гр.
Сливен, 04.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1221 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника адв. П.П. ***.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № 1501290908487200 от 30.01.2015 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 6650,15 лв. с краен срок за погасяване 10.02.2022 г. Посочва, че съгласно чл. 4.1. от договора кредитополучателят заплаща на банката през първите 12 месеца, считано от датата на падежа на първата вноска годишна лихва в размер на 8,50 %, като след изтичането на този срок дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.280 пункта надбавка. При забава в плащането дължи на банката обезщетение за забава или наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето от забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски до десето число на съответния месец включващи годишната лихва съгласно погасителния план. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на месечните анюитетни вноски с падежи от 10.11.2016 г., която забава се дължала на виновното му поведение. Предсрочната изискуемост на вземанията била настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № 001-81048 съгласно чл. 9.2 от договора поради настъпило неплащане на основание чл. 8, т. 1 от същия. Обратната разписка била удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и на основание чл. 12,т. 8 от договора се било считало за получено. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора била настъпила на 28.08.2017 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 5,374.16 лв., като сумата от 686,88 лв., съставлява просрочени редовни главници за периода от 10.11.2016 г. до 10.08.2017 г. и сумата от 4687,28 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница от 28.08.2017 г., изискуема редовна лихва в размер на 305,25 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 27.08.2017 г. и изискуема наказателна лихва в размер на 238,47 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2017 г. ведно със законна лихва за забава от 08.11.2017 г. до окончателно плащане на вземането. При условие на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми, като исковата молба служила за покана за доброволно изпълнение до ответника и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита и съдът следвало да отчете този факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Съгласно приложения
погасителен план било видно, че последната вноска била направена на 10.11.2016
г. Цитира чл. 11, т.1 от договора за условията при които кредитът става
предсрочно изискуем автоматично. В изпратеното от банката до длъжника писмо не
бил посочен срок за изпълнение само била обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Длъжникът не бил получил това писмо и не бил уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: С договор за потребителски кредит № 1501290908487200 от 30.01.2015 г.банката- ищец е отпуснала на ответника кредит в размер на 6650,15 лв. с краен срок за погасяване 10.02.2022 г., като съгласно чл. 4.1. от договора кредитополучателят заплаща на банката през първите 12 месеца, считано от датата на падежа на първата вноска годишна лихва в размер на 8,50 %, като след изтичането на този срок дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.280 пункта надбавка. При забава в плащането дължи на банката обезщетение за забава или наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето от забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски до десето число на съответния месец включващи годишната лихва съгласно погасителния план. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на месечните анюитетни вноски с падежи от 10.11.2016 г., която забава се дължала на виновното му поведение. Предсрочната изискуемост на вземанията била настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № 001-81048 съгласно чл. 9.2 от договора поради настъпило неплащане на основание чл. 8, т. 1 от същия. Обратната разписка удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и на основание чл. 12, т. 8 от договора се било считало за получено. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора е настъпила на 28.08.2017 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-08.11.2017 г. са в общ размер на 5917,88 лв.-5374,16 лв. главница, включваща 686,88 лв. редовно изискуема главница и 4687,28 лв. предсрочно изискуема главница, 305, 25 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2016 г. до 27.08.2017 г. и сумата от 238, 47 лв., съставляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2017 г.
Съгласно чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от процесния договор за кредит, ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска за повече от 31 дни от съответната дата на дължимото плащане банката има право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва, наказателна надбавка и комисионни за предсрочно и незабавно изискуеми. Според чл. 12. 8 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. Уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до посочения от ответника адрес за кореспонденция в договора, което е видно от представената обратна разписка, но е останало непотърсено.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по Договор за потребителски банков кредит от 30.01.2015 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника в размер на 6650, 15 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 84 анюитетни месечни вноски, които ставали изискуеми на всяко десето число на месеца, като първата дата на плащане била 10.03.2015 г. Ответникът е заплащал анюитетните вноски до 10.11.2016 г., като с извършените от него плащания банката е погасявала неговите задължения в уговорената в чл. 4.6 от договора последователност. От 10.11.2016 г. до 10.08.2017 г. не са постъпили плащания по кредита, били е начислена мораторна лихва в уговорения размер върху падежираните вноски, поради което банката е упражнила правото си и го е обявила за предсрочно изискуем, като длъжникът е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост по предвидения в чл. 12, т. 8 от договора начин.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимо е да се фингира недоставеното
или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в
случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора,
че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че
договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника
следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК
способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да
удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него
изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал.
2 ГПК. В този смисъл Решение №
25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка
в договора за кредит в чл. 12.8 от същия, която фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение
до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако
са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до
знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем-уведомления и изявления във връзка с
договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени
от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерската фирма с обратна разписка достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателят, посочен в настоящия договор или в
уведомлението за промяна на адреса. С оглед на изложеното съдът приема, че е
налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 28.08.2017 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок повече от 31 календарни дни от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингиранато по смисъла на договора уведомяване на длъжника с достигане до обратната разписка до адреса му за кореспонденция посочен в договора.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва. Видно от изготвената и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза при условие, че съдът признае за датата на предсрочната изискуемост 28.08.2017 г. непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-08.11.2017 г. са в общ размер на 5917,88 лв.-5374,16 лв. главница, включваща 686,88 лв. редовно изискуема главница и 4687,28 лв. предсрочно изискуема главница, 305, 25 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2016 г. до 27.08.2017 г. и сумата от 238, 47 лв., съставляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2017 г.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на банката сумата от 5,374.16 лв., като сумата от 686,88 лв., съставлява просрочени редовни главници за периода от 10.11.2016 г. до 10.08.2017 г. и сумата от 4687,28 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница от 28.08.2017 г., изискуема редовна лихва в размер на 305,25 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 27.08.2017 г. и изискуема наказателна лихва в размер на 238,47 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 07.11.2017 г. ведно със законна лихва за забава от 08.11.2017 г. до окончателно плащане на вземането.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 268,36 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 1394,25 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът Д.Г.Д.,
ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: