Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.05.2019 година град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на
осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година.
В
публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.
МИНОВ
Секретар:
ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Т.
МИНОВ,
а.н.дело
№ 911 по описа за 2019 година,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1228-003819 от
17.10.2018 година на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора
/упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на К.Г.Д.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца,
както и са отнети дванадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закона за движение по пътищата, както и „глоба” в размер на 20 лева за
нарушение по чл.157, ал.6, във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 18-1228-003819 от 17.10.2018 година на Началник
сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от
14.05.2018 година на МВР/, с което на К.Г.Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и са отнети
дванадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение
по пътищата, както и „глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.157, ал.6,
във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в хода на
съдебните прения се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и
своевременно призован не изпраща представител и не взема становище в съдебно
заседание по основателността на жалбата.
Старозагорският районен
съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от
правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателя извършил две административни
нарушения, а именно, че на 11.10.2018 година, в 00.50 часа, в град Стара
Загора, по улица „Христо Ботев”, в посока запад-изток, до № 56, управлява собствения
си лек автомобил „Мерцеден Ц 220 ЦДИ” с регистрационен № СТ 6301 РА, като при
проверка отказва да бъде тестван с тест „Дръг Тест
В настоящото
производство се обжалват тези административни наказания. Независимо, че в
жалбата и в хода на делото не се посочиха аргументи оспорващи наказанието по
чл.185 от Закона за движението по пътищата, то съдът намира, че и то подлежи на
съдебен контрол, с оглед на това, че както в жалбата така и в хода на съдебните
прения, пред съда се заяви, че се обжалва наказателното постановление изцяло. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя,
като водач на лек автомобил е била проверен от контролните органи при
управление на лекия си автомобил на 11.10.2018 година в 00.50 часа.
Проверяващите служители на „Пътна полиция” – Стара Загора са пристъпили към
проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните
аналози. От показанията на актосъставителя Х. и свидетелите Д. и Е. се
установява по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя Д., категорично
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. От друга страна, при проверката се установило, че проверяваното лице
управлява лекия автомобил с изтекъл срок на АУАН. Тези показания на служителите
на полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Следва да се има предвид, че свидетелите до
проверката не са познавали водача на лекия автомобил и са констатирали
административните нарушения в изпълнение на служебните си задължения. Предвид
на това съдът намира, за безспорно по делото, че водачът и жалбоподател К.Д. е
отказал извършването на проверка за употреба на наркотични вещества и техните
аналози и е управлявал лекия автомобил с изтекъл срок на АУАН по чл.157, ал.6
от Закона за движението по пътищата. С оглед отказа е издаден талон за
медицинско изследване от същата дата, връчен на жалбоподателя, като последния не
е дал кръвна проба за установяване наличието на наркотични вещества или техните
аналози. Тези действия на жалбоподателя са дали основание на контролните органи
да съставят акт за установяване на административно нарушение и издаване на
обжалваното в последствие наказателно постановление. Други доказателства по
делото не се събраха. Така възприетото от съда се приема за безспорно
установено, въз основа на представения по делото АУАН, както и от показанията
на свидетелите – актосъставителят Т.Х. и свидетелите по акта, М.Д. и П.Е.. Административното
нарушение по ч.174, ал. 3от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване за това, се
наказва със съответното административно наказание. В разглеждания случай, за
съда несъмнено жалбоподателя е осъществил състава на административното
нарушение. За съда несъмнено е осъществен и състава на нарушението по чл.157,
ал.6 от Закона за движението по пътищата.
От друга страна съдът
намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения, точно и ясно е описано административното нарушение,
правилно е приложен материалния закон, разяснена е
административно-наказателната отговорност на нарушителя, той е бил запознат с
фактите по административно наказателната преписка, посочено е конкретното място
и дата на извършване на административното нарушение, както и правната норма,
нарушена с действията на жалбоподателката. Следователно съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при реализиране на
административно-наказателната отговорност. Неоснователни са доводите в жалбата,
че при реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати
процесуални нарушение досежно правната квалификация на административното
нарушение. Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление
е посочена, като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението
по пътищата, а при определяне на наказанието е посочено – чл.174, ал.3, предложение
второ от същия закон, но с това съдът намира, че се нарушава процедурата по
административно-наказателната отговорност на дееца. Това е така защото в
обжалвания акт изрично е посочено, чрез конкретно изписване, че става въпрос за
отказ един водач да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, обществена значимост както и това че, в последно време е доста срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.157, ал.6, във връзка с чл.185 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, обществена значимост, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
С оглед изложеното съдът, намира че наказателното постановление в неговите обжалвани части се явява законосъобразно и като такова го потвърди.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: