Р Е Ш Е Н И Е
№ 537 14.04.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на единадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:Д.Гальов
Секретар: К. Л.
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2786 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.6, вр. ал.4 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Жалбоподателите
А.Д.Г. и И.Д.К., двете с адрес: *** и със съдебен адрес:***, са оспорили Заповед
№ 18-11181 от 25.10.2019г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър (СГКК)-гр.Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на гр.Бургас,
ЕКАТТЕ 07079, изразяващо се в:
1.
нанасяне на нови обекти в КККР:
-
сграда с идентификатор 07079.610.266.4 с площ 83 кв.м. и предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, без данни за собственост;
въз
основа на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.266.4.1,
площ по документ 71,22 кв.м., собственост на М.Д.Б., въз основа на нот.акт № 8,
том 16, дело 5190/13.11.1991г. на нотариус при РС – Бургас;
и
схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.266.4.2, площ
по документ 0 кв.м., собственост на Д.Я.Б., въз основа на документ за
собственост от 16.05.1972г. на БОС;
2.
заличаване на обекти от КККР:
-
сграда с идентификатор 07079.610.266.2 с площ 79 кв.м. и предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, без данни за собственост;
-
сграда с идентификатор 07079.610.266.3 с площ 5 кв.м. и предназначение: друг
вид сграда за обитаване, без данни за собственост;
въз основа на схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.266.2.1, площ по документ 71,22 кв.м.,
собственост на М.Д.Б., въз основа на нот.акт №8, том 16, дело 5190/13.11.1991г.
на нотариус при РС – Бургас;
и
схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.266.2.2, площ
по документ 0 кв.м., собственост на Д.Я.Б., въз основа на протокол от
16.05.1972г., издаден от БОС.
В
жалбата се твърди, че жалбоподателките са съсобственици по наследство и дарение
при равни квоти на имот с идентификатор 07079.610.266, представляващ дворно
място, урегулирано като парцел IX-2149, кв.32 по плана на гр.Бургас, ул. „Антим
I” №17, както и на съответните самостоятелни обекти в построената в имота
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.610.266.2 и на всички
приращения в имота. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на заповед №
18-11181 от 25.10.2019г. на началника на СГКК Бургас, поради неспазване на установената
форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че в заповедта липсват фактически и правни основания за
издаването, а цитирането единствено на заявление и приложения към него
препятства извършването на преценка относно възприетите от органа факти,
респективно приложението на относимото право. На следващо място се твърди, че в
съсобствения на жалбоподателките имот 07079.610.266, без надлежно учредено
право на строеж, била изградена пристройка, която незаконосъобразно била
отразена в КК и КР като самостоятелна сграда с идентификатор 07079.610.266.3, с
площ 5 кв.м. Същата пристройка била и незаконосъоразно приобщена към законно
изградената сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 07079.610.266.2.
Това довело до незаконосъобразна промяна в площта и разпределението сградата,
което от своя страна породило и спор за материално право за собственост. Според
жалбоподателките, именно наличието на спор за материално право за собственост
довело до незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди се нарушение на
разпоредби от Наредба за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. На последно място се сочи, че
издаването на заповед за изменение на КК и КР, с която са отразени незаконна
сграда и нейното незаконно приобщаване към съществуваща сграда не съответства с
целта на закона. Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателките се явяват лично и с адвокат М.К. ***.
Поддържат жалбата и оспорват активната процесуална легитимация на Д.Д.Б. –
заявителят инициирал административното производство, поради липса на вещни
права в имота. Ангажират доказателства и пледират за отмяна на обжалваната
заповед и присъждането на разноски.
Ответникът
– Началник на СГКК-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя
административната преписка. В писмено становище към преписката оспорва жалбата като
недопустима, евентуално и като неоснователна (л.2, стр.2). Прави се искане за
присъждане на всички направени по делото съдебни разноски. В условията на
евентуалност, с оглед изхода от спора, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Заинтересованата
страна – Д.Д.Б. се явява лично. Оспорва жалбата като недопустима. Иска същата
да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна – М.Д.Б. не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен
представител адв. Н.Д. от БАК (л.85), оспорва жалбата, ангажира доказателства и
иска същата да бъде отхвърлена. П
По фактите:
С договор от
февруари 1951г. (л.37) Д.Б.Х.продал на Х. и Я.Д.собствената си къща, находяща
се в гр.Бургас, ул. д-р Нидер №8 със застроения и незастроен парцел. Продавачът
се задължил да прехвърли собствеността по нотариален ред най-късно до 5 март
1951г.
Съгласно протокол
от 22 февруари 1957г. на Окръжен съд Бургас (л.35), при извършена доброволна
делба:
- в собственост
на Д.Я.Б. и Я.Я.Б. бил възложен втори етаж от сграда застроена в парцел 4-ти,
кв.22 по плана на гр.Бургас, който етаж се състои от две стаи, салон, кухня и
килер, клозет, общ вход в партера и самостоятелно стълбище. Собствеността върху
етажа била разпределена между двамата, както следва – за Д.Я.Б. 2/3 ид.ч., а за
Я.Я.Б. 1/3 ид.ч.
- в собственост
наД.Х.в БС.Х.ва М., М. Х.ваТ., Д. Х.ва Б. и Х.К.Б.бил възложен първи етаж от
сграда застроена в парцел 4-ти, кв.22 по плана на гр.Бургас, който етаж се
състои от две стаи, салон и кухня, клозет, общ вход с втори етаж и
самостоятелен черен вход. Собствеността върху етажа била разпределена, както
следва – заД.Х.в Б. 2/3 ид.ч., а за Сийка Х.ва М., Х.К.Б., М. Х.ваТ. и Д. Х.ва Б.
по 1/12 ид.ч. за всяка.
В протокола
изрично е описано, че избата под сградата, пералнята в двора, водомерът и
всички части по чл.38 от ЗС, с изключение на стълбището за втори етаж, остават
общи за всички съсобственици, съгласно нот.акт №55, т.I от 6 март 1951г. на
Бургаски народен съд.
Според протокол
от 16 май 1972г. на Окръжен съд Бургас (л.38) Д.Я.Б. и Я.Я.Б. се спогодили, в
дял на Д.Я.Б. да бъде поставен целият втори жилищен етаж от сградата застроена
в парцел 4-ти, кв.22 по плана на гр.Бургас, заедно с ½ ид.ч. от дворното
място – застроено и незастроено, цялото 368 кв.м. и пералня – половината и
½ - половина ид.ч. от избата.
С нот.акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и със
запазване право на ползване от 13.11.1991г. (л.52)Д.Х.в Б. и К. Д.Б.
прехвърлили на сина си М.Д.Б. ½ ид.ч. от незастроеното дворно място,
имот пл.№ 2149, кв.32 по плана на гр.Бургас, бивш парцел IV, кв.22 по плана на
гр.Бургас, целият – 368 кв.м., ведно с първия етаж от жилищната сграда, построена
в същия имот. С този нот.акт М.Д.Б. се задължил ежегодно, един месец през
лятото да предоставя ползване върху една от стаите и общо ползване на сервизни
помещения на сестра си Д.Д.Б..
С нот.акт № 7,
том XL, дело 12879/1993г. (л.29) Д.Я.Б. и М.П.Б., дарили на дъщерите си
(жалбоподателките) А.Д.Г. и И.Д.К. по ¼ ид.ч. от незастроеното дворно
място, цялото от 368 кв.м., съставляващо парцел IX-2149, кв.32, бивш парцел IV,
кв.22 по плана на гр.Бургас.
През 1994г. в
полза на М.Д.Б., И.Д.К., Д.Б., А.Г. и Д.Я.Б. била
издадена виза за проектиране (л.42) съгласно молба вх.№ 15567/28.11.1994г.
Според
удостоверение за наследници от 31.11.2015г. (л.21) след смъртта си
(06.10.2002г.) Д.Я.Б. оставил наследници – М.П.Б./съпруга, А.Д.Г./дъщеря и И.Д.К./дъщеря.
Видно от
удостоверение за наследници от 08.06.2015г. (л.40), след смъртта си, М.П.Б.
била наследена от дъщерите си А.Д.Г. и И.Д.К..
С жалба от
28.10.1996г. (л.28) А.Д.Г. и И.Д. *** относно незаконно строителство,
извършвано от М.Д.Б. в процесния парцел IX-2149 по плана на гр.Бургас.
На 26.11.1996г.,
по повод жалбата, била извършена проверка от служители на община Бургас (л.27),
които констатирали, че в парцела съществува сграда, която е със статут на
паметник на културата. Към момента на проверката се извършвало ново
строителство на триетажна пристройка към сградата. Като извършиел на строежа
бил посочен М.Д.Б.. Строежът бил описан, както следва: пред съществуващ вход
откъм северната фасада е излята стоманобетонова площадка с размери 1,77м. х
2,85м., лягаща на тухлена зидария по двете страни и външно стълбище с ширина на
рамото 1м., състоящо се от 6бр. стъпала. Извършеното строителство било без
строително разрешение и строителни книжа.
С писмо (л.26)
РДНСК Бургас уведомила община Бургас и И.Д.К., че незаконното сторителство на
антре и стълбище към съществуващата в парцела жилищна сграда е изградено през
1996г., поради което с оглед изискванията на §27 от ПЗР на ЗТСУ, община Бургас
да проведе процедура за изследване възможността за узаконяване по отменения
чл.180 от ЗТСУ.
По заявление на М.Д.
***, било издадено удостоверение за търпимост за строеж (л.51) „вход за жилище
на първи етаж на жилищна сграда”, отразен в КК като сграда с идентификатор
07079.610.266.3.
Със заявление от
04.06.2019г. (л.43) М.Б. и Д.Б. сезирали СГКК Бургас с искане за нанасяне на
настъпили промени в КК и КР за сграда 07079.610.266.2; издаване на схема на СОС
за същия обект; удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри и издаване на скица. Към
заявлението бил приложен проект на исканото изменени на КК и КР.
Исканата скица
(л.33) и удостоверение за приемане на проекта за изменение на КК и КР (л.34)
били издадени на 11.10.2019г.
С уведомление от
11.10.2019г. (л.32) жалбоподателките А.Д.Г. и И.Д.К. били уведомени за
започналото производство по промяна границите на сградите с идентификатори
07079.610.266.2 и 07079.610.266.3, като предвиждането е да бъдат обединени
сградите в нова сграда с идентификатор 07079.610.266.4. Уведомлението било
надлежно получено от Г. и К. (л.30-31).
С възражение А.Г.
и И.К. (л.20) посочили, че в случая не се касае за непълнота или грешка в КК,
тъй като сградата с 07079.610.266.3 била изградена незаконно и изложили
съображения относно незаконното строителство. Заявили са обстоятелства, че този
незаконен строителен обект –антре и стълбище е изградено в съсобствено дворно
място без тяхно знание и съгласие и дори с категоричното им противопоставяне.
Оспорват наличие на хипотезата по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР за изменение на
кадастралната карта и регистри.
На 25.10.2019г.
началникът на СГКК Бургас издал процесната заповед (л.19), която съобщил на
жалбоподателките с уведомление от същата дата (л.18). Същите били надлежно
връчени съответно на 04.11.2019г. (л.16) и 30.10.2019г. (л.17).
За изясняване на
факти от значение за спорното право, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Т.К.Н.и Л.М.Ц.
От показанията на
свидетелката Ц.се установява, че същата познава М.Б. и неговата сестра от много
години, тъй като когато те дошли да живеят в къщата на улица „Нидер” 8 тя вече
живеела там. Б.ви живеели на първия етаж. Жилището на първия етаж имало два
входа – откъм улицата и откъм двора. Входът откъм двора представлявал площадка,
която по-късно била остъклена, за да не вали дъжд. Била остъклена с дървена
дограма. Това се случило през 1958г. Този вход не можел да се ползва за друго
жилище. Свидетелката познава и жалбоподателките, не знае каква е
съсобствеността върху дворното място и не знае дали е имало спорове между
собствениците на първия и втория етаж. Централният вход на сградата бил откъм
улица „Нидер”, който по-късно бил затворен. Свидетелката описва, че задният
вход представлявал стъпало – двор, площадка и се влиза в сградата. Площадката
не била част от двора. Свидетелката пребивавала в чужбина от 1995-2006г., като
сочи, че изграждането на антрето е станало преди връщането й от чужбина.
Стъпалото било едно, но смята, че било пропаднало и се наложило израждането
други стъпала – четири на брой.
Св. Н.сочи в
показанията си, че през 1993г. била поканена да даде оферта за предвидена
новострояща се сграда в парцела. На място възприела масивна двуетажна сграда,
която била паметник на културата с два входа официален и един „черен“.
Официалният бил откъм улицата, влиза се в двора и от там в къщата. Над „черния“
вход имало козирка от поликарбонат. През 2005-2006г. свидетелката отново
посещавала сградата, за да поеме въвеждането в експлоатация. С геодезист били извършени
замервания и били установени нарушения. Новата сграда била залепена за старата.
Установили, че козирката вече я нямало, а било изградено нещо като антре, като
стаичка с дъски и подръчни материали. През 2012-2013г. свидетелката отново
посетила имота, за да се подготвят документи за търпимост на новата сграда. Към
този момент антрето вече било масивно, изградено с тухли. По молба на една от
жалбоподателките свидетелката изразила мнение пред М.Б., че новоизграденото
антре не е в съответствие със закона. Според спомените й пред “черния“ вход на
сградата е имало едно стъпало. Заяви, че не знае дали имало дворно място от
задната страна на къщата.
Заинтересованата
страна М.Б. представя по делото заверено копие на пълномощно издадено от него,
с което е упълномощена Д.Б. –негова сестра, да го представлява пред СГКК-Бургас
и в това качество /на пълномощник/ да внесе от негово име и за негова сметка
проект за изменение на КККР, с който да се отстрани допуснатата в КК грешка,
отразяваща входът на жилището му, като самостоятелен имот. Пълномощното носи
датата 05.05.2019г. и е безсрочно. С последваща декларация от 23.01.2020г. М.д.
потвърждава всички действия, извършени от сестра си- заинтересованата страна Д.Б.,
свързани с издаване на процесната заповед, оспорена по делото. Изтъква се, че
всички действия са извършени със знанието и съгласието на собственика.
Декларацията и пълномощното не са заверени пред нотариус.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
|
|
Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите
на недвижимите имоти на територията на Република България набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон
ред.
Според чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри по ал.1 се
извършват от службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота /ал.2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община – ал.3. За извършване на измененията
в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл.12, т.5, в който новообразуваните
имоти са индивидуализи-рани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от
правоспособно лице по кадастър.
Изработеният проект се подава в цифров вид по електронен път
/ал.5/.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти. Съгласно указаното от
законодателя, в текста на ал.2, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване
на спора по съдебен ред. Едва влязлото
в сила съдебно решение, придружено от проект за
изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната
карта по реда на чл.53а, т.1. Измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението
/чл.54, ал.4 ЗКИР/.
В случаят е спазена процедурата по
сезиране на компетентния орган с направеното искане за изменение на КККР на гр.Бургас
относно описания недвижим имот. Издадената заповед представлява индивидуален
административен акт, издаден от компетентния орган съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗКИР и в кръга на неговите правомощия. Спазена е формата за издаване на акта-
писмена заповед. Обаче, актът е издаден при съществени нарушения на
производствените правила, както и в разрез с указанията на материалния закон.
Административният орган не е изследвал
релевантните към процесният казус факти. Показателно за това е липсата на
каквито и да било фактически основания за издаване на исканата заповед за
изменение на КК и КР на гр.Бургас, предвид констатацията, че такива въобще не
се съдържат в текста на оспорената заповед, в противоречие с императивната
норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Вярно е, че в уводната част на заповедта се
сочи, че се издава на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, но дори не е уточнено
дали става въпрос за непълнота или за грешка. Текста на закона съдържа две
отделни хипотези, поради което за законосъборазното произнасяне на органа е
следвало да се направи необходимото уточнение, за конкретната хипотеза
ообосновала издаване на заповедта. Отделен е въпроса, че дори да бе посочено
дали се касае за грешка или за непълнота, в заповедта не се съдържат
конкретните факти /фактическите основания/ за издаване на поисканата със
заявление заповед. Нещо повече, в заповедта дори не е посочена собствеността на
новите обекти, като е отразено „жилищна
сграда- многофамилна, няма данни за собственост“ по отношение на нанесения
нов обект- сграда с идентификатор 07079.610.266.4. Тези констатации водят до
извода, че в заповедта не се съдържат необходимите мотиви за процедираното
изменение, с което действително се нарушава правата на засегнатите от
процедираното изменение субекти, а наред с това и на съда да установи волята на
издателя, респективно да бъде извършена проверка досежно наличието на законови
основания за одобреното изменение. Отделен е въпроса, че подаденото до издателя
на заповедта заявление е нередовно и е следвало да бъде оставено без движение,
с указания от страна на адресата му. В самото заявление не се сочи кога са
настъпили и от какво произтичат т.нар. „настъпили промени“ в КК и КР, т.е. не
става ясно дали се твърди наличието на грешка или непълнота в КК и КР, които да
се отстранят по предвидения законов ред. Не е обоснована и активната
легитимация на подателите на заявлението, защото нито М.Б., нито Д.Б. са
посочени като собственици или носители на ограничени вещни права, съответно на
каква част от недвижимия имот или на сградата, за да искат подобно изменение. В
заявлението никъде не се сочи, че се подава от пълномощник, нито се описва
евентуална представителна власт на някой от заявителите, за да се твърди
впоследствие, че заинтересованата страна Д.Б. е действала единствено и само като
пълномощник на М.Б., но не и в лично качество. В тази връзка, съдът счита, че
представените в хода на съдебното производство частни документи установяващи
подобно упълномощаване не следва да се кредитират с доверие, а са изготвени за
целите на настоящото събедно производство. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че заявлението е подписано от двама автори, т.е. от двете
заинтересовани страни, поради което липсва логично обяснение защо фигурират
двама заявители /автори/, ако се подава само от името на заинтересованата
страна М.Б. и чрез пълномощник- неговата сестра. Органът е следвало да изиска
необходимите уточнения от заявителите, с оглед отстраняване на неговите
нередовности, но не го е сторил, поради което е опорочил и своето произнасяне,
постановявайки заповедта при редица съществени процесуални нарушения. Налице е
самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт, поради допуснати
съществени нарушения на прозиводствените правила.
Отделно от изложеното, нарушен е
и материалният закон. С подаденото възражение от страна на А.Г. и И.К. /л.20 от
делото/ даминистративният орган е сигнализиран за наличието на спор за
материално право. Изрично в това възражение се твърди, че обектът, чието
попълване в КК и КР се иска съставлява изградено антре и стълбище, построени в
съсобствено дворно място, за което подателите на възражението не са давали
съгласие, а дори се противопоставят и твърдят, че е незаконен строеж,
респективно сградата е паметник на културата.
При наличие на такъв спор за материално право,
съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР, следва да се изготви комбинирана
скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота или грешка,
разбира се след уточняването на тези обстоятелства, следва да се отстрани в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на
скица-проект, но след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след
приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между
страните, имащо сила на присъдено нещо за тях /в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм.дело № 5571/2017
г. на ВАС, ІІ отделение/.
Както приема и съдебната практика /например Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 12301/2018 г., II о./, „двете предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично
изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат
спор за материално право относно частта от имота,
отговаряща на площта, чието намаляване според отразяването в картата е
последица от промененото местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на
волеизявление по чл.51, ал.1, т. 2 ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по
аргумент от чл.54, ал.2, изр.1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на
заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на
съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от
общия съд. Основание да се одобри промяната в ККР би
възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при
постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
Обобщено, оспорената заповед е
незаконосъобразна и подлежи на цялостна отмяна. Произнасянето на съда по
подаденото заявление е извън компетентността на съда, поради което следва
преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съблюдаване на
дадните указания по тълкуване и прилагане на закона, с настоящия съдебен акт.
За пълнота на изложеното, предвид
изричното възражение на пълномощника на жалбоподателите относно участието на Д.Б.
в качеството на заинтересована страна по делото, следва да се отбележи, че при
така установените факти и по-точно при така неизяснената фактическа обстановка от
страна на органа по повод подаденото заявление, към настоящият момент не би
могло да се твърди с категоричност наличието или липсата на основание за
конституиране на това лице в качеството на заинтересована страна по делото. Това
е така, защото от една страна в акта никъде не се сочи дали заявителят
притежава вещни права, както и техните евентуални параметри, собственост,
съсобственост, индивидуализация на вещта и т.н. От друга страна, ответникът
очевидно е приел наличието на подобна легитимация, след като без дори да се изиска
такова уточнение на качеството на подателя, се произнася по така депозираното и
неуточнено заявление. Нещо повече, в заповедта се сочи, че заявлението е
подадено само от Д.Б., въпреки факта, че то е колективно, като подадено от две
лица, посочени като отделни автори и подписано от двамата. Както е известно,
съгласно чл.15 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат освен
административният орган и прокурора, така също и всеки гражданин, чиито права
свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт
или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. В
този смисъл, след като издадената заповед, оспорена по делото се основава на
заявление, подадено от Д.Д.Б., респективно претенцията е уважена, очевидно
съдебното решение по оспорване на заповедта засяга правната сфера на това лице,
най-малкото в качеството на подател на заявлението, послужило като начало на
административното производство по издаване на индивидуален административен акт.
Следователно, независимо от наличието на вещни права или само на представителна
власт, предоставена от друго лице, което притежава такива вещни права, правната
сфера на заявителя несъмнно е засегната от процесното оспорване, доколкото
издаденият административен акт, с което заявлението е уважено се явява
благоприятен акт по отношение на този субект. Очевидно е налице хипотезата на
чл.162, ал.2, вр. ал.1 от АПК, поради което е несъстоятелно възражението на
жалбоподателите, във връзка с участието на лицето – заявител, в качеството на
заинтересована страна в оспорването на благоприятния за нея акт.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн.чл.143, ал.1 АПК в полза
на жалбоподателите следва да се присъдят
сторените от тях разноски в размер на 500 лева – заплатен адвокатски хонорар за
един адвокат, както и внесена държавна такса в размер на 20 лева /по 10 за
всеки от двамата жалбоподатели/, която сума следва да бъде възстановена от
СГКК-гр.Бургас. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, обективирано в писмото, с което е изпратена
преписката от страна на ответния административен орган, не е основателно, с
оглед минималните адвокатски възнаграждения, които са установени с наредбата по
чл.36 от ЗА.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на А.Д.Г. и И.Д. ***, Заповед № 18- 11181
от 25.10.2019г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър
-гр.Бургас, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката по заявление, подадено от М.Д.Б. и Д.Д.Б., с вх.№
01-243615 от 04.06.2019г. до СГКК-гр.Бургас, за ново произнасяне на
компетентния административен орган, при съблюдаване на дадените с настоящия
съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Службата по геодезия,
картография и кадастър /СГКК/- гр.Бургас да заплати на А.Д.Г. и И.Д. *** направените разноски
по делото в размер на 520 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: