№ 1600
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502016 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. В. Г. срещу решение №
1436 от 13.05.2022г., постановено по гражданско дело № 5905 по описа за 2021 г. на Районен съд
– Варна, в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.143 СК за осъждане на
П. Ж. М. да заплаща в полза на детето Е.П.М. месечна издръжка за разликата над 280лв. до
претендираните 420лв. и с правно основание чл.149 СК за сумата от 3360лв., представляваща
издръжка за периода от 21.08.2020г. до 21.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Във въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно и
необосновано. Посочва се, че от доказателствата безспорно се установява, че страните по делото са
във фактическа раздяла от м. август 2020г., като майката и детето са се установили да живеят в
жилище под наем. След раздялата, страните не са съжителствали и не са имали общо
домакинство. Детето се е отглеждало в домакинството на майката, която е полагала грижи за него,
като бащата не е предоставял средства за издръжката му. За м. октомври 2021г. , разходите за
задоволяване на нуждите на детето от храна, дрехи, лекарства, развлечения, такси за школи са в
размер на 372лв. и са били заплатени от майката. Посочва, че при определяне на финансовите
възможности на бащата, съдът не е взел предвид, установени по делото факти, че той залага в
интернет и от тази си дейност получава значителни суми, разполага с много на брой банкови
сметки. Освен това е заплатил 200 00лв. за покупка на второ жилище. Въззивницата счита, че
неправилно е определен общия размер на необходимата издръжка на детето и същата е неправилно
разпределена между двамата родители. По отношение на издръжката за минало време твърди, че
по делото не е установено детето да е отглеждано трайно съвместно от двамата родители в режим
на споделено родителство, напротив то е било отглеждано преимуществено от майката, като
бащата не е престирал суми за издръжката му.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК се уважат в предявените размери.
1
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на така
решението, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от П. Ж. М. срещу същото решение в частта, с която той е
осъден да заплаща издръжка в полза на детето Е. в размер на 280лв., считано от 21.04.2021г. Счита,
че при определяне на размера на издръжката, съдът не е съобразил всички събрани по делото
доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Определената издръжка е в завишен
размер и не съответства на потребностите на детето, което е на 6 години, без сериозни заболявания
и особени образователни потребности. Твърди, че ежедневните потребности на детето се покриват
със средства от двамата родители, като всеки един от тях поема издръжка в натура – заплаща
лекарства, такси за извънкласни форми на обучение, за забавления, в дните, в които детето е при
съответния родител. Съдът неправилно е преценил задълженията на П. М. към новото му
семейство и новороденото му дете и неправилно е приложил материалния закон при определянето
на общия размер на издръжката на Е., като е определен размер на издръжката, който е два пъти по-
висок от гарантирания минимален доход. Липсва и съпоставка и преценка с императивно
определения минимум на издръжката по чл.142, ал.2 СК, който е в размер на 177,50лв., след
01.01.2020г. Моли за отмяна на решението в частта, с която е уважен иска за присъждане на
издръжка в полза на детето Е. за разликата над 260 лв. до 280лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до 05.11.2021г. и за разликата над 180лв., считано от 05.11.2021г. / раждането на
второто дете на ответника/.
Р. В. Г. е депозирала отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва като
неоснователна.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбите.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решание е образувано по
искова молба от Р. В. Г., с която са предявени искове срещу П. Ж. М., с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е.П.М. на
ищцата, при която да се определи и местоживеене на детето, като се определи режим на лични
контакти на детето с бащата, като последният се осъди да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 420лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2021г. и с
правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата да заплати издръжка за детето за минало
време за периода 21.08.2020г.-21.04.2021г. общо в размерна 3 360лв., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
С постановеното по делото решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в
размер на 280лв. месечно, считано от датата на исковата молба и e са отхвърлени пртенциите за
заплащане на издръжка за в бъдеще за разликата над 280лв. до претендираните 420лв. издръжка за
минало време за периода 21.08.2020г.-21.04.2021г. в размер на 3360лв. Решението в частта относно
упражняването на родителските права и режима на лични контакти, както и в частта, с която е
определена издръжка за детето в бъдеще до размера от 180лв. не е не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които е
определена издръжка за в бъдеще за разликата над 180лв. и е отхвърлен иска за издръжка за
минало време.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на
родителите, от м. август 2020г., грижите и финансовата издръжка на детето са поети
преимуществено от нея. Посочва, че детето посещава школа по балет, два пъти седмично, като
разходите за това са заплащани от бащата. Бащата не давал средства за издръжката на детето,
въпреки, че притежава добри финансови възможности и получава доходи от залагания, което му
позволява да заплаща претендираните издръжки. Излага се още, че детето има проявена алергия и
често боледува, което изисква особени грижи и средства за лечение. Майката получава месечен
доход в размер на 930лв., който не е достатъчен за осигуряване на издръжката на детето.
Ответникът оспорва иска за издръжка за минало време с твърдения, че след фактическата
2
раздяла на страните е продължил да полага грижи за детето, като когато то е болно или когато е
затворено детското заведение Е. прекарва своето време в неговия дом и той се грижел за него
докато оздравее, като през този период, той поема разходите на детето за дрехи, храна, битови
консумативи и всички други придружаващи разходи на детето, като през целия период след
раздялата е заплащал и таксата за посещение в танцова школа. Твърди, че е закупил и
необходимите дрехи и пособия за заниманията на детето по балет. Твърди още, че ежемесечно е
закупувал дрехи за детето, а през лятото на 2020г. е закупил колело.Изявил готовност да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на нормативно определения минимум, считано от 21.04.2021г.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че те са родители на детето Е.П.М., р. На 08.03.2016г. и към настоящия момент е на 6
години и половина. Не се спори, че посещава детско заведение – Детска градина №11»Незабравка»
Варна, като след м. 01.2022г. не се дължи заплащане на такса. От представената от детската
градина служебна бележка в периода от м. август 2020г. До м. декември 2021г. Са заплащани
такси, съобразно с дните,у в които детето е посещавало детското заведение до размера на 48 лв. В
служебната бележка също е посочено, че заведението не е работило присъствено в периода 10.12.-
31.12.2020г.22.03.-31.03.2021г.; 01.04-02.04.2021г.
Представени са удостоверения, уверения, служебни бележки, квитанции и фискални
бонове, от които се установява, че Е. посещава танцова школа с месечна такса 40лв. и такса
костюм – 60лв.;школа по шах при заплащане на членски внос 35лв.
От показанията на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели се установява, че
след раздялата на родителите детето се виждало с бащата винаги, когато пожелае и майката не
ограничавала контактите им. Бащата продължавал да полага лично грижи за детето, като в
периодите, когато то било при него или на гости при родителите на бащата, той поемал издръжката
му, купувал дрехи, обувки, лекарства, плащал консумативи.
От представените пред въззивната инстанция: служебни бележки от „Смартикидс
2019“ЕООД, езиков център и „Сдружение Рикардо“, касови бонове е видно, че от 6.11.2022г. Е. се
обучава в детски център по методика ментална аритметика при месечна такса 110лв. и учебни
материали на стойност 50лв. ; курс по английски език с такса в размер на 720лв., от които Р. В. Г. е
заплатила капаро и първа в носка в размер на 350лв.; за посещенията на детето в танцова школа се
заплаща месечна такса в размер на 70лв. и годишна такса за костюми – 70лв.
От представените по делото медицински документи се установява, че детето Е. има проява
на алергия към лактоза, боледува често от възпаления на ГДП, като посещава кабинет на лекар -
хомеопат, почти всеки месец, за което се заплаща 40лв. за преглед за месечните прегледи и по
30лв. за допълнителни прегледи. Пред първата инстанция са представени рецепти и бонове за
закупуване на медикаменти за лечение на детето.
Представени са множество касови бонове, за закупени дрехи, обувки, играчки, лекарства и
заплащане на консумативи.
Не е спорно също, а и от представеното удостоверение се установява, че ответникът е баща
на още едно дете - Йоан, роден на 05.11.2021г.
По делото е представена служебна бележка от „Уникредит Булбанк“ АД, от която е видно,
че в периода м. януари 2021г.- м. януари 2022г. Р. В. Г. е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на 10779,70лв. или средно по 1648,31лв. месечно. Видно от представения НА № 67/2021г.
Р. Г. е закупила недвижим имот – апартамент за цена от 215 141,30лв., като част от цената в размер
на 185 000лв. е заплатена със средства от банков кредит, предоставен въз основа на договор за
кредит, по който размера на месечната погасителна вноска е 556,45лв.
Съгласно справка от НАП от 01.09.2021г. П. М. работи по трудово правоотношение с
основно месечно възнаграждение в размер на 800лв. Към момента на извършеното социално
проучване същият е заявил пред социалните работници изготвили и представили социалния
доклад, че е програмист и получава доход в размер на 100.лв. По делото са представени документи
за собственост и справка от ТД на НАП, Шумен, от които се установява, че П. М. притежава и е
декларирал движимо и недвижимо имущество: апартамент в гр.Шумен, ул.“Родопи“ №19, в
гр.Малко Търново; земя и сграда в гр.Варна, лек автомобил. През 2021г. е закупил недвижим имот
в гр.Варна – апартамент за цена в размер на 200 000лв. По реда на чл.176 ГПК ответникът е заявил,
3
че през 2019г. е продал наследствен имот и е получил сума в размер на 30 000 евро.
От представените пред настоящата инстанция удостоверения и служебни бележки се
установява, че Р. В. Тодорова е получила брутно трудово възнаграждение в периода м.11.2021г.-
м.10.2022г. в размер на 18 145,13лв. или по 1513лв. средно месечно; П. М. в периода м.09.2021г. –
м. 9.2022г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 10358,85лв. или по 864лв. средно
месечно.
Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства- квитанции, фискални
бонове за закупувани от майката през м. 10 и 11.2022г. дрехи, аксесоари, пособия за рисуване,
лекарства, както и служебна бележка, издадена от Д-р Д., от която е видно, че детето Е. е било на
преглед на 25.09.2021г.; 19.10.2021г.;02.03.2022г.; 18.04.2022г.; 05.09.2022г.; 21.10.2022г., като за
всеки преглед е заплащана сума в размер на 40 лв.
Ответникът П. М. е представил фактури и фискални бонове за закупени от него в периодам. 07- м.
09.2022г. за закупени за детето дрехи и игри.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба
издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може
да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето се
осигуряват преимуществено от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е
трудоспособен, работи и получава възнаграждение в размер на 864 лв. Освен това от данните
поделото се установява, че същият притежава собственост върху недвижими имоти, от които може
да реализира доходи, както и, че през 2019г. е получил сума в значителен размер / 30 000евро/ от
продажба на имот.
В конкретния случай, предвид възрастта на детето /6г. и 6м./, както и, че издръжката
следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи,
битови разходи, но също така и за забавления и занимания на детето, с които то да се развива и
задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съставът намира, че
необходимите средства за издръжка на детето са в размер на 500лв.
Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 500лв.
месечно, от които майката следва да осигурява издръжка в размер на 220лв., която е и родителят
полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща
разликата в размер на 280лв. При определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът
съобразява, че тя получава по-високо месечно възнаграждение, както и, че полага преките и
непосредствени грижи за детето.
Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доход по-висок от минималния за
страната, поради което и предвид обстоятелството, че притежава и недвижимо имущество , от
което може да получава допълнителен доход, въпреки, че дължи издръжка на друго непълнолетно
лице, разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на 280лв. месечно в полза на детето
Е..
Доколкото по делото не се спори, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
началото на м. август 2020г., като от ангажираните доказателства, се установява, че в периода на
раздялата бащата е участвал в издръжката на детето, като е полагал и лично грижи за отглеждането
му и правил разходи за закупуване на дрехи, храна и забавления на детето. От кореспонденцията
водена между родителите по „Вайбър“, както и от гласните доказателства се установява, че детето
е прекарвало голяма част от времето при баща си, включително и с преспиване, през което време
той е поемал разходите за задоволяване на потребностите му. Същият е заплащал и част от таксите
за посещаваните от детето занимания, което обстоятелство се признава от страна на ищцата.
4
Предвид изложеното искът за заплащане на издръжка за посочения период е неоснователен и
недоказан.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да бъде потвърдено в обжалваните части, с
които са отхвърлени исковете за осъждане на П. М. да заплаща издръжка в полза на детето Е. за
разликата над 280лв. до 420лв., както и в частта, с който е уважен иска за разликата над 180лв. до
присъдения размер от 280лв. и иска с правно основание чл.149 СК за заплащане на издръжка за
периода от 21.08.2020г. – 21.04.2021г.
Предвид изхода от спора, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са
направени.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1436/13.05.2022г., постановено по гражданско дело № 5905
по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частите с които П. Ж. М., ЕГН **********, гр.Варна е
осъден да заплаща в полза на детето Е.П.М., чрез нейната майка и законен представител Р. В. Г.,
издръжката в размер на 280лв., месечно, считано от 21.04.2021г., платима с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване
на обстоятелства, които водят до изменение или отпадане на задължението и са отхвърлени
исковете с правно основание чл.143 СК за разликата над 280лв. до претендирания размер от 420лв.
и с правно основание чл.149 СК заплащане на издръжка за минало време в периода 21.08.2020г. –
21.04.2021г. в размер на 3 360лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5