РЕШЕНИЕ
№150
15.03.2019г.г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 23 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.Ж.Т. ***, подадена чрез пълномощник против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 19-1253-000001, издадена на 02.01.2019г. от Началник група сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково .
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалният закон. Твърди се, че в заповедта не е посочено, на коя дата на оспорващия е връчено всяко от описаните в нея наказателни постановления и кога всяко от тях е влязло в сила, за да може да се прецени наистина ли са налице основания за изземване на свидетелството за управление на жалбоподателя и дали наистина са му отнети всички контролни точки. Сочи се, че цитираните в заповедта наказателни постановление не са връчвани на жалбоподателя и не са влезли в сила. Според описаното в заповедта последно НП, същото било издадено на 11.04.2008г., т.е. към датата на влизане в сила на това НП, всички контролни точки на оспорващия били отнети и същия би следвало да е загубил правоспособност.Това обаче категорично се опровергавало от описаното в СУМПС на жалбоподателя, от което било видно че категории „СЕ“ и „ВЕ“ е придобил на 12.11.2008г., т.е. 6 м. след издаване на това НП. Нещо повече, отнетото му със заповедта СУМПС било издадено на 23.12.2010г., т.е. доста време след като оспорващия би следвало да е загубил правоспособност. Издаването на ново СУМПС след датата на издаване на последното НП означавало, че към 23.12.2010г. жалбоподателя е бил правоспособен водач и бил счетен за такъв от административния орган.В заповедта не се сочели други наказателни постановления, поради което не можело да се прецени доколко изземването на СУМПС по съображения за отнемане на всички контролни точки, извършено преди издаването му, противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.1 от АПК.
Излагат се доводи и за немотивираност на обжалваната заповед, твърди се също че заповедта не следвало да бъде издавана и поради настъпилата абсолютна давност по смисъла на ЗАНН. По изложените в жалбата съображения се моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът – Началник група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 19-1253-000001, издадена на 02.01.2019г. от Началник група сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с която последния, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложил по отношение на И.Ж.Т. *** , принудителна административна мярка (ПАМ), а именно - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, като са посочени 6 бр. наказателни постановления, въз основа на които това е сторено, а именно: НП № 62229/24.06.2005г., с което са отнети 10 к.т., НП № 44832/25.04.2006г., с което са отнети 10 к.т., НП № 1062/29.03.2007г., с което са отнети 2 к.т., НП № 556/23.05.2007г., с което са отнети 6 к.т. НП № 80709/05.07.2007г., с което са отнети 10к.т. и НП №1089/11.04.2008г., с което са отнети 3 к.т. Заповедта била връчена на адресата си на 03.01.2019г.
Жалбата срещу нея е подадена пред АдмС-Хасково на 04.01.2019г., където била заведена с вх. № 49 от същата дата.
По делото са представени, част от цитираните в оспорената заповед наказателни постановления. Видно от същите:
-С Наказателно постановление № 1089/08 от 11.04.2008г. издадено от Началника на РПУ- Димитровград, на жалбоподателя са отнети 3 к.т. В НП е отразено, че е връчено лично на оспорващия на 01.10.2008г. и е влязло в сила на 09.10.2008г.;
-С Наказателно постановление 556/07 от 23.05.2007г. на Началник РПУ Чирпан на оспорващия са отнети 6 к.т. В наказателното постановление е отразено, че е връчено лично на оспорващия на 04.10.2017г. и е влязло в сила на 12.12.2007г.;
-С Наказателно постановление 80709/05.07.2007г. издадено от Началник отдел“Пътна полиция“ при СДП, на оспорващия са отнети 10 контролни точки. В същото липсва отразяване за връчването му на адресата до който е издадено, както и липсва отбелязване за влизането му в сила.
От посочените в обжалвания административен акт наказателни постановления, от страна на ответника по делото не са представени НП № 62229/24.06.2005г., с което са отнети 10 к.т., НП № 44832/25.04.2006г., с което са отнети 10 к.т., НП № 1062/29.03.2007г., с което са отнети 2 к.т.
Видно от представената справка за нарушител, НП № 62229/24.06.2005г и НП № 44832/25.04.2006г. са издадени от Отдел“Пътна полиция“ при СДВР. Според приетото, като писмено доказателство по делото, писмо рег. № УРИ №4332р-2729/21.01.2019г. на Началника на 03 сектор“АО“ при отдел „Пътна полиция“-СДВР, след извършена справка в масивите на отдела е установено че наказателните постановления за периода от 2005г.-2006г. са бракувани по съответния ред.
По делото е представено Наказателно постановление с № 1062/07, издадено на 11.04.2007г., от Началник РПУ-Димитровград, с което са отнети 2 к.т. на оспорващия и НП №1714/05 от 26.06.2005г. на Началника на РПУ-Враца , с което на оспорващия са отнети 3 к.т.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В чл.168, ал.2 от АПК е посочено, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При липса на легално определение на понятието „нищожност”
в АПК, следва да се възприеме установеното в административноправната теория и
трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на
административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове,
засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки, че притежава
някои външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи
правни последици. Липсата на компетентност на административния орган -
материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на акта. Приема се
също, че е налице нищожност, когато нарушението на материалния закон е толкова
тежко, до степен актът да е лишен изцяло от законова опора, или когато правните
последици от акта са нетърпими от правовия ред. Нарушенията на
административнопроизводствените правила също могат да са основания за
нищожност, когато са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на
волеизявление.
Преценката относно наличието на компетентност на органа, издател на административния акт, е обусловена от кръга на нормативно уредените му правомощия, както и от доказването на обстоятелствата, пораждащи нейното възникване, в случаите на оправомощаване от друг орган.
Съгласно действащата към датата на издаване на обжалваният акт нормативна уредба -чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, правомощията да издават заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП принадлежат на ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица.
Издателят
на акта изпълнява длъжността Началник
група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково и съответно не е „ръководител“ служба за
контрол по смисъла на чл.165 от ЗДвП.
По делото е представена заповед № 272з-2219 от 20.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Видно от същата, длъжностните лица от ОДМВР-Хасково, сред който и заемащите длъжността на издателя на оспорения в настоящото производство административен акт, са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, но само от вида на изрично посочените в същата заповед, а именно такива по т.1, т.2, т.2а, т.5, т.6 и т.7 от същата разпоредба. С обжалваната заповед обаче е приложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, т.е. такава, която длъжностните лица, определени със Заповед № 272з-2219 от 20.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково нямат правомощия да прилагат.
Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган не
е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид
и оспореният
административен акт е издаден при липса
на материална компетентност за това.
Съдът намира, че с оглед тежестта на изложения порок, обжалваната заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 19-1253-000001, издадена на 02.01.2019г. от Началник група сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково се явява нищожен административен акт , който следва да се прогласи за такъв.
Само за пълнота на изложението, макар и непроменящо крайният извод на съда за наличие на основание за прогласяване невалидността на обжалваната заповед, следва да се посочи, че същата е и незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с материалния закон.
Процесната заповед е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. Последната норма, от своя страна, предвижда водачите на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки : лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същия да не е върнал валидното си свидетелство си за управление в съответната служба на МВР.
Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателя е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по протокол № 413 от 04.05.2001г.за категория „В“, с протокол № 1197 от 04.08.2003г. за категория „С“, с протокол № 2417 от 11.12.2008г. за категория“СЕ“. Във връзка с така придобитата правоспособност, на жалбоподателя последователно са били издавани СУМПС, последното от които с № *********, е издадено на 03.01.2011г. и е с валидност до 21.01.2019г.
На първо място, по делото се установява, че още преди издаването на процесната ЗППАМ,с протокол от 27.12.2018г. жалбоподателят е предал доброволно на служител в С“ПП“-Хасково, свидетелството си за управление на МПС.
На второ място, административният орган не е отчел факта, че след влизане в сила на последното цитирано в оспорената заповед наказателно постановление, на 23.12.2010г. на оспорващия е издадено притежаваното понастоящем от последния свидетелството за управление на м.п.с., с контролен талон. Издаването на ново СУМПС след датата на издаване и влизане в сила на НП №1089/11.04.2008г., означава че на практика към дата 23.12.2010г.(на която дата му е издадено действащото и към момента СУМПС) жалбоподателят е бил правоспособен водач, и е бил счетен за такъв от административният орган. Респективно, това означава, че към датата на издаване на това СУМПС не са били отнети всичките му контролни точки и оспорващия е притежавал налични такива. Това е така, тъй като ако към този момент той е бил счетен от административният орган за неправоспособен, това би означавало, че по отношение на същия(доколкото е неправоспособен) не би следвало да е издадено ново СУМПС, а напротив, за да възстанови правоспособността си като водач на м.п.с. и да му бъде издадено ново свидетелство за управление на превозно средство, би бил длъжен да се яви и успешно да издържи нов изпит(157, ал.5 от ЗДвП) и то не по-рано от шест месеца след връщането на старото си СУМПС. Законосъобразността на индивидуален административен акт се преценява само въз основа на изложените в него факти, които съдът не може да допълва или заменя. Правомощията на съда са свързани само с проверка на това осъществили ли са се тези факти и ако да- следват ли от тях по силата на правна норма, разпоредените с акта правни последици. Други последващо издадени по отношение на И.Ж.Т. наказателни постановления в заповедта не са цитирани, поради което съдът, доколкото е обвързан с фактическите съображения изложени в акта, дори такива да са налице не може да ги преценя в настоящото производство.
От
гореизложеното следва извода, че от доказателствата по делото не може да се установи по безспорен и несъмнен начин и че към датата на издаване на проверяваната
заповед жалбоподателят е бил
неправоспособен водач на МПС.
Предвид това издадената заповед, с която се прилага ПАМ на основание чл. 171,т.4 от ЗДвП, се явява и такава издадена в противоречие с материалният закон. Заповедта се явява и издадена в противоречие на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.1 от АПК, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Целта на мярката по чл.171,т.4 от ЗДвП е временно изземвайки документа удостоверяващ тази правоспособност, предвид факта че с отнемането на всички контролни точки от талона съответният водач на м.п.с. е вече неправоспособен такъв, да се осигури безопасността на движението по пътищата,с оглед преустановяване възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. След като административният орган не е успял да докаже по делото, че към датата на издаване на процесната ПАМ оспорващия И.Ж.Т. е бил неправоспособен водач на м.п.с., то целта на мярката не може да бъде постигната.
Независимо от посочените доводи за издаване на заповедта при наличие на отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК, по изложените по- горе съображения за невалидност на оспореният акт, жалбата се явява основателна, а административният акт, като издаден от некомпетентен орган, следва да бъде прогласен за нищожен.
С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите са в размер на 360.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 350.00 лева действително заплатено възнаграждение на един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2019г.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 19-1253-000001, издадена на 02.01.2019г. от Началник група сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково .
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на И.Ж.Т., с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 360.00 лева, от които
10.00 лева държавна такса и 350 лева действително заплатен адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване .
Съдия: