№ 11561
гр. .............., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110124074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от "име, ЕИК ......................., срещу
Д. В. В., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 36395/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно за сумата от 156,94 лв.,
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 27,96 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата от 11,99 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер
на 2,50 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: адрес, с абон. № ..........................
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуването им.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който твърди, че с извършено на 19.08.2022 г. плащане изцяло са погасени процесните
задължения.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца "име заявление по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В. и Й. В. В. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.07.2021 г. по ч.гр.д. № 36395/2021
г. по описа на СРС, 138 с-в, с която е разпоредено длъжниците да заплатят при
условията на разделност цена за доставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение и съответните лихви за забава, включително ответникът Д. В. В. да
заплати сумата от 156,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
23.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 27,96 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата от 11,99 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва в размер на 2,51 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: адрес, с абон. № ........................., както и разноски по
делото, а именно: 12,50 лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжника на 03.08.2021 г., като след депозирано в срок
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени искове за установяване
съществуването на вземания, идентични с тези по издадената заповед за изпълнение.
По изложените съображения установителните искове, предмет на разглеждане в
настоящото производство, се явяват допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска по чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид становището на ответника по предявените искове съдът намира, че
всички обстоятелства, обуславящи възникването на вземанията на ищеца в размерите,
посочени в исковата молба, са безспорни между страните и не се нуждаят от доказване,
поради което на основание чл.153 ГПК приема осъществяването им за доказано. В
доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на процесните
задължения. Като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване е обявено и
обстоятелството, че на 19.08.2022 г. от ответника е извършено плащане на сумата в
общ размер от 219,26 лв., като, с оглед посоченото в представените платежни
документи основание за плащане, съдът приема, че са погасени изцяло процесните
задължения за цена за доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода
от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. и за извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и за лихви за забава в плащането на главниците,
предмет на предявените искове, включително е погасено задължението за законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до датата на извършеното
плащане, възлизаща в размер на 19,86 лв., определен от съда при условията на чл. 162
ГПК.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на
вземанията на ищеца чрез плащане в хода на процеса.
Доколкото ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, съответно е
платил задълженията след изтичане на срока за доброволно изпълнение по заповедта,
2
то и следва да понесе отговорността за разноските по исковото производство, за чието
образуване е дал повод, съответно няма право на разноски. В съответствие с
разясненията, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
ВКС, исковият съд следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. Не се твърди, а и не се установява да
са заплатени съдебните разноски за държавна такса в заповедното производство по
ч.гр.д. № 36395/2021 г. и в исковото производство, поради което ответникът е останал
задължен за разноските за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение
в заповедното и в исковото производство. Съдът определи размера на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 50 лв., от които в
тежест на ответника следва да се възложат 25 лв., както и юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 100 лв., като съобрази вида и
обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че същото се явява
типично за ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от име ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес
на управление: адрес, против Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............,
..................“, бл. .........., ет. ............, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца против ответника за сумата от 156,94 лв., главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва в размер на 27,96 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата от 11,99
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва в размер на 2,50 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, с абон. №
........................., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 36395/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, поради погасяване на вземанията
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. .............., ..................“, бл.
.........., ет. ............, да заплати на име ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление: адрес, сумата от 225 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 36395/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението е постановено при участието на .........................., като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4