РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3305 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ (отм.).
Ищците Г.Н.Т. и Т.И.Т.
твърдят в исковата молба, че на 24.12.2012 г., около 04.50 ч., на главен път Е-79,
при км. 164 + 200, между гр. Мездра и гр. Ботевград, при разклона за с. Дърманци,
по вина на М.Х.М. – водач на товарен автомобил “Ивеко MX 190 Е 31 Курсор"
с рег. № ******, е настъпило пътнотранспортно произшествие, с лек автомобил
„Нисан Примера“, с рег. № ******. Лекият автомобил е управляван от сина на
ищците И.Т.Т., като в резултат на произшествието, водачът и пътникът на предната
дясна седалка в лекия автомобил са починали. Поддържат, че повод възникналото
пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД №342/2015 г. по описа на ОС -
гр. Враца, по което е постановена осъдителна присъда №35/08.12.2015 г.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.01.2017 г. Поддържат, че в резултат
на произшествието, е причинена смъртта на
техния син И.Т., са им нанесени непоправими имуществени вреди, които се
изразяват в морални болки и страдания, заради внезапната и неочаквана загуба на
своя 28 - годишен син. Сочат, че са преживели психо - емоционален срив, а
понастоящем продължават да изпитват непреодолима скръб и мъчително страдание, тъй
като са загубили най - свидното в живота им - тяхното дете, то в разцвета на силите си. Ищците поддържат,
че са лишени завинаги от надеждите и очакванията, свързани с неговото бъдеще -
да създаде семейство, а те да се радват на внуци и да разчитат на подкрепата му
на старини. Към момента на възникване на пътнотранспортно произшествие, гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована в „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.“ АД, с полица № 23112001806513 от 24.07.2012 г. С молба вх.
№ 99-5308/02.06.2016 г. по описа на застрахователя, ищците са поискали
обезщетение, което е отказано с писмо изх. № 99-8880/16.02.2017 г.
Ето
защо, молят съда, да осъди Застрахователно акционерно дружество ОЗК- З.“ АД, на основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм)., да заплати на всеки от ищците
сума от по 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния син И.Т.Т.,
настъпила вследствие на деликт, реализиран от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.
Претендират и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на
деликта до окончателното му изплащане.
Ответникът “Застрахователно акционерно дружество
ОЗК - З.“ АД признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” между него и водача на товарния автомобил „Ивеко“, с рег. № ******, но оспорва исковете
по основание и размер. Възразява срещу твърдяния от ищците механизъм на пътнотранспортно
произшествие, като счита, че вина за настъпването на сблъсъка между товарния
автомобил „Ивеко“ и управлявания от наследодателя на ищците лек автомобил
„Нисан Примера“, с рег. № ****** има и И.Т.Т.,
който е шофирал с превишена скорост, без поставен предпазен колан и под
въздействието на алкохол над допустимата норма, като се е движил частично в
платното за насрещно движение, изменяйки рязко траекторията си на движение. При
условията на евентуалност счита, че с това си поведение починалият е съпричинил
за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва представения по делото
констативен протокол, тъй като е съставен от некомпетентен орган. Оспорва
претенциите и по размер като силно завишени с оглед претърпените вреди, както и
че са били налице близки отношения между ищците и сина им.
В допълнителна искова молба, депозирана по реда
на чл. 372 ГПК, ищците оспорват възражението за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан, тъй като с оглед механизма на ПТП и навлизането
на части от автомобила в купето на водача, използването му не би предотвратило
леталния изход.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият от ПТП е починал, съгласно ТР
№1/21.06.2018 г., по тълк. д. №1/2016 г., на ОСГТНК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвид задължителната сила на влязлата в сила
присъда № 35/08.12.2015 г., на ОС - гр. Враца, постановена по НОХД №342/2015
г., на основание чл. 300 ГПК, съдът приема за установено следното: на
24.12.2012 г., около 04:50 ч., на главен път 1-1 /Е-79/, на км. 164 + 200 между
гр. Мездра и гр. Ботевград за разклона на с. Дърманци, при управление на МПС -
товарен автомобил „Ивеко MX 190 Е 31 Курсор", с peг. № ******, М.Х.М. е нарушил
правилата за движение - чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най - вдясно по платното за движение, и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И.Т.Т.,
водач на лек автомобил „Нисан Примера", с peг. № ****** и на пътника на
предна дясна седалка в лекия автомобил - А.С.Б., което деяние представлява
престъпление по чл. 343, ал. З, пр. 4, вр. б."б", пр.1, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Предвид представеното към исковата молба
удостоверение за наследници №119/27.12.2012 г., на кметство с. Ребърково, общ.
Мездра, следва да се приеме за безспорно, че ищците Г.Н.Т. и Т.И.Т. се явяват законни
наследници – майка и баща на починалия на 24.12.2012 г. И.Т.Т..
Като безспорно не се нуждае от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците деликвент
към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника.
Според
заключението на изслушаната и приета по делото комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие
са действията и на двамата водачи, които са напуснали своите пътни ленти и са
навлезли в средната пътна лента, която е забранена за движение и представлява
уширение на пътя, служещо за спиране на превозните средства, пътуващи от гр.
Мездра за с. Дърманци, за пропускане на движещите се в посока от Ботевград към
Мездра. Ако водачът на лекия автомобил не е променил първоначалната си
траектория на движение и се е движел в
своята пътна лента, пътнотранспортно произшествие е нямало да настъпи. Същото
важи и за водача на товарния автомобил.
В протокола за оглед на местопроизшествието е посочено по отношение на лек автомобил „Нисан
Примера", с peг. № ****** следното: „тотално унищожен, скършено купе, деформиран
двигателен отсек, лява странична част, предно панорамно стъкло, изпаднала
предна броня, предни светлини, откъснат преден мост, счупено арматурно табло,
задействани предни „аербег“, деформиран таван и под на купето, кормилно
управление“. Основните увреждания по лекия автомобил в протокола, са по
предната му лява част. От анализа на фотоснимките и албума на
местопроизшествието е видно, че най-големи деформации има в областта на
предната част на предната лява врата на лекия автомобил, като има навлизане в
каросерията е изместване на частите на арматурното табло в посока към мястото
на водача. При удара частите основно на предна лява врата, също бордното табло,
кормилното колело са части, които са увредили водача на лекия автомобил. Съгласно заключението, лекият автомобил е бил оборудван с
обезопасителен колан на предна лява седалка, предназначена за водача. Диагоналната
част на колана на водача преминава от лявото рамо към дясната страна на пояса и
ограничава движението на горната част на тялото му напред, като тя не
ограничава напречното движение на горната
част на тялото. Хоризонталната част на обезопасителния колан ограничава
долната част на тялото на пътуващия, в посоки напред, наляво и надясно. Възпиращото
действие на обезопасителните колани е основно в надлъжно направление при челни
удари; в странично направление при странични удари възпиращото действие на
обезопасителните колани е по-малко. Ударът и за двата автомобили е челен и кос,
като в контакт са влезли предната лява част на товарния автомобил и предната
лява част на лекия автомобил.
Основната
причина за смъртта на И.Т. е разкъсване на гръдната аорта, довела до масивна
кръвозагуба и последвала остра сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност.
Смъртният изход е в пряка причинна връзка с травматичните увреждания,
установени по време на огледа и трупа на И.Т. в резултат на пътнотранспортното
произшествие. Отчитайки патоморфологията
и топографската анатомия на травматичните увреждания – счупвания на ребра в
ляво, разкъсване на гръдната аорта, разкъсване на слезката, счупване на лявото
бедро и лявата подбедрица, експертизата е приела, че основната травмираща сила
е въздействала отпред и отляво на тялото на шофьора. Преместването на
кормилната система също и допринесло за натиска върху гръдната и коремната
кухини, като само в резултата на разгъването на въздушната възглавница при
сумарна скорост от 108 км/ч. не биха се получили толкова тежки травми в
коремната и гръдната кухини. Експертизата счита, че големината на разрушенията
по конструкцията на лекия автомобил в
резултат на пътнотранспортното произшествие е такава, че правилното поставяне
или непоставяне на обезопасителен колан от пострадалия е без значение, защото
резултатът ще е един и същ.
Скоростта
на товарния автомобил е била 58 км/ч., от показанията на тахографа, а в лига
преди удара е била 28 км/ч., а скоростта на автомобила е бира 80 км/ч., видно
от снимка на скоростомера на автомобила в албума на местопроизшествието.
Сумарната скорост на двата автомобила при удара е 108 км/ч. След първоначалният контакт, товарния
автомобил се е спрял на мястото, където е намерен при огледа, а лекият
автомобил се е завъртял около вертикалната си ос, в посока на часовниковите
стрелки, като е контактувал с товарния автомобил и с предна лява врата, след
което се е разделил с него и, със завъртана около вертикалната ос по посока обратна на часовниковите
стрелки, се е насочил наляво, гледано с гръб към гр. Мездра, и се е установил в
мястото, в които е намерен.
Не
се спори по делото, а и от установеното в наказателното производство, водачът
на лекия автомобил „Нисан“, И.Тодоро Т., на 28 г., е употребил алкохол, със
съдържание на етилов алкохол в кръвта 2,48 промили.
От
заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на движение на товарния автомобил преди удара с лекия автомобил „Нисан“ е била
29,19 км/ч., съответно скоростта на движение на лекия автомобил „Нисан“ при удара
с товарния автомобил „Ивеко“ е била 80,26 км/ч. В материалите по делото няма
данни за спиране на лекия автомобил „Нисан“ преди настъпване на удара. Преди
удара товарният автомобил „Ивеко“ е бил в процес на спиране с оставяне на
спирачни следи. Товарният автомобил се е движел по средата на своята пътна
лента, както обикновено се движат автомобилите, по средата на своята пътна
лента. За движението на лекия автомобил има две хипотези (варианти): Вариант 1.
Водачът на лекия автомобил „Нисан“ е управлявал след като е употребил алкохол,
със съдържание на етилов алкохол в кръвта 2,48 промили. За него е било логично
да следва непрекъснатата разделителна линия на пътя. Ето защо, той се е движел
по-близо до нея и е пропуснал началото на уширението, представляващо средната
пътна лента, и е навлязъл в нея. От оригиналните фотоснимки с номера 22 и 23 се
вижда, че заледеното асфалтово покритие отразява много добре светлините на
фаровете на насрещно идващите автомобили. Следователно, отразената светлина
заедно със светлината от десния фар е възприета от водача като светлина от
автомобил, идващ направо срещу него. Вариант 2. За изясняване на въпроса,
следва да бъде проверена версията в показанията на водача, че лекият автомобил
е бил отначало в „насрещната лента“, като „насрещна лента“ за лекия автомобил -
това е пътната лента на товарния автомобил. Прави впечатление, че в мига на
удара лекият автомобил е бил отклонен от посоката на пътната лента под ъгъл 12
градуса, което навежда на мисълта, че е възможно да е извършвал маневра
„влизане в завой надясно“. Следователно, водачът на товарния автомобил има
възможност да го възприеме като обект, движещ се в неговата, на товарния
автомобил, пътна лента, насреща.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлото в сила решение
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано:
извършването на деянието от подсъдимия; причиняването смъртта на сина на
ищцата; противоправността на деянието - същото осъществява състав на
престъпление, поради което е и противоправно; както и виновността на
управляващия МПС, действал по непредпазливост.
По
делото като безспорно е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност
на посочения от ищцата делинквент към датата на процесното ПТП е била
застрахована при ответника към датата на произшествието.
Водачът на
товарния автомобил М.Х.М. , сочи че през 2012 г. на 24 декември на
път Е 79 е
станало ПТП, като
лекият автомобил е карал срещу него, пътят е бил заледен, имало е преспи
отстрани. Твърди, че катастрофата е станала в неговата пътна лента, на завой,
като автомобилът от насрещната лента е минал в
неговата пътна лента и се е блъснал.
Свидетелят
П.С.С.заявява,
че познава Г. и Т. от дете, като те са нормално, сплотено семейство, били са в
добри отношения. Живеели са в една къща - двамата братя на втория етаж., а
родителите на първия етаж., вечеряли са заедно. След катастрофа ищците са били съсипани, като мъката
им в очите е била ужасна сочи, че и емоционално и здравословно знае, че не са добре
след това, неутешими са, защото са загубили големия си син.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с решението на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на товарния автомобил, в резултат на което е настъпила
смъртта на И.Т.Т., син на ищците. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда
в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе
предвид факта, че ищците са загубили сина си в млада възраст, в разцвета на
силите му, като изпитват и ще продължат
да търпят силни емоционални страдания до края на живота си. Съобразявайки това,
техните близки отношения, както и социално-икономическите условия в страната,
настоящият състав намира, че исковете следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер от по 100 000 лв.
Относно
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
С оглед на така
ангажираните доказателства, съдът намира че макар и поведението на водача на товарния
автомобил да е противоправно и да е
довело до смъртта на И.Т., последният с управлението на лекия автомобил под въздействието
на алкохол над допустимата норма, като се е движил частично в платното за
насрещно движение, изменяйки траекторията си на движение е съпричинил в значителна степен за
настъпването на травматичните увреждания, довели до смъртта му, поради което
съдът определя неговия принос в размер на 50 %. В тази насока е и извода на
автоексперта в комплексната експертизата, че ако водачът на лекия автомобил не е променил първоначалната си
траектория на движение и се е движел в своята пътна лента, пътнотранспортно
произшествие е нямало да настъпи. Определеното по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., следва да бъде редуцирано до
размера на 50 000 лв.
При това положение
ищцовите претенции за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размера на по
50 000 лв., а за разликата до претендираните по 100 000 лв. на всеки ищец
поотделно, следва да се отхвърли. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. следва да бъде начислена от датата на увреждането - 24.12.2012 г.
Относно разноските
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът следва да заплати на „Адвокатско
дружество О.К.“, съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за
оказаната безплатна правна помощ в размер на 2756 лв.
На ответника на
основание чл. 78, ал. 3 и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да
бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 4376 лв., от които 4236
лв. – за адвокатско възнаграждение и 140 за депозити за вещи лица.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати по банкова сметка ***. – държавна такса по делото и
сумата от 100 лв., депозит за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, адв. С.С., да заплати на Г.Н.Т.,
ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН **********, и двамата с адрес с. Ребърково, общ.
Мездра, обл. Враца, ул. „Гаврил Генов“ № 3, представлявани от адвокат О.В.К.,***,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от по 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева) на всеки един от ищците, представляващи застрахователно обезщетение
за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им И.Т.Т., в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 24.12.2012 г., около 04,50 часа, на главен път 1-1 /Е-79/, на
км. 164 + 200 между гр. Мездра и гр. Ботевград за разклона на с. Дърманци, по вина на М.Х.М., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на товарен
автомобил “Ивеко MX 190 Е 31 Курсор" с рег. № ******, към посочената
дата е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на деликта - 24.12.2012
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата от по 50 000
лв. до пълния предявен размер от по 100 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати
на „Адвокатско дружество О.К.“***, съобразно уважената част от исковете,
адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ по делото в размер на 2765 лв.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН **********,
да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска,
заплатените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 4376 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете по банкова сметка *** 4000 лв. и разноски за депозит за вещо лице,
заплатени от бюджета на съда, в размер на
100 лв.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: