Р Е Ш Е
Н И Е
№ 795 04.03.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На четвърти март две хиляди и
двадесета година
В открито заседание на тринадесети февруари 2020 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5690 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 128, т. 2,
чл. 224, ал. 1 и чл.245, ал.2 от Кодекса на труда, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 220,
ал. 1, чл. 222, ал.1 и ал. 3 от Кодекса на труда.
В исковата
молба се твърди, че на **** г. в град С. между ищцата и ответника
е сключен трудов договор, съгласно който ищцата е назначена на длъжността „***“
в ответния медицински център, находящ се тогава в ****. Твърди се, че
уговореното между страните с трудовия договор брутно месечно трудово
възнаграждение е в размер на 245 лв. Впоследствие към този договор било
подписано допълнително споразумение **** г. за увеличаване на трудовото
възнаграждение в размер на 280 лева, за промяна на кода по НКПД **** и др.
Твърди се, че на ***** г. между ищцата и ответника е сключен нов Трудов договор
№ ****, към който на *** г. е подписано допълнително споразумение между
страните, в което се увеличава размера на трудовото възнаграждение в размер на
670 лв. По силата на Заповед № **** г., по инициатива на работодателя,
трудовото правоотношение между ответника и ищцата е прекратено едностранно от
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда,
считано от 01.04.2019 г., на основание закриване на част от предприятието.
Заявява, че на първо място, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ оспорва
изцяло законността на издадената Заповед № **** от 01.04.2019 г., с което е
прекратено трудовото правоотношение, като основанията й за това са следните:
Заповед № **** г. на ответника е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
който предвижда като основание за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя „при закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата“. Посоченото основание предполага
наличието на определени изисквания. Трябва да има взето решение от надлежен
орган на съответното дружество за закриване на звеното, в което работи ищцата,
разпредЕ.за изпълнение между останалите служители, предхождащо връчване на
заповедта за уволнението на лицето. Също така, на основание чл. 329, ал. 1 КТ,
работодателят трябвало да извърши подбор, а такива данни не са известни.
Заявява се, че правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при
конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част от
предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една
част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от
предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя,
който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от
предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя /Тълкувателно
решение № 3/2011 г./. Подборът, като материално субективно преобразуващо право,
може да се упражнява по същия единствено възможен начин – в границите,
установени в закона, т.е. по законосъобразност. С цел обезпечаването на
предпоставки за по-голяма ефективност в управлението на стопанската и
административна дейност в условията на пазарна икономика, законодателят е
осигурил широки възможности на работодателя да се освобождава от работници и
служители, които не са професионално подготвени за длъжността, която заемат с
оглед ефективното организиране на производствената и служебна дейност, като е
въвел режим на уволнение, съчетаващ широк кръг на основания за прекратяване на
трудовите правоотношения с тяхната законоустановеност посредством
изчерпателното им изброяване – чл. 328, ал. 1, ал. 2 и чл. 330 КТ. Заявява се,
че видно от текста на процесната заповед, същата не съдържа каквито и да било
мотиви и констатации на работодателя, като не е посочено коя част от
предприятието се закрива, което закриване е обосновало прекратяването. С оглед
безвиновността на посоченото основание за прекратяване, заповедта трябва да
бъде мотивирана, да посочва както правното, така и фактическото основание за
уволнението. „Закриване на част от предприятието“ е преустановяване на
производствената и служебната дейност не на цялото, а на част от предприятието,
т.е. на негово обособено звено (цех, отдел, служба или др.). Това звено е
обособено в структурата на предприятието. Решението за закриване се взема от
компетентния орган съобразно реда, установен в закон, в друг нормативен акт,
устройствени правила и др. Цитирана е съдебна практика в горния смисъл (Решение
№ 653 от 25.10.2010 г. по гр. дело 1854/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.).
Заявява се, че в процесната заповед няма данни коя дейност занапред се
преустановява, което да налага прекратяване трудовото правоотношение с ищцата,
взето ли е надлежно решение и по какъв ред за закриване на обособено звено в
медицинския център, още повече че при закриване на част от предприятието следва
да бъдат прекратени всички налични длъжности в закриваното звено. Твърди се, че
на следващо място, видно от текста на заповедта, не е индивидуализирано
трудовото правоотношение между страните, което се прекратява, не е посочен
номер и дата на трудовия договор, което счита за съществен порок във формата и
реквизитите на прекратителната заповед. Поради изложеното, счита Заповед № ****
г. за процесуално и материално незаконосъобразна и неправилна, тъй като при
издаването й работодателят не е спазил процедурите и правилата, установени в
Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.
328, ал.1, т.2 от КТ. На следващо място ищцата заявява, че не е получавала
дължимото й се трудово възнаграждение от месец декември 2018 г. до месец март
2019 г., включително.
С оглед
изложеното, от съда се иска да признае прекратяването на трудовия договор с
ищцата съгласно Заповед № *** г. на „****“ ООД, за незаконно и да го отмени,
както и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата:
-На основание
чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение за времето на оставане без работа поради
уволнението в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение, равняващо
се на сума в размер на 9324,06 лева, изчислено на база последното начислено, но
неизплатено брутно трудово възнаграждение, предшестващо датата на уволнението –
месец февруари 2019 г.;
-Дължимите
неизплатени трудови възнаграждения от м. 12.2018 г до месец 03.2019г.
включително, на базата на изготвени фишове, приложени към исковата молба в
размер на 4387,47 лева с включени допълнителни начисления и клас прослужено
време –
-Обезщетение на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.
– 4 дни в размер на 279,80 лева, а при условията на евентуалност:
- Обезщетение
на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутно
трудово възнаграждение за един месец в размер на 1012,43 лева;
- Обезщетение
на основание чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за 1 месец в размер на
брутно трудово възнаграждение за един месец в размер на 1012,43 лева;
-Обезщетение на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването в размер на брутно трудово
възнаграждение за 2 месеца в размер на 3108,88 лева;
- Законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите, както и направените по делото разноски, като се заявява,
че дължимите суми, описани в исковата молба се съдържат изрично в
прекратителната заповед като задължения на работодателя, с което се прави
признание за дължимото им изплащане.
В молба на
ищцата от 07.05.2019 г. и в изпълнение на разпореждане на съда са направени
следните уточнения: Относно претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ е посочен период от 01.04.2019 г. – датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата до 01.10.2019 г. включително, в размер на
шестмесечното брутно трудово възнаграждение, равняващо се на сума в размер на
9324,06 лева, изчислено на база последното начислено, но неизплатено брутно
трудово възнаграждение, предшестващо датата на уволнението – месец февруари
2019 г. На второ място са посочени размерите на претендираните трудови възнаграждения.
На трето място за исканото обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3, моли съдът
да вземе предвид фактът, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 26.07.2016 г. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 КТ изрично е
предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при същия работодател.
В молба на
ищцата от 23.05.2019 г. и в изпълнение на разпореждане на съда са направени
следните уточнения: Претендираните обезщетения за неизплатени трудови
възнаграждения са изчислени на базата на нетно трудово възнаграждение след
направените от работодателя удръжки. Относно претендираното от ищцата
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ посочва следния период от 01.04.2019 г. –
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до 01.10.2019 г.
включително, в размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение, равняващо
се на сума в размер на 9324,06 лева, изчислено на база последното начислено, но
неизплатено брутно трудово възнаграждение, предшестващо датата на уволнението –
месец февруари 2019 г. За исканото обезщетение на основание чл. 222, ал. 3,
моли съдът да вземе предвид фактът, че ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на 26.07.2016 г. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия
договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия зa
осигурителен стаж и възраст при същия работодател. Представени са
доказателства.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, като исковете са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
–трудови договори, допълнителни споразумения, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, фишове за работни заплати, заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Предвид уважаване на главните искове, не следва да се
пристъпи към разглеждане на съединените при условията на евентуалност такива.
С оглед заявлението на ищеца, че претендира разноски, на същия следва да
бъдат присъдени такива. Те се констатираха в размер на 14,20лв. – държавна
такса за издадени на ищеца обезпечителни заповеди.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 678,46лв. / 80лв.
за неоценяемия иск и 598,46лв. – за уважените оценяеми искове/, както и 80лв. –
разноски за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № ****
г. на **** на ****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, с която считано от 01.04.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда, било прекратено трудовото
правоотношение с Е.М.И. - Д., ЕГН **********, с адрес ***, и като такова
го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на Е. М.И. - Д., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 9324,06лв. / девет хиляди триста двадесет и
четири лева и шест ст./, представляваща
обезщетение в брутен размер за времето, през което същата е останала без работа
поради уволнението за периода от **** г., СУМАТА от 4387,47лв./ четири хиляди триста осемдесет и седем лева и 47ст./ -
неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер / след приспадане на
нормативно установените удръжки/, дължими за периода м.декември 2018 г. –
м.март 2019 г. вкл., СУМАТА от 279,80лв./двеста
седемдесет и девет лева и 80ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда за неползвания платен годишен отпуск от 4 дни, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и СУМАТА от 14,20лв. /четиринадесет лева и 20ст./–
разноски за производството.
ОСЪЖДА ****“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата 678,46лв./шестстотин
седемдесет и осем лева и 46ст./ - държавна такса, както и 80лв. /осемдесет лева/– разноски за съдебно – счетоводна
експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
а на отмяна по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.