Решение по дело №180/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 126
Дата: 3 април 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720200180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  126 /03.04.                       Година 2020                                           Град   Перник

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                  IV – ти наказателен състав

На десети март                                                                                          Година 2020

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Роза Ризова

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00180  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С електронен фиш, серия Г, №0000420 на ОД МВР – Перник, на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на „***“ ЕООД  , ЕИК ***, представлявано от Г. Г. М., е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.  

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от „***представлявано от Г. М. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, в която се излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, че незаконосъобразно, в нарушение на чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на юридическото лице, вместо на законния му представител, както и че е изтекъл срокът за административнонаказателно преследване.

В съдебното производство пълномощникът на жалбоподателя - адв. Й.Й.поддържа доводите в жалбата и пледира за отмяна на обжалвания  електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

Въззиваемата страна – ОД МВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 26.11.2018 г., около 09.04 часа, на територията на община Перник, по  път I-6 се движело МПС – товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. №***. В района на км.287 на посочения път, с АТСС – пътна радарна система - Twin* CAM SD2D0020, насочена към преминаващия трафик, се извършвал контрол за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. В 09.04 часа чрез системата за контрол било установено и заснето движението на горепосоченото МПС, за което нямало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 За извършения на посочената дата контрол в часовия интервал от 08.00 часа  до 20.00 часа, полицейският служител, работил със системата за контрол попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия  регистрационен номер на МПС, бил изготвен процесния електронен  фиш,  серия Г, №0000420.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, за което се установило нарушението е собственост на ЮЛ – „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Г. Г. М..

Въз основа на тази данни срещу ЮЛ бил издаден процесният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и  заснето с АТСС, с който на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането била наложена имуществена санкция  в размер 2000 лв.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на  01.01.2020 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ,  разпечатка от АИС – трафик, снимков материал, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-1015/13.12.2018г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г. с приложение към удостоверението, допълнение № 18.07.5133.1 към същото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо, рег. № 115800-2834/01.03.2019г. на БИМ, ведно с протокол от проверка №07-С-ИСИС/14.02.2019г., извлечение от Търговския регистър, застрахователна полица №*** от 19.01.2018г., издадена от  ЗК „Олимпик“ . 

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш от гледна точка изискванията към съдържанието му установени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, към които препраща нормата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.

Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед № 8121з - 172 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец, но е нередовен от процесуална страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В по-голямата си част тези данни са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но не и в частта относно описанието на нарушението, правното му квалифициране  и приложената административнонаказателна разпоредба. 

 Съображенията са следните:

В електронния фиш предмет на обжалване липсва каквото и да е описание на нарушението -  не са изложени никакви обстоятелства относими към фактическия състав  на  нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във вр. чл.638, ал.1, т.2, вр . чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, каквото е правното му квалифициране. Описанието на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други  материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, каквито обстоятелства изобщо липсват. Лаконично и напълно неопределено е посочено, че на  визираните дата,  час и място с АТСС е установено нарушение на Кодекса за застраховането, без да са  изложени каквито и да е обстоятелства, относими към конкретен фактически състав на нарушение. При това положение изобщо не е възможно да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение, както и да се провери правилността на дадената правна  квалификация на нарушението, намерила само цифрово отражение в електронния фиш.

Сама по себе си същата е незаконосъобразно определена и на друго основание. В електронния фиш е посочено, че нарушението на разпоредбите на КЗ е установено  и заснето с автоматизирано техническо средство или система,  какъвто специален ред е предвиден в нормата на чл. 647, ал.3 от Кодекса за застраховането. В този случай обаче, основанието за налагане на административното наказание за посоченото нарушение на чл.483, ал.1, т.1 е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от Кодекса, според която "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1". Тъй като в конкретния случай нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, то основанието за налагане на административното наказание е именно разпоредбата на чл. 638, ал. 4, във връзка с ал.1 от КЗ, на която липсва позоваване в ЕФ.  

Изложените нарушения на процесуалните изисквания и на материалния закон са съществени, неотстраними са и са достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. Поради това не е необходимо обсъждане на възраженията, касаещи въпросите по същество на спора.

Останалите доводи в насока процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени  в жалбата, не се приемат за основателни.

Съгласно изричната норма на  чл.638, ал.1, т.1 от КЗ юридическите лица и едноличните търговци са възможен субект на нарушение проявено в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, на която основава възражението си жалбоподателят, тук не намира приложение, тя се прилага при наказването за нарушения на ЗДвП.

Относно формата и реквизитите на електронния фиш, както вече се посочи, достатъчно за редовността на същия от процесуална страна е да носи лимитивно установеното в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание. Изискванията към формата, съдържанието и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, противно на застъпената теза в жалбата.. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на  специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.. Затова липсата на означена дата на издаване, посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, след като остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ

Неоснователно е и възражението за изтекла давност за административнонаказателно преследване.

Давността за преследване  започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.  Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и  издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове.

Поради това, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.

Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността /каквото е и това по връчването на ЕФ/, започва да тече нова давност. По делото липсват доказателства  за датата, на която ЕФ е издаден,  но предвид  данните за връчването му на 01.01.2020г., то несъмнено тригодишният срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК не е изтекъл нито към момента на издаване на електронния фиш /считано от датата на нарушението/, нито към момента на връчването му /считано от предходното прекъсващо давността действие/, нито към настоящия момент. Не е изтекъл и по-дългият срок на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, преценяван спрямо датата на нарушението. Следователно, давността за административнонаказателно преследване не е изтекла и на това основание обжалваният електронен фиш не се явява незаконосъобразен.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия Г, №0000420 на ОД МВР – Перник, с който на „***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. .ул. „***“ **, представлявано от управителя Г. Г. М., на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

      

                      Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ