Р Е
Ш Е Н
И Е №33
гр.К.,
24.01.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на
двадесет и първи декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря....................Хр. К.…………………...............като разгледа
докладваното от съдията...........................................гр.дело №1465 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с площ 0.399 кв.м., VIII категория, находящ се в местността“С.“ , в землището на гр.М., обл.С. З.а, съставляващ ПИ №******, който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М. съставлява поземлен имот с идентификатор ******по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-93/23.12.2009г. на АГКК, с адрес на имота: гр.М., местност“С.“ , с площ от 400 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, при съседи на имота: имот с идентификатор******, имот с идентификатор******и имот с идентификатор ******, върху който имот въз основа на Разрешение за строеж №99/08.05.1990г. на Главния архитект на ОбщинаМ. е изградена стопанска постройка за отглеждане на свине. Поземленият имот придобили по давност. Владеели имота непрекъснато и необезпокоявано от 1990г. до сега. Същият бил с видими, ясно очертани граници и никога не бил отнеман от когото и да е било. Собствеността върху имота не била призната по законоустановения ред - чрез акт на компетентен нотариус, тъй като се оспорвала от трето лице - ответницата по делото. С нотариална покана рег.№1907, том I, Акт 100 от 13.10.2009г. по описа на Нотариус Д.К., рег.№574 на НК, с район на действие Районен съд- К., ответницата им заявила своите права на собственост. Това обуславяло правният им интерес от воденето на настоящото дело. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.Д.Г., с ЕГН-********** ***, че ищците Х.С.Д., с ЕГН-********** и Д.Н.Д., с ЕГН-********** *** са собственици по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-93/23.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.М., местност“С.“ , с площ от 400 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, при съседи па имота: имот с идентификатор******, имот с идентификатор******и имот с идентификатор ******, върху който имот въз основа на Разрешение за строеж№99/08.05.1990г. на Главния архитект на ОбщинаМ. е изградена стопанска постройка за отглеждане на свине. Претендират съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът счита
предявеният иск допустим, но
неоснователен. Твърди, че ищците никога не са владели поземлен имот с
идентификатор ******в местността“С.“ с
площ 400 кв.м. явно, необезпокоявано и непрекъснато както изисквал закона в
чл.79 от ЗС. Без всякакво право и с подкрепата на ОбщинаМ., която издала
разрешение за строеж без да посочи имота, върху който ще се реализира, ищците
построили в част от него свинарник. Процесният имот бил собственост на дядо й Г.
Н. К.. Със заявление вх.№944-М/28.02.1992 г. наследниците му поискали
възстановяване на собствеността на имота в стари реални граници. С решение
№53/30.06.99 г. ПК гр.М.възстановила процесният имот. С договор за доброволна
делба №84, т.IV, рег.№7929, д. №296/**** г. на нотариус П.К., имотите наследени
от дядо й били поделени между майка й Йовка Г.Д. и вуйчо й Н.Г.К.. На
11.12.2008г. придобила с нотариален акт №198, т.VІ, рег.№12486, дело №1075/**** г. на
нотариус К. имота от майка си. Междувременно в имота им се самонастанили
ищците, размахвали строително разрешение и построили свинарник. Родителите й,
които живеели в гр.С. З., правили опити да преустановят нахлуването в имота им,
но без резултат. Тъй като те били възрастни хора, решили имотът да стане неин,
за да продължи битката с ищците. Сигнализирала всички възможни инстанции -
ОбщинаМ., РДНСКС.З., Областен управител. Въпреки изричните разпореждания на
РДНСК С.З. и до настоящия момент ОбщинаМ. не отговорила за кой терен е одобрила
разрешение за строеж и съвпада ли той с нейния имот. Водила множество разговори
с ищците да освободят имота, защото имала желание да си построи къща за
почивка. В Общинска служба земеделие и гори и Службата по геодезия, картография
и кадастър имотът бил записан като нейна собственост. През 2009 г. изпратила
нотариална покана до първия ищец, с която настояла останките от
сграда в имота й да бъдат премахнати, но не последвали действия от страна на
ищците. Издаденото от ОбщинаМ. строително разрешение №99/08.05.1990 г. било
нищожно, защото не отговаряло на законовите изисквания и разрешавало
строителство върху неопределен имот, като така се давала възможност на ищците
да извършват строителство върху чужда собственост. Прогласяването на
нищожността не се ограничавала във времето, затова прави искане, съдът да вземе
становище по законността на този акт и да се произнесе нищожен ли е той. През
целия период от 1990 г. до настоящия момент твърди, че родителите й, а после и
тя са законни собственици на имота като с всички фактически и правни действия
демонстрирали, че не се отказват от собствеността си, поради което твърдението
на ищците Х. и Д. Димови за придобиване
на имота й по давност се явявало неоснователно. Моли съда да отхвърли като
неоснователен. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
Видно от
представеното заверено копие на решение №53/30.06.1999 г. на ПК-гр.М. на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г. Н. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
2 бр. земеделски земи в т.ч. лозе от 0.399 дка., осма категория, в местността“С.“
, имот №****** по картата на землището на гр.М., при посочени граници и съседи.
От заверено копие на договор за доброволна делба на наследствени земеделски
земи №84, том IV,
рег.№7929, дело №296/**** г. на Нотариус П.К., рег.№100 на НК, с район на
действие РС-К. се установява, че Й. Г.Д. и Н. Г. К. поделили оставените в
наследство от общия им наследодател Г. Н. К., б.ж. на гр.М., общ.М.земеделски
земи, възстановени с решение №52/30.06.1999 г., Решение №53/30.06.1999 г. и
Решение №53F/21.04.2000 г. на ПК-Мъглиж, като Й.Г.Д.
получила в дял и собственост 7 бр. недвижими имоти /земеделски земи/ в т.ч. лозе
с площ 0.399 дка., осма категория, в местността“С.“ , имот №******по картата на
землището на гр.М., при посочени граници и съседи.
Съгласно заверено копие на
нотариален акт №198, том VI,
рег.№12486, дело №1075/**** г. на Нотариус П. К., рег.№100, с район на действие
РС-К. Йовка Г.Д. дарила на дъщеря си Г.Д.Г. следния свой собствен недвижим
имот: лозе
с площ 0.399 дка., осма категория, в местността“С.“ , съставляващо имот №******
в землището на гр.М. с ЕКАТТЕ ******, общ.М., обл.С.З., при граници и съседи:
лозе №****** на насл.на К. И. Д., лозе №****** стопанисвано от общината, лозе №******
стопанисвано от общината, лозе №****** стопанисвано от общината, лозе №******
стопанисвано от общината, лозе №******на насл.на С. Т. К. и лозе №****** на
насл.на И. К.Д..
Видно от скица
№15-261044-06.06.2017 г. на СГКК-гр.С.З., по
Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.М., обл.С.З., одобрени със
заповед №РД-18-93/23.12.2009г. на ИД на Агенцията по кадастър, поземлен имот с
идентификатор ******, с адрес гр.М., местност“С.“ с площ 400 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване –изоставена орна земя, и
с номер по предходен план******, е със
съседи: ******., ******,******, собственик:
Г.Д.Г..
Видно от
заверено копие на разрешение за строеж №99 от 08.05.1990 г., Комисия по ТСУС
при ОбщинаМ. е разрешила на Х.С.Д. *** съгласно одобрени проекти от 08.05.1990
г. от главния архитект да строи стопанска постройка за отглеждане на свине по
постановление №26 МС /удостоверение №2/23.01.1990 г. на ОбНС –М., в терен
намиращ се извънрегулацията на гр.М., при спазване на одобрения архитектурен
проект.
Представена е
нотариална покана, рег.№1907/13.10.20009 г. том 1, акт 100 на Нотариус Д. К.,
рег.№574 с район РС-К.,, с която Г.Д.Г. поканила Х.С.Д. в 30-дневен срок от
връчване на нотариалната покана да освободи процесния имот.
Приети като
доказателство по делото са заверени копия на становище, заповед №ДК-09-15/19.04.2010
г. и заповед №ДК-14-02/30.04.2010 г. на РДНСК-С. З., от които е видно, че във
връзка с жалба на Г.Д. относно извършено строителство на селскостопанска сграда
в ПИ №******, местност „С.“ в землището на гр.М. е констатирано, че стопанската
сграда е изпълнена по одобрени строителни книжа-одобрен проект от 09.05.1990
г., издадено РС №99/1990 г. , в което не е вписано точното местонахождение на
строежа /записът е извън регулацията на гр.М./, но с направеното геодезическо заснемане е фиксирано точно, че сградата е в ПИ№******
и изпълненото строителство не може да се квалифицира като незаконно.
Представени са
и заверени копия на жалба вх.№2112/09.12.2009 г. до Областен Управител на
ОбластС.З., становище на изх.№ДК-26-МЖ-242-9-00-016/07.01.2010 г. на РДНСК-С. З.
и писмо изх.№2112/09 от 12.05.2010 г. на Областен Управител на ОбщинаС.З..
От показанията на св.С.С. Х. и св.Р. И. И., без родство
със страните се установява,
че през 1990 г. ищците построили в процесния имот постройка за животни, в който
отглеждали свине, крави и други животни, засадили дръвчета. Имотът оградили
с мрежа, а постройката прекарали ток и
вода. Оттогава те ползват имота, в който отглеждат животни /кокошки, прасета,
кучета/. Преди 5-6 години в резултат на пожар изгорял покривът на постройката,
който те възстановили. „..Х. и Д. ***, което се намира в източната част на града, с площ
приблизително 300-400 квадрата. Като го купиха, го заградиха. В него имаше
дръвчета, беше пустеещо място. Всички бяха изоставени места около това място.
Имаше и асми. Мисля, че купиха това мястото 1989г.. Не знам от кого са го
купили. Към 1990г. строихме, тъй като сме приятели аз помагах, помещение –
свинарник. Мисля, че свинарника построихме за един месец. Още като направихме
свинарника, Д. и Х. отглеждаха крави, прасета, кучета имаше. В момента има
животни – кокошки, кучета и прасета, и ги отглеждат Х. и Д.. Откакто е направен
свинарника, минавам покрай имота, поне един път месечно. В имота има ток и
вода... Имотът на ищците има ограда от мрежа с колове. През 1990г. ги забивахме
и тогава правихме оградата…. Свинарника, когато строихме, имаше и други хора -
синът на Х., Р. – негов приятел, аз и други хора са идвали…. Проблеми с имота Д.
и Х. имаха. Веднъж бяха запалили свинарника и той го възстанови на ново. Това
беше преди 5-6 години…. Х. ми е казвал,
че някой има претенции за имота, но не ми е съобщавал името на човека с
претенциите...“ св.С. Ст. Х.; „…Знам, че Д. и Х. *** и имат свинарник на около
500 м. от къщата им. Намира се на изток, извън града. Свинарника го имат,
сигурно от 1990г.. Тогава, помня го правиха, даже сме ходили там и сме
помагали. Аз съм ходил и съм помагал. Имотът беше ливада около 400 квадрата. Аз
помагах като се прави покрива. Други хора са идвали в имота, приятели.
Свинарникът се построи за около месец. Ползват го от 1990г…От построяването на
свинарника до сега съм ходил 3-4 пъти в година. Последно съм ходил м.декември
2016г.. Тогава имаше животни – прасета, кокошки, кучета, зайци. Грижите за
животните полагат Х. и Д.. Когато ходих видях, че имотът е ограден с мрежа. Има
врата, през която се влиза в имота. Има ток и вода в имота. В имота около
свинарника, има посадени дръвчета, има и асма. Дръвчетата са стари, не мога да
преценя кога са садени, може би преди 10 години. Имотите около имота на
Дафинкини, представляват ливади, има и кошери с пчели, има и други заградени
имоти, виждат се и кучета…Знам само, че е от 1990г., но откъде го имат и как,
не знам.…“св.Р. Ив.И./.
Съгласно показанията на св.А. А. Д.- братовчед на ответницата, тя имала пет имота в местността „С.“, които не
били в регулацията на гр.М.. Тези имоти били възстановени на майката й и на
бащата му като наследници. Ответницата му споделила, че има проблем с имот от
390 кв.м., тъй като през годините в имота имало „нещо построено“ и „хора, които
го стопанисват“ и това й пречело. Споделила му, че се е срещала с хората , че
имала разправии с тях и не можела да влезе в мястото. От баща си знаел, че
родителите на ответницата и тя не са ползвали процесното място.
В показанията си св.Д. Г. Д.-баща на
ответницата сочи, че ползвали място от около 400 кв.м. като овощна градина от
1960 г. докато „дошла демокрацията“. Мястото било на родителите на съпругата
му. В мястото имало дръвчета –круши зимни и летни, череша, смокини,
кюстендилски сливи и др., които напоявали, окопавали и събирали плодовете. До
това място, имот имал Н. К., който също го обработвал. Спрял да обработва
мястото „преди демокрацията“, тъй като ромите крадели. Преди 10 години, ходили
със съпругата си до това място, не влезли, тъй като в него имало вързани кучета
и видели, че в него има построена сграда. Разговарял с ищеца след пожара на постройката да оправят
взаимоотношенията си с ответницата. Ищецът му предложил място за размяна, но
той отказал. . На мен размяна не ми
трябва. Сигурно преди 8-10 г. съпругата ми прехвърли имота на дъщеря ми.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът
кредитира. Съгласно заключението ОбНС гр.М. на основание постановление №26/1987
г. на МС и НС на ОФ и решение №122А/1988 г. на ИК на ОбНС с удостоверение
№2/23.01.1990 г. е предоставил на Х.С.Д. *** право на ползване на 500
кв.м.земеделска земя /канелено горска/ в землището на гр.М., местност „На север
от източните овчарници“ за самозадоволяване при граници/ ползватели: на север Я.
Х., на изток Н.Ч., на запад Л. Д., на юг Т. Е.и насл.на Хр.С.. Процесният имот
по настоящем е идентифициран като ПИ с идентификатор ******по
КККР на гр.М. с площ 400 кв.м. в местността“С.“ , изоставена орна земя, 8-ма
категория, одобрена със заповед №РД-18-93/23.12.2009г., а по КВС за земите в
„реални граници“ имотът е******. Планът за земи възстановими в стари реални
граници е одобрен с решение в ДВ бр.41/1999 г.. В ОбщинаМ., Д“ТСУ“ няма данни Х.Д.
да е подал заявление за придобиване на собственост на процесния имот. След
трасиране на ПИ №****** на терена от геодезист от фирма СКГ „И.Т.“ и това, че
стопанската постройка се намира в този имот, предоставената за ползване земя от
500 кв.м., извън регулацията на гр.М. в местността „На север от източните
овчарници“ за самозадоволяване е идентична с ПИ №****** по КВС, идентична с ПИ с
идентификатор ******по КККР на гр.М. и съвпада с
имота върху терена, върху който е разрешено строителството. В з.з.
вещото лице пояснява, че имотите са идентични макар, че има
разлика в площите, тъй като при издаване на удостоверенията е нямало план там и
затова се посочват приблизителните площи на имотите. Тази площ от 400 кв. м. е
утвърдена с КВС и в последствие с кадастралната карта на гр.М., а местностите
са уточнени в последствие с плановете за земеразделяне. При оглед на имота на
терена намиращите се там граждани посочили, че някога там е имало
овчарници. След заснемането от
геодезическата фирма „И. П.“,
специализирана за геодезически услуги на територията на Общините К.,М., П.Б. и
на региона, имотът попада в този, за който е издадено удостоверението. При
издаване на строително разрешение, трябва да има скица на имота и документ,
показващ правото на собственост или ползване, но в случая скицата е окомерна,
защото такава е практиката за годините преди земеделската реституция- не е
нямало планове за земеразделяне или реални граници, които да идентифицират
имота с местност, площ и планоснимачен номер.
От така установеното следват
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Правният интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост се определя от
наличието на правен спор, който накърнява претендираното от ищеца право. Ищците
се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност но чл.79, ал.1 от ЗС, а ответникът оспорва правото им, заявявайки
собственически права с нотариален акт за дарение №198, том VI, рег.№12486, дело №1075/****** г. на
Нотариус П. К., рег.№100, с район на действие РС-К. Й. Г.Д..
От разпоредбата
на чл.77 от ЗС следва, че правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени от закона.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя, като в
ал.2 на чл.68 от ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за
своене, а разпоредбата на чл.79 от ЗС сочи, че правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години, респ. 5 години когато владението е добросъвестно. Придобивната давност включва два елемента:
1.владение, което е постоянно, непрекъснато, явно /неустановено и неупражнявано
по скрит начин/, спокойно /неустановено с насилие и неоспорвано с насилие/ и 2.
изтичане на определен период от време. Процесният недвижим имот е земеделска
земя с площ 0.399 дка., осма категория, в местността“С.“
, имот №****** по картата на землището на гр.М., при посочени граници и съседи,
която по сега действащата КККР на гр.М., обл.С.З. е
поземлен имот с идентификатор ******, в гр.М., местност“С.“ с площ 400 кв.м., начин на трайно ползване
–изоставена орна земя, при съседи на ПИ: ******, ******,******.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищците са получили фактическата власт на основание постановление №26/1987 г. на МС и НС на ОФ и решение №122А/1988 г. на ИК на ОбНС гр.М. с удостоверение №2/23.01.1990 г. от ОбНС, с което на ищеца е било предоставено право на ползването върху процесния имот и построили в него постройка съобразно издадено разрешение за строеж №99/08.05.1990 г. на Комисия по ТСУС при ОбщинаМ. и от 1990 г. те упражняват фактическа власт върху имота, ползвайки го за отглеждане на животни. Разрешението за строеж е издадено преди приемането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и в съответствие с действащите към този момент чл.55 и сл. от ЗТСУ, редакция от 20.04.1990 г. / отм. / и чл.224 и сл. ППЗТСУ, редакция от 10.07.1987 г. /отм./ поради което не е нищожно.
Праводателят на ответницата е придобила процесния земеделски имот през 2000 г. на основание договора за доброволна делба на наследствени земеделски земи, възстановени на наследниците на бившия собственик след подадено заявление пред ПК-гр.М. по чл.11 от ЗСПЗЗ заявление на правоимащите и приключила административната процедура с позитивно решение №53/30.06.1999 г. по чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделските земи, индивидуализирани по площ, пл.№, категория, местност и достатъчно ясно посочени граници в т.ч. процесния имот, което е породило конститутивно действие, тъй като е издадено до изменението на нормата с ДВ, бр.113/28.12.1999 г. Поради това, че реституционното решение №53/30.06.1999 г. на ПК-гр.М. е издадено преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ / ДВ бр.68/30.07.1999 г./, то процедурата по възстановяване на правото на собственост върху процесната земеделска земя, дори и в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, се счита за завършена със самото решение. От заключението на СТЕ се установи, че предоставеното през 1990 г. право на ищците на ползване върху земя от 500 кв.м., извън регулацията на гр.М. в местността „На север от източните овчарници“, за самозадоволяване, е идентична с ПИ №****** по КВС за землището на гр.М.. С приемането на ЗСПЗЗ се създава възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които преди това са били предоставени за ползване на трети лица с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. По силата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, като на бившите ползватели, които отговарят на условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност да изкупят земята при определени условия и в определени срокове. Следователно на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на ищците върху процесния имот се е прекратило. Дори и ищците да са имали право да го изкупят, а те не са навели фактически твърдения и не са ангажирали доказателства за това, не са реализирали тази възможност. С оглед на това, че разрешението за строеж е относимо към законността на строежа, но не създава вещни права, то при неосъществена процедура по §4а от ПДР на ЗСПЗЗ се явява иревантно за спор. През годините след влизане в сила на ЗСПЗЗ те са продължили да упражняват реална фактическа власт върху имота, да го поддържат и ползват за отглеждане на животни т.е. са го стопанисвали така, че всички включително и собствениа са могли да установят намерението им за своене. Чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика. За давностното владение върху подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г. е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата /Решение №28/4.05.2010 г. по гр.д.№844/2009 г. на ВКС, Решение №373/21.05.2010 г. по гр.д.№396/2009 г. на ВКС, I г.о../ В настоящия случай процесният имот е земеделска земя поради което придобивна давност за него започва да тече от влизане в сила на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, тъй като е постановено след влизане в сила на чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ - 22.11.1997 г. По делото не бе установена датата на влизане в сила на в сила на решение №53/30.06. **** г. на ПК-гр.М., но тъй като въз основа на него е извършена доброволната делба на 25.10.2000 г., то съдът приема, че от тази дата /25.10.2000 г./ в полза на ищците е започнал да тече 10 годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, а исковата молба е подадена на 29.05.2017 г. По делото са установени предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като ищците установиха, че повече от 10 години са владели непрекъснато, явно и спокойно процесния имот като свой, тъй като презумпцията на чл.68, ал.2 от ЗС не бе оборена. Предявеният установителен иск за собственост, основан на придобивна давност е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 460 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Г.Д.Г., с ЕГН-********** ***, че Х.С.Д., с ЕГН-********** *** и Д.Н.Д.,
с ЕГН-********** *** са собственици по давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.М.., общ.С. З., одобрена със Заповед
№РД18-93/23.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.М., местност“С.“ , с
площ 400 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване –изоставена орна земя, с
номер по предходен план******, при съседи: поземлен имот с идентификатор
******, поземлен имот с идентификатор ******, поземлен имот с идентификатор******,
с изградена в него стопанска постройка за
отглеждане на свине.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г., с ЕГН-********** *** да заплати на
Х.С.Д., с ЕГН-********** *** и Д.Н.Д., с ЕГН-********** *** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 460
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: