Определение по дело №1056/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 173
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20211420201056
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
гр. Враца, 06.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Частно наказателно
дело № 20211420201056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на ПЛ. АС. ИВ., гр. Враца, против
Постановление на ВрРП от 15.10.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №1441/2021 г. по описа на ВрРП.
От изложеното в жалбата, с която е сезиран районният съд, се извличат
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство. В тази насока
се прави анализ на изготвените по досъдебното производство СПЕ и се
изтъква непълнота на доказателствената съвкупност. При тези съображения
се моли за отмяна на атакуваното прекратително постановление.
Като обсъди наведените в жалбата доводи и като се запозна с
материалите по делото, съдът намира за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Досъдебно производство №1441/2021 г. по описа на ВрРП е образувано и
водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. От анализа на събраните
доказателства ВрРП е приела, че се установява, че св. Ил. ****, Д. ****,
жалбоподателя П. И. и Л.то Кр. И. били лишени от свобода в Затвора-Враца.
Всичките те били настанени в стационара на Затвора-Враца и имали контакт
един с друг, като жалбоподателят И. бил в една стая със св. Кр. И..
Последният страдал от психични заболявания - Смесено личностно
разстройство с белези на емоционално лабилна личност - експлозивен
вариант, параноидно личностно разстройство и дисоциална личност, които го
правели избухлив и изключително агресивен към себе си и околните. На
14.03.2021 г. сутринта, докато жалбоподателят И. и св. Кр. И. били в стаята
си, последният станал от леглото си, извадил лъжица изпод възглавницата
(преправена с острие) и започнал да заплашва жалбоподателя, че ще го убие.
При така възникналата конфликтна ситуация жалбоподателят поискал
съдействие от надзирателите в затвора.
1
По-късно същият ден св. Кр. И. отново започнал да отправя закани против
живота на други лишени от свобода — св. **** (който също заплашил с
лъжицата) и св. ****, докато продължавал да се държи агресивно и
неадекватно.
В изготвената в хода на разследването комплексна психолого-
психиатрична експертиза на св. Кр. И. е посочено, че Кр. И. може правилно
да възприема фактите, което имат значение за досъдебното производство и
може да дава достоверни обяснения за тях, както и да носи наказателна
отговорност. Дава се заключение, че той има Личностово разстройство, наЛ. е
емоционална нестабилност и е склонен към гневни и агресивни изблици. За
него е характерна импулсивност и необмисленост на постъпките, внезапните
изблици на гняв са чести, а ценностната му система е неправилно формирана.
Моделите на поведението му в дадена ситуация са необмислени, като
същите протичат под въздействието на моментни емоционални състояния, в
които възбудите процеси доминират над задръжките.
От изготвената съдебно психолого-психиатрична експертиза на
свидетелите ****, П. И. и **** се установява, че свидетелите са могли
правилно да възприемат фактите, които имат значение за досъдебното
производство и могат да дават достоверни обяснения за тях, защото нямат
душевно заболяване, нямат и познавателни и интелектуални дефицити.
Дадено е заключение, че заплахата не е възбудила основателен страх у лицата
за осъществяването й. Те не са възприели опасността като реална и не са
настъпили последици за психиката и здравето им.
Въз основа на горното, ВрРП е приела, че не се установява да е
осъществен състава на престъпление от общ характер, тъй като свидетелите
****, П.И. и **** не са възприели отправяните към тях закани от страна на
св. **** И. като реални или опасни. Посочено е, че това обстоятелство
изключва престъпния характер на извършеното. Също така е отразено, че не е
без значение и здравословното състояние на самия св. **** И., който страда
от психически заболявания. При това и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното производство е прекратено.
При така установената фактология, ВрРС намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана в предвидения от законодателя преклузивен
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
като подадена при условията на чл.243, ал.3 НПК се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
Преценката на държавното обвинение за липсата на престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК се позовава на изготвеното по ДП заключение на
СПЕ, в което се сочи, че свидетелите ****, П.И. и **** не са възприели
отправяните към тях закани от страна на св. **** И. като реални или опасни.
В тази насока съдът подробно и внимателно изследва заключението на СПЕ и
2
установи, че в него не се съдържат каквито и да е изводи в насока на това
биха ли могли отправените заплахи предвид тяхното съдържание, начина и
мястото на отправянето им и предвид Л.то, от което са отправени, да
въздубят основателен страх за осъществяването им. Изводи в тази насока не
са изложени и в прекратителното постановление. И СПЕ и постановлението
за прекратяване се изчерпват единствено с изследването на въпроса дали
отправените заплахи реално са предизвикали страх у адресатите си, но не и
дали са били в състояние да въздубят основателен страх за осъществяването
им. А за съставомерността на престъплението от обективна страна нормата на
чл.144, ал.1 НК изисква да е наЛ. не реално предизвикан страх, а възможност
предвид цялостната фактология заплахите да възбудят основателен страх за
осъществяването им.
Липсата на изводи от страна на ВрРП в насока гореизложеното лишава
съда от възможност в това производство да достигне до изводи за липсата
или наличието на обективна съставомерност на престъпление по чл.144, ал.3,
ал.1 НК или пък на друго престъпление от общ характер. При това съдът
приема, че прекратителното постановление не се позовава на пълно и
всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Ето защо същото, като
издадено в нарушение на процесуалните изисквания, следва да се отмени, а
делото да бъде върнато на ВрРП за изследване по съответния процесуален ред
на всички правнорелевантни факти от предмета на доказване. Едва след
изпълнение на тези законоустановени задължения, прокуратурата може да
прави изводи за наличието на съответно основание за прекратяване на
наказателното производство.
При горните съображения и на основание чл.243, ал.5, т.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на ВрРП от 15.10.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №1441/2021 г. по описа на ВрРП.
ВРЪЩА делото на прокурора с указания съгласно обстоятелствената
част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВрОС в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3