Решение по дело №1174/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 49
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20217150701174
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49 / 13.2.2023г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1174 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.Д.Ц.,***, първоначално срещу мълчалив отказ, а впоследствие срещу изричен отказ за извършване на регистрация и издаване на скици, обективиран в Писмо изх.№ 20-71777/21.10.2021 г. на началника на СГКК-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, по които се претендира отмяната му. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Р.А., поддържа изложеното в жалбата и иска ответникът да бъде задължен да регистрира имотите в КККР и да издаде скици.

Ответникът – началникът на СГКК-Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Със Заявление вх.№ 05-12663/28.09,2021 г. К.Ц. е поискал от началника на СГКК-Пазарджик да въведе промени в регистрите на имотите и регистрите на собствениците четири имота, собственост на жалбоподателя и да му бъдат издадени скици. Към заявлението са приложени: удостоверение за наследници на И.И.Ц.; Протокол № 2/27.06.1995 г. на поземлена комисия гр. Сърница за въвод във владение на имоти и два броя нотариални актове.

С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 144, том. V, дело № 1645/1996 г., на основание влязло в сила Решение № 297/22.11.1996 г. на поземлена комисия гр. Сърница по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ, И. Ц. е признат за собственик на: 1. Ливада в местност „Гюмюш дере“ с площ 0.88 дка, съставляващ имот № 84 от масив № 32 по картата на землището на с. Сърница и 2. Ливада в местността „Орлино“ с площ от 6.87 дка, десета категория, съставляващ имот № 14 от масив 170 по картата на землището на с. Сърница.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том IV, дело № 1921/1996 г. И.Ц. дарява на сина си К.Ц.: 1. Земеделска земя – ливада в местността „Орлино“, цялата с площ от 1.970 дка, десета категория, съставляваща парцел № 11 от масив № 170 по кадастралния план на землището в с. Сърница и 2. Земеделска земя – нива в местността „Боруни-Валти“, цялата с площ от 1.470 дка, осма категория, съставляваща парцел № 6 от масив № 103, по кадастралния план на землището.

Във връзка с подаденото заявление е издаден оспорения отказ за извършване на регистрация и издаване на скици, обективиран в Писмо изх.№ 20-71777/21.10.2021 г. на началника на СГКК-Пазарджик. В него е посочено, че търсените имоти не могат да се идентифицират, тъй като заявителят не е декларирал идентификатори по действащата кадастрална карта за неурбанизираните територии на гр. Сърница, както и че същите не фигурират в последната действаща КВС на гр. Сърница.

По делото е представена Заповед № РД-46-1257/08.09.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да бъдат изцяло преработени картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на с. Сърница с обща площ 13 538 дка.  

За изясняване на релевантните за делото обстоятелства по искане на жалбоподателя е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът кредитира изцяло. Според заключението на вещото картата и регистрите на имотите в съществуващи стари реални граници за землището на с. Сърница в периода до 1999 г, изработена за нуждите на реституцията на земеделската земя, е преработена изцяло със заповед № РД-46-1257/08.09.1999 г на министъра на земеделието. В резултат на преработката са настъпили промени в изработените до момента карта и регистри, включително за имотите на наследодателя на жалбоподателя. За да установи къде попадат процесните имоти по настоящата кадастрална карта, вещото лице е извършило идентификация, като е взело предвид имотните граници и номерата на процесните имоти. Установило е, че два от имотите: № 032084 и № 103006 съществуват в настоящата кадастрална карта, като единият от двата - № 103006 е разделен на два имота.

Ливадата в м. „Гюмюш-дере“, с площ 0.88 дка, съставляваща имот № 032084 по картата на землището към 1996 г. в кадастралната карта представлява имот с идентификатор 70648.32.84, ливада от 0.872 дка, м. „Гюмюш дере-1”, вписан в регистъра като съсобствен имот на Р. А.С., К.С.Ц., И.С.Ц.(тримата с нотариален акт от 2004 г.) и на „Кристал лес 92” ЕООД — за ½ ид.ч. съгласно нотариален акт от 2021 г.

Нивата в м. „Боруни-Валти“, с площ 1.470 дка, съставляваща парцел № 10З006 по картата на землището към 1996 г. в кадастралната карта е разделена на два имота:

а/ имот с идентификатор 70648.103.6, нива в м. „Боруни-Валти“ от 0.928 дка, вписан в регистъра като собственост на М.М.С.в (нотариален акт от 2020 г.);

б/ имот с идентификатор 70648.103.5, нива в м. „Боруни-Валти“ от 0.501 дка, вписан в регистъра като собственост на А.О.Т.(решение на ПК от 2001 г).

Двата имота в м. „Орлино“: № 170011 и № 170014 не са запазени в кадастралната карта в границите, в които са били в картата към 1996 г и в които са възстановени на наследодателя на жалбоподателя. В общинските земеделски служби в гр. Велинград и в гр. Сърница, както и в архива на Министерство на земеделието, не е запазен цифровият модел на картата на землището към 1996 г, за да бъдат нанесени имотите с координати в настоящата кадастрална карта. Поради липсата на координати вещото лице е извършило проучване на имотите в района, в който се намират двата имота и е установило, че границите на двата имота частично са запазени, за което същите са пренесени в кадастралната карта графично от издадените скици на имотите от 1996 г., като опора за съвместяване са ползвани частично запазените граници и границите на съседни имоти. В резултат е установило, че имотите попадат както следва.

Имот № 170011 по картата на землището (към 1996 г.), ливада в м. „Орлино“, с площ 1.970 дка, в настоящата кадастрална карта попада върху части от следните имоти:

а/ имот с идентификатор 70648.170.15, земеделска територия, ливада; вписан в регистъра на С.А.К.;

б/ имот с идентификатор 70648.170.16, земеделска територия, ливада; вписан в регистъра, с по ¼ ид.ч., на Н.Р.Б., Н.Р.К., З.Р.Б.и С.Р.П.;

в/ имот с идентификатор 70648.170.188, горска територия; Друг вид дървопроизводителна гора, държавна частна собственост;

г/ имот с идентификатор 70648.170.415, За селскостопански, горски, ведомствен път; горска територия, държавна частна собственост;

д/ имот с идентификатор 70648.310.209, горска територия; Друг вид дървопроизводителна гора, държавна частна собственост.

Имот № 170014 по картата на землището (към 1996 г.), ливада в м. „Орлино“, с площ 6.870 дка, в настоящата кадастрална карта попада върху части от следните имоти:

а/ имот с идентификатор 70648.170.727, горска територия; Друг вид дървопроизводителна гора, държавна частна собственост;

б/ имот с идентификатор 70648.170.177, горска територия; Друг вид дървопроизводителна гора, държавна частна собственост.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на отказа от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ, обективиран в Писмо изх.№ 20-71777/21.10.2021 г. е издаден от началника на СГКК-Пазарджик за имоти, за които е поискано изменението в КККР, находящ се на територията на гр. Сърница и като съобрази разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗКИР и чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, намира, че проверяваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Отказът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложени са конкретни фактически основания за издаването му.

При служебната проверка за законосъобразност на отказа съдът не установи в хода на проведеното пред ответника административно производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяната на акта на самостоятелно основание.

Административният орган е спазил нормите на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението данни и доказателства.

Съдът намира, че отказът за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър и издаване на скици изх. № 20-71777/21.10.2021 г. на началника на СГКК-Пазарджик е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

В тази връзка следва да бъде посочено, че кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.

Съгласно даденото в чл. 2, ал. 1 ЗКИР определение, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР е предвидено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка. Според ал. 2 на същата разпоредба, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

В издадения отказ, органът изрично е посочил, че заявените от Ц. имоти не могат да бъдат идентифицирани, тъй като не са посочени идентификатори по действащата кадастрална карта, както и че същите не фигурират в последната действаща КВС на гр. Сърница. В заключението си вещото лице е посочило, че два от имотите – 032084 и 103006 съществуват по настоящата кадастрална карта, но са вписани различни от заявителя собственици, а другите два имота – 170011 и 170014 не са запазени в КК в границите, в които са били в картата към 1996 г. и в които са възстановени на наследодателя на жалбоподателя. Това води до еднозначния извод за наличие на спор за собственост между заявителя и посочените лица в заключението по СТЕ.

Легално определение на понятието „спор за материално право“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., съгласно което „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В настоящия случай, нанасянето на наследените/дарените имоти на Ц. безспорно променя границите на последните в кадастралната карта. В конкретния случай се касае за обособяване на самостоятелен имот върху имоти, собствени и записани на други лица, което означава, че с претенцията на заявителя К.Ц. се оспорва правото на собственост на лицата, записани в кадастралния регистър като собственици.

Следва да се отбележи и факта, че редът за нанасяне в КККР на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ е по чл. 54 ЗКИР – изрично разпоредбата на чл. 54, ал. 7. Предпоставка за отстраняване на непълнота и/или грешка в КККР, включително за нанасяне на недвижим имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ е отсъствието на спор за права със собствениците на имоти, върху които попада – чл. 54, ал. 2 вр. ал. 7 ЗКИР.

Следователно поради наличието на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., административният орган правилно е отказал извършване на регистрация в КККР. В административното и настоящото съдебно производство не могат да бъдат разрешавани спорове относно съществуването на вещни права между заявителя по преписката и лицата, вписани като собственици за ПИ по действащата КК. Доколкото скицата е официален документ и отразява състоянието на имота и собствениците към датата на издаването й, то и докато не бъде извършена промяна в КККР по отношение на заявените имоти, поради което правилно органът е отказал издаване на скици.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

По делото не са направени искания за разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Ц.,***, срещу отказ за извършване на регистрация и издаване на скици, обективиран в Писмо изх.№ 20-71777/21.10.2021 г. на началника на СГКК-Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

                                                        СЪДИЯ:/п/