делото
Решение №661 от 06.03.2017г., в
мотивите на същото съдът
е формирал воля
за отхвърляне на претенциите
по сметки, но
в диспозитива на
същото е пропуснал да
я отрази. При
това положение е
налице явна фактическа
грешка, която следва
да се отстрани
по реда на
чл.247 от ГПК,
както е сторено, а
не непълнота на решението,
която да налага допълването му
по реда на
чл.250 от ГПК.
Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи, както и при служебна проверка за
допуснати при
постановяването му нарушения
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия
между страните правен
спор.
В обжалваната
част на решението
първоинстанционният съд е
бил сезиран с претенция по
сметки с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС,
предявена от С. И. Й.
против В. Й. М. за заплащане на
обезщетение за лишаването му от
ползването на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № *********,
в общ размер от 2900 лв., или по
100 лв. месечно за периода от 10.10.2014
г. до датата на постановяване на съдебното решение, както и с
предявена при условията на евентуалност претенция с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500
лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди
в размер на половината от разликата между стойността на
автомобила без претърпяно ПТП и състоянието в което се е намирал автомобила
след претърпяно по вина
на ответницата ПТП.
От фактическа страна по
делото няма спор между страните, а
и се установява от
писмените доказателства, че
същите са придобили по време
на брака си процесния
лек автомобил марка „Рено”, модел
„Меган Сценик”, с рег. № ************, както
и че същият
е допуснат до делба между
тях при равни квоти.
Съгласно разпоредбата на
чл.31, ал.2 от ЗС
когато общата вещ се
използува лично само то някои
от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите
за ползата, от
която са лишени, от деня
на писменото поискване. В
случая с
исковата молба, с
която на 10.10.2014г.
е предявен искът
за делба ищецът С. Й. е поискал
присъждане на обезщетение
за лишаването му от
ползването на лекия
автомобил, поради което може да
се приеме, че
е налице писмено
поискване по смисъла
на чл.31, ал.2 от ЗС. От
събраните по делото доказателства
обаче не се
установява автомобилът да
е бил ползван
от ответницата за
периода, за който
се претендира обезщетение. От приетото
по делото заключение на авто- техническата експертиза
се установява, че автомобилът е
технически неизправен и
считано от 16.03.2014г. за
същия няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“
и не е
преминал технически преглед.
При това положение
за процесния период
от 10.10.2014г. същият
не е било възможно
да се ползва
по предназначение от ответницата,
а от показанията
на разпитаните в
първата фаза на делбата
свидетели С. Ш.
и Г. М. се
установява, че същият
не е бил
ползван от нея.
Безспорно е по делото
и че свидетелството за регистрацията на
автомобила е било
у ищеца, поради
което същият не
е могъл да
премине и технически
преглед. При това положение
претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за
лишаването му от ползването
на лекия автомобил е
неоснователна и следва
да се отхвърли, тъй като
в периода, за който се
претендира обезщетение,
вещта не
е била използвана
от ответницата.
С оглед
отхвърлянето на първата претенция
следва да бъде разгледана
евентуално заявената
претенция с правно основание чл.45
от ЗЗД за
заплащане на сумата от 500 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в половината
от разликата между пазарната стойност на
автомобила след претърпяното от
ответницата ПТП и
пазарната му стойност в случай, че такова ПТП не
е било претърпяно. По делото
се установява от показанията на разпитания
пред въззивната инстанция свидетел П. К., че
в края на 2013г. в с. Стряма е
настъпило ПТП между
управляван от свидетеля лек
автомобил и процесния автомобил, управляван от ответницата В. М., в
резултат на което били
причинени вреди по
автомобилите. Произшествието настъпило
по вина на ответницата, която
на нерегулирано кръстовище
не спазила предимството на свидетеля,
който бил дясностоящ. С оглед
на така установените
от свидетеля факти следва
да се приеме,
че ответницата В. М. противоправно и
виновно е причинила
вреди по процесния
автомобил. От заключението
на приетата по делото
авто- техническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на автомобила
в резултат на причинените му вреди
при претърпяното ПТП
е намаляла с
258,84 лв. При това положение претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер
на половината от разликата
между пазарната стойност на автомобила
в резултат на претърпяното по вина
на ответницата ПТП и
пазарната му стойност в
случай, че същият
не бе
претърпял такова, е
основателна е следва
да се уважи
за сумата от 129,42 лв., като
за разликата до пълния
й претендиран размер от 500 лв. същата следва
да се отхвърли.
Предвид горното
в частта му, с която е бил
отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение
за имуществени вреди за
сумата от 129,42
лв. обжалваното решение
е неправилно и
следва да се
отмени, като се
постанови ново решение за
уважаване на иска в
посочения размер. В
частта му, с
която е била
отхвърлена претенцията по
сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
както и в частта
му за отхвърляне на евентуалния иск
за разликата над 129,42
лв. до
пълния претендиран размер от 500 лв.
решението следва да
се потвърди.
Основателни се явяват
и оплакванията във
въззивните жалби против
първоинстанционното решение в частта
му, с която
жалбоподателят С. И. Й. е
бил осъден да
заплати на В. Й. М.
сумата от 500
лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение. Видно от
мотивите на първоинстанционния съд,
посочената сума е била
присъдена поради отхвърлянето
на претенцията по
сметки и би
следвало да представлява разноски
по посочената претенция.
В тази му част
решението е неправилно,
тъй като ответницата
В. Й. М.
не е направила
разноски по отхвърлената
претенция по сметки, които
да може да претендира. Направените
от нея разноски
за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. са в първата
фаза на делбата,
а не по претенциите по сметки. Ето защо
в частта му,
с която жалбоподателят е
бил осъден да заплати
на ответницата сумата от 500 лв.- разноски
обжалваното решение следва
да се отмени.
С оглед
изхода на спора
и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в полза
на ищеца следва
да бъдат присъдени
направените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски по претенциите по
сметки, съразмерно на уважената част от същите. Разноските
в първоинстанционното производство
са в размер на 120
лв.- депозит за авто- техническа експертиза,
а разноските във
въззивното производство са в размер
на 25 лв.-
държавна такса, 300
лв.- адвокатско възнаграждение и 10
лв.- депозит за призоваване на свидетел. Общият размер
на направените от ищеца
разноски по претенциите по сметки
е 455 лв.,
от които съразмерно на
уважената част от
претенциите следва да
се присъдят 17,32
лв.
Неоснователни са
исканията на страните за присъждане в
настоящото производство на
всички направените от
тях разноски в двете фази на
производството по делба. Предмет
на настоящото производство е
решението на
първоинстанционния съд само
в частта му за
претенцията по сметки, поради
което въззивната инстанция
има правомощието да се произнесе
по отговорността за разноски
само по тази претенция.
Доколкото страните са искали от
първоинстанционния съд
присъждане на направените
в двете фази на
делбата разноски и
по исканията им
няма надлежно произнасяне в
решението, то те е
следвало да поискат
допълване на същото в
частта му за разноските
по реда и
в срока по
чл.248 от ГПК.
Отделно от това съгласно
разпоредбата на чл.355
от ГПК, уреждаща
отговорността за разноски в
делбеното производство, страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете
си, а по присъединените искове разноските
се определят съобразно
чл.78 от ГПК. В
случая дължимите разноски
за допуснатата във втората фаза
съдебно- оценъчна експертиза
са внесени поравно
от страните съобразно стойността
на дяловете им, а
заплатеното от всяка
от тях адвокатско
възнаграждение следва да остане
за нейна сметка.
Разноските във въззивното
производство по обжалване
на решението по допускане
на делбата е следвало да бъдат претендирани пред
въззивния съд, който е разглеждал
жалбите.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №661
от 06.03.2017г., поправено с Решение
№1827 от 06.06.2017г.,
постановено по гр.д. №14553/2014г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХIII гр.с., в
частта му, с която
е била отхвърлена
претенцията на С. И. Й. ***, ЕГН **********, против В.
Й.М. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата
от 129,42 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди
в размер на половината от
разликата между пазарната
стойност на съсобствения им лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган
Сценик”, с рег. № *******, в резултат
на претърпяното по вина на ответницата ПТП
и пазарната му
стойност в случай, че
същият не бе
претърпял такова, както и
в частта му,
с която С. И. Й. е бил
осъден да заплати
на В. Й. М. сумата
от 500 лв.- разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Й.М. ***,
ЕГН **********, да
заплати на С. И. Й. ***, ЕГН **********, сумата от 129,42 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди
в размер на половината от
разликата между пазарната
стойност на съсобствения им лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган
Сценик”, с рег. № *******, в резултат
на претърпяното по вина на ответницата ПТП
и пазарната му
стойност в случай, че
същият не бе
претърпял такова, както
и сумата от
17,32 лв.- разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№661 от 06.03.2017г., поправено с Решение
№1827 от 06.06.2017г.,
постановено по гр.д. №14553/2014г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХIII гр.с., в
частта му, с
която е била отхвърлена претенцията
по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
предявена от С. И. Й. ***, ЕГН ********** против
В. Й.М. ***, ЕГН **********, за заплащане на
обезщетение за лишаването му от
ползването на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № *******,
в общ размер от 2900 лв., или по
100 лв. месечно за периода от 10.10.2014
г. до датата на постановяване на съдебното решение, както и
в частта му,
с която е
била отхвърлена предявената при условията на евентуалност
претенция за сумата над
129,42 лв. до 500 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер
на половината от разликата
между пазарната стойност на автомобила
в резултат на претърпяното по вина
на ответницата ПТП и
пазарната му стойност в
случай, че същият
не бе претърпял
такова.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.