РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 660/2.4.2021г.

 

гр. Пловдив, 02.04.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 194 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, против Решение № 1494 от 10.12.2020 г. на Районен съд Пловдив, ІХ н.с. постановеното по АНД № 5151 по описа за 2020 г. на същия съд, отменящо НП № 501105 – F522715 от 25.03.2020 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 1, предл. първо от Закона за счетоводството (ЗСч).

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение от по 120 лв. за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба  - С.К.А., не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

 4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от С.К.А., против НП № 501105 – F522715 от 25.03.2020 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на А., на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 1, предл. първо от ЗСч.

Същото е издадено въз основа на АУАН № F522715 от 06.11.2019 г., съставен от М.С.С.– инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

С.К.А. в качеството му на управител на „М.2005“ ЕООД, с ЕИК ***- предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен не е публикувал годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018 г. на дружеството, като го заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е неприсъствен ден).

В АУАН е посочено още, че дружеството е извършвало дейност през отчетен период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0706376/24.02.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията на 05.08.2019 г.

Посочено е още, че нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив, както и че същото е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което следва да се прецени като съществено процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН, а също и по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, доколкото последният не се явява и редовно уведомен за съставения срещу него АУАН.

Независимо от изложеното за пълнота съдът е приел в мотивите на оспорения съдебен акт, че по делото се установяват достатъчно данни, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. В този смисъл според решаващия съда лисват и основание за прилагане реда на чл. 28 от ЗАНН,  доколкото нарушението е формално по своя характер и неговите общественоопасни последици са предвидени от самия законодател, като е невъзможно да бъдат издирвани в конкретния случай. Посочено е още, че общественоопасните последици не са свързани с обема на дейността на дружеството, а с липсата на публичност на отчета, за която липса обема на дейността е без значение.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния и материален закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд, с изключение на съжденията му за приложение на чл. 28 от ЗАНН, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Макар констатираните от първоинстанционния съд нарушения на административнопроизводствените правила да са напълно достатъчни за отмяна на процесното НП, за пълнота е необходимо да се добави следното:

Противно на становището на районния съда, настоящия случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).  Очевидно е, че законът на предпоставя задължителното наличие на вредни последици, за да са направи извод за наличието или липсата на маловажен случай по смисъла на цитираните разпоредби. Казано с други думи дали нарушението е формално или не, е обстоятелство ирелевантно за приложението на чл. 28 ЗАНН.

10. На първо място, следва да се констатира, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя. На следващо място, ГФО е подаден на 05.08.2019 г., преди изобщо НАП да е била уведомена от Агенция по вписванията с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. за неподадените в срок отчети от съответните търговци. Тоест, в конкретния случай, забавянето действително е малко повече от месец, но същественото в случая е, че ГФО е подаден по собствена инициатива на нарушителя, с цел да санира пропуска си, а не след като е получил нарочна покана за това от компетентните държавни органи. Това кратко времево отстояние между крайния законово определен срок за подаване на ГФО и датата, на която действително е подаден такъв, е основание да се формира извод за маловажност на случая.

Ето защо, макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на посочените смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай както многократно се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1494 от 10.12.2020 г. на Районен съд Пловдив, ІХ н.с. постановеното по АНД № 194 по описа за 2021 г. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.