ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр.Русе, 24.03.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 91 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Т.В. ***,
изпратена по подсъдност в Административен съд - Русе от Административен съд –
Велико Търново, против писмо с изх.№ 05-3-1/28.01.2022 г. на директора на РЗИ –
Велико Търново, в което се съдържа изричен отказ за произнасяне по нейно
заявление № 9400-1322/23.07.2022 г., адресирано до кмета на Община Сухиндол и
изпратено в РЗИ – Велико Търново в изпълнение на определение № 58/20.12.2021
г., постановено по адм.д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд –
Русе.
С определение от 10.03.2022 г. съдът, на основание
чл.198, ал.1 от АПК, е изпратил на административния орган препис от подадената
направо в съда жалба за възражение в 7-дневен срок.
В така указания срок ответникът по жалбата – директорът
на РЗИ – Велико Търново е депозирал писмено възражение, в което сочи, че в
изпълнение на влязлото в сила определение № 58/20.12.2021 г., постановено по
адм.д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе и във връзка с
определение от 01.03.2022 г. по същото дело, се е произнесъл изрично по
съществото на депозираното от жалбоподателката заявление № 9400-1322/23.07.2022
г. до кмета на Община Сухиндол, изпратено от Административен съд – Русе в РЗИ –
Велико Търново за произнасяне по компетентност. Така, с уведомление с изх.№ 05-3-8/14.03.2022 г., административният
орган отказал разрешение за преместването на тленните останки на бащата на
жалбоподателката – Т. А. В., починал на 26.07.2020 г., от гробищния парк на
гр.Сухиндол, в гробищния парк на гр.Русе. Към възражението е приложен и заверен
препис от уведомление изх.№ 05-3-8/14.03.2022 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените от тях писмени доказателства, намира следното:
Обжалването на изричния отказ на административния орган да разгледа
по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален
административен акт има за цел съдът да упражни контрол за законосъобразност върху
този процесуален акт като в случай, че той бъде отменен преписката се изпраща
на административния орган за решаване на искането по същество – чл.200, ал.1 от АПК. Когато след подаване на жалбата срещу изричния отказ искането да бъде
разгледано по същество последва произнасяне такова произнасяне на органа по
същество, следва да се приеме, че с това произнасяне обжалваният процедурен акт
е оттеглен. Последващото произнасяне по същество с индивидуален административен
акт по заявлението на жалбоподателката, освен че лишава настоящото производство
от предмет, но води и до отпадане на правния интерес от обжалването. Това е
така, защото в производството по раздел IV, глава десета от АПК „Обжалване на
отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ максималният
полезен резултат би бил именно отмяна на отказа за произнасяне и връщане на
преписката на административния орган с указания за решаването й по същество. За
разлика от случаите, когато е отменен индивидуален административен акт -
чл.173, ал.2 от АПК, в хипотезата на чл.200, ал.1 от АПК съдът не може да дава на
органа задължителни указания по същество относно тълкуването и прилагането на
закона.
В случаите когато след подадената жалба срещу изричен
отказ за разглеждане на искане по същество последва издаване на индивидуален
административен акт по същото искане последният не става предмет на съдебното
производство, така, както това е предвидено например за изричния отказ, последвал
жалбата срещу мълчаливия такъв (вж. т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г.
по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС). В раздел
IV, глава десета от АПК липсва норма, подобна на тази по чл.58, ал.3 от АПК, за
да бъде възприето подобно разрешение на въпроса. То не е и възможно, тъй като в
случая се касае до актове с различна правна природа, което обуславя и различния
характер на съдебните производства, в която се преценява тяхната
законосъобразност. Изричният отказ за произнасяне по същество, обективиран в
оспореното писмо с изх.№ 05-3-1/28.01.2022 г. на директора на РЗИ – Велико
Търново, има единствено процесуален характер, докато представеното с
възражението на ответника уведомление с изх.№ 05-3-8/14.03.2022 г., издадено от
същия орган, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК, с който се засягат материални права на жалбоподателката –
правото й на личен и семеен живот по смисъла на чл.8, § 1 от ЕКПЧ, която
конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Доколко това засягане е пропорционално
по смисъла на чл.6 от АПК и дали с административния акт е намерен съответния
баланс между това право на жалбоподателката, от една страна, и и обществения
интерес от опазване на живота и здравето на гражданите и съблюдаване на
общоприетите морални норми, от друга, е въпрос, който не може да бъде решен в
настоящото производство, а следва да намери своя отговор в друго съдебно
производство при евентуалното оспорване на този административен акт – на уведомление
с изх.№ 05-3-8/14.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ – Велико Търново.
Видно от самото уведомление, в него, в съответствие с чл.59, ал.2, т.7 от АПК,
на жалбоподателката е указан редът, по който той подлежи на обжалване.
По изложените съображения съдът счита, че с оглед
последвалото произнасяне с акт по същество настоящото производство занапред е
лишено от своя предмет като това обстоятелство е довело и до отпадане на
правния интерес от оспорването - основания по чл.159, т.1 и т.4 от АПК,
обуславящи извод за недопустимост на жалбата. Същата следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.Т.В. ***, против писмо с изх.№
05-3-1/28.01.2022 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, в което се съдържа
изричен отказ за произнасяне по нейно заявление № 9400-1322/23.07.2022 г.,
адресирано до кмета на Община Сухиндол и изпратено по компетентност в РЗИ –
Велико Търново в изпълнение на определение № 58/20.12.2021 г., постановено по
адм.д. № 573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 91/2022
г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: