№ 832
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЧЕЗ разпределение България“ АД с ново
наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /ЕРМЗ АД/ против Решение
№ 737/08.03.2022г., пост. по гр.д.№ 11023/2021, ПдРС, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът СВ. В. В. не дължи на ответника
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 1925,75лв., представляваща сума,
начислена по едностранна корекция на сметка за електрическа енергия за периода от
18.11.2020г. до 17.02.2021г., за която сума е издадена фактура № ********** от
07.05.2021г. за обект, находящ се в с. Р., общ. Е., местност „Манастира“, с площ 2253
кв.м. и идентификатор 62582.412.235, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят ЕРМЗ АД, поддържа, че постановеното решение е неправилно
и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че изводите на съда
относно недоказване на правното основание за получаване на процесната сума,
противоречие между чл.56ПИКЕЕ/2019/ и чл.98А, ал2, т.6, б.А ЗЕ и необходимостта от
предвиждане на ред в ОУ за уведомяване на клиента, за неправилни. Счита за
неправилен и извода на съда, че електроразпределителното дружество не е
легитимирано за процесното вземане за корекция, а тази материална легитимация да
принадлежи на електроснабдителното дружество. Позовава се на ЗЕ, според който
1
разпределителното дружество не е ограничено да извършва корекции на сметки, както
и че не е предвидено то да урежда в своите ОУ ред за уведомяване на клиентите.
Развива и доводи за освобождаване на енергийния пазар за стопански потребители,
които могат да избират от къде да купуват ел. енергия, като крайният снабдител не
участва в тези правоотношения. Счита, че щом КЕВР е решил, че следва да уреди в
ПИКЕЕ именно разпределителното дружество да отчита неточно измерена ел. енергия
и да я префактурира, то е налице материално-правна легитимация за дружеството.
Твърди, че чрез сумите от преизчислението се компенсират технологичните разходи на
разпределителното дружество и то не в пълен размер, т.к. не може да се установи
точното количество консумирана и неизмерена ел. енергия. Освен това
префактурирането се извършва не по пазарни цени, а по такива, установени от КЕВР.
Оспорва и изводите на съда, че не е доказано въздействие върху електромера. Счита и
че не е необходимо да доказва реалното количество потребена ел. енергия, в какъвто
смисъл са доводите на съда, доколкото логиката на ПИКЕЕ е да се извърши
преизчисление заместващо невъзможното отчитане на консумираното количество.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна СВ. В. В. оспорва въззивната жалба. Твърди, че лицензията
на ответното дружество е за разпределение на ел. енергия и няма право да извършва
други дейности, подлежащи на лицензиране, включително и по доставка. Поради това
съображение счита, че не може да търси компенсации на технологичните си загуби от
крайните потребители. Счита, че задължителна предпоставка за упражняване на
правото на корекция на сметка е съществуване на валидно облигационно
правоотношение. Такова между страните по делото не е налично. Твърди, че ПИКЕЕ
предвижда разпределителните дружества само да констатират данните за неизмерено
количество, са съставят справки и да уведомява крайния снабдител за задължението на
абоната. Отношенията, обаче, са между снабдителното дружество и потребителя.
Черпи доводи от ЗЕ, според който операторът на мрежата няма право да продава ел.
енергия на потребители, а КЕВР няма делегирани нормотворчески правомощия за
определя кой от участниците в електрическия пазар може да събира начислените суми
за неизмерени количества. Позовава се на ЗНА, според който при противоречие между
закон и подзаконов НА се прилага по-високия по степен акт. Развива и съображения за
неприложимост на института на неоснователното обогатяване. Счита, че правилно
съдът е приел , че дружеството не е разписало ред за уведомяване на потребителите в
ОУ и не е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. На следващо място развива
доводи, че процесният електромер не е от одобрените за експлоатация в РБ, видно от
официалния регистър на БИМ. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното :
Спорният предмет по делото е отрицателен установителен иск за признаване в
отношенията между страните, че сумите по фактура № **********/07.05.2021г., с
която едностранно е коригирана сметката на клиента за периода 18.11.2020-
17.02.2021г. за обект на потребление в с. Р., общ. Е., са недължими. Приложено е копие
от самата фактура, с което се установява правния интерес на страната да води
установителен иск , че не дължи претендираната сума.
За да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че в тежест на
ответника е да установи съществуването и размера на отричаното от ищеца вземане.
Посочил е, че спорът се концентрира върху обстоятелството дали ответното дружество
има правомощието едностранно да извършва корекции на сметки за електроенергия.
Приел е , че крайните клиенти имат договорни отношения единствено със
снабдителните дружества и именно на тях следва да заплащат консумираната ел.
енергия. Счел е че съгл. чл.98А, ал.2, т.6 от ЗЕ само крайният снабдител, търговецът на
ел. енергия и доставчикът от последна инстанция като единствено доставчици на ел.
енергия за крайни снабдители могат да извършват корекции на сметки и са
претендират плащания на това основание. Приел е, че операторът на мрежата няма
право да продава ел. енергия на потребители. И издадената му лицензия е строго
специфична и не може да бъде разширявана. Счел е че независимо от правомощията
дадени в ПИКЕЕ на разпределителните дружества да извършват корекции на сметки на
потребители, то този подзаконов нормативен акт противоречи на ЗЕ, при което
приложение следва да намери по-високия по ранг нормативен акт. При това е направил
извод за незаконосъобразно издаване на корекционната фактура. На следващо място е
3
приел и че от материално-правна гледна точка не се доказват основанията за
извършване на корекция на сметка, доколкото не се установява външно въздействие
върху процесния измервателен уред. Отделно от това е приел, че въпреки дадените
указания до ищеца същият не е установил количеството реално потребена ел. енергия
за процесния период и паричната й равностойност. По тези съображения и е уважил
отрицателния установителен иск за недължимост на сумата по посочената фактура.
Въз основа на тези мотиви на съда и наведените във въззивната жалба
оплаквания се очертават няколко спорни въпроса в настоящето производство , а
именно – налице ли е активна материално-правна легитимация на дружес9твото
жалбоподател да извършва и претендира заплащане по корегирана сметка за
неправилно изчислена ел. енергия. Ако се отговори позитивно на този въпрос е
необходимо да се разрешат и спорните въпроси – налице ли са основанията за
извършване на корекция, как следва да се установи количеството на ел. енергия
потребено за процесния период и стойността му.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи са от доказване
обстоятелствата, че В. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в с. Р., м.
Манастира, имот с идентификатор 62582.412.235, както и че има открит клиентски
номер в системата на разпределителното дружество -530001731524.
Безспорно е установено и че ЕРМЗ АД е издало процесната фактура, с която е
начислило на Св. В. по кл.№ 530001731524 сумата от 1925,75лв. по констативен
протокол за периода 18.11.2020-17.02.2021г.
Лицензът на дружеството е по осъществяване на дейност по "разпределение на
електрическа енергия" на определена територия, като няма спор, че обектът на
потребление се намира в тези граници. Няма спор и по отношение на обстоятелството,
че снабдяването с ел. енергия потребителите от тази територия. Съгл. действащите към
този момент ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г.) за неизмерено количество
електрическа енергия операторът на мрежата съставя протоколи по съответен ред и
може да претендира съответно заплащане на преизчислената ел. енергия – р.IX. Съдът
намира, че тези разпоредби не пораждат право на електроразпределителното
дружество да претендира плащане на преизчислено количество ел. енергия от краен
клиент. Доставката на ел.енергия на крайните клиенти се извършва по договор,
сключен между тях и крайния снабдител, а не с разпределително дружество, което
може да извършва дейности само по опериране на електропреносната система. В
чл.98а, ал. 2, т.6, букви „а“ и „б“ от Закона за енергетиката е посочено в полза на кои
правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за кратко ПИКЕЕ/ и това са или крайният снабдител за
потребена ел. енергия, или клиента на потребената енергия. Правните субекти
продаващи /доставящи/ ел. енергия на крайните клиенти по чл.92 - чл.96 от ЗЕ са
4
крайният снабдител, търговецът на електрическа енергия и доставчикът от последна
инстанция, като само тези правни субекти могат да продават електрическа енергия на
потребителите. Ето защо само тези правни субекти могат по правилото на чл.98а, ал.2
т.6 от Закона за енергетиката да извършват корекция на сметката в своя полза по
правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Съобразно новите ПИКЕЕ, издаден от КЕВР /ДВ
бр.35 от 30.04.2019г./ като титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на
потребителя не е посочен доставчикът на ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа - чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение за
доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ операторът на мрежата няма право да
продава електрическа енергия на потребители. Съобразно §1, т.34б, буква “а” от ДР на
ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на
ел. енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането й и
нейната поддръжка и развитието й, както и за връзката и с другите мрежи. Налице е
противоречие между закона - чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката и
подзаконовия нормативен акт – чл.56, ал.4 от ПИКЕЕ, относно това кой субект в
системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя
на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа
енергия. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен правораздавателния орган прилага нормативния
акт от по-висока степен. Или в случая следва да се приложи нормата на чл.98, ал. 2,
т.6,б. „а“ от Закона за енергетиката, като в случая правният субект, имащ право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, е доставчикът на ел.
енергията, а не операторът на електроразпределителната мрежа - ЕРМЗ АД .
Предвид изложеното съдът намира, че ЕРМЗ АД няма активната материално-
правна легитимация да издава фактура за преизчисляване на консумирана ел. енергия
от потребител . Претендираните по фактурата суми не са дължими на
разпределителното дружество.
Липсата на материално-правна легитимация за издателя на фактурата прави
безпредметно изследването на останалите предпоставки за извършване на корекция на
потребеното количество ел.енергия.
Предявеният отрицателен установителен иск като основателен следва да бъде
уважен.
Обжалваното решение е постановено при същите фактически и прани изводи,
поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените в настоящето производство разноски в размер на 470лв., заплатен
адвокатски хонорар.
С оглед на изложеното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 737/08.03.2022г., пост. по гр.д.№ 11023/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределетелни мрежи Запад“ АД / с предишно
наименование „ЧЕЗ разпределение България“ /, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Цариградско шосе №159, блок ***, да заплати на СВ. В.
В., ЕГН **********, гр. Пловдив, ж.р. ***, сумата от 470лв., разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6