Решение по дело №341/2020 на Софийски градски съд

      Р Е Ш Е Н И Е

  гр. София, 24.02.2023 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ

в публично заседание на деветнадесети октомври

две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Д., като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 341 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 422 ОТ ГПК, ВЪВ ВРЪЗКА ЧЛ. 415 ОТ ГПК.

               Ищецът Л.“ АД (с предходни наименования „ТНК К.М.” АД и „Л.“ АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител - Изпълнителния директор А.Г.Т., представлявано от юрк. С.В. - М., със съдебен адрес:***, с искова молба от 17.02.2020 г. е предявил иск за установяване на вземането си срещу ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК********и З.Д.А., ЕГН **********.

           Ищецът поддържа, че на 29.12.2017 г. между „Л.“ АД (с предишно наименование „ТНК К.М.” АД), в качеството на „Заемодател“, от една страна, и ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК ********, в качеството  на „Заемополучател”, и З.Д.А. с ЕГН **********, в качеството на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, от друга страна, е сключен Договор за заем „Бизнес кредит“ с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 13299 по описа на нотариус М.И., вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 260 и район на действие СРС. Като обезпечение на заемната сума в полза на заемодателя е учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том 1, peг. № 293, дело № 7 от 2018 г. по описа на Нотариус М.И. с район на действие Софийски районен съд, peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията, с вх. peг. № 503, акт № 14, том 1, дело № 187 от 2018 г.

Съгласно чл. 2.1, б. (b), т. (i), обозначен като Първи етап от Договора за Заем при подписване на Договора и с цел финансово подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения се отпуска част от целия Заем в размер на EUR 241.88, представляващи 473.08 лева, който се усвоява по следния начин: EUR 61.36, представляващи 120.00 лева се приспадат и се превеждат директно по сметка на „А.Е.О.“ ООД за извършване на експертна оценка на недвижимото имущество, представляващо обезпечение на заемната сума; EUR 78.26, представляваща 153.07 лева се удържат и изплащат директно по сметка на Нотариус И. с peг. № 260 за разноските по нотариалното удостоверяване на подписа на Страните по Договора. Останала сума по Първи етап в размер на EUR 102.26, представляващи 200 лева се отпуска по сметка на Заемополучателя за оборотни средства.

Съгласно чл. 2.1., б. (b), т. (ii) - Втори етап от Договора за заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г., сумата от EUR 27.69, представляваща 54.16 лева, се удържа и се превежда директно по сметка на Застрахователна компания „Уника“АД за сключване на имуществена застраховка. Съгласно чл. 2.2 б. (b) от Договора за заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. се приспада и общата сума от EUR 665.48, представляваща 1 301.56 лева, които се приспадат за такси, разходи и разноски, свързани с Договора и учредяване на обезпеченията за задълженията на заемополучателя по договора.

Остатъкът от сумата по Заема в размер на EUR 14 067,36 лв. се отпуска по посочена от Заемополучателя сметка за оборотни средства, както е предвидено в чл. 2.2., б. (с), т. (i) от Договора.

Ищецът твърди, че по посочената в Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. сметка на Заемодателя „Ленно“ не са постъпили пълни плащания по падежиралите вноски съгласно погасителния план, който е неразделна част от Договора. На основание чл. 5.2. от Договора за Заем, а именно настъпване на неизпълнение по смисъла на чл. 5.1., (i) забава на плащане и чл. 5.1., (iv) - неизпълнение на задължения по Договора, продължаващо 153 дни към 31.07.2018 г. Заемодателят е обявил Заема за предсрочно и незабавно изискуем, като е уведомил Заемополучателя с Нотариална покана с Peг. № 5833, Том 2, Акт 157, връчена на 02.09.2018 г., с разписка № 157-11 от Нотариус М. К., с район на действие Софийски районен съд, peг. № 425 на Нотариалната камара. Солидарният длъжник и Ипотекарният длъжник е уведомен с Нотариална покана с Peг. №****Том 2, Акт 156, връчена на 02.09.2018г., срещу разписка № 156-11 от Нотариус М. К., с район на действие Софийски районен съд, per. № 425 на Нотариалната камара.

На 10.09.2018 г. в офиса на „Л.“ АД постъпва искане-декларация от страна на Заемополучателя за пълно погасяване на заема, като според чл. 2.5., б. (d), Заемодателят е длъжен при искане на Заемополучателя да дава справка за текущи задължения по Заема. С искането-декларация Заемополучателят декларира, че ще погаси изцяло Заема на дата 02.11.2018 г. В отговор на направеното искане „Л.“ АД издава Удостоверение № 465 от 11.09.2018 г., в което предоставя информация в какъв размер ще възлиза актуалния дълг към дата 02.11.2018 г.

Въпреки предоставения 7-дневен срок с връчените нотариални покани, както и с предоставената възможност с удостоверение № 465 от 11.09.2018 г., Заемополучателят не е изпълнил задълженията си по заплащане на дължимите и изискуеми суми.

В следствие на посоченото неизпълнение на задълженията по Договора от страна на ответника в производството, на 06.12.2018 г. „Л.“ АД, (с предишно наименование „ТИК К.М.” АД) подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Софийски районен съд, с което иска от съда да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК********и З.Д.А., ЕГН **********, да заплатят в полза на „Л.“ АД, /с предишно наименование „ТНК К.М.” АД / следните суми: 14 969.28 ЕUR (четиринадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет евро и двадесет и осем евро цента) - главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; 2 867.68 ЕUR (две хиляди осемстотин шестдесет и седем евро и шестдесет и осем евро цента) по чл. 2.3., (а) и (b) - падежирала договорна лихва, начислена от 30.01.2018г. до 29.11.2018 г., по смисъла на Приложение №1-Погасителен план; 10 275.91 ЕUR (десет хиляди двеста седемдесет и пет евро и деветдесет и един евро цента) по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава, начислена за периода от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г.; 450.00 ЕUR (четиристотин и петдесет евро) - разноски по Заема по смисъла на чл. 2.5., б.(b), т. (i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5722 от 29.12.2017 г.; 750.00 ЕUR (седемстотин и петдесет евро) - Неустойка за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по смисъла на чл. 2.5, б. (е) от Договор за Заем Бизнес Кредит-Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; 2 703.64 ЕUR (две хиляди седемстотин и три евро и шестдесет и четири евро цента) - Такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл. 5.2. б.(а) във връзка с чл. 2.4. б. (е) от Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; 1 402,38 лв. (хиляда четиристотин и два лева и тридесет и осем стотинки) - разноски по делото, а именно: 1 252,38 лв. (хиляда двеста петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки) държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд. В производството по заповедното дело съдът е уважил подаденото заявление и е издал на 14.12.2018 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, които впоследствие се допълват с Разпореждане № 20070/23.01.2019 г. до пълния посочен със заявлението по чл. 417 от ГПК размер, като разпореждат длъжниците ЕТ „З. - З.А.“ и З.Д.А. да заплатят в полза на „Л.“ АД претендираните със заявлението парични суми.

На 17.01.2020 г., заявителят „Л.“ АД в производството по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, е уведомен, че срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.12.2018 г. и издадения към нея изпълнителен лист, е подадено възражение от длъжниците. Със същото съобщение съдът указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване съществуването на присъдените суми със Заповедта за изпълнение и Разпореждането за допълване на заповедта за изпълнение.

Това обуславя правния интерес на ищеца от предявяване по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК на настоящите установителни искове срещу ответниците - ЕТ „З. – З.А.“ и З.Д.А., за сумите, изброени по-горе.

В исковата молба се поддържа, че от представените писмени доказателства, присъединени към заповедното производство, се установява, че между „Л.“ АД, в качеството му на заемодател, и ЕТ „З. - З.А.“, в качеството му на Заемополучател, е възникнало заемно правоотношение, въз основата на сключения между страните Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. Уговореният заем се предоставя на три етапа и е в максимален размер от ЕUR 15 000 със срок на погасяване 120 месеца съгласно Погасителен план, който представлява неразделна част от Договора. От Договора за заем е видно, че З.Д.А. се е съгласила да отговаря солидарно за всички задължения на Заемополучателя. Въз основа на сключения договор за заем е отпусната цялата заемна сума, съгласно представените платежни нареждания в заповедното производство, и за обезпечаване на заема е учредена ипотека в полза на заемодателя.

Поради продължилата забава по заплащане на месечните погасителни вноски, Заемодателят е обявил Заема за предсрочно изискуем с нотариални покани, които са връчени на ответниците.

Ищецът поддържа, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 (06.12.2018 г.), както и към датата 14.02.2020 г., ответниците в ЕТ „З. - З.А.“, в качеството си на „Заемополучател”, и З.Д.А., в качеството си на „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник“, не са извършили плащания към „Л.“ АД, с които да погасят задълженията си по Договора.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено, че ответниците - ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1359, район „Люлин“, ж.к. „*******, и З.Д.А., ЕГН: **********,***, п.к. 1359, район Люлин, ж.к. „*******, дължат на ищеца - „Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител - Изпълнителния директор А.Г.Т., присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 14.12.2018 г., и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав, суми, а именно: 14 969.28 ЕUR (четиринадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет евро и двадесет и осем евро цента) - главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; 2 867.68 ЕUR (две хиляди осемстотин шестдесет и седем евро и шестдесет и осем евро цента) по чл. 2.3., (а) и (b) - падежирала договорна лихва, начислена от 30.01.2018г. до 29.11.2018 г., по смисъла на Приложение №1-Погасителен план; 10 275.91 ЕUR (десет хиляди двеста седемдесет и пет евро и деветдесет и един евро цента) по чл. 2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава, начислена за периода от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г.; 450.00 ЕUR (четиристотин и петдесет евро) - разноски по Заема по смисъла на чл. 2.5., б.(b), т. (i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5722 от 29.12.2017 г.; 750.00 ЕUR (седемстотин и петдесет евро) - Неустойка за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по смисъла на чл. 2.5, б. (е) от Договор за Заем Бизнес Кредит-Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; 2 703.64 ЕUR (две хиляди седемстотин и три евро и шестдесет и четири евро цента) - Такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл. 5.2. б.(а) във връзка с чл. 2.4. б. (е) от Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; Законна лихва за забава за всеки ден на забава от 07.12.2018г. – от момента на подаване на заявлението до пълното изплащане на вземането.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят в негова полза направените разноски по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав, в размер на 1 252,38 лв. (хиляда двеста петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки) държавна такса за образуване на заповедно производство и 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение за образуване на заповедно производство, както и разноските, направени в настоящото производство.

 

На 10.06.2020 г. ответниците ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1359, район „Люлин“, ж.к. „*******, и З.Д.А., ЕГН: **********,***, п.к. 1359, район Люлин, ж.к. „*******, чрез адв. Б.Н., член на САК, със служебен адрес бул. „*******,  са подали отговор на исковата молба. В същия са оспорени исковите претенции, заявени с исковата молба пред СГС по следните съображения:

Поддържа се, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, както по отношение на съдържанието на сделката, така и по отношение на начина, по който тя е сключена:

1.1 Договорът е сключен от ЕТ „З.А.” като заемополучател и от З.А. като солидарен длъжник.

Твърди се, че едноличният търговец е учреден за целите на отпускане на заема със съдействието на заемодателя. З.А. макар и формално да е положила подписа си под договора не оперира, никога не е оперирала и не е имала намерението да оперира като търговец в обществения живот. Тя не разбира по същество естеството на дейността, посочена като предмет на дейност в Търговския регистър: разработване и реализиране на инвестиционни проекти; бизнес консултации; посредничество; комисионни сделки; рекламни и информационни услуги; изработване и поддържане на софтуер; сделки с интелектуална собственост и други сделки и дейности - незабранени със закон.” З.А. винаги е работила като готвач, а понастоящем работи като готвач към ОП „Социален патронаж”. В качеството си на ЕТ тя няма дейност, нито е имала някаква активност като търговец.

Едноличният търговец е вписан един ден преди подписването на Договор за заем „Бизнес кредит”, клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. (за краткост по-нататък „Договора/ът”) - на 28.12.2017 г. Вписването е извършено от адвокат Л. К. с ЕГН **********, член на АК-Пловдив, с адрес на кантората в гр. Пловдив, ул. „Жулио *******. Заемодателят е дружество със седалище и адрес на управление ***. З.А. никога не се е срещала с адв. Л. К., не е ангажирала чрез договор за правна помощ и съдействие същата, нито е обменяла и/или съгласувала по някакъв начин параметрите на учредяване на ЕТ или друго някакво търговско дружество. Твърди се, че това пълномощно е дадено с други документи от ищеца при подготовка за сключване на Договора и за целите на сключването му. Регистрирането на ЕТ е „схема”, спусната от заемодателя за целите на отпускането на кредита. По този начин се „избягва” неосведомеността на лицето, подписващо договора и защитата, установена в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Обезпечаването на кредита не само с ипотека, но и със солидарно задължаване на ФЛ - З.А. за „неотменимо и безусловно...да отговаря за плащането на всички суми, дължими по този Договор” (т. 6.6), т.е. наличието на две самостоятелни по своето естество обезпечения на заем в подобен размер е свръхпрекомерно и съгласието на ответника в тази насока е дадено в пълно отсъствие на яснота и информираност за последиците от тези действия. В договора преобладават клаузи, нарушаващи справедливостта и добросъвестността и практически водещи до „заобикаляне на закона“.

1.2. Заявява се, че съдебната практика е непротиворечива в заключението си, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съдът не дава указания страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това. Но съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора.

При условията на алтернативност ответниците оспорват Договора като унищожаем на основание чл. 29 от ЗЗД. Твърди се, че З.А. е въведена в заблуждение с цел да сключи конкретната сделка. Възразява се по всички клаузи в Договора и в частност по тези клаузи, по които се сочи, че З.А. декларира или потвърждава, че е наясно и е била осведомена за последиците на договора и/или се отказва от свои права. В З.А. е създадена невярна представа по отношение на елементите на Договора, защото ако тя е съзнавала действителното положение и смисъл на уговорените клаузи, тя не би сключила сделката. Конструкцията „регистриране на ЕТ  - ипотекиране на единствено жилище - солидарно задължаване на ФЛ” е необходима единствено, за да може да отпадне защитата на З.А., която и е осигурена от правото на ЕС, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, при това в условията на наличието на множество неравноправни клаузи.

В отговора на исковата молба са изложени оспорвания по отделните вземания, претендирани от ищеца:

Оспорва се размера на уговорената договорна лихва, предявена на основание чл. 2.3 (а) и (b) от Договора, по съображенията, изложени по-горе.

Сочи се, че ако с нотариалните покани от 02.09.2018 г., ищецът е упражнил правото си да обяви заема за „предсрочно и незабавно изискуем“, договорна лихва след тази дата не следва да се начислява. Същевременно ищецът претендира такава от 30.01.2018 г. до 29.11.2018 г. Твърди се също, че вноските с падеж 29.01.2018 г. и 28.02.2018 г. са изцяло погасени, за което са представени платежни за извършени плащания.

Оспорени са и предявените вземания за неустойка поради противоречието им с добрите нрави. Претенцията за неустойка за забава в размер на 10 275.91 евро, предявена на основание клаузите на чл. 2.3. (с) и (d) и начислена за период от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. е прекомерна до такава степен, че противоречи на добрите нрави. Ответниците се позовават на ТР № 1/2009 г., 15 юни 2010 г., т. 3, съгласно която условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.:

- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Изразено е становище, че неустойка за забава в размер от „0.23 % върху сборът от цялата непогасена част от предоставения Заем и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден....” е прекомерна до такава степен, че противоречи на добрите нрави.

Оспорен е периодът, за който тази неустойка е начислена. Налице е противоречие по отношение на поставената начална дата 01.03.2018 г. и твърдението на ищеца, че ответницата не е извършвала никакви плащания по Договора и до настоящия момент (обсто          ятелство, което ответниците считат за невярно). Първата вноска по плана е на 29.01.2018 г., а втората на 28.02.2018 г., плащанията по които формално не са отразени от ищеца. Това води и до неправомерно задаване на началото на забавата. Освен това в поканите, приложени по делото, връчени от Нотариус М. К., с peг. № 425 на НК, район на действие СРС, се сочи, че „не са постъпили пълни плащания на месечни вноски“. Същевременно се сочи, че забавата продължава 153 дни към дата 31.07.2018 г. Пресметнато началото на тези „153 дни“ е 29.02.2018 г., т.е. ищецът твърди, че ответникът ЕТ „З.А.“ е в забава от 29.02.2018 г. и респективно начислява неустойката от 01.03.2018 г. Не става ясно обаче върху какъв размер се начислява тази неустойка.

Оспорена е претенцията за разноски по заема по смисъла на чл. 2.5 (b), т. (i) от Договора. Начислената сума е необоснована, дори и да се приеме, че подобна такса е формално дължима от заемателят поради заплащането й от заемодателя. Регистрацията на ЕТ не раздвоява физическото лице, а само разширява съществуващата правосубектност. Затова не е необходимо формално връчване на поканите, при това на един и същи адрес, и на ЕТ и на ФЛ. Според нормата на чл. 56 от ТЗ регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество. Чрез фигурата на едноличния търговец физическото лице само разширява правосубектността си чрез вписване на това му качество, но то не губи статута си на физическо лице. В същото време едноличният търговец не притежава качеството на юридическо лице, каквито са търговските дружества по ТЗ. Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не е свързана с възникването на нов правен субект, а само с разширяването на съществуващата правосубектност на физическото лице, чрез възможността да упражнява търговска дейност чрез правно-организационната структура на търговското предприятие.

Според ответниците е прекомерен и изначално заложеният размер от 100 евро за всяко лице, който не съответства на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Ищецът не представя разходо-оправдателни документи, за да възникне задължение за З.А. или ЕТ за заплащане на тези разходи.

Оспорена е и претенцията от 750 евро, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на заема на основание чл. 2.5, б. (е) от Договора. Така уговореното задължение е на самостоятелно основание нищожно поради това, че „обещанието“ по своето естество не представлява формално задължение, чието неизпълнение да бъде санкционирано поради неизпълнение.

Освен това, представеното „Искане за предсрочно погасяване“ е подписано от ЕТ „З.А.“ на 10.09.2018 г. след като същата е въведена в заблуждение. Видно от представените две нотариални покани, същите са връчени поотделно както на ЕТ, така и на ФЛ на 02.09.2018 г. С поканите заемът е обявен вече за предсрочно изискуем и е даден 7-мо дневен срок за изпълнение. По този повод З.А. се явява при ищеца, където в условия на заблуждаване е мотивирана от съответния служител да подпише подобно „безсмислено“ искане, само за да й се начислят допълнителни такси. Самата клауза по изложените съображения (липса на фактически състав) изначално не поражда действие, защото кредитът е вече обявен за предсрочно изискуем.

Оспорена е и претенцията в размер на 2 703.64 евро, представляваща „такса за предсрочно погасяване”, претендирана на основание чл.5.2. б. (а) във вр. с чл. 2.4, б. (е). Изначално уговорка, поставяща правото на предсрочно погасяване в зависимост от заплащането на такса, при това в подобен размер (7.5 %), е нищожна. Начисляването й е необосновано поради отсъствие на упражнено право за предсрочно погасяване, както и поради наличие предсрочна изискуемост, обявена на длъжника по Договора преди да формира изобщо воля за предсрочно погасяване.

Оспорена е и представената Хронологична ведомост: същата не е заверена, липсват подпис, печат на изготвилият я счетоводител. Прави се искане на вещото лице да бъде осигурена възможност за проверка в счетоводството на ищеца.

Оспорени са следните документи, поради това че предметът на дейност на ищеца е свързан със сключване на подобни договори с множество лица:

Платежно нареждане О3101П-АЗ-8149 от 10.01.2018 г. за сумата от 29.34 лв. с посочено основание „такса вписване“, тъй като никъде от представения документ не следва, че се отнася до процесния Договор и/или ответници.

Платежно нареждане от 11.01.2018 г. с посочени три броя фактури като основание, за сумата от 1148.37 лв. - никъде от представения документ не следва, че се отнася до процесния Договор и/или ответници.

Оспорват се сумите по представеното Удостоверение № 465/11.09.2018 г., където е посочена такса за „заличаване на ипотека“ в размер на 200 евро. Безспорен факт по делото е, че ипотеката не е заличена и в отсъствие на разходо-оправдателни документи не може да се претендира сумата.

Оспорва се и сумата от 2 728.44 евро по чл. 2.4 (е)(ii) - такса за предсрочно погасяване. Освен това тази сума се различава от предявената по ИМ сума в размер от 2 703.64 евро. Аналогично е положението по отношение на сумата по „други дължими такси“ - 398.87 евро по чл. 2.5 (b)(i). Това удостоверение е издадено на ответницата по оспореното по-горе искане, като се твърди, че от него по несъмнен начин се установяват усилията на ищеца системно и трайно да заблуждава заемателя.

Оспорена е фактура № 5-1283/02.02.2018 г. и извършеното плащане от 05.02.2018 г. към „А.Е.О.“ ООД, тъй като към този момент процесният Договор и НА за учредяване на ипотеката са вече подписани. Предвидено е изрично плащане на сума от 120 лева с посочена банкова сметка ***- чл. 2.1, (b), (i). Счита се, че представената фактура и плащане са неотносими и не следва да се допускат.

            Поради това се прави искане да бъдат отхвърлени предявените искове като недопустими и изцяло неоснователни. Претендира се да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски и адвокатски хонорар. Представят се писмени доказателства.

 

         На 08.07.2020 г. ищецът „Л.“ АД, ЕИК *******, чрез юрк. М.Щ., е депозирал по делото допълнителна искова молба. Поддържайки първоначално заявеното, ищецът изрязява становище по твърденията в ОИМ.

 

На 17.08.2020 г. ответниците З.Д.А., ЕГН ********** и ЕТ „З.А.“, ЕИК ********, чрез адв. Б.Н., член на САК, са подали допълнителен отговор на исковата молба. Заявявено е изрично, че в отговор на предявените претенции са предявили правоизключващи възражения, а не искове. Оспорен е договорът като нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Оспорен е договорът и като унищожаем. В допълнителния отговор се поддържа, че едноличният търговец е учреден, за да може да се усвои заемът при условията на представения Договор за заем Бизнес кредит, клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. (за краткост по-нататък „Договора/ът”). Излагат се доводи по аргументите на ищеца, развити с ДИМ.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Безспорно по делото е сключването на Договор за заем „Бизнес кредит“ с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 13299 по описа на нотариус М.И., вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 260 и район на действие Софийски районен съд. , между „Л.“ АД (с предишно наименование „ТНК К.М.” АД), в качеството си на „Заемодател“, от една страна, и ЕТ „З. - З.А.“ с ЕИК ********, в качеството си на „Заемополучател”, и З.Д.А. с ЕГН **********, в качеството си на „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“, от друга страна.

          Като обезпечение на заемната сума в полза на заемодателя е учредена  от солидарния /ипотекарен/ длъжник З.Д.А. договорна ипотека върху собствен на последната недвижим имот, обективирана в представения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том 1, peг. № 293, дело № 7 от 2018 г. по описа на Нотариус М.И. с район на действие Софийски районен съд, peг. № 260 на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията, с вх. peг. № 503, акт № 14, том 1, дело № 187 от 2018 г.

В чл. 2.1, б. (а) от Договора за Заем е уговорено задължение на заемодателя да предостави на заемополучателя лихвоносен, обезпечен заем с максимален размер на главницата до 15 000 евро, а заемополучателят се е задължил да върне заема заедно с натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в чл. 2.3. и чл. 2.4.

Съгласно чл. 2.1, б. (b), т. (i), обозначен като Първи етап от Договора за Заем, при подписване на Договора и с цел финансово подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения се отпуска част от целия Заем в размер на EUR 241.88, представляващи 473.08 лева, който се усвоява по следния начин: EUR 61.36, представляващи 120.00 лева се приспадат и се превеждат директно по сметка на „А.Е.О.“ ООД за извършване на експертна оценка на недвижимото имущество, представляващо обезпечение на заемната сума; EUR 78.26, представляваща 153.07 лева се удържат и изплащат директно по сметка на Нотариус И. с peг. № 260 за разноските по нотариалното удостоверяване на подписа на Страните по Договора. Останала сума по Първи етап в размер на EUR 102.26, представляващи 200 лева се отпуска по сметка на Заемополучателя за оборотни средства.

Съгласно чл. 2.1., б. (b), т. (ii) - Втори етап от Договора за заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г., сумата от EUR 27.69, представляваща 54.16 лева, се удържа и се превежда директно по сметка на Застрахователна компания „Уника“ АД за сключване на имуществена застраховка. Съгласно чл. 2.2 б. (b) от Договора за заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. се приспада и общата сума от EUR 665.48, представляваща 1 301.56 лева, които се приспадат за такси, разходи и разноски, свързани с Договора и учредяване на обезпеченията за задълженията на заемополучателя по договора.

Остатъкът от сумата по Заема в размер на EUR 14 067,36 се отпуска по посочена от Заемополучателя сметка за оборотни средства, както е предвидено в чл. 2.2., б. (с), т. (i), във връзка с чл. 2.1., б. (b), т. (iii), от Договора.

В чл. 2.3., б. (а) Договора е уговорена фиксирана лихва в размер на 24 % на година, дължима от заемополучателя върху усвоената и непогасена част от главницата по заема. В чл. 2.4., б. (а) от Договора е уговорено плащане на отпуснатия заем, заедно с начислената лихва, такси и разноски в срок до 120 месеца от датата на сключване на договора за заем в съответствие с погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора. В погасителния план е предвидено изплащането на заема да става на равни месечни вноски от по 330,72 евро, включващи главница и лихва в различно съотношение, с падеж – 29-то число на съответния месец и с дата на първи падеж – 29.01.2018 г.

Съгласно чл. 2.3., б. (с) от Договора, при неизпълнение от страна на Заемополучателя на което и да е задължение по Договора на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изиекуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,23% върху сбора от цялата нелогасена част от предоставения Заем и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата
на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми: главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по Договора.

В чл. 2.3., б. (g) от Договора е предвидено, че при обвяване на заема за предсрочно изискуем поради неизправност на Заемополучателя, до окончателното погасяване на заема същият се олихвява с договорената лихва по чл. 2.3., б. (а).

Съгласно чл. 2.4., б. (d) страните са приели погасяването на Заема да бъде извършвано в следната последователност: такси и разноски; неустойки; просрочена лихва; просрочена главница; лихви; главница.

А съгласно чл. 2.4., б. (е), „Заемополучателят има право да погаси предсрочно Заема, при условие, че заплати:

(i) всички дължими до момента суми по Договора (главница, лихви и неустойки всъответствие с погасителния план приложен към настоящия Договор като Приложение            № 1, както и всички такси и разноски, подлежащи на възстановяване, ако има такива, както и

(ii) такса за предсрочно погасяване в размер на 7.5% (седем цяло и пет десети на сто) от всички вноски, които Заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към настоящия Договор като Приложение № 1, ако Заема не бе изцяло или частично погасен предсрочно.”

В чл. 2.5., б. (b) т. i от договора е предвидено, че Заемополучателят заплаща на Заемодателя всички такси, разходи и разноски (включително, но не
само, адвокатски хонорари и разноски) за удовлетворяване на правата на Заемодателя в случай на Неизпълнение съгласно Договора чрез съдебни/ извънсъдебни производства, принудително изпълнение и/или всички други позволени от закона средства по преценка на Заемодателя. Предвидено е също при неизпълнение по смисъла на чл 5.1. Заемополучателят да заплаща на Заемодателя такси, разходи и разноски за извънсъдебно събиране, като разходи и разноски по изпращане на Покана или Нотариална покана за предсрочна изискуемост в размер на 1.5% от размера на заема по чл. 2.1., б. (а), но не по-малко от ЕUR 100 (сто евро) за всяко лице Заемополучател, Солидарен или Ипотекарен длъжник. Заемополучателят е задължен и за всички такси, разноски и възнаграждения по подписването на договора и по учредяването на обезпечението.

             В чл. 2.5., б. (е) от договора е уговорено, че в случай, че Заемополучателят декларира, че ще погаси заема предсрочно в определен срок и не изпълни обещанието за предсрочно погасяване, същият дължи неустойка в размер на 5% от размера на заема по чл. 2.1. точка (а) от деня следващ последния ден на обявения от него срок за предсрочно погасяване

            Съгласно чл. 2.5., б. (а) от Договора, всички банкови разходи и такси, свързани с погасяването на Заема и/или с други задължения за плащане, произтичащи от Договора, са за сметка на Заемополучателя.

            В чл. 3.1. от Договора е предвидено, че Заемополучателят декларира и гарантира на Заемодателя, че;

            - спрямо Заемополучателя не е открито или поискано откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност;

- този Договор е надлежно одобрен от компетентните органи на ЕТ “З. - З.А.“ и сключен от Заемополучателя и представлява валидно и обвързващо за Заемополучател задължение, което подлежи на принудително изпълнение съгласно условията на Договора и българското законодателсктво;

- сключването на Договора и изпълнението на неговите условия не представлява нарушение на условията на който и да е договор или друг документ, по който Заемополучателят е страна или от който Заемополучателят е обвързан.

В чл. 4.2. от Договора са предвидени клаузи относно търговската дейност на заемополучателя и съответствието с целта на заема като са включени следните задължения:

- Заемополучателят е длъжен да осигури разходването на предоставените по Заема суми единствено и само за целите, посочени в 2.1 (b).

- Заемополучателят е длъжен да извършва дейността си с грижата на добрия търговец както и в съответствие с приложимото право.

В чл. 5.2. от Договора са уредени последствия от неизпълнението на Заемополучателя:

б. (а) „При настъпване на Неизпълнение, което продължава повече от 7 (седем) дни или последиците от него не са възстановени в този срок, Заемодателят има право да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по Обезпечението и/или по останалото имущество на Заемополучателя, Солидарните и Ипотекарните длъжници, както и да обяви за предсрочно изискуеми част или всички свои вземания по всеки друг договор, сключен между Заемодателя и Заемополучателя, Солидарните и Ипотекарните длъжници. При обявяване иа Заема за предсрочно и незабавно изискуем срокът за плащане, предвиден в чл, 2.4 (а) не се прилага, а Заемополучателят се задължава да изплати на Заемодателя усвоената сума по Заема и всички други дължими суми по Договора (включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4. точка (е), подточка (ii) в срок от 7 (седем) дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.

б. (b) При настъпване на Неизпълнение, което продължава повече от 90 (деветдесет) календарни дни, Заема автоматично става предсрочно и незабавно изискуем, без да е необходимо Заемодателят изрично да уведомява Заемополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост и Заемодателят може да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по Обезпечението и/или по останалото имущество на Заемополучателя, както и да обяви за предсрочно изискуеми част или всички свои вземания по всеки друг договор, сключен между Заемодателя и Заемополучателя. При обявяване на Заема за предсрочно и незабавно изискуем срокът за плащане, предвиден в чл. 2.4 (а) не се прилага, а Заемополучателят се задължава да изплати на Заемодателя усвоената сума по Заема и всички други дължими суми по Договора (включително такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4. точка (е). подточка (ii) в срок от 7 (седем) дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.”

Съгласно чл. 5.2., б. (е) от Договора, „При неизпълнение, на което и да е непарично задължение на Заемателя същия дължи неустойка равна на неустойката за неизпълнение на парични задължения по смисъла на чл 2.З, точка (с).”

В чл. 6.6., буква (а) е уредено положението на солидарните длъжници:

            „Всеки един от Солидарните длъжници неотменимо и безусловно се задължава да отговаря за задълженията за плащане на всички суми, дължими по този Договор, включително, но не само за главница, за лихви, неустойки и/или такси и/или разноски по Заема,          дължими съгласмо условията на настоящия Договор, както и за всякакви разноски, свързани с упражняването на правата на Заемодателя по Обезпеченията, посочени в чл. 4.1 по-горе с цялото си имущество, и е солидарно отговорен със Заемополучателя и всеки един от останалите Солидарни длъжници за изпълнението им към Заемодателя.”

            Също така, съгласно чл. 6.12., б. (d) от Договора „С подписването на Договора Заемополучатепят потвърждава и декларира, че: Договорът не се сключва при грешка, измама, крайна нужда или явно неизгодни условия или под принуда или заплаха. Страните са наясно с предмета му и с последствията при неговото изпълнение или неизпълнение; са информирани и при необходимост се консултират със специалист за съпътстващите задължения, които могат да се отразят негативно на икономическото им състояние; са информирани, че лихвеният процент в друга финансова институция или банка могат да бъдат по-ниски от тези на Заемодателя и независимо от това Заемополучатепят желае /та получи кредит от Заемодателя; Заемодателят не ги е принуждавал да искат получаването на кредит и по тяхно желание им е разяснил задълженията, съпътстващи сключването на Договора, и им е отговорил на всички въпроси, свързани с Договора; те не смятат условията по Договора като крайно неподходящи;”

 Подписите на представляващите страните по договора, респ. на физическото лице – солидарен длъжник, са удостоверени нотариално рег. № 13299 от 29.12.2017 г. по описа на Нотариус М.И., рег. № 260 на Нотариалната камара.

 

По делото са приети като доказателства две Нотариални покани с идентично съдържание, изпратени до всеки от ответниците, съответно с рег. №№ 5832 и 5833 от 01.08.2018 г., връчени лично на получателите на 02.09.2018 г., чрез Нотариус М. В. К. с район на действие: Софийски Районен Съд, с Peг. № 425 на Нотариалната камара. Със същите покани ищецът е уведомил всеки от ответниците, че за пореден път ЕТ "З. - З.А.” с ЕИК********е просрочил задълженията си за месечни вноски по Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. Посочено е, че „Според Приложение 1 - Погасителен план към същия договор Заемополучателят има задължение за периодични месечни плащания в размер на ЕUR 330.72 (триста и тридесет евро и седемдесет и два евро цента) дължими на 29-то (двадесет и девето) число на месеца, а ако няма такова, в последния ден на месеца на всеки месец, считано от 29.01.2018г. включително. По посочената в Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. сметка на Заемодателя – „Л.” АД, с предишно наименование „ТНК К.М.” АД не са постъпили пълни плащания по месечни вноски, като на основание чл. 5.2. от същия договор, а именно настъпване на неизпълнение по чл. 5.1 (i) - забава на плащане продължаващо 153 дни към дата 31.07.2018г., поради което „Л.“ АД, с предишно наименование „ТНК К.М.“ АД използва правото си да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем.” Отправена е покана до заемополучателя, на основание чл. 5.2.(а) от договора да изплати всички усвоени суми по Заема и всички други дължими суми по Договора в срок от 7 (седем) дни от датата, на която Заемът е обявен за предсрочно изискуем.

            След получаване  на нотариалните покани, на 10.09.2018 г., от Заемополучателят ЕТ „З. - З.А.“ е подадено искане до ищеца с изразено желание да бъде издадено удостоверение за дължим остатък с оглед пълно погасяване на кредита на 02.11.2018 г. В искането заявителят е декларирал, че е уведомен за неустойката, която би дължал ако не погаси заема в срок, съгласно чл. 2.5. (f) от Договора.

Поисканото удостоверение е издадено от ищеца с № 465/11.09.2018 г., като в същото е посочено, че към 02.11.2018 г. ЕТ «З.-З.А.» с ЕИК********има задължения по Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017г., обезпечен с Договорна ипотека от 29.08.2017г., както следва:  Главница:     ЕUR 14 969.28; Редовна лихва: ЕUR   2 612.25; Наказателна лихва: ЕUR        8 873.75; Заличаване на ипотека:   ЕUR   200.00; Други дължими такси: ЕUR   2 728.44 (Такса съгласно            т.2.4.(е)(ii) от договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017г.); Други дължими такси: 398.87 (Такса съгласно т.2.5, (b)(i) от договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017г.); Посочена е общо дължима сума в размер на ЕUR 29 782,59. В удостоверението е указано, че в случай, че внесената сума за предсрочно погасяване е по-малко от посочената, разликата ще се счита за остатък по главницата, която ще се олихвява с договорената лихва. Посочено е също, че Л. АД ще издаде нотариално заверена Молба-Съгласие за заличаване на обезпеченията по заема, вписани с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7 том 1 peг. № 293 дело № 7 от 2018г., вписан в Служба по вписвания вх. peг. № 503, акт 14, том 1, дело 187/2018г. в срок до 5 работни дни след погасяване на всички задължения от страна на клиента. Посочени са и две сметки за погасяване на заема.

 

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице З.Т.Д., заключението по която е постъпило по делото на 19.10.2021 г., като същото заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда.  Вещото лице е установило, че договорената сума в размер на 15 000 евро е била усвоена, както следва: На 05.02.2018 г. сумата 61,36 евро с левова равностойност 120 лева е преведена на „А.Е.О." ООД за оценка на имуществото на кредитополучателя, ф.**********/02.02.2018 (780 лв); префактурирано ф. № 0000010522от 22.02.2018 г. 120,00 лв наЛ.АД; Разноски за нотариално удостоверяване: На 29.12.2017 г. е преведена сумата 78,26 евро с левова равностойност 153,07 лева - с/ка ф. **********/29.12.2017 нот. такса за удостоверяване верността на препис, № **********/ 29.12.2017 наЛ.АД; Превод по сметка на кредитополучателя: На 29.12.2017 г. сумата 102,26 евро с левова равностойност 200 лева на основание уговорка в договора за заем; Имуществена застраховка: На 22.01.2018 г. е преведена сумата 27,69 евро с левова равностойност 54,16 лева - Полица № 18054600039 „Уника“ АД; Нотариална такса за договорна ипотека: На 31.01.2018 г. е преведена сумата 215,48 евро с левова равностойност 421,44 лева - с/ка ф. **********/10.01.2018 нот.т/са Договор за учредяване на договорна ипотека ф.№ **********/31.01.2018г наЛ.АД; Такса проучване и изготвяне на документи: На 31.01.2018 г. е преведена сумата 450 евро с левова равностойност 880,12 лева - Такса проучване и изготвяне на документи ф. № ********** от 31.01.2018г наЛ.АД; Разлика за превод на кредитополучателя - на 12.01.2018 г. е преведена сумата 14 064,95 евро с левова равностойност 27 508,65 лева.

В рамките на първи и втори етапи по договора са били преведени суми, общо в размер на 15 000 евро с левова равностойност 29 337,44 лева.

Вещото лице е установило, че извършените плащания от З.Д.А. по процесния Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г към „Л.“ АД /към 07.12.2018 г. - датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ възлизат на 806,59 евро, както и платени на 21.12.2018 г. - 76,69 евро, или общо платени - 883,28 евро.

Констатирано е, че само първата вноска с падеж 29.01.2018 г. е заплатена изцяло и в срок, като е надплатена сума от 0,36 евро.

Относно втората вноска с падеж 28.02.2018 г., няма постъпило плащане в договорения срок, във връзка с което е начислена неустойка в размер на 978,52 евро.

На 06.03.2018 г. е постъпило плащане в размер на 306,78 евро, с която сума е погасена частично редовна лихва по вноска № 2 с падеж 28.02.2018 г. в размер на 96,42 евро и частично неустойка по вноска № 2 в размер на 210,72 евро.

С последващите плащания от 02.05.2018 г. в размер на 66,47 евро, 21.07.2018 г. в размер на 51,13 евро и от 21.08.2018 г. в размер на 51,13 евро е погасявана неустойка по вноска № 2.

Видно от горното, единствено първа вноска с падеж 29.01.2018 г. е изплатена изцяло и в срок, а по втора вноска с падеж 28.02.2018 г, след частичното плащане на договорна лихва, неплатеният остатък по вноската е в размер на 234,30 евро (главница 31,33 евро и лихва 202,97 евро).

Размерът на договорната лихва от 30.01.2018 г. до 29.11.2018 г. по смисъла на Приложение №1 - Погасителен план към Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. е в размер на 3 264,10 евро

Общият размер на начислената неустойка за забава, изчислена съгласно чл. 2.3 (с) от Договора за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. за периода от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. възлиза общо на 10 604,23 евро.

Получените плащания от „Л.^” АД по процесния кредит от З.А. към 07.12.2018 г. - датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, са в размер на 806,59 евро. Констатирани са още две плащания: на 21.12.2018 г. – 150 лева с равностойност 76,69 евро. Наредената на 05.08.2019 г. от Д.А.М.сума в размер на 14 436,11 лв. по сметка на ЧСИ Б. е със записано основание  „изп. дело 124/2019 г. З.Д.А.“. На 20.08.2019       г. ЧСИ А. Б. е наредил сумата 13132,42 лв., т.е. с 1 303,69 лв по-малко, по с/ка на „Л.“ АД и записано основание ЕГН на З.Д.А. **********. Постъпилата сума в размер на 13 132,42 лв. е с равностойност 6 714,50  евро. Общият размер на заплатените суми от З.А. към 17.02.2020 г., постъпили при „Л.“ АД и отразени по партидата на кредитополучателя са в размер на 14 859,97 лв. с равностойност в евро 7 597,78 евро.

С тези плащания е покрито задължение, както следва:

Относно погасяване на главницата: С направените плащания в периода от 27.01.2018 г. до 21.08.2018 г. е погасена само част от  главницата в общ размер на 30,72 евро. Останалата неплатена част от главницата е в размер на 14 969,28 евро.

 Относно погасяване на редовна лихва: С направените плащания в периода от 27.01.2018 г. до 21.08.2018 г. е извършено изцяло погасяване на лихвата по първата вноска от Погасителния план в размер на 300 евро и частично по лихвата от втората вноска в размер на 96,42 евро.

Или за периода от 30.01.2018 г до 07.12.2018 г., датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, общият размер на договорната лихва по смисъла на Приложение №1 - Погасителен план към Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. е в размер на 3 264,10 евро. Общият размер на покритото задължение по договорна лихва е 396,42 евро. Неплатеният остатък от договорната лихва до 07.12.2018 г. вкл. е 2 867,68 евро.

Относно погасяване на наказателна лихва: С направените плащания в периода от 27.01.2018 г. до 21.08.2018 г. е извършено частично погасяване на начислената неустойка само по втора вноска. Общият размер на начислената неустойка за забава за периода от 01.03.2018 г до 07.12.2018 г. по процесния Договор за Заем възлиза на 10 604,23 евро. До 07.12.2018 г. покритото задължение по начислена неустойка е 3 79,45 евро. Неплатеният остатък за неустойка към 07.12.2018 г. 10 224,78 евро.

С извършеното плащане от 21.12.2018 г. в размер на 150 лв с равностойност от 76,69 евро е покрито задължение по неустойката по втората вноска, в резултат на което тя става 522,38 евро. Тази сума е покрита с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г, както и частично задължението по начислената неустойка по трета вноска със сумата от 835,70 евро. така неплатеният остатък по нея е 284,60 евро (1102,30 евро - 835,70 евро = 284,60 евро).

            Относно сумата по исковата молба от 450,00 евро - разноски по заема по смисъла на чл. 2.5., б.(b)(i) от процесния Договор за Заем (ф/ра № 0000013713131.08.2018).Тази сума е покрита с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г.

Относно сумата по исковата молба от 750,00 евро - неустойка за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по смисъла на чл. 2.5., б.(е) от процесния Договор за Заем (ф/ра № **********/06.11.2018).Тази сума е покрита с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г.

Относно сумата по исковата молба от 2 703.64 евро - такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл. 5.2., б.(а), във вр. чл. 2.4. б. (е) от процесния Договор за Заем (ф/ра № **********/28.11.2018 г. за сумата 5336,36 лв = 2728,43 евро - 2703,63 евро = 24,80 евро неплатен остатък). Сумата от 2 703,63 евро е покрита с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г.

Относно сумата по исковата молба от 1 402.38 лв. - разноски по делото, а именно 1 252,38 лв. ДТ и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение: За сумата за  ДТ - 1252,38 лв. е издадена фактура № 16162/28.12.2018 г. (640,33 евро) и същата е покрита с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г., а за сумата от 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение е издадена фактура № 16163/28.12.2018 г. на стойност 150,00 лв и ф/ра 17542/28.02.2019 г. за 150,00 лв, или общо 153,38 евро. От тях е покрито задължение в размер на 250 лв (127,82 евро) с полученото плащане от ЧСИ Б. на 20.08.2019 г., като неплатеният остатък е 25,56 евро. С разликата в размер на 2 042,71 евро (6714,50 евро - 450,00 евро- 750,00 евро - 2703,64 евро -640,33 евро -127,82 евро) е закрито задължение към: такси по ИД 124/2019 г. ЧСИ Б. - 684,63 евро, остатъка от начислената неустойка по вноска № 2 522,38 евро и частично неустойката по вноска № 3- 835,70 евро.

Вещото лице посочва, че констатациите му по отношение на редовността на водене на счетоводството на ищеца се ограничават до извършване на анализи на счетоводните записвания, свързани с отговорите на поставените задачи, в резултат на което по отношение на същите може да се направи извода, че счетоводството е водено редовно и при спазване на Закона за счетоводството.

При осъщественият контакт със З.А., собственик на ЕТ „З.А.“, вещото лице е получило информация, че едноличният търговец от момента на регистрацията си в ТРРЮЛНЦ на 28.12.2017 г. до настоящия момент не е осъществявал никаква търговска дейност, поради което и не е подавал никакви финансови отчети.

При анализа на описаните като заплатени суми в лева от З.Д.А. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. към „Л.“ АД и приложени по делото документи за удостоверяване на 7 бр. плащания (стр. 67-75 вкл. по делото), е констатирано следното:

С вносна бележка № 04010В-00А8038 З.Д.А. е внесла сумата 647,55 лв. (стр. 67 по делото) в ЦКБ АД по банкова сметка ***, чийто титуляр е самата тя, от която сметка след това е наредена сумата и е постъпило първото плащане към „Л.“ АД в размер 647,55 лв. с равностойност 331,08 евро. С тази сума първата вноска /главница и лихва/ с падеж 29.01.2018 г. е заплатена изцяло и в срок, като е надплатена сума от 0,36 евро.

С извършеното плащане от 21.12.2018 г в размер на 150 лв. с равностойност от 76,69 евро е покрито задължение по неустойката по втората вноска.

Относно наредената на 05.08.2019 г. от Д.А.М.сума в размер на 14 436,11 лв. по сметка на ЧСИ Б., със записано основание „дело 124/2019 г. З.Д.А.“, при проверката при „Л.“ АД е констатирано, че на 20.08.2019 г. ЧСИ А. М.Б. е наредил сумата 13 132,42 лв., т.е. с 1 303,69 лв. по-малко, по с/ка на „Ленно“ и записано ЕГН на З.Д.А. **********.

С постъпилата сума в размер на 13 132,42 лв., с равностойност 6 714,50 евро са погасени: окончателно неустойка вноска № 2 - 522.38 евро; частично неустойка вноска № 3 - 835.70 евро; ЧСИ такси ИД 124/2019 г. Б. - 684.63 евро; изцяло юрк. ИД и юрк. ИЛ от 14.12.2018 г. - 127.82 евро; изцяло такса предср. погасяване ИЛ 14.12.2018 г. 2 703.63 евро; изцяло държавна такса ИЛ14.12.2018 - 640.33 евро; изцяло такса неизпълнение по ИЛ 14.12.2018 г. - 750 евро.

Според заключението, ако заемът е обявен за предсрочно изискуем на 02.09.2018 г, като е даден 7- дневен срок за изпълнение, то договорната лихва до посочения момент е в размер на 2 382,09 евро.

            Според заключението, всички такси, описани в Договора за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г. като дължими от кредитополучателя към „Л.“ АД са били заплатени от Л.“ АД, а след това са били фактурирани като дължими от кредитополучателя, като вземанията са покрити с удържаните от договорения кредит суми, както следва: 120 лв. представляващи  61.36 евро (се превеждат по сметка на „А.Е.О." ООД за извършване на експертна оценка на имуществото на Кредитополучателя, префактурирано с ф. № ********** от 22.02.2018 г. за 120.00 лв., издадена отЛ.АД); 153,07 лв. представляващи 78.26 евро (се предоставят на Нотариус Маргарита Т. И.,     вписана с peг. № 260 за изплащане на разноските по нотариално удостоверение, префактурирано с ф. № **********/29.12.2017 г., издадена отЛ.АД);  В срока по чл. 2.2. сумата от 54,16 лв., представляващи 27,69 евро (по сметка на ЗК „Уника" АД, за сключване на имуществена застраховка за срок от 1 г. на имуществото предмет на обезпечението); Нотариална такса за договорна ипотека 421,44 лв. (215,48 евро) (с/ка ф. **********/10.01.2018г. нот.т/са Договор за учредяване на договорна ипотека, префактурирано с ф. № **********/31.01.2018г. издадена отЛ.АД); Такса проучване и изготвяне документи 880,12 лв. (450,00 евро) (ф. № ********** от 31.01.2018г., издадена отЛ.АД); Вземанията от кредитополучателя са осчетоводени по с/ка 496-102 партида на З.А. ЕТ, след което за закрити с операция Д/т 5031-002 К/т 496-102.

Съгласно приложеното на стр. 29 от делото Удостоверение № 465/11.09.2018 г., издадено от „Л.“ АД, описаната сума в размер на 2728.44 евро, представлява такса съгл. т. 2.4 (е) (ii) от Договора за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.: „Заемополучателят има право да погаси предсрочно заема, при условие, че заплати такса за предсрочно погасяване в размер на 7,5 % от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към настоящия договор като Приложение № 1, ако заема не бе изцяло или частично погасен предсрочно. “ За тази сума е издадена фактура № **********/28.11.2018 г. на стойност 5336,36 лв. = 2728,44 евро - 2703,63 евро = 24,80 евро неплатен остатък, като същата е осчетоводена като вземане по с/ка 496-102 партида на З.А. ЕТ и К/т с/ка 721.

Съгласно приложеното на стр. 29 от делото Удостоверение № 465/11.09.2018 г., издадено от „Л.“ АД, описаната сума в размер на 200 евро, представлява такса за заличаване на ипотека: „При пълно изплащане или погасяване по Друг начин на Заема и на всички дължими лихви, неустойки, такси и всякакви други разноски, Заемодателят заличава учредените Обезпечения по настоящия договор и анексите към него. За заличаването Заемателя заплаща на Заемодателя такса в размер на 1% (един процент) от размера на Заема посочена в чл. 2.1., точка (а), но не по-малко от ЕUR 200 (двеста евро)“.

Удостоверение № 465/11.09.2018 е издадено по искане на клиента за цялостно предсрочно погасяване на кредита. Такова цялостно погасяване не е направено. Затова таксата от 200 евро не е начислявана и фактурирана.

Съгласно приложеното на стр. 29 от делото Удостоверение № 465/11.09.2018 г., издадено от „Л.“ АД, описаната сума в размер на 398,87 евро, представлява такса съгл. т.2.5 (b) от Договора за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.: „Разходи и разноски по изпращане на Покана или Нотариална покана за предсрочна изискуемост в размер на 1.5% от размера на заема по чл. 2.1., б. (а), но не по-малко от ЕUR 100 (сто евро) за всяко лице Заемополучател, Солидарен или Ипотекарен длъжник." (ф/ра 13713/31.08.2018 г. за 880,12 лв. = 450,00 евро) Д/т с/ка 496-102/ К/т с/ка 703.

В съдебно заседание на 06.04.2022 г. вещото лице е дало пояснения по задача 8, на стр. 9 от заключението, според които - информацията е получена от ответника З.А., която заявила, че от момента на регистрацията му едноличният търговец не е извършвал дейност и не е изготвял и подавал никакви финансови отчети. Поради това такива не са били предоставени на еспертизата. Ако е била осъществявана дейност, то е следвало да бъде представен изготвен отчет в Статистиката и в НАП.

 

В същото съдебно заседание разпитан допуснатият от съда свидетел В.Н.В.. Същият установява, че като служител на ищцовото дружество в периода м. септември 2017 г. – м. март 2018 г. го е представлявал при подписване на договори с клиенти и учредяване на обезпечения пред нотариус, консултирал е клиенти във връзка с правилата на „Л.” АД за предоставяне на кредит. Заявява, че не си спомня конкретно З.Д.А. и сключения с нея кредит. Заверките били извършвани при нотариус М.И.. Той уведомявал клиента кой е нотариусът и се срещнали при него. По време на работата си в ищцовото дружество той коментирал с клиенти възможност за кредитиране когато този клиент се е свързал с фирмата. Коментирани са предварително установените правила на фирмата за получаване на кредит и условията, на които трябва да отговаря кандидатът. При сключване на сделката са коментирани естеството на кредита - дали ще е инвестиционен, за оборотни средства или пък обезпечение. Контактувал е и с оценители относно подготвяните от тях оценки. Свидетелят заявява, че не познава Нотариус Мила Енева. Заявява също, че не помни с какъв мотив г-жа З.А. е поискала отпускането на кредит.

 

В открито съдебно заседание на 19.10.2022 г. е разпитан вторият допуснат от съда свидетел - Л.Т.К.. Същата установява, че познава З.А., доколкото е била ангажирана от нея малко преди Коледа на 2017 г. да изготви документи и да ги входира в Търговския регистър за регистрацията й като едноличен търговец, за което била упълномощена писмено. Договор за правна помощ не е бил сключен, което според нея означава, че най-вероятно е извършила услугата или безплатно, или впоследствие не е поискала заплащане чрез АК. Свидетелската си спомня за тази регистрация, като адресът на управление бил личният адрес. Запомнила този случай, тъй като впоследствие З.А. я потърсила, за да направи поправка на грешка в адреса, допусната от длъжностното лице по вписване. Свидетелката заявява, че няма впечатления регистрацията като едноличен търговец да е била против волята на З.А.. Документите били подготвени по нейно изискване, а освен това тя имала обичай да пита и дали от счетоводна гледна точка избраната фирмена форма отговаря на нуждите на клиента, дали тя се е консултирала със счетоводител. З.А. казала, че държи на едноличен търговец, тъй като с оглед дейността й ЕООД не й било необходимо.

 

            Приложени по делото още са: Пълномощно за адв. Л.К. за извършване на действия по регистрация в Търговския регистър на едноличния търговец, както и заявление от 31.01.2018 г. от адв. К. като пълномощник на ЕТ „З.А.” до Агенция по вписванията – Търговски регистър, за извършване на поправка на допусната грешка при вписването на едноличния търговец, досежно пълното изписване на адреса му на управление.

Приета като доказателство по делото е Декларация на ответника З.Д.А. по чл. 57, 58 и 141 от Търговския закон, съгласие и образец от подпис, с нотариална заверка на подписа рег. № 16421 от 18.12.2017 г. от М.И., помощник-нотариус при Мила Енева, нотариус рег. № 140 на Нотариалната камара, която декларация е била използвана в производството по регистрация на едноличния търговец.

Прието е също Бизнес искане за кредит от 29.12.2017 г., подадено от ЕТ „З.А.” до „Л.” АД за отпускане на кредит в размер на 15 000 евро за срок от 120 месеца с предоставяне като обезпечение на недвижим имот – апартамент.

Приобщени към материалите по делото са: Справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 10.06.2020 г. на името на З.Д.А., от която е видно, че в периода 14.04.2003 г. – 13.09.2018 г. тя е сключвала последователно трудови договори и е работила на длъжност „Персонал, обслужващ хотели, домакинства и обществено хранене”, „Готвач”, „Помощник – готвач” и „Работник кухня”, както и препис от Заявление за вписване на ЕТ „З.А.”, с вх. № на ТР към АВ 20171220111015.

 

На 06.12.2018 г. (дата на подаване в „Спиди”, а датата на постъпване в СРС – 07.12.2018 г.) „Л.“ АД, (с предишно наименование „ТИК К.М.” АД) е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Софийски районен съд, с което иска от съда да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК********и З.Д.А., ЕГН **********, да заплатят в полза на „Л.“ АД, /с предишно наименование „ТНК К.М.” АД / на посочените в заявлението  суми.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав.

В производството по заповедното дело съдът е уважил подаденото заявление и е издал на 14.12.2018 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, които впоследствие се допълват с Разпореждане № 20070/23.01.2019 г. до пълния посочен със заявлението по чл. 417 от ГПК размер, като разпореждат длъжниците ЕТ „З. - З.А.“ и З.Д.А. да заплатят в полза на „Л.“ АД претендираните със заявлението парични суми.

На 17.01.2020 г., заявителят „Л.“ АД в производството по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, е уведомен, че срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.12.2018 г. и издадения към нея изпълнителен лист, е подадено възражение от длъжниците /последните са получили призовки за доброволно изпълнение на 06.03.2019 г., като възражението е било подадено по пощата на 20.03.2019 г./.  Със същото съобщение съдът е указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване съществуването на присъдените суми със Заповедта за изпълнение и Разпореждането за допълване на заповедта за изпълнение. Исковата молба по реда на чл.422 от ГПК е подадена в дадения на ищеца срок – 17.02.2020 г.

            С определение № 27338 от 20.11.2019 г. СГС, Търговско отделение, VI-11 състав, по ч.гр.д. № 10878/2019 г. е отменил разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 14.12.2018г. и Разпореждане № 20070/23.01.2019г., издадени по дело № 77299/2018г., СРС, 125 състав, с което е било допуснато незабавно изпълнение на така издадената заповед, в ЧАСТТА относно следните вземания : 2 867.68 евро договорна лихва за периода 30.01.2017 г. - 29.11.2018 г., 275.91 евро неустойка за периода 01.03.2017 г. до 06.12.2018 г., разноски в размер на 450 евро по чл. 2.5, б.б,т. i от договора, неустойка в размер на 750 евро за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по смисъла на чл.2.5, б.Е от договора, такса от 2 703.64 евро за предсрочно погасяване на заема, както й за неустойка в размер на 10 275.91 евро по чл. 2.3 /с и д/ от договора за периода 01.03.2017г. до 06.12.2018г." и е обезсилил изпълнителния лист, издаден на 17.01.2019г. на Л. АД ЕИК ******* в частта относно тези вземания. Със същото определение съдът е отхвърлил частната жалба, предявена от З.Д.А., ЕГН **********, в останалата й част, като е осъдил Л. АД, ЕИК *******, да заплати на З.Д.А., ЕГН **********, сумата от 165 лева.

С определение № 311 от 22.07.2020 г. на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1389 от 2020 г., е оставена без разглеждане частната жалба на „Л.” АД срещу цитираното определение на СГС.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.417 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 ГПК установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят в заповедното производство, респ. ищецът по иска по чл. 422 ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено /при неуважаването му/ или взискателят ще събира сумата по изпълнителния лист /при постановяване на уважителен диспозитив/.   

            Искът по чл.422 ГПК се счита предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му.

            Във връзка с горното и за настоящото производство, при изясняване на делото от фактическа страна бе устаноено, че ищецът е потърсил реализия на вземането си, произтичащо от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г., в хода на заповедно производство. Налице е издадена заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист. Длъжниците по заповедта са възрали срещу вземането, като в законустановения срок – кредиторът е предявил установителния иск по чл. 422 ГПК.

            При проверката във връзка с допустимостта на иска, съдът служебно изследва и въпроса за наличието на правен интерес от воденето на иск по чл.422 ГПК. В този смисъл и както бе установено при изясняване на делото от фактическа страна:, по Заявление на ищеца с основание чл. 417 ал.1, т.3 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав. В производството по заповедното дело съдът е уважил подаденото заявление и е издал на 14.12.2018 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, които впоследствие се допълва с Разпореждане № 20070/23.01.2019 г. до пълния посочен със заявлението по чл. 417 от ГПК размер. Така постановените в заповедното прозиводство от първоинстанциония съд актове са били предмет на инстанционен контрол по реда на чл. 419 от ГПК. Същият е приключил с окончателен акт, а именно - определение № 27338 от 20.11.2019 г. СГС, Търговско отделение, VI-11 състав, по ч.гр.д. № 10878/2019 г., по смисъла на който въззивния съд е отменил Разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 14.12.2018г. и Разпореждане № 20070/23.01.2019г., издадени по дело № 77299/2018г., СРС, 125 състав, с което е било допуснато незабавно изпълнение на така издадената заповед, в ЧАСТТА относно следните вземания: 2 867.68 евро - договорна лихва за периода 30.01.2017г.-29.11.2018г., 275.91 евро неустойка за периода 01.03.2017г. до 06.12.2018г., разноски в размер на 450 евро по чл. 2.5, б.(б), т.i от договора, неустойка в размер на 750 евро за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по смисъла на чл.2.5, б.(е) от договора, такса от 2 703.64 евро за предсрочно погасяване на заема, както й за неустойка в размер на 10 275.91 евро по чл. 2.3 (c и d) от договора за периода 01.03.2017 г. до 06.12.2018 г. и е обезсилил изпълнителния лист, издаден на 17.01.2019 г. на „Л.“ АД, ЕИК ******* в частта относно тези вземания. Със същото определение съдът е отхвърлил частната жалба, предявена от З.Д.А., ЕГН **********, в останалата й част.

            Влязлото в сила Определение, с което по реда на чл.419 от ГПК е отменена (изцяло или частично) по същество издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, няма за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради което наличието на посоченото обстоятелство не се отразява на правния интерес на ищеца да защити вземането си чрез специалния положителен установителен иск по чл.422 ГПК и на допустимостта на този иск (Решение № 1/10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 335/2017 г., ТК, II т. о.).

            Предвид горното и с оглед данните по делото, в това число - приложените платежни документи, представената в цялост преписка пред заповедния съд, както и  доказателствата във връзка с изискването по чл. 415, ал. 4 от ГПК, съдът намира, че не са налице процесуални пречки при разглеждане на настоящото производство поради което искът е допустим и следва да ке  към неговото разглеждане по същество.

            Както бе посочено по-горе искът по чл.422 от ГПК е специален и има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на заявлението. Не са предмет на производството по чл.422 от ГПК твърдения, искания и възражения относно имущественото състояние на ответника, ипотекираните имоти и хода на индивидуалното принудително изпълнение.

От ангажираните в производството доказателства, отнесени към анализа на приетата ССчЕ, се установява погасяване на част от процесните задължения, като плащането е било извършено в рамките на изпълнителното производство.  Обстоятелството дали сумите са събрани от съдия - изпълнителя посредством предвидените в процесуалния закон способи за това или са платени по сметка на ЧСИ от длъжника е без правно значение. Същевременно, с разясненията, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. е прието, че по общото правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Ето защо и предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска,  съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Т.е. погасяването на вземания в хода на изпълнителното производство не влияе върху евентуалната основателност на иска по чл. 422 от ГПК.

В случая  по  делото  няма  спор,  а и от представените писмени доказателства се устаноявава,  че страните са обвързани по  сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.,  по силата на който „ТНК К.М.“ АД, (понастоящем Л.“ АД град София) предоставя на ЕТ „З. - З.А.“, в качеството му на „Заемополучател”, и З.Д.А., в качеството й на „солидарен длъжник“ и „ипотекарен длъжник,  заем в размер на 15 000 евро, считано от датата на сключване на договора. За процесния договор е налице нотариално удостоверяване на положените подписи от страна на заемодателя „ТНК К.М.“ АД, чрез неговия представител, както и от заемателя и солидарния длъжник. Няма спор, че заемната сума е била предадена от заемодателя, както и че същата е усвоена.

Спорът основно касае валидносттта на облигационната връзка в нейната цялост, като на самостоятелно основание са оспорени отделни клаузи, формищи вземанията, предмет на иска по чл. 422 ГПК. В този смисъл, в процеса са наведени множество твърдения за наличието на „схема“ с конструкция „регистриране на ЕТ - ипотекиране на единственото жилище - солидарно задължаване на ФЛ“ с цел да се заобиколи потребителската защита на лицето З.А. - законен представител на ЕТ „З. - З.А.“ и Заемополучател по процесния договор. В защитната си теза ответветната страна – З.А. застъпва още позицията, че за нея процесният договор не е с бизнес, а с потребителска насоченост, както и че е била въведена в заблуждение с цел да сключи конкретната сделка. 

По въпросите относно вида и валидността на договорната връзка, съответно качеството на страните по нея, съдът  намира следното:

Видно от процесния Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722, същият е сключен на 29.12.2017 г. между ЕТ „З. - З.А.“ в качеството на физическо лице  - търговец и заемополучател и ищцовата дружество, в качеството му на заемодател. По смисъла на постигнатите взаимни договорки, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер от 15 000 евро. Договорено между страните е, че заемополучателят дължи връщане на заема заедно с натрупаната по него лихва, предвидена в чл.2.3 и чл.2.4 от договора, като според чл.2.1, б./б/ от договора усвояването следва да стане на два етапа. Първият е при подписване на договора, като с цел финансиране на процедурата по учредяване на необходимите обезпечения се отпуска сумата от 1 301,56  евро, целево разходена за погасяване на такса за юридическо административно обслужване и за извършване на експретна оценка на имуществото, а след погасяване на горните задължения, застраховане на имуществото и след учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя – остатъкът от заемната сума, която се превежда по сметка, посочена от заемателя, за оборотни средства. Съгласно клаузите на чл.4.2 /а/, заемополучателят е длъжен да осигури разходването на предоставените по заема суми единствено и само за целите, посочени в 2.1 /b/ и се задължава да извършва дейността си с грижата на добрия търговец, както и в съответствие с приложимото право, като до пълното изплащане на заема и всички други задължения по договора, заемополучателят се е задължил да предоставя на заемодателя копие от ГФО за всяка приключила финансова година, ведно с доклада на одиторите към него /ако е приложимо/, веднага, след като съответният отчет е наличен, но не по-късно от 30 май на следващата година. /чл. 4.3. а/. Предвидена в чл.2,б. b, т. ІV и неустойка в размер от 10 % от размера на заема в случай, че заемополучателят без изрично писмено съгласие на замодателя използва заема за други цели, извън посочените от договора. Към така сключения между страните договор е налице и от подадено на 29.12.2017 год. от ЕТ „З. - З.А.“ искане за бизнес кредит, в което са посочени параметрите на искания заем. Представени са Декларация по чл. 57, 58, 141 ал. 8 от ТЗ, съгласие и образец от подпис.

От съвкупния анализ на договорните клаузи, не се установява наличие на такива, опровергаващи целта на получените в заем средства, респективно - такива от които съдът да приеме, че същите са насочени за задоволяване на лични нужди на физическото лице или пък, че имат смесен характер. Липсват и каквито и да са, ангажирани доказателства от ответната страна в подкрепа на твърденията за симулативност и за поведението на ищцовото дружество преди сключване на договора, респективно за преддоговорния процес между страните, от които да се съди, че търговецът /заемодател/ е бил наясно, че кредитополучателят не действа в качество. За произвоството не се събраха и доказателства, потвърждаващи тезата, че З.А. е била подканена от заемодателя да се регистрира като едноличен търговец. Моментът на регистриране на ЕТ не е аргумент за характера на сделката. Това е така, тъй като, за да може едно лице да придобие търговско качество, не винаги е важна продължителността на осъществяваната търговска или професионална дейност (в този см. - Решение С-269/95, т. 17). Търговската дейност може да е, както настояща, така и бъдеща, планирана, макар и неосъществена, като последното не променя нейния характер (по аналогия от Решение C-485-17, т. 45).

Същевременно, в решения на Съда на Европейския съюз (Решение на Съда (шести състав) от 9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Judecatoria Campulung — Румъния) — Maria Bucura/SC Bancpost SA Дело C-348/14), имащи задължителен характер за националните юрисдикции, е прието, че съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи, в определението за „потребител“ по смисъла на директивата попада и физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за заем, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

            С Решение № 38/23.06.2017 г. по т.дело № 2754/2015 г. на ВКС, I т.о. по чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос: "Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?".

            В решението е прието, че в § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Посочено е, че във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието "потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

            Съдебният състав е посочил, че в т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по член 2, б. "б. " от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

            Прието е, че съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й.

            С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, съдебният състав е дал следния отговор на поставения правен въпрос: "Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото." Това разрешение е възприето с решения № 84/07.02.2017 г. по т.дело № 1934/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 240/29.03.2018 г. по т.дело № 1102/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 308/19.01.2019 г. по т.дело № 2931/2017 г. на ВКС, II т.о., всички по чл. 290 ГПК и др., както и в Определение № 60627 от 26.08.2021г. по гр.д. № 781/2021 г., ІV ГО на ВКС.

Съобразно гореизложеното и при преценка на събраните по делото доказателства по отделно и съвкупност, съдът намира, следното:

В случая, процесният договор е сключен от ЕТ „З. - З.А.“ като заемател. Действително, ответницата З.А. фигурира в договора като солидарен и ипотекарен длъжник, но този факт не променя заемателя по него. Това е така, тъй катофизическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. По определение на закона – чл.56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика между правосубектността на едноличния търговец и физическото лице, поради което както общите граждански закони, така и ТЗ предвиждат неограничена и пълна отговорност с цялото му имущество по отношение на кредиторите. Едноличният търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащо като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и обратно. Този извод не се променя от установения по делото факт, че физическото лице е поело солидарна отговорност по процесния договор за кредит, сключен от него в търговското му качество.

В допълнение следва да бъде отбелязато още, че по отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение не биха могли да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както по отношение на заемополучателя, така и по отношение на солидарния длъжник – физическо лице. Това е така тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, разпоредбите на същия закон не се прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В случая процесния договор за заем е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и затова спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗПК. При това положение не следва да се прави преценка по същество дали договорът е сключен в нарушение с изискванията на разпоредби от същия закон, като възражения на ответната страна – солидарен длъжник, за нищожност на договора, основани на твърдения за сключването му в нарушение на разпоредби, се явяват неоснователни.

Обощавайки изложеното до момента, изхождайки от предмета, съдържанието, страните и целения резултат, настоящият състав приема, че процесния договор не е нищожен, съответно - унищожаем на твърдените от ответната страна пороци, както и че същият не е потребителски, а търговски такъв и физическото лице З. Златева - няма качеството на „потребител“.

За производството, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, за което ответниците са били надлежно уведомени. Възражения в тази насока не са релевирани в процеса. Налага се извод, че твърдяната предсрочна изискуемост е била действително настъпила и то предхождащо подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Макар ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери приложение и по отношение на ищеца, защото то е принципно и следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В казуса, ищецът се позовава на настъпване на предпоставките, заложени в чл 5,1(i) от договора, а именно поради -  забава на плащане продължаващо 153 дни към дата 31.07.2018г. Тези предпоставки са безспорно установени като настъпили. Ответниците са надлежно уведомени и чрез връчената им нотариална покана на 02.09.2018г.

 Тъй като заемът е бил обявен за предсрочно изискуем, то в тежест на ответниците е налице изискуемо задължение за връщане на усвоения заем. Видно от данните по делото, в частност - ССчЕ, чието заключение като неоспорено и компетентно дадено се възприема от съда, за производството се установява, че рамките на първи и втори етапи по договора в полза на заемополучателя са били преведени суми, общо в размер на 15 000 евро с левова равностойност 29 337,44 лева. Сумата е била усвоена по следния начин:

ü  На 05.02.2018 г. сумата 61,36 евро с левова равностойност 120 лева е преведена на „А.Е.О." ООД за оценка на имуществото на кредитополучателя, ф.**********/02.02.2018 (780 лв); префактурирано ф. № 0000010522от 22.02.2018г. 120,00 лв наЛ.АД;

ü  Разноски за нотариално удостоверяване: На 29.12.2017 г. е преведена сумата 78,26 евро с левова равностойност 153,07 лева - с/ка ф. **********/29.12.2017 нот. такса за удостоверяване верността на препис, № **********/ 29.12.2017 наЛ.АД;

ü  Превод по сметка на кредитополучателя: На 29.12.2017 г. сумата 102,26 евро с левова равностойност 200 лева на основание уговорка в договора за заем;

ü  Имуществена застраховка: На 22.01.2018 г. е преведена сумата 27,69 евро с левова равностойност 54,16 лева - Полица № 18054600039 Уника АД;

ü  Нотариална такса за договорна ипотека: На 31.01.2018 г. е преведена сумата 215,48 евро с левова равностойност 421,44 лева - с/ка ф. **********/10.01.2018 нот.т/са Договор за учредяване на договорна ипотека ф.№ **********/31.01.2018г наЛ.АД;

ü  Такса проучване и изготвяне на документи: На 31.01.2018 г. е преведена сумата 450 евро с левова равностойност 880,12 лева - Такса проучване и изготвяне на документи ф. № ********** от 31.01.2018г наЛ.АД;

ü   На 12.01.2018 г. в полза на заемателя е била преведена сумата 14 064,95 евро с левова равностойност 27 508,65 лева.

Според експертното заключение извършените плащания от З.Д.А. по процесния Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г към „Л.“ АД /към 07.12.2018 г. - датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ възлизат на 806,59 евро, както и платени на 21.12.2018 г. - 76,69 евро, или общо платени - 883,28 евро. Констатирано е, че само първата вноска с падеж 29.01.2018 г е заплатена изцяло и в срок, като е надплатена сума от 0,36 евро. Относно втората вноска с падеж 28.02.2018 г., няма постъпило плащане в договорения срок, във връзка с което е начислена неустойка в размер на 978,52 евро. На 06.03.2018 г. е постъпило плащане в размер на 306,78 евро, с която сума е погасена частично редовна лихва по вноска № 2 с падеж 28.02.2018 г. в размер на 96,42 евро и частично неустойка по вноска № 2 в размер на 210,72 евро. С последващите плащания от 02.05.2018 г. в размер на 66,47 евро, 21.07.2018 г. в размер на 51,13 евро и от 21.08.2018 г. в размер на 51,13 евро е погасявана неустойка по вноска № 2. Предвид така установеното, експертизата сочи, че единствено първа вноска с падеж 29.01.2018 г е изплатена изцяло и в срок, а по втора вноска с падеж 28.02.2018 г, след частичното плащане на договорна лихва, неплатеният остатък по вноската е в размер на 234,30 евро /главница 31,33 евро и лихва 202,97 евро/.

 В свое обобщение горните констатациите са обосновали извод, че с направените плащания в периода от 27.01.2018 г. до 21.08.2018 г. е била погасена само част от  главницата в общ размер на 30,72 евро., като останалата неплатена част от главницата възлиза в размер на 14 969,28 евро.

Предвид горното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за заетата сума в размер на 14 969,28 евро, поради което искът за установяване съществуването му следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, считано от 07.12.2018г. до окончателното изплащане на главния дълг.

 

            В отговорите на исковата молба е релевирано възражение за недействителност на договора за паричен заем, поради недействителността на клаузите, установяващи задължение за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка за забава, които са установени в противоречие с добрите нрави.

Съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, е установена в съответствие с нормите на добросъвестността и е действителна, тъй като в договора за кредит е установен годишния лихвен процент, а именно от 24 %, като макар отделно да не е установен размерът на договорната лихва, последният е изводим от клаузите на договора, тъй като е посочена общата стойност на кредита, както и размерът на заемната сума, като разликата между посочените две суми, формира и размера на левовата равностойност на възнаградителната лихва. В случая следва да се посочи, че лихвеният процент е фиксиран, поради което не е необходимо да бъде установена формулата за неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение. В договора е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Валидността на договорното основание е предпоставка за установяване на точния размер на претенцията. В този смисъл, съдът съобрази т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС според което - при обявяване на заема за предсрочно изискуем възнаградителна лихва се дължи само до датата, на която настъпва предсрочната изискуемост, в случая – заемът е обявен за предсрочно изискуем на 02.09.2018 г, като е даден 7- дневен срок за изпълнение. При това положение и с оглед изчислението и проверката, направена с експертното заключение – непогасената договорната лихва до посочения момент възлиза в  размер на 2 382,09 евро. Именно до тази сума следва да бъде уважен искът, като за разликата до пълния му предявен размер от 2 867,68 евро – същият следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение вземането за неустойка за забава, съдът намира следното: С клаузата на чл. 2.3.c от договора страните са постигнали неустоечно съглашение, което да обезщети кредитора за вредите от забавеното изпълнение, включително при предсрочна изискуемост, в размер на 0,23 % на ден върху размера на непогасения заем. За периода 01.03.2018 г. – 06.12.2018 г. дължимата неустойка възлиза на 10 275,91 евро. Съгласно чл. 2.3. (а) от процесния договор, заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 24 % на година върху неусвоената и непогасената част от главницата на предоставения заем, като тази лихва се начислява и изплаща при условията и по начина, уговорени в чл. 2.4. от Договора. Съгласно чл. 2.3. (с) от процесния договор, в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е от задълженията си по този договор на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0, 23 % върху сбора от цялата непогасена част от предоставения заем и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойки за забава по договора. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира относно това нищожна ли е уговорената неустойка като противоречаща на добрите нрави. Установено е, че страните са предвидили неустойка, дължима при неизпълнение на кое да е задължение по договора, както и при предсрочна изискуемост на същия. Размерът на неустойката е определен на 0,23 % от сбора на цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, като се изчислява за всеки ден, считано от датата на падежа до пълното погасяване на всички просрочени задължения.  Предмет на претенцията в настоящото производство е неустойката за периода от 01.03.2018г. – 06.12.2018 г., възлизаща на 10 275,91 евро. Правните норми, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност. Сред тях е и съответствието на договора с добрите нрави. Съгласно ТР № 1/15,06,2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона, поради което за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Тази разпоредба намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи част от действащото право (напр. приципите на справедливостта, на добросъвестността, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и пр.). Спазването на добрите нрави е предвидено в защита не само на индивидуалния правен субект, но и в защита на обществените отношения. Нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване е договорната клауза за неустойка, когато заплащането й би създало неравностойност на насрещните задължения по договора или би надхвърлило присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции. Докато прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставянето й с вече настъпилите вреди от неизпълнението, нищожността й следва да се преценява към момента на сключване на договора. Критериите за тази преценка, според в ТР № 1/15,06,2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, следва да проверят съответствието на уговореното отнапред обезщетение за неизпълнение с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Така неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции. При неустойка за забава, каквато е претендираната, целта на същата е да обезщети вредите на кредитора за периода докато е налице неизпълнение. Периодът на дължимост на неустойката е без краен предел, не е уговорен максимален дължим размер. Предвижда се неустойката да се изчислява за всеки ден просрочие и то не само върху непогасената част от главницата, а и върху договорните лихви. Така на практика се уговаря възможност за кредитора не само да репарира евентуално претърпените от забавата вреди, но и да капитализира допълнителни приходи под формата на неустойка. По този начин за процесния период натрупаната неустойка е в размер на повече от половината от предоставената в заем главница и надхвърля по размер настъпилите вреди от забавата. При това, и като се вземе предвид, че изпълнението на задълженията по процесния договор е обезпечено и с договорна ипотека върху недвижим имот, следва да се приеме, че уговорената неустойка несъмнено прекрачва пределите на присъщите обезпечителна и обезщетителна функция. Следователно клаузата за нейната дължимост е нищожна.

Въз основа на изложеното съдът приема, че в полза на ищеца не съществува вземане за неустойка за забава и искът за сумата от 10 275,91 евро следва да бъде отхвърлен.

Видно от текста на  чл. 2.5., б. (b) т. i от договора заемополучателят заплаща на заемодателя разноски за изпращане на нотариална покана за предсрочна изискуемост в размер на 1,5 % от размера на заема, но не по-малко от 100 евро. Възлагането на разноските за връчване на поканата за предсрочна изискуемост в тежест на длъжника е напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и с добрите нрави. Последните обаче се нарушават от определянето на фиксиран размер на тези разноски, още повече когато той е обвързан от размера на заема – обстоятелство, напълно неотносимо към разхода за отправяне на покана. Поради това в частта относно фиксирания размер клаузата на чл. чл. 2.5., б. (b) т. i е нищожна и съдът следва да присъди само размера на действително направените разноски. От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил две нотариални покани с идентично съдържание – едната е адресирана до З.А., а другата – до ЕТ „З. - З.А.. Както бе изяснено в изложението по –горе -едноличният търговец е един правен субект. При това положение изпращането на две покани не е било необходимо. Следователно в тежест на ответника следва да се възложи само разходът за една покана в неговия действително дължим размер, изчислен съгласно т.3 ТННД, а именно - 24 лв. с ДДС или 12,27 евро според уговорената от страните валута на този дълг. За разликата до 450 евро искът следва да бъде отхвърлен.

До колкто обещанието на ответната страна за погасяване е направено след датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита, не са налице предпоставки, обуславящи възможнастта за възникване на вземане, представляващо неустойка по смисъла на чл. 2.5, б. (е) от Договор за Заем Бизнес Кредит-Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г.; При това положение, съдът намира, че в полза на ищеца не съществува вземане в размер на 750.00 ЕUR, поради което искът в тази си част следва да бъде отхвърен.

 

В производството ищецът претендира вземане в размер на 2 703.64 ЕUR, представляващо такса за предсрочно погасяване. Видно от текста на чл. 5.2. б (а) от от Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017  при обявяване на заема за предсрочно изискуем заемополучателят се задължава да върне заетата сума, както и такса за предсрочно погасяване, уговорена в чл. 2.4. б (е), т. ii. Последната е определена в размер на 7,5 % от сумите, които заемополучателят би дължал при липса на цялостно или частично погасяване на заема преди срока. Според настоящият състав процесното вземане не е валидно възникнало, като мотивите за това са: На първо място, в настоящия случай не е налице предсрочно погасяване на кредита и поради това не се е реализирал фактическият състав на чл. 2.4.е. На следващо място, уговарянето при предсрочна изискуемост на такса в пълния размер на възнаградителната лихва, който би се дължал при нормално развитие на облигационното отношение, противоречи на разрешението, дадено с т. 2 на ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че след датата на обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът няма право на възнаградителна лихва и претендирането й под скрита форма (като такса, неустойка или по друг начин) противоречи на добросъвестността. Ето защо, съдът приема, че в полза на ищеца не съществува вземане, представляващо такса за предсрочно погасяване и искът за сумата от 2 703.64 ЕUR евро следва да бъде отхвърлен.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са общо в размер на 9 968,82 лева, от които: 1.) 8 116,44 лева – възнаграждение за процесуално представителство; 2.) 1 252, 38 лева – държавна такса; 3.) 100,00 лева – депозит вещо лице; 4.) 500, 00 лева – довнасяне на депозит за вещо лице;

            Предвид уважената част от исковата претенция от тях в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 406, 09 лева.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта са присъдени разноски в общ размер от 1 402,38 лв. (хиляда четиристотин и два лева и тридесет и осем стотинки), като от тях: 1 252,38 лв. (хиляда двеста петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки) държавна такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. Преценявайки частта от вземането предмет на иска по чл. 422 ГПК, то разноските за заповедното производство следва да се определят общо в размер на 760,51 лева. Съобразно уважената част от исковата претенция от тях в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 30,20 лв.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се такива за адвокатско възнаграждение в размер на 2 420,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2022г., чийто минимален размер с оглед цената на иска, определен по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение е 2 408, 56 лева. Така посоченото, отнесено към фактическтата и правна сложнаст на делото, обосонвава извод за неоснователност във връзка с възражението на ищеца за неговата прекомерност. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 102,40 лева.

Предвид горното и в условията на компенсация, съдът приема, че на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на  1 072.20 лв.

 

Водим от горното, Съдът

 

 

                                                                        Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1359, район „Люлин“, ж.к. „******* и З.Д.А., ЕГН **********,***, п.к. 1359, район Люлин, ж.к. „*******, дължат на Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител - Изпълнителния директор А.Г.Т., сумата 14 969,28 евро (четиринадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет евро и двадесет и осем евро цента), представляваща главница по Договора за заем Бизнес кредит - Клиентски № 5722 от 29.12.2017 г., ведно със законната лихва от 07.12.2018 г.  до окончателното й погасяване; сумата от  2 382,09 евро (две хиляди триста осемдесет две евро и девет евроцента), представляваща възнаградителна лихва за периода 30.01.2018 г. до 02.09.2018 г. г. и сумата от 12,27 евро, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав на 14.12.2018 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, които впоследствие са допълнени с Разпореждане № 20070/23.01.2019 г. до пълния посочен със заявлението по чл. 417 от ГПК размер, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за установяване съществуване на вземане за възнаградителна лихва за разликата до предявения размер от 2 867,68 евро (две хиляди осемстотин шестдесет и седем евро и шестдесет и осем евро цента); за неустойка за забава в размер от 10 275,91 евро (десет хиляди двеста седемдесет и пет евро и деветдесет и един евро цента) за периода 01.03.2018 г. – 06.12.2018 г.; за разноски за нотариални покани за предсрочна изискуемост до размера от 450,00 евро (четиристотин и петдесет евро); за неустойка за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема в размер от 750,00 евро (седемстотин и петдесет), както и за такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 2 703,64 евро (две хиляди седемстотин и три евро и шестдесет и четири евро цента), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЕТ „З. - З.А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1359, район „Люлин“, ж.к. „*******, и З.Д.А., ЕГН **********,***, п.к. 1359, район „Люлин“, ж.к. „*******,да заплати на Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител - Изпълнителния директор А.Г.Т.,  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 333.89 лева (четири хиляди триста тридесет и три лева, осемдесет и девет стотинки) - разноски в заповедното и исково производство, изчислени по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част на исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

                     

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: