Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – В.П. трети състав
На
24 (двадесет и четвърти) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 537
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата си молба ищците С.Г.С., П.Г.С., М.К., А.И., Г.В.
и К.И. твърдят, че са законни наследници на С. И.Г., поч. на 07.04.1998 г., а
първите трима от тях – и на Г. С.И., поч. на 06.02.1977 г., б. жител ***. През
1951 г. Г. придобил недвижим имот – къща с дворно място от 800 кв.м в с. Т..
През 1973 г. С. Г. подарил на сина си Г. С. 1/2 ид. част от имот, представляващ
парцел Х-149 в кв. 8 по плана на с. Т.. В удостоверение, изд. от Община В.П. се
сочило, че първият от имотите представлява УПИ I-121
от кв. 9, а вторият – УПИ VIII-121 от кв. 9 по плана на с.
Т.. През целия живот на общите наследодатели, а след смъртта им – всички ищци
владяли непрекъснато и необезпокоявано имотите, които фактически били свързани
помежду си и съставлявали общ имот. През 2017 г. ответникът М. (неточно посочен
в исковата молба като М.) Д.Н. посетил ищцата М.К. и й заявил, че имотът е
негов и се е снабдил с нотариален акт за собствеността му. След проверка,
ищците установили, че действително, на 04.08.2016 г. ответникът бил признат за
собственик по давност и наследство на имот, представляващ дворно място от 485
кв.м, представляващо УПИ I-121 от кв. 9 по плана на с. Т.. Ищците
считат, че снабдяването с този нотариален акт не може да обоснове собствеността
на ответника, тъй като същия никога не е владял имота. Молят съда да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че са собственици на гореописания имот; на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде
отменен нотариален акт № 23, том VIII, дело № 711/2016 г. на нотариус
рег. № 592 на НК, като ответникът бъде осъден да им заплати направените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният
особен представител на ответника подава отговор на исковата молба. Същият
намира претенциите за допустими. Позовава се на материалната доказателствена
сила на издадения в полза на ответника нотариален акт, поради което,
понастоящем намира иска за неоснователен. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание се явява упълномощен от
ответника адвокат, който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
видно от приложения нотариален акт № 116, том 3, дело № 652/1951 г. на ПРС е,
че Хасан Ахмедов Кьоралиев продал на С. И.Г. недвижими имоти, между които и
къща в с. Т. с дворно място от 800 кв.метра. По делото е представен и
нотариален акт № 38, том 1, дело № 63/1973 г. на ПРС, в който е удостоверен
сключения договор за дарение, по силата на който С. Г. подарил на сина си Г. С.Г.
1/2 идеална част от дворно място, цялото от 800 кв.м, съставляващо парцел Х-149
в кв. 18 по плана на с. Т.. Съдът констатира от удостоверение изх. №
78/22.05.2018 г., изд. от Община В.П., че имотът, описан в нотариалния акт от
1951 г. (подробно описан по-горе) е идентичен с УПИ I-121
от кв. 9 по плана на с. Т., а имотът, описан в нотариалния акт от 1973 г. – с
УПИ VIII-121
от кв. 9 по плана на с. Т.. И двата имота са описани в представената скица изх.
№ 115/22.05.2018 г., изд. от Община В.П.. Видно от удостоверение за наследници № 27/18.06.2018 г., изд. от
Кметство Селище, обл. Благоевград е, че С. И.Г. починал на 07.04.1998 г. и
оставил за свои законни наследници К. Стоянов И., Г.С.В., А.С.И., П.Г.С. и С.Г.С..
Низходящият на С. Г. – Г. С.И. починал на 06.02.1977 г., като негови законни
наследници са съпругата му М.С.К. и низходящите му П.Г.С. и С.Г.С. (според
удостоверение за наследници изх. № 26/02.05.2018 г., изд. от Кметство Т.). По
делото са представени копия на приходни квитанции, изд. от Община В.П.,
удостоверяващи плащането на местни данъци и такси от ищците за имот в с. Т..
Съдът констатира от материалите по нотариално дело № 711/2016 г. по описа на
нотариус рег. № 592 на НК, че на 04.08.2016 г. М.Д.Н. депозирал молба за
извършване на обстоятелствена проверка. За извършването на последната бил
съставен протокол от същата дата от нотариуса, като били разпитани свидетелите Х.С.,
К.К. и Е.Х.. От приложения нотариален акт № 23, том 8, рег. № 3525,
нот. д. № 711/2016 г. на посочения нотариус се установява, че М.Д.Н. бил
признат за собственик по давност и наследство на следния недвижим имот, находящ
се в с. Т., обл. Шумен: дворно място от 485 кв.м, представляващо УПИ I-121 от кв. 9 по плана на с. Т., заедно
с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ 58 кв.м и
второстепенна постройка със застроена площ 32 кв.метра.
Разпитаните в съдебно заседание
свидетели Славко И., Мелиха Шакирова и Садиха Хаджиева сочат, че свекърът на
ищцата М.К. – С. бил собственик на процесния имот. Същият предоставил едната
част от него на сина си съпругата му и те си построили нова къща в него.
Тогава, обаче, съпругът на ищцата починал и оттогава единствено тя владеела
целия имот. Той се състоял от две части, като в едната се намирала стара
необитаема къща, а в другата – къщата, обитавана и понастоящем от ищцата. Между
двете части не съществувала ограда и те били изцяло ползвани през последните
над тридесет години от М.К.. Преди няколко дни се появил ответникът и заявил,
че едната част от имота е негова. Свидетелите излагат, че дядото на Н.
притежавал преди години имот в с. Т., но той бил на съвсем различно място.
По делото, в качеството на свидетели
са разпитани и участвалите в това качество в хода на нотариалното производство
Емне Х., Х.С. и К.К.. Същите излага, че около 1980 г. С. продал частта от
имота, в която била изградена старата къща на дядото на ответника. През 1989
г., обаче, при т.нар изселване, цялото му семейство се установило да живее в
Република Турция. Оттогава нито ответникът, нито роднините му се завръщали в
страната. Едва преди четири-пет години М.Н. решил, че следва да възстанови
собствеността върху имота, който иначе бил ползван от ищцата М. К..
Предвид
така визираната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Обстоятелството,
че ищците се домогват да докажат правото на собственост върху имот, за който
ответникът Н. се е снабдил с нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка, обосновава наличието на правен интерес по смисъла на
чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на собственост върху
недвижимия имот, поради което депозирания иск се явява допустим.
За да обосноват
правото си на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в с. Т.,
обл. Шумен, ищците се позовават на наследяване и изтекла в полза на
наследодателите им и на тях придобивна давност.
Доказа
се безспорно, че наследодателят на ищците К.И., С.С., П.С., А.И. и Г.В.
придобил правото на собственост върху имот, описан в цитирания нотариален акт
от 1951 г., който съответства на процесния имот – УПИ I-121 от кв. 9 по плана на с. Т.. Установи
се, че през 1973 г. С. Г. дарил на сина си Г. Г. половината от дворното място –
имот, понастоящем съответстващ на УПИ VIII-121 по плана на
селото.
С настъпване на
смъртта на С. Г. през 1998 г., била открита възможността за неговите наследници
да придобият правата и задълженията, които той имал, включително и правото му
на собственост върху обсъждания имот. Именно посочените по-горе ищци, като
законни наследници на Г. придобили чрез наследяване правото на собственост
върху имота. Установи се по делото, че фактически, след извършеното дарение
през 1973 г. целият имот – УПИ I-121 и
УПИ VIII-121, между които не съществувала граница, бил
ползван от съпругата на Г. Г. – М.К..
Придобивната давност, като способ за
придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо
упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване
на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта.
Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да
се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест
месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният
признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта.
Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези
действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право
(в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е
намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като
че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията
по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
В
настоящият случай, чрез безпротиворечивите гласни доказателства бе доказано, че
след 1973 г. и понастоящем ищцата М.К. (първоначално със съпруга си) упражнявала
фактическата власт върху имота, като владението и притежава всички признаци,
изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС. Същата не е отблъснала владението на
останалите съсобственици – наследници на С. Г., поради което следва да се
приеме, че изводите за упражняваното от нея
владение касае идеалната част на съпруга й.
Предвид
изложеното, съдът счита, че наследодателят на ищците притежавал правото на
собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, а ищците чрез
наследяване също придобили правото на собственост върху имота.
Ответникът се позовава
също на изтекла придобивна давност, но не ангажира доказателства в тази насока.
Напротив, разпитаните в съдебно заседание свидетели, вкл. и участвалите в
нотариалното производство сочат, че М.Н. никога не е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот. Липсват пишсмени доказателства, подкрепящи
изложеното от свидетелите, че около 1980 г. С. Г. продал имота на дядото на
ответника.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и
доказани, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на обсъждания недвижим имот, находящ се в
с. Т., обл. Шумен въз основа на наследяване и давност.
Предмет
на предявените искове е засегнатото право на собственост на ищците, като във
връзка с уважаването им, законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е
уредил като законна последица и отменяването на нотариален акт, издаден по реда
на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Поради това, нотариален акт 23, том VIII, дело №
711/2016 г. на нотариус рег. № 592 на НК следва да бъде отменен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в
размер на 1450,27 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС направените
разноски по делото, представляващи възнаграждение за свидетели в размер на
45,00 лева.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на
ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат
отбелязването му в Службата по вписванията гр. В.П..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на М.Д.Н. с ЕГН **********,***, че С.Г.С. с ЕГН **********,***,
П.Г.С. с ЕГН **********,***, М.С.К. с ЕГН **********,***, А.С.И. с ЕГН **********,***,
Г.С.В. с ЕГН **********,*** и К.С.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
всички със съдебен адресат – адв. К.П. ***, са собственици въз основа на наследяване и придобивна давност на
следния недвижим имоти, находящ се в с. Т., обл. Шумен:
ДВОРНО
МЯСТО с площ 485 кв.м, представляващо УПИ I-121
в кв. 9 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански
постройки, при граници: улица, УПИ VII-120, УПИ IХ-122
и УПИ VIII-121.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
ОТМЕНЯ нотариален акт № 23, том VIII,
рег. № 3525, дело № 711/2016 г. на нотариус рег. № 592 на НК, с който е
признато право на собственост на М.Д.Н. с
ЕГН ********** върху следния недвижим имот, находящ се в с. Т., обл.
Шумен: дворно място с площ 485 кв.м,
представляващо УПИ I-121 в кв. 9 по плана на селото, ведно с построените в
него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: улица, УПИ VII-120,
УПИ IХ-122
и УПИ VIII-121.
ОСЪЖДА М.Д.Н. да заплати на С.Г.С.,
П.Г.С., М.С.К., А.С.И., Г.С.В. и К.С.И. направените деловодни разноски в размер
на 1450,27 лева.
ОСЪЖДА М.Д.Н. да в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВПРС направените деловодни разноски в размер на 45,00 лева.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците, считано от
влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да
извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. В.П..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: