РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Маргарита Димитрова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 16084 по описа на СГС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 250021 от 21.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 45759//2018 г. по описа на СРС, I ГО, 34-ти състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.М.Й. и Х.Л.К., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на разделност – по
равно от всеки един от тях и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост на сумата от 126.86 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.02.2015 год. до 30.04.2015 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „*********с код: *********с която ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва от 23.03.2018год. - датата на заявлението
до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 25.08 лева - неплатената
стойност на извършената услуга дялово разпределение за периода от
01.02.2015год. до 30.04.2015год., ведно със законната лихва от 23.03.2018год. -
датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за сумата от
33.24 лева - обезщетение за забава за периода от 31.03.2015г. до 15.03.2018г. и
за сумата от 6.56 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2015г. до 15.03.2018г.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 800,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производството.
Срещу така
постановеното решение, с което обективно кумулативно съединените искове са били
отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си
– юриск.А.Т., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Изтъква, че за процесния
период с ответниците не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия
за небитови нужди, поради което и същите неоснователно са се обогатили стойността
на доставената топлинна енергия, а дружеството е обедняло. Сочи, че сключеният
на 24.06.2011 г. с наемателя на процесния недвижим имот - „Лодки и вода“ ООД
договор е за 2 години, като не е подписван нов договор, нито срокът е бил
удължаван, като не е бил уведомяван за продължаването на договора, като за
основателността на претенцията в конкретния случай имало значение кой е
следвало да сключи договор, а не кой фактически е обитавал имота. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените установителни искове.
Въззиваемите - Р.М.Й. и Х.Л.К., чрез пълномощниците си, са подали в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК отговори на въззивната жалба, с които оспорват същата по подробно изложените
съображения.
Третото лице помагач на ищеца –„Т.С.“
ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба на и не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените
във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
В конкретния случай като писмено доказателство по делото е представен договор № 353 Т 390962 от 24.06.2011г. /л. 39/, сключен между наемателя
на процесния недвижим имот - „Лодки и вода“ ООД и „Т.С.” ЕАД , като съгласно
договора купувач на топлинна енергия за процесния имот е „Лодки на вода“ ООД и
то е било задължено да заплаща стойността на ползваната в обекта топлинна
енергия. Противно на поддържаното в жалбата в договора не е посочен срок, и до
прекратяване на договора, респективно нова смяна на партидата и прехвърлянето й
обратно на собствениците или на друго лице, както е посочено и в чл. 61, ал. 2
от ОУ, задължението е за купувача по сключения договор от 24.06.2011г. - „Лодки
и вода“ ООД. Такъв извод следва и от съображенията в мотивите на ТР № 2/2017 от
17.05.2018г. по тълк.дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че собствениците
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото
е представено заявление с вх. № 1650 от 05.10.2015г. в „Т.С.” ЕАД /л. 43/, с
което ответникът Х.Л.К. е поискал сключване на договор за доставка на топлинна
енергия за процесния недвжими имот. С оглед депозираното заявление от ответника
Х.К. от 05.10.2015 г. следва да се посочи, че до 05.10.2015г., включително и
през целия исков период, е действал договорът от 24.06.2011г. сключен между ищеца
и „Лодки на вода” ООД. Ето защо за „Т.С.” ЕАД не е възникнало вземането от
ответниците Р.М.Й. и Х.Л.К. в качеството им на собственици на процесния
недвижим имот на плоскостта на неоснователно обогатяване.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да
се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на по 400,00 лв. за всеки един от тях.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250021 от 21.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 45759//2018 г. по описа на СРС, І ГО, 34-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.М.Й., с ЕГН ********** и Х.Л.К.,
с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от по 400,00 лв. на всеки един,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: