Решение по дело №863/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Топ Билдингс“ ЕООД срещу Решение рег. № 137 от 20.02.2025г. по а.н.д. № 247/2025г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 793615-[рег. номер] от 19.08.2024г. на заместник директора на ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО вр. чл. 7, ал. 1 от КСО на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева. Жалбоподателят оспорва решението като несправедливо. Счита, че фактическата обстановка е правилно фиксирана и дружеството не отрича формалното осъществяване на нарушението, но в случая наложената санкция се явява несправедлива и крайна. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното решение.

Ответната страна в производството – заместник директора на ТД на НАП Бургас, заема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че нарушението е доказано и санкционната норма е приложена правилно. Сочи, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски и отправя възражение за прекомерност на разноските на другата страна – в случай че са над установения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение рег. № 137 от 20.02.2025г. по а.н.д. № 247/2025г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 793615-[рег. номер] от 19.08.2024г. на заместник директора на ТД на НАП Бургас, с което на „Топ Билдингс“ ЕООД за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО вр. чл. 7, ал. 1 от КС на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно в АУАН и НП, а от доказателствата се установява по безспорен начин, че дружеството е извършило посоченото нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Изложени са съображения за неприложимост на института „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. С тези доводи е потвърдено наказателното постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено, че при извършена проверка на „Топ Билдингс“ ЕООД, документирана в протокол № П-02000224058667-073-001 от 24.06.2024г. било установено, че дружеството, като „работодател“ и в тази връзка „осигурител“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е изплатило вноските за здравно осигуряване на лица, на които е било длъжно да ги заплати, а именно: назначен работник в дружеството през месец март 2024г. Установено е, че вноските следвало да се заплатят до 25.04.2024г., а към 24.06.2024г. същите, в размер на 74,57 лв., не били заплатени по сметка на ТД на НАП Бургас. При тези данни от инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас бил съставен АУАН № [рег. номер] от 25.06.2024г. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, въз основа на който е издадено и НП, предмет на проверка в съдебното производство.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви, които са в насока, че нарушението е доказано, не се констатират нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП и не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съставът на Районен съд Бургас е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Единствените доводи на жалбоподателя в касационната жалба (обосновани вкл. с представени доказателства за заплащане в хода на касационното производство – т.е. на 03.06.2025г. на сумата от 74,57 лв. в полза на НАП – НЗОК) се свеждат до твърдения за явна несправедливост на наказанието и несъответствието му с установените по делото факти. В тази връзка съдебният състав намира, че не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН към настоящия случай. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху съответен доход и се внася от работодателя в срока по чл. 7 от КСО – т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. По делото безспорно се установява (и това не се оспорва от касационния жалбоподател), че през месец март 2024г. при работодателя „Топ Билдингс“ ЕООД е бил назначен един работник, като до 25.04.2024г., а и към момента на проверката (24.06.2024г.) здравноосигурителните вноски за този работник за месец март не са били заплатени от работодателя. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО предвижда, че работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица в размер [рег. номер] 8000 лв.

Всички елементи на посоченото нарушение са осъществени, като следва да се има предвид, че маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със здравното осигуряване на лицата, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Следва да се обърне внимание, че в случая нарушението се изразява в неплатени осигурителни вноски в предвидения срок за месец март 2024г., при само един назначен работник в дружеството – работодател, поради което доводи за маловажност на случая не могат да бъдат изведени от размера на задължението – 74,57 лв. Този размер произтича от естеството на трудовите правоотношения при конкретното дружество, но практически означава, че за посочения месец дължимите вноски за здравно осигуряване не са заплатени изцяло. Нямат значение за случая и другите отношения по повод образувани срещу дружеството изпълнителни дела и издаден срещу него ревизионен акт, тъй като те по никакъв начин не касаят задълженията му като работодател – да внася здравните осигуровки на осигурените работници. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Изложените в касационната жалба обстоятелства, както и представените доказателства (за плащане на сумата от 74,57 лв. над една година след датата, на която е възникнало задължението), не могат да бъдат квалифицирани като съществено отличаващи и смекчаващи случая в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Ето защо нарушението не може да бъде определено като маловажно. Санкцията е определена правилно и е в минимален размер, като съответства на високата значимост на обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и сериозните последици за съответното лице при невнасянето на вноските за здравно осигуряване, които се дължат. Ето защо няма основания да се приеме, че санкцията е в несправедлив и несъответен на случая размер.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената в настоящото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 137 от 20.02.2025г. по а.н.д. № 247/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Топ Билдингс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.