Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 28 / 02.05.2024 г. по АНД № 232 / 2023 г. Дуловският районен съд (ДРС) е ИЗМЕНИЛ наказателно постановление № 19-2300168 / 31.08.2023 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра, с което на земеделския производител (ЗП) Л. Л. К., ЕИК *********, като е намалил имуществената санкция от 2000 лв. на 1500 лв., и е осъдил ЗП Л. Л. К., ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът ЗП Л. Л. К., ЕИК *********, адрес: [населено място], общ. Дулово, [улица], [ЕГН], развива доводи за нарушения на материалния и на процесуалния закон; моли съда да отмени горепосоченото решение и да реши спора по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление, а при условията на евентуалност – да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС; претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което въззивното решение трябва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 19-2300168 / 31.08.2023 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра на касатора била наложена глоба в размер на 2000 лв., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. Нарушението е описано в наказателното постановление от фактическа страна, както следва: „... лицето Ф. И. Х., [ЕГН], по указания на земеделската производителка извършва трудова дейност на 28.07.2023 г., свързана с товарене на пилета в пластмасови каси. ... Към момента на извършване на проверката 28.07.2023 г. Ф. И. Х., [ЕГН], е изпълнявала трудовите си задължения при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма“.

Част от мотивите и диспозитива на решението, с което районният съд е изменил наказателното постановление и присъдил разноски, се свеждат до следното: „... Въз основа на съставения акт на 31.08.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество ЗП било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. ... Посочени са видът икономическа дейност и коефициентът на трудов травматизъм, които са счетени за приложими от наказващия орган. ... За изчерпателност следва да се отбележи, че според съдебната практика работодателят е длъжен да е запознат с кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на дружеството ЗП и коефициента на трудовия травматизъм в нея, както и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки, при което дори и непосочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не би могло да наруши правото на защита на санкционираното лице ... с оглед липсата на данни за наличие на влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. ... Водим от горното, съдът реши: ... намалява наложеното ... административно наказание "имуществена санкция" от 2000,00 /две хиляди/ лева на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. Осъжда ЗП Л. Л. К., ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра сумата от 100,00 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение“.

От горецитирания текст става ясно, че разсъждениянт на ДРС съдържат множество правни грешки. 1/ ЗП не е дружество. 2/ Процесното наказателно постановление и визираното в него нарушение нямат нищо общо нито с „... кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на ... ЗП и коефициента на трудовия травматизъм ...“, нито с налагането на имуществена санкция. Това повдига въпроса дали РС се е произнесъл по обжалваното наказателно постановление или визирал със своето решение някакъв друг санкционен акт. Във всеки случай диспозитивът, с който се намалява размерът на имуществена санкция, е лишен от предмет, тъй като посредством обжалваното наказателно постановление е наложена глоба, а не имуществена санкция. 3/ Вземането за разноски е по своята природа гражданскоправно. Ето защо негов носител може да бъде само физическо или юридическо лице. Дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", но не притежават гражданска правоспособност (правосубектност). Поради тази причина те не могат да бъдат страна по правоотношението на отговорността за разноски. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е юридическо лице (чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда") и единствено в нейна полза възниква субективното право по чл. 63д, ал. 4 ЗАНН.

Освен всичко гореописано, ДРС е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, конституирайки като страна по делото Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра. Че става дума за такова нарушение, проличава от следните насоки на тълкувателно постановление № 3 / 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. № 5 / 2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд: „... призоваването като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване на акт по тази разпоредба, а именно – на електронния фиш, но не и при оспорване на наказателно постановление. ... нормата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания следва да се тълкува в смисъла, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д., т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания е само и единствено наказващият орган“. Това означава, че въззивното производство е протекло срещу ненадлежна страна, тъй като надлежната страна пред ДРС е трябвало да бъде директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Силистра.

Горецитираното тълкувателно постановление дава отговор и на въпроса как трябва да бъде отстранен обсъдения в предходния абзац порок на въззивното производство: „... винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го прати на компетентния съд или орган). Това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. ... провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт ... В тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение“. Следователно оспореното пред настоящия състав решение трябва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Последният трябва да прекрати производството по отношение на ненадлежната страна, да конституира надлежната страна, да преизвърши с нейно участие всички необходими съдопроизводствени действия и да постанови решение, което избегне обсъдените по-горе юридически грешки, обективирани в мотивите и диспозитива на контролираното в настоящото производство въззивно решение.

При този изход на делото не следва да се решава въпросът за разноските, тъй като този въпрос трябва да бъде предмет на произнасяне, единствено когато съдът решава правния спор по същество (арг. чл. 226, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 28 / 02.05.2024 г. по АНД № 232 / 2023 г. на Дуловски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Дуловски районен съд.

Решението е окончателно.