№ 2793
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110173339 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
113691/22.12.2021 г., с която ЗД Б.И.” АД, ЕИК *************, е предявило
срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, осъдителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 1803,89 лева /хиляда осемстотин и
три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща регресна претенция
във връзка с изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
21.11.2020 г., около 20:30 часа, в с. Бяла вода, община Белене, област Плевен,
на ул. Александър Стамболийски № 1, по вина на водача на лек автомобил
Волво С40, рег. № **********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил
Ауди А8, рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска /22.12.2021 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.11.2020 г., около 20:30 часа, в с. Бяла вода,
община Белене, област Плевен, на ул. Александър Стамболийски № 1, т.е. в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
1
„Автокаско“, е настъпило събитие – пътно-транспорно произшествие по вина
на водача на лек автомобил Волво С40, рег. № **********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени
вреди на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца. Поддържа, че след настъпването на
застрахователното събитие в ЗД Б.И.” АД е постъпило уведомление за щета,
понеже към момента на настъпване на процесното ПТП увреденото МПС –
лек автомобил Ауди А8, рег. № *********, е било застраховано при ищеца по
застраховка „Автокаско“ – застрахователна полица № Е20990002503. Твърди
се, че при ищцовото дружество е било подадено искане за оценка на
причинените вреди по увреденото МПС и е образувана преписка по щета №
**********. Твърди, че във връзка с образуваната пред дружество щета е
изплатено застрахователно обезщетение в полза на собственика на лек
автомобил Ауди А8, рег. № ********* в общ размер от 1788,89, като са
начислени и 15,00 лева ликвидационни разходи по обработка на щетата.
Поддържа, че щетите по застрахования при ищцовото дружество автомобил,
са причинени от водача на автомобил с лек автомобил Волво С40, рег. №
**********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество по полица с период на застрахователно покритие,
включващ датата на реализиране на твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие. Моли, за постановяване на решение, с което
ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ********** да бъде осъден да заплати
на ищеца ЗД Б.И.” АД, ЕИК *************, сумата от 1803,89 лева /хиляда
осемстотин и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 21.11.2020 г., около 20:30 часа, в с. Бяла вода, община Белене,
област Плевен, на ул. Александър Стамболийски № 1, по вина на водача на
лек автомобил Волво С40, рег. № **********, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек
автомобил Ауди А8, рег. № *********, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /22.12.2021 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна
2
адвокатско/юрисконсултско възнагражение в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „ЗАД
Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ********** е депозиран отговор на исковата молба, с
който се излага становище по предявените искове, като ги оспорва по
основание и размер. Във връзка с оспорването по основание навежда довод,
че липсва деликт, понеже не са установени всички елементи от фактическия
състав на деликта. Оспорва се да е настъпило ПТП при описаните в исковата
молба участници и механизъм. Прави се и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, застраховано
при ищеца. Отделно, искът се оспорва и по размер, като ответникът счита, че
сумата, заплатена от ищеца на собственика на увредения автомобил, не
отговаря на действителния размер на щетите, причинени на застрахования
при ищеца автомобил в резултат на твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие. Оспорва, че е налице причинно-следствена връзка
между твърдяното в исковата молба пътно-транспорното произшествие и
всички твърдяни от ищеца в исковата молба шети по процесния лек
автомобил Ауди А8, рег. № *********.
Моли, за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
възнаграждение на процесуален представител на ищеца, в случай че същото
надхвърля минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размер на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
3
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти., включително и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********, застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните в производството, че към датата на реализиране на
твърдяното в исковата молба ПТП /21.11.2020 г./ за лек автомобил Ауди А8,
рег. № ********* е била сключена застраховка застраховка „Автокаско“ –
застрахователна полица № Е20990002503, със срок на застрахователно
покритие от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г.; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /21.11.2020 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил Волво С40, рег. № **********, включително на водача Д. К. КЛ., е
била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ в
размер на 1788,89 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по
процесната щета са в размер на 15,00 лева.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Двустранен констативен
протокол за ПТП 21.11.2020, уведомление за щета по застраховка „Каско на
МПС“, показанията на свидетелите Д. К. КЛ. /водач на лек автомобил Волво
С40, рег. № **********/ и ПЛ. К. КЛ. /водач на лек автомобил Ауди А8, рег.
№ *********/ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От
4
горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния
механизъм на процесното ПТП: на 21.11.2020 г., около 20:30 часа, в с. Бяла
вода, община Белене, област Плевен, водачът на лек автомобил Волво С40,
рег. № **********, предприел маневра за паркиране, при извършването на
която реализира ПТП в предната част на паркирания лек автомобил Ауди А8,
рег. № *********. Горепосочените доказателства по безспорен и категоричен
начин установяват механизма на реализиране на процесното ПТП, описан по-
горе. По отношение на това обстоятелство, събраните в производството
доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и разкриват един и същ
механизъм на реализиране на процесното ПТП. И двамата разпитани по
делото свидетели /ПЛ. К. КЛ. и Д. К. КЛ./ изрично посочиха, че са участвали
в проишествие, реализирано през месец ноември 2020 в с. Бяла вода, община
Белене, област Плевен, като водачът на лек автомобил Волво С40, рег. №
********** /свидетелят Д. К. КЛ./ при паркиране и извършване на маневра за
заден ход, реализирал удар с намиращия се зад него паркиран автомобил
Ауди А8, рег. № *********. Действително в показанията си пред съда
свидетелите посочиха, че инцидента е реализиран в центъра на с. Бяла вода,
докато в двустранния констативен протокол за ПТП от 21.11.2020 г. е
посочено, че проишествието е реализирано на ул. Ал. Стамболийски в с. Бяла
вода /където от показанията на свидетелите се установи, че е домът на
родителите им/. От друга страна, обаче, свидетелите изрично заявиха, че
представения по делото и приобщен към доказателствения материал
Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2020 г. /л. 13 от делото/ е
именно протоколът, който са съставили във връзка с ПТП-то, за което
свидетелстват пред съда. Същевременно и механизмът на реализиране на
проишествието, които свидетелите пресъздадоха в показанията си пред съда,
кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал /в това
число двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2020 г., уведомление
за щета по застраховка „Каско на МПС“ и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза, респективно не възниква съмнение относно механизма на
реализиране на процесното ПТП. Обстоятелството, дали проишествието е
реализирано на ул. Ал. Стамболийски или в центъра на с. Бяла вода е
ирелевантно, като от показанията на свидетеля П.К. се установи, че
посочването на ул. Ал. Стамболийски, като място на реализиране на
5
проишествието, е грешка, която може да се дължи и на обстоятелството, че на
горепосочената улица е жилището, в което живеят родителите на свидетелите
Д.К. и П.К.. Релевантно за правилното решаване на делото е обстоятелството,
дали на дата 21.11.2020 г. в с. Бяла вода е реализирано ПТП между лек
автомобил Волво С40, рег. № ********** и лек автомобил Ауди А8, рег. №
*********, при заявения в исковата молба механизъм, при което да са
причинени твърдените в исковата молба щети по застрахования по
имуществена застраховка при ищеца лек автомобил, които обстоятелства
безспорно се установиха от събраните по делото и обсъдени по-горе писмени
и гласни доказателства.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебна
автотехническа експертиза се установи по делото, че от техническа гледна
точка, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил Волво С40, рег. № **********, който при паркиране и
извършване на маневра за заден ход, реализирал удар с намиращия се зад
него паркиран автомобил Ауди А8, рег. № *********.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП
21.11.2020, уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“,
показанията на свидетелите Д. К. КЛ. /водач на лек автомобил Волво С40, рег.
№ **********/ и ПЛ. К. КЛ. /водач на лек автомобил Ауди А8, рег. №
*********/ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебна автотехническа експертиза, съдът намира,
че са установени по делото, при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на
същото за настъпване на процесното ПТП от 21.11.2020 г.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, за неоснователност на
исковите претенции, поради липса на противоправно поведение на водача на
лек автомобил Волво С40, рег. № ********** /чиято гражданска отговорност
е била застрахована при при ответното дружество, към датата на реализиране
на процесния инцидент/ за настъпването на посоченото в исковата молба
6
ПТП.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по лек автомобил Ауди А8, рег. № ********* са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 21.11.2020 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
Ауди А8, рег. № ********* и процесното ПТП. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че ударът е
реализиран между лявата задна част на лек автомобил Волво С40, рег. №
********** и предна дясна част на лек автомобил Ауди А8, рег. №
*********. От събраните по делото доказателства се установи, че увредени
при процесното ПТП са били предна броня /в дясната й част/, преден десен
калник и преден десен фар, като свидетелите Пламен Климентон и Д.К.
изрично посочиха, че детайл в долната част на предния десен фар е бил
спукан при удара, реализиран между лек автомобил Волво С40, рег. №
********** и лек автомобил Ауди А8, рег. № *********. Същевременно, в
изслушването си пред съда в проведеното на 21.03.2022 г. открито съдебно
заседание по делото, вещото лице по приетата в производството съдебна
автотехническа експертиза изрично заяви, че при всички случаи, броня, фар и
калник се намират в предна дясна част на превозното средство и могат да
бъдат увредени при едно съприкосновения с друго превозно средство.
Вещото лице посочи още, че при всички случаи, счупят ли се захвати, при
който и да било детайл, то същият следва да се подмени технологично,
доколкото поради тънката дебелина на захватите, същите не могат да се
ремонтират и следва да бъдат заменени.
От гореизложеното се налага извод, че от техническа гледна точка е
налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка между
описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил Ауди А8, рег. №
********* и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
7
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил Ауди А8, рег. №
*********, към датата на процесното събитие /21.11.2020 г./ е 11 години, 11
месеца и 5 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация –
16.12.2008 г.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, което не оспорено от страните. От заключението
на вещото лице се установява по делото, че всички увреждания по лек
автомобил Ауди А8, рег. № *********, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Установява се още, че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил Ауди А8, рег. № *********, определена на база средни пазарни
цени /към датата на ПТП/ е в размер на 1988,99 лева. Установява се още, че за
процесния десен фар са налице алтернативни доставчици, като цената на фара
варира в границите от 963,26 лева до 1610,73 лева в зависимост от
производителя.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение, следва да се има предвид, че съгласно
константната съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
8
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2
КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав деликтната отговорност е насочена
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 1988,99 лева, като към тази сума следва да се
прибави и сумата от 15,00 лева, представляваща ликвидационни разноски във
връзка с образуваната пред ищцовото дружество щета.
Както бе посочено по-горе, общият размер на регресното вземане на
ищеца възлиза на 2003,99 лева, като доколкото от ищеца се претендира сума
в по-малък размер /1803,89 лева/, то предявеният иск с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен
9
размер. Във връзка с оспорванията на ответника относно размера на
дължимото обезщетение и най-вече във връзка със заплатеното от ищцовото
дружество обезщетение за възстановяване на преден десен фар на лек
автомобил Ауди А8, рег. № *********, съдът намира за необходимо да
отбележи, че дори да се приеме извод, че обезщетението за преден десен фар
следваше да се определи само въз основа на средни пазарни цени на
алтернативни доставчици, то отново заплатено от ищеца обезщетение на
собственика на увредения при процесното проишествие автомобил /относно
увредения при процесното ПТП преден десен фар на лек автомобил Ауди А8,
рег. № *********/ в размер на 1236,10 лева, би било в по-нисък размер от
евентуално дължимото обезщетение, изчислено по средни пазарни цени само
на алтернативни доставчици /което би било в размер на 1287,00 лева/.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
10
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил Ауди А8, рег. № ********* да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 21.11.2020 г.
събитие. В отговора на исковата молба са изложени твърдения за
осъществено от водача на процесния автомобил Ауди А8, рег. № *********
поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а
именно, че същият е паркирал неправилно на място, на което паркирането не
е било разрешено, като по този начин е нарушил правилата за движение по
пътищата. Същевременно в хода на производството не се събраха
доказателства, от които да се установи, че водачът лек автомобил Ауди А8,
рег. № ********* е допринесъл по какъвто и да било начин за реализиране на
процесното ПТП, респективно за настъпване на вредоносния резултат.
Възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил Ауди А8, рег. №
********* е паркирал неправилно на място, на което паркирането не е било
разрешено, като по този начин е нарушил правилата за движение по
пътищата, останаха недоказани в производството. По делото не е ангажирано
нито едно доказателство, посредством което да се приеме за установено, че
лек автомобил Ауди А8, рег. № ********* е бил паркиран неправилно и в
нарушение на правилата за движение по пътищата. Същевременно, дори да се
приеме, че това обстоятелство е установено, само по себе си то не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния
11
резултат от страна на водача на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********.
Както се посочи по-горе, релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая не се установи такъв
принос от страна на водача на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********. С
доклада по делото, обективиран в определение № 1935/22.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 73339/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съдът изрично е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да
е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти,
включително и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил Ауди А8, рег. № *********, застрахован
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП. Независимо от указанията,
обективирани в определение № 1935/22.01.2022 г., постановено по гр.д. №
73339/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ответното дружество не е
ангажирало доказателства в производството, от които да се установява по
безспорен и категоричен начин, че водачът на лек автомобил Ауди А8, рег. №
********* е допринесъл за реализирането на вредоносния резултат.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
1803,89 лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното дружество
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 72,16 лева,
12
за заплатен депозит за вещо лице в размер на 200,00 лева, за депозит за
свидетел при режим на призоваване в размер на 100,00 лева и за адвокатско
възнаграждение, без обаче да са представени доказателства за действителното
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „З.А.Д.
Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *************, сумата от 372,16 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и депозит за свидетел при режим на
призоваване в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *************** да заплати в полза на ЗД
Б.И.“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *************, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от
1803,89 лева /хиляда осемстотин и три лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 21.11.2020 г., около 20:30 часа, в с. Бяла вода,
община Белене, област Плевен, по вина на водача на лек автомобил Волво
С40, рег. № **********, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил Ауди А8, рег.
№ *********, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /22.12.2021 г./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *************** да заплати в полза на ЗД
Б.И.“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 372,16 лева,
представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и депозит
за свидетел при режим на призоваване в исковото производство по гр.д. №
13
73339/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14