№ 49
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на Б. Ю.
Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Дъбник, община Поморие, ул. “Ропотамо” №
19А – длъжник по изп.д. № 202180000400001, против изпълнително действие на ЧСИ
Ивелина Божилова по изп.д. № 202180000400001 – насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество на длъжника – вземане за трудово възнаграждение, както и
върху всяко друго каквото и да е възнаграждение за труд от “ВИП 5” ООД, с ЕИК
*********, чрез налагане на запор, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 00477/13.01.2021г. на ЧСИ Ивелина Божилова.
В жалбата длъжникът излага твърдения, че получаваното от жалбоподателя трудово
възнаграждение от “ВИП 5” ООД е в размер под минималната работна заплата установена
за страната, както и че дължи издръжка на двете си деца, едно от които малолетно, а другото
непълнолетно. С оглед на тези факти излага доводи, че насочването на принудително
изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение се явява
незаконосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл.446 от ГПК, цитира постановки от ТР
№ 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК.Ангажира доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило становище от ответната страна М.Я..
Съдебния изпълнител е изложил мотиви, в които развива подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и
въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на двуседмичния срок за
обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20218000400001 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е
образувано по молба на М.В. и представен от него изпълнителен лист, издаден въз основа
на решение по гр.д.№ 102/2020 г. на РС - Поморие, с което е Б. Ю. Ю. е осъден да заплати на
М. В. Я. сумата 10 000 евро, представляващи част от сумата 50 000 евро, предоставени по
1
сключен договор за заем от 04.09.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума за периода от 17.02.2020г. – датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 782, 23 лв., представляващи
разноски в производството.
С Разпореждане от 06.01.2020г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело. Били са
изискани справки за имущественото състояние на длъжника от НАП, НОИ, БНБ, Агенция
по вписванията, Общинска служба “Земеделие” гр. Поморие и др.
На 13.01.2021г., ЧСИ е изпратил запорно съобщение до “Уникредит Булбанк” АД, с
което на основание чл.450 ал.1, чл.507 и чл.508 от ГПК е наложил запор върху банковите
сметки на длъжника, както и запорно съобщение до неговия работодател “ВИП 5” ООД, с
което на осн. чл.450, ал.2, чл.507, чл.508, вр. с чл.446 от ГПК е наложил запор върху
вземането на длъжника за трудово възнаграждение, както и върху всяко друго каквото и да е
възнаграждение за труд.
На същата дата – 13.01.2021г., ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника Б.Ю., с което го е уведомил, че е наложен запор върху банковите му сметки в
“Уникредит Булбанк” АД, така и върху вземането му за трудовото му, както и всяко
възнаграждение за труд от “ВИП 5” ООД.
На 25.01.2021г. в деловодството на ЧСИ е входирано писмо /наименовано отговор/ от
“ВИП-2005” ООД, ЕИК *********, с което ЧСИ е уведомен, че длъжникът Ю. е техен
служител, както и че получаваното от него възнаграждение е в следните размери: бруто –
673, 40 лв., нето – 522, 55 лв. Предвид пълната несеквестируемост на трудовото
възнаграждение до нормативно установения размер на МРЗ и обстоятелството, че
длъжникът получава трудово възнаграждение под размера на МРЗ, след приспадане на
дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО, НЗОК, ДЗПО в УПФ и ДДФЛ,
дружеството е заявило, че няма да прави удръжки върху същото. Посочено е, че такива ще
бъдат направени при промяна на трудовото му възнаграждение в съответствие със
законовите разпореждания, за което ЧСИ ще бъде уведомен писмено.
Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат
на самостоятелно обжалване, но съдът се произнася по тези искания, доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. Ето защо, с оглед въведените с жалбата твърдения, че изпълнението е насочено
срещу несеквестируемо имущество, жалбата е допустима, но съдът като този момент я
намира за неоснователна.
От данните по делото се установява, че върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор, по който не са постъпвали суми по изпълнителното дело за
периода от налагането му на 13.01.2021г. до депозиране на настоящата жалба, като
причината за това е отказа на работадателя да прави удръжки предвид размер на
получаваното от длъжника трудово възнаграждение и несеквестируемостта на същото до
законоустановения размер.
В разглеждания случай, изпращането на запорно съобщение до третото лице –
работодател представлява действие по налагането на запор, което е успешно извършено,
като самият изпълнителен способ не е завършен и висящ, дори и когато е върнато
уведомление по чл.508 от ГПК от работодателя, че запорът не може да бъде изпълнен,
предвид уредената в чл.446 от ГПК несеквестируемост и това е така, тъй като същата
обхваща само и единствено несеквестируемия доход на длъжника. Законодателят
неслучайно е предвидил законови гаранции, в които е подсигурил оцеляването на длъжника
и неговите близки, поставяйки ограничение за разпростиране на наложения запор. Нормата
на чл.446 от ГПК обаче не предвижда отпадане или обезсилване на вече наложения запор,
същият не следва да бъде автоматично вдиган, а запазва своето действие в останалата част
над несеквестируемата. Именно и поради успешното налагане на изпълнителното действие –
2
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не е необходимо взискателя да иска
повторното му извършване. Веднъж наложен, запорът поражда своето действие, което трае
до завършването на изпълнителния способ чрез погасяване на вземането на взискателя или
чрез прекратяване на трудовото му правоотношение при липса на последващ работодател (в
този см. Решение № 260073 от 20.08.2020г. на ОС – Бургас по в.гр.д. № 1600/2020г.)
В запорното съобщение до работодателя е била указана разпоредбата на чл.446 ГПК
и видно от постъпилия от него отговор, същият е уведомил ЧСИ, че в случай на промяна на
трудовото възнаграждение на длъжника ще съобрази, че наложеният запор обхваща само
секвестируемата част и ще направи съответните удръжки при съблюдаване на законовите
разпоредби за които ще уведоми писмено ЧСИ. В жалбата не са въведени твърдения, нито
оплаквания, че третото задължено лице е платило погрешно на съдебния изпълнител, нито
че последният е отказал да върне несеквестируемата част на длъжника. Макар в изпратеното
запорно съобщение да не са били посочени конкретни суми, поради обстоятелството, че на
ЧСИ не е бил известен конкретния размер на трудовото възнаграждение, работодателят е
съобразил указанията за спазване на чл.446 ГПК, в резултат на което не се е стигнало до
накърняване на абсолютния несеквестируем минимум. В заключение настоящия състав
намира, че няма основания да се приеме, че наложеният запор е несъвместим с
несеквестируемостта или я нарушава, поради което депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 536/19.03.2021г. по описа на БОС,
подадена от Б. Ю. Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Дъбник, община Поморие,
ул. “Ропотамо” № 19А – длъжник по изп.д. № 202180000400001, против изпълнително
действие на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д. № 202180000400001 – насочване на
изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника – вземане за трудово
възнаграждение, както и върху всяко друго каквото и да е възнаграждение за труд от “ВИП
5” ООД, с ЕИК *********, чрез налагане на запор, обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 00477/13.01.2021г. на ЧСИ Ивелина Божилова.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3