№ 539
гр. В., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110104185 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС от Р. И. С. против Х. И. Х..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици по наследство при равни квоти на имот,
находящ се в ****************, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, представляващо
поземлен имот с ид. № 1*************, цялото с площ от 331 кв.м. по кадастралната карта
на град В., одобрена със Заповед № *************** на изпълнителния директор на АГКК-
С. , ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща се от вход, антре, дневна, кухня,
спалня, склад, килер и клозет, представляваща реална част от сграда с ид. №
1*************.1 по кадастралната карта на град В., цялата с площ от 113 кв.м. и
селскостопанска сграда с площ от 8 кв.м., представляваща преддверие, тоалетна, баня с
идентификатор № ********** по кадастралната карта на град В.. След направени уточнения
на исковата молба по разпореждания на съда, спорът се свежда до разпределяне на
ползването на съсобствения имот, съобразно притежаваните квоти от страните по делото от
по ½ ид.ч.
Ответникът е подал отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен, тъй като
не би могло да се извърши реално разпределение на ползването на имота, предвид
фактическото положение понастоящем. Твърди, че жилищната сграда, представляваща
реална част от сграда с идентификатор № 1*************.1, на един етаж се състои на
практика от: антре, дневна, кухня и спалня, като описаните в акта за собственост склад,
килер и клозет реално не съществуват на място, защото същите били събоР. преди години /те
се намирали в сграда с идентификатор № 1*************.2/. Селскостопанската постройка с
идентификатор № 1*************.3 се състои от преддверие, тоалетна и баня, като няма
топла връзка между описаната жилищна сграда и тази постройка. Процесният недвижим
имот не може да бъде разпределен за ползване на двамата съсобственици съгласно квотите
им в съсобствеността, тъй като в същия липсват две бани- тоалетни и сервизни помещения.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
1
Между страните не се спори, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства: удостовеР.е за наследници с изх. № АУ112401АС от 22.11.2023 г.,
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124, том XXIV, дело № 8206/1975 г., скица
на поземлен имот № 15-208547- 29.02.2024 г., скица на сграда № 15-208554-29.02.2024 г.,
удостовеР.е за данъчна оценка с изх. № **********/27.11.2023 г., че страните по делото
притежават в съсобственост при права по 1/2 ид. ч. ½ ид.ч. от дворно място, представляващо
поземлен имот с ид. № 1*************, цялото с площ от 331 кв.м. по кадастралната карта
на град В., одобрена със Заповед № *************** на изпълнителния директор на АГКК-
С. , ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща се от вход, антре, дневна, кухня,
спалня, склад, килер и клозет, представляваща реална част от сграда с ид. №
1*************.1 по кадастралната карта на град В., цялата с площ от 113 кв.м. и
селскостопанска сграда с площ от 8 кв.м., представляваща преддверие, тоалетна, баня с
идентификатор № ********** по кадастралната карта на град В..
Страните нямат спор относно ползването на другата ½ идеална част от дворното
място с нейните собственици, които ползват южната спрямо разделящата имота пътека част
от двора, а сградите на страните по делото, които се намират в северната част от имота се
ползват с прилежащата им част от двора на север от пътеката.
Страните не спорят, а се установява и от приетата по делото съдебно- техническа
експертиза, че северната част от имот с идентификатор 1************* се е ползвала от И.
Х. С. /наследодател на страните/ и северната част от жилищната сграда с идентификатор
1*************.1 е собственост И. Х. С., съгласно нотариален акт № 124/1975 г. Процесната
северна част от сградата е със застроена площ от 49 кв.м., измерена на място, и се състои от:
входно антре с площ 3 кв.м., дневна-17,5 кв.м., кухненски бокс- 10 кв.м., спалня- 18,5 кв.м. В
северната част на процесния имот съществуват външни тоалетна и баня с общо преддверие,
съответстващи на сграда с идентификатор 1*************.3, с площ 8 кв.м. по КК.
Отразената в имота сграда с идентификатор 1*************.2 в настоящия
момент не съществува.
В имота има навес с три преградни стени, с площ 6 кв.м., долепен до сграда с
идентификатор 1*************.3 и обособена цветна градина с площ 14 кв.м. до сграда с
идентификатор 1*************.4.
Подходът към жилищната сграда се осъществява чрез обща пътека за
съсобствениците на жилищната сграда с идентификатор 10135.5502. 468.1 и дворното място
с идентификатор 1*************.
Относно възможните варианти за разпределяне на ползването на незастроената
част от поземления имот, по делото са ползвани специалните знания на експерт, комуто е
било възложено да предложи такива, според правата на съсобствениците. В заключението на
съдебно- техническата експертиза вещото лице сочи, че предвид предназначението на
процесната сграда - жилищна, броя на помещенията в процесния имот и квотите на
съсобствениците не може реално да бъде разпределено ползването. В условията на
евентуалност дава варианти за разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с
обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен
имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация
2
по чл. 32, ал. 2 от ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито
и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В същия
смисъл са решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение
№ 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., Решение № 164 от 11.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о., ГК.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са съсобственици при
равни права на процесния поземлен имот, т. е. налице е първият елемент от фактическия
състав на чл. 32, ал. 2 от ЗС, а именно: общото притежание на вещта от страните по делото.
Няма правен спор за наличието и на втория елемент от фактическия състав на чл. 32,
ал. 2 от ЗС - обстоятелството, че между страните като съсобственици не може да бъде
постигнато съгласие за ползването на имота. Ето защо редът и начинът за упражняване на
съсобственото право върху процесното дворно място следва да бъде определен от съда.
Съсобствениците не се обединиха около нито един от предложените от експерта
варианти, поради което съдът при избора на вариант ще отчете следните обстоятелства:
влошените отношения между съсобствениците, характера на имота-жилищен и
възможността да бъде използван като такъв от страните.
При предложените варианти за разпределяне на ползването не би могла да се
предотврати евентуална конфронтация между страните. За жилищните помещения няма
отделни входове. Тоалетната и банята във всички варианти трябва да се ползват общо,
защото са единствени в имота. Понятието “жилище” има законова дефиниция в нормата на
пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 40 ЗУТ жилището трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-
тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В
случая от процесните сгради не биха могли да се обособят две жилища, а силно влошените
отношения между страните и техните деца изключват ползването му съвместно.
В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл и Решение № 275/30.10.2012 г. по
гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС). Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС , защото съдебното решение ползва всички страни и в
първоинстанционното производство те понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени, а разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в
съсобствеността; при обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е
уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае
основателността му, когато отново разноските се разпределят както в първоинстанционното
производство.
За държавна такса и възнаграждение на вещото лице ищецът е направил разноски в
размер на 25.00 лева- държавна такса и 400.00 лева- възнаграждение на вещото лица.
Ответникът не е направил разноски. Поради изложените съображения ответникът следва да
заплати половината от стоР.те от ищеца разноски, а именно 212.50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
************** против Х. И. Х., ЕГН **********, адрес: гр. В., ************** иск за
разпределяне на ползването на ½ ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с
ид. № 1*************, цялото с площ от 331 кв.м. по кадастралната карта на град В.,
одобрена със Заповед № *************** на изпълнителния директор на АГКК- С., ведно с
ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща се от вход, антре, дневна, кухня, спалня,
склад, килер и клозет, представляваща реална част от сграда с ид. № 1*************.1 по
кадастралната карта на град В., цялата с площ от 113 кв.м. и селскостопанска сграда с площ
от 8 кв.м., представляваща преддверие, тоалетна и баня с идентификатор № ********** по
кадастралната карта на град В..
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. И. С., ЕГН **********
сумата 212.50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4