О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822 20.05.2020 година град Бургас
Бургаският административен съд трети състав
На двадесети май през две хиляди и двадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Ч. Димитров
Като разгледа докладваното от съдията административен характер дело № 688 по описа на Бургаски административен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 ЗДОИ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Ч.Г.Г. *** , против мълчалив отказ за достъп до обществена информация по заявление вх. Рег. №ЗДОИ - 10 - 18/10.02.2020г. по описа на Народното събрание на Република българия и последвалите го уточнения от страна на заявителя.
Със свое разпореждане от 14.04.2020г. съдебният състав е оставил жалбата без движение с указания за представяне на държавна такса в размер на 10,00 лева.
С Нарочна молба, депозирана по електронната поща на Административен съд Бургас, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса поради противоречието на това разпореждане с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, тъй като не представлява част от критериите за публично и справедливо разглеждане на делото в разумен и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Таканаправеното искане на изложените основания съдът намира за неоснователно. Мотивите за този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 АПК „По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.“
Съгласно чл.227а, ал.2 АПК и 83, ал.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
От цитираните норми става ясно, че заплащането на държавна такса е правило, а единствено негово изключение са хипотезите, в които жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да я заплати.
В настоящото производство подобни доводи не се излагат. Сочи се противоречие на разпореждането за заплащане на държавна такса с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧ. Така изложеното твърдение съдът намира за необосновано, поради противоречието му с трайноустановената практика на ЕСПЧ по този въпрос, според която събирането на държавна такса за провеждане на съдебно производство само по себе си не е неразумно и необосновано, стига размерът и да не възпрепятства достъпа до съд на страната. Отново според ЕСПЧ съдебната такса трябва да е предвидима, а системата за заплащането й да е достатъчно гъвкава, за да позволи на дадена страна по делото да се възползва от пълно или частично освобождаване от плащането на съдебни такси или намаляването им. Въпросът за съдебните такси е подробно развит в делата Станков с-у България, Агромодел ООД с-у България, както и Чорбаджийски и Кръстева с-у България. В духа на установената практика такса от 10 лева, представляваща под 2% от минималната работна заплата за страната не се явява прекомерна и при липса на твърдения за отсъствие на достатъчно средства у жалбоподателя, искането му за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставено без уважение.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.158, ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение молбата на Ч.Г.Г. с вх. №3500/19.05.2020г. за
освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 10,00 лева по
сметка на Административен съд Бургас по адм.д. 688/2020г.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
СЪДИЯ
: