Решение по дело №7193/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6388
Дата: 21 ноември 2024 г.
Съдия: Евгени Георгиев
Дело: 20231100107193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6388
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100107193 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] В искова молба от 21.06.2023 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК) е
заявила, че на 05.08.2008 г. „Л.П.“ ООД (Л.) е издал в полза на ДСК запис на
заповед за 108 470,00 евро. Поръчители по записа на заповед са били Т. М.,
Л.Н. и „Л.А.“ ЕООД (АУТО). Падежът на записа на заповед е бил на
предявяване. ДСК е предявила на Л. и Т. М. за плащане записа на заповед, но
те не са платили на ДСК.

[2] ДСК е подала до СРС заявление за издаване срещу Т. М. и Л.Н. на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. СРС е издал такава
заповед и тя е влязла в сила спрямо Л.Н.. Т. М. обаче, е подал възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова СРС е указал на ДСК в
едномесечен срок да предяви иск срещу Т. М. за установяване на вземането си.
1

[3] Ето защо ДСК моли съда:
- да признае за установено, че Т. М. дължи 69 264,33 евро главница
по издаден запис на заповед от 05.08.2008 г., като част от общо дължимите 108
470,00 евро, плюс законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното
изплащане;
- да осъди Т. М. да заплати разноските по заповедното и исковото
производство (искова молба, л. 2-3).

2. По писмения отговор на ответника

[4] Т. М. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск.
Той е заявил, че искът е неоснователен, тъй като:
1. на 08.02.2013 г. АУТО, който е бил третият поръчител по записа на
заповед, е бил обявен в несъстоятелност. Тогава вземането по записа на
заповед е станало изискуемо спрямо АУТО и Т. М.. Затова:
1.1. ДСК няма права срещу Т. М. по записа на заповед, понеже тя не е
предявила записа на заповед за плащане в едногодишния срок от 08.02.2013 г.;
1.2. правото на иск на ДСК е погасено по давност, започнала да тече на
08.02.2013 г. и изтекла на 08.02.2016 г.;
2. записът на заповед е обезпечавал изпълнението от Л. на
задължението му по договор за заем с ДСК за връщане на заетата сума, а Л. е
върнал на ДСК част от заема и чрез плащането от Т. М. по записа на заповед
ДСК би се обогатила. Затова Т. М. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 26-29; уточнителните молби, л. 48-49 и л. 51-52).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] На 05.08.2008 г. ДСК и Л. са сключили договор за кредит, по който
ДСК се е задължила да предостави на Л. 100 000,00 евро за оборотни средства,
2
а Л. да ги върне до 05.08.2018 г. заедно с възнаградителна лихва на 120
месечни вноски (договора, л. 62-65). Не се спори, че в същия ден за
обезпечаването на кредита Л. е издал в полза на ДСК запис на заповед за
108 470,00 евро, платим на предявяване до 05.09.2018 г. АУТО, Л.Н. и Т. М. са
авалирали записа на заповед (записа на заповед, л. 7).

[6] На 08.02.2013 г. АУТО е бил обявен в несъстоятелност (решението
на СГС, л. 53). Не се спори, че от 08.02.2013 г. до 08.02.2016 г. ДСК не е
извършвала спрямо Т. М. действия за събиране на вземането по записа на
заповед (стр. 3 от протокола от съдебно заседание на 28.06.2024 г., л. 67-68).
Не се спори, че на 05.02.2020 г. ДСК е предявила за плащане на Л. записа на
заповед, а на 18.02.2020 г. тя е направила това спрямо Т. М. (вж. и поканите, л.
8 и 9). Липсват доказателства Л., Т. М. или някой друг от авалистите да са
заплатили по записа на заповед или по договора за кредит. Затова съдът
приема, че те не са направили това.

[7] ДСК е подала в СРС заявление за издаване срещу Л.Н. и Т. М. на
заповед за незабавно изпълнение (заявлението, л. 10-11). СРС е издал заповед
за незабавно изпълнение за: 108 470,00 евро, дължими по записа на заповед;
законната лихва върху тях от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане;
4 242,98 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение
(заповедта, л. 12-13). В срока за това Т. М. е подал възражение (възражението,
л. 30; съобщението, л. 65 от заповедното дело).

[8] ДСК е заплатила 2 709,39 лева държавна такса (л. 4) и е била
представлявана от юрисконсулт. Т. М. не е направил разноски по делото, но е
бил представляван безплатно от адвокат (л. 73).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[9] ДСК е предявила иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието
3
на вземане по запис на заповед. Искът е основателен и съдът го уважава.

1. По иска по чл. 415 от ГПК

[10] Предпоставките за уважаването на иска са:
1. Л. да е издал в полза на ДСК запис на заповед, който Т. М. да е
авалирал;
2. този запис на заповед да е валиден;
3. падежът по записа на заповед да е настъпил, но по него да не е
платено.

[11] Съдът установи, че Л. е бил издал в полза на ДСК запис на заповед
за 104 870,00 евро, който Т. М. е авалирал. Записът на заповед е валиден,
падежът му е настъпил, но по него не е платено.

[12] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
признава за установено, че Т. М. дължи на ДСК 69 264,33 евро, като част от
108 470,00 евро.

[13] Т. М. е възразил, че не дължи, тъй като на 08.02.2013 г. АУТО,
който е бил третият поръчител по записа на заповед, е бил обявен в
несъстоятелност. Тогава вземането по записа на заповед е станало изискуемо
спрямо АУТО и Т. М.. Затова:
- ДСК няма права срещу Т. М. по записа на заповед, понеже тя не е
предявила записа на заповед за плащане в едногодишния срок от 08.02.2013 г.;
- правото на иск на ДСК е погасено по давност, започнала да тече на
08.02.2013 г. и изтекла на 08.02.2016 г. Възражението е неоснователно.

[14] Съдът приема, че възражението е неоснователно поради следното:
в случая падежът по записа на заповед е бил уговорен на предявяване.
Следователно с предявяването на записа на издателя му е настъпвала
изискуемостта както спрямо издателя, така и спрямо авалистите.
4
Действително, ако издателят Л. е бил обявен в несъстоятелност, тогава
изискуемостта на записа на заповед би настъпила и спрямо авалистите
(решение на ВКС 207-2018-I Т. О. по т. д. 1 100/2017 г.).

[15] Изискуемостта на записа на заповед обаче, не настъпва с
обявяването в несъстоятелност на някой от авалистите. Това е така, защото,
ако се възприеме обратното, което се твърди от Т. М., би се достигнало до
абсурд. Например, когато записът на заповед обезпечава кредит, както е в
случая, това би означавало дори издателят на записа и длъжник по кредита да
плаща редовно по кредита, поради обявяването в несъстоятелност на един от
авалистите, изискуемостта на записа на заповед да настъпва спрямо
останалите авалисти.

2. По разноските

[16] ДСК търси разноски. Тя е направила такива за 2 709,39 лева
държавна такса и е била представлявана от юрисконсулт.

[17] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът
осъжда Т. М. да заплати на ДСК: 2 709,39 лева държавна такса и 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство; 2 709,39 лева
държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Ето защо съдът
РЕШИ:
[18] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК,
връзка с чл. 535 от ТЗ, че Т. М. М. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД 69 264,33
евро по запис на заповед от 05.08.2008 г. плюс законната лихва от 28.02.2020 г.
до окончателното изплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.
М. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД: 2 709,39 лева държавна такса и
300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство;
2 709,39 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение за
5
заповедното производство. „БАНКА ДСК“ ЕАД е с адрес а гр. София, ул.
„******* и съдебен адрес в гр. София, бул. *******. Т. М. е с адрес в гр.
София, бул. „*******, ет. 3 и съдебен адрес – адвокат Р. М., гр. София, ул.
„*******, *******

[19] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.

[20] Ако Т. М. обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 709,39 лева
държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6