Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 17.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа гр. д. № 5778/2016 г. по описа на съда, намери
следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от Д.Л.П., ЕГН ********** *** срещу М.М.М. и Т.Х.М., двамата с адрес ***.
Ищецът твърди, че на 15.04.2015 г.
ответниците му казали, че искат да купят каравана за превоз на коне във връзка
с участието на дъщеря им в спортни състезания. Помолили го за това да им
предостави в заем сумата от 500 лв., като му заявили, че ще му я върнат до края
на месец май 2015 г. Твърди, че в същия ден – 15.04.2015 г. в клуб “Давид” той
предоставил на ответниците в заем сумата от 500 лв.
На следващия ден – 16.04.2015 г.
ответниците дошли в клуб “Давид” и обяснили на ищеца, че стойността на
караваната, която искат да закупят е по-висока, като го помолили да им
предостави в заем още 500 лв., които се ангажирали да му върнат до края на
месец май 2015 г. В същия ден ищецът им предоставил още 500 лв.
Ищецът твърди, че след изтичане на
уговорения срок ответниците не му върнали заетата сума. Той провеждал разговори
с тях, в които те обещавали да върнат сумата. В последствие престанали да
отговарят на обажданията му. А ответницата М. му заявила, че няма да му върнат
заетата сума.
Искането към съда е да осъди
ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 1000 лв., предоставена им заем,
както следва: 500 лв. на 15.04.2015 г. и 500 лв. – на 16.04.2015 г., със срок
за връщане – края на месец май 2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на
ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответниците
оспорват предявения иск. Твърдят, че никога не са сключвали с ищеца договор за
заем и той никога не им е предавал исковата сума. Сочат, че твърденията му не
са подкрепени доказателства. Оспорват дължимостта на сумата при условията на
солидарност. Твърдят, че никога не са закупували каравана.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. А. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците,
чрез процесуалния им представител адв. М. оспорват исковете. Молят съда да ги отхвърли.
Заявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото, намери за установено следното:
Исковете са предявени от
надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично
основателни по следните съображения:
За уважаването им, в тежест на
ищеца е докаже, че е предоставил в заем на ответниците определена сума пари,
която последните са се задължили да върнат. В негова тежест е да установи
предпоставките за наличие на пасивна солидарност – сключен граждански брак
между ответниците към момента на получаване на заетата сума и използването и за
нуждите на семейството.
Спорен между страните е
въпросът сключени ли са страните тях договори за заем на 15.04.2015 г. и на
16.04.2015 г. за сумата от общо 1000 лв. Договорът за заем е реален, поради
което облигационното отношение възниква, с предаването на заетата сума и поемане
на задължение от получаващия да я върне.
За установяване на обстоятелството,
че е предоставил в заем на ответниците сумата от 1000 лв., ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитани
са свидетелката Стоилова, присъствала на предаването на заетата сума и
свидетелката Пенева, осигурила част от същата. Съдът кредитира показанията им,
тъй като те са конкретни, последователни и логични. От тях се установяват
преддоговорните отношения между страните, както и фактът на сключване на
договора за заем. Въз основа на свидетелските показания съдът приема за
установено, че ответниците са поискали от ищеца в заем сумата от 500 лв., която
той е осигурил чрез сестра си – свидетелката Пенева, и е предал на 15.04.2015
г. на ответника М.М.. Установява се също, че последният, на 16.04.2015 г. е
поискал от ищеца още 500 лв., като е поел задължение към него, общата сума от
1000 лв. да върне до края на месец май 2015 г. Ищецът на същата дата/16.04.2015
г./ му е предал поисканата сума от още 500 лв.
Предвид така изложеното съдът
приема, че между ищеца и ответника М. на 15.04.2015 г. и на 16.04.2015 г. са
били сключени договори за заем за сумата от общо 1000 лв., които заемателят се
е задължил да върне до края на месец май 2015 г.
Този извод не се разколебава от
представените по делото писмени доказателства. Действително от приетите два
броя адресни карти, се установява, че двамата ответници се регистрирани като
гости на хотел “Лотос” – гр. Приморско за периода 15.04.2015 г. – 17.04.2015 г.
Наличието на извършена регистрация в хотел не установява, че регистрираните
лица фактически са се намирали там. По отношение на ответника М. не са
ангажирани други доказателства, които в своята съвкупност да разколебават
извода на съда, основан на свидетелските показания, че на процесните дати, той
е бил в гр. Перник, където е получи и заетите му от ищеца суми. Двете
свидетелки са категорични, че процесните суми са предадени на ответника М.М. на
15 и 16 април 2015 г. Те дават житейски логични обяснения за ясния си спомен за
възприетите от тях факти, поради което у съда не възниква съмнение за
правдивостта на показанията им относно посочените обстоятелства. Затова и
намира, че по отношение на тези факти ищецът е провел дължимото главно и пълно доказване,
в което не е внесено съмнение от приобщените писмени доказателства.
За оспорване получаването на
заетите средства от ответницата М. на процесните дати, е събрана съвкупност от косвени
доказателства. От тях се установявя, че през периода 15.04.2015 г. – 17.04.2015
г., тя е пребивавала извън територията на гр. Перник, във връзка с участието и
като лектор в проведен семинар в Районен съд – Добрич, организиран от НССС и
съответно е било обективно невъзможно да спорната парична сума. В подкрепа на
този извод на съда са приетите писмени доказателства – договор от 15.04.2015 г.,
сметка за изплатени суми от 17.04.2015 г., заповед за командироване, издадена
от НССС, адресна карта за записване в хотел, годишна данъчна декларация за 2015
г., подадена на 21.03.2016 г., удостоверение изх. № 195/04.09.2017 г., издадено
от председателя на НССС, удостоверение изх. № 4859/13.07.2017 г., издадено от
РС – Добрич. От тях се следва, че на 15.04.2015 г. в гр. София ответницата е
сключила договор с НССС за участие като лектор в семинар, проведен в периода
15.04.2015 г. – 17.04.2015 г. в Районен съд – Добрич, във връзка, с който тя е
била настанена в хотел “Лотос” – гр. Приморско. Така установеното не
противоречи и не внася съмнения в достоверността на показанията на свидетелите,
тъй като те сочат, че първата заета сума от 500 лв. е поискана от двамата
ответници, но и двете суми от по 500 лв. са предадени от ищеца на ответника М., а не на ответницата М.. В
тази връзка, установеното по делото обстоятелство, че на процесните дати
ответницата е била извън гр. Перник не изключва, възможността съпругът и –
ответникът М. да сключи договор за заем с ищеца, което е прието за доказано от
съда.
Предвид горното и на основание чл. 240
от ЗЗД ответникът М. е бил длъжен да върне заетата сума от общо 1000 лв. до
края месец май 2015 г. При негова доказателствена тежест, той не е установил да
е върнал на ищеца дадените му в заем пари, поради което предявените срещу него
искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът счита за неоснователни исковете,
предявени срещу ответницата Т.М. по следните съображения:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване нуждите на
семейството.
Не е спорно между страните и се
установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак № 394/25.10.1997 г. на община Перник, че
ответниците са съпрузи по силата на сключен граждански брак на 25.10.1997 г. в
гр. Перник, който не е прекратен. При доказателствена тежест на ищеца, той не е
установил, че поетото от ответника М.М. задължение по договор за заем е за задоволяване
нуждите на семейството. Обстоятелството, че е заявил като причина за искания
заем, желанието да бъде закупена каравана, което се установява от свидетелските
показания, не сочи на категоричния извод, че заетите средства са били
използвани за това или за посрещане на друга семейна необходимост. Солидарната
отговорност на съпрузите за поети от единия от тях задължени, не се предполага.
Фактите, които я обуславят подлежат на доказване в гражданското
съдопроизводство чрез провеждане на пълно и главно доказване от лицето, което
ги твърди. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които по
категоричен начин да се установява, че предоставената в заем от ищеца на
ответника сума е използвана за задоволяване нуждите на неговото семейство.
Затова и исковете предявени при условията на солидарност срещу ответницата М.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника М. следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски по делото в общ размер от 585 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответницата Т.М.
разходи в размер на общо 165 лв. /150 лв. – половината от общо заплатеното
адвокатско възнаграждение и 15 лв. – съдебни удостоверения/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Л.П., ЕГН **********
*** сумата от общо 1000 лв./хиляда лева/,
предадена му в заем на датите както следва: 500 лв. – на 15.04.2015 г. и 500
лв. – на 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба 02.12.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за солидарно осъждане на Т.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Д.Л.П., ЕГН ********** ***
сумата от общо 1000 лв./хиляда лева/, предадане му в заем сума на датите
както следва: 500 лв. – на 15.04.2015 г. и 500 лв. – на 16.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
02.12.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Л.П., ЕГН **********
*** сумата от общо 585 лв. /петстотин
осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Д.Л.П., ЕГН ********** *** да
заплати на Т.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 165 лв. /сто шестдесет
и пет лева/, представляваща направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: