Решение по дело №634/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                  № 332

 

                                       гр. Пловдив,  14.11. 2019 г.            

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в закрито заседание в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР КОЛАРОВ

           ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                              ЕМИЛ МИТЕВ

 

изслуша докладваното от съдия  Георги Чамбов в.търг.дело № 634 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производство по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл.25 ЗТР.

 Образувано е по въззивната частна жалба адвокат П.Д.В. като пълномощник на „Е..“ ООД, с ЕИК ***, против решение № 494 от 15.08.2019 г., постановено по търг. д. № 683 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на същото дружество против постановен Отказ № ***г. на АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление А4, вх. № *** от 26.07.2019г., в частта с която е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Е..“ ООД, ЕИК: ***, а именно напускането на ***като съдружник в дружеството на осн. чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител е изразил становище, че решението в обжалваната му част е неправилно. Искането е да се отмени това решение и да се постанови ново, с което съдът да се укаже на А.В. да впише заявените обстоятелства в Т.Р..

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, направени с оглед изложените във въззивната жалба  оплаквания, приема за установено следното:

Предмет на жалбата е потвърденият от Пловдивският окръжен съд отказ на длъжностно лице към А.В. за вписване на промени по партидата на „Е..“ ООД, по заявление А4, вх. № *** от 26.07.2019 г. за вписване напускането на съдружник на основание чл. 125, ал.2 ТЗ.

За да потвърди този отказ, първоинстанционният съд е приел, че при наличието на наложен запор върху дяловете на съдружника, предшестващ напускането му, интересът на кредитора, чието вземане е обезпечено с наложения запор върху дялове на напускащия съдружник, е с предимство пред правото на съдружника да прекрати участието си в дружеството и произтичащите от това напускане имуществени последици.

Приел е също, че тъй като етапното производство по чл. 517, ал. 3 ГПК дава възможност на кредитора да определи и момента на прекратяването на дружеството, както и възможността му да оспорва стойността на ликвидационния дял, тази му възможност за защита по чл. 517, ал. 3 ГПК би била напълно дерогирана при вписване на заявеното прекратяване участието на съдружника в дружеството при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, доколкото в тази хипотеза правото да оспори или не стойността на ликвидационния дял би било на съдружника-длъжник.

Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд напълно споделя тези изводи, като във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира следното:

Решението от 26.07.2019 г. за освобождаване на другия съдружник - ***от „Е..“ ООД, както и решението за изплащане на дружествения дял при условията на чл. 125, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, е непротивопоставимо на кредитора на същия съдружник, обезпечил вземанията си с наложен запор от 30.03.2017 г. върху този дял, след като обстоятелствата, на които се основава конкуриращото право на кредитора, са вписани преди процесното освобождаване. В този смисъл извършеното предходно вписване на запор върху дружествените дялове на Г., произвежда защитното си действие спрямо по-късното й освобождаване като съдружник и произтичащите от това освобождаване имуществени последици. Това защитно действие се проявява в невъзможността по отношение на другия съдружник или на трети лица да настъпят правните последици от прекратяване на членството на А.Г.като съдружник в „Е..“ ООД - промяна в правната структура на дружеството, приемане на нов учредителен акт, поемането или прехвърлянето на дяловете й и т.н. Ако тези обстоятелства бъдат вписани, въпреки наложения и вписан запор върху дружествените дялове на съдружника - длъжник, това би довело до невъзможност за изпълнение по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК на обезпеченото, чрез запора върху дяловете на ограничено отговорния съдружник, притезание на третото лице - кредитор. Такава хипотеза обаче поначало е изключена чрез изричната разпоредба на чл. 517, ал. 1, изр. 2 ГПК.

         Предвид изложеното, обжалвано решение на Пловдивския окръжен съд представлява законосъобразен отговор на подадената жалба, същото правилно и следва да се потвърди.

         В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 494 от 15.08.2019 г., постановено по търг. дело № 683 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на „Е..“ ООД, с ЕИК *** против постановен Отказ № ***г. на АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление А4, вх. № *** от 26.07.2019г., в частта с която е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Е..“ ООД, ЕИК: ***, а именно напускането на ***като съдружник в дружеството на осн. чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

 

 Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.