Р Е Ш Е Н И Е
№ ... Номер 322 30.10.2018г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На двадесет и трети октомври 2018 г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Стойка Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1352 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание
чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Делото е образувано
въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК Въззивна
жалба от ищцата А.Г.Т. *** срещу
частично негативното за
нея Решение № 364/18.06.2018г. по гр.д.№ 739/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.С., с което е бил отхвърлен частично ревандикационния й иск по чл.108 от ЗС срещу двамата
ответници Ю.С.С. и Ш.О.С.-***/ за размера над
доказаните 1/12 ид.ч. до претендираните 1/6 ид.ч. от процесните недвижими
имоти- земеделски земи. Счита, че в обжалваните части
решението на РС- К. е неправилно и е постановено в
противоречие с материалния закон, тъй като с Решение №
17Р26/09.05.2001г. ПК- К. е възстановила правото на собственост върху земеделски земи в
землището на с.Х., общ.К., обл.С. на баба й Т.С. К./бивш жител ***, починала
на 27.03.1971г. в размер на 34,209 дка/, като наследници по закон на баба й били майка й А. Т. А. и лелите й Р. Т. Ч. и М. Т. Д., поради което тя и брат й З. Г. А., като наследници на майка им А. Т.А./нейна баба/ наследявали нейния дял от 1/3 ид.ч. от подробно описаните процесни земеделски земи. Заявява, че през 2012г. брат й З. Г. А.бил продал на Ю.С.С. тяхната 1/3 ид.ч. от тези земи, като сделката била изповядана
от нотариус Р. Б.- гр.К. в н.а.№ ., том ., рег.№ ., нот.д.№ .г. Категорично заявява, че нито брат й З. А.,нито въззиваемият Ю.С. са я търсили
съгласно чл.ЗЗ от ЗС, за да искат нейното задължително съгласие и нейния личен подпис, като собственик на нейните
1/6 ид.ч. от общия дял с брат й от 1/3 ид.ч.
от цялото наследство от баба им. С нотариален акт за поправка на нотариален
акт № 127,том 1, рег.1326, дело 127/2014г. е била извършена поправка на н.а.№ ., том ., рег.., н.д.№
.г., като поправката била извършена
в частта относно продадената идеална част от имотите и вместо 1/3 ид.ч. следвало да се чете 1/4 ид.ч. Счита, че при постановяване на решението си РС се бил позовал на нотариален акт за поправка на нотариален
акт № ., том ., рег.№ ., нот.д.№ .г. на нотариус Б. и бил приел, че двамата ответници са били закупили 1/4 ид.ч., 1/6 ид.ч. част на брат й и 1/12 ид.ч. от нейния дял, вместо 1/6 ид .ч., въз основа на старото нотариално
завереното пълномощно, с което
брат й З. А.упълномощавал ответника С. да закупи 1/3 ид.ч. Следователно
не била налице ОФГ и не било необходимо извършване на поправка на нотариален акт №.г. Счита, че РС изобщо не бил обсъждал
направеното от нея възражение за нищожност на нотариалния акт
за поправка на нотариален акт, а при това
положение били нарушени съществени съдопроизводствени
правила. Заявява също така, че обжалваното
от нея решение на РС било
необосновано, тъй като направените от съда изводи не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Налице било и
противоречие между фактите и правните изводи на съда, като РС не бил обсъждал поотделно и
по съвкупност събраните по делото писмени доказателства. Оплаква се, че в мотивите на решението си РС приемал, че имотите
са отдадени под аренда и се намират в държане на трети лица- арендатори, но владението
си оставало за собствениците- тоест приемал,че ответниците упражняват
фактическата власт чрез другиго като своя по смисъла на чл.68, ал.1от ЗС. От което следвало, че владението можело да се осъществява и чрез друго трето лице, което имало качеството на държател. Счита, че били налице и двата признака на владение- обективен/упражняване на фактическата власт/ и
субективен/държане на вещта като своя/,
тъй като видно от Договора за арента от 2013г. между А. Ц. Д.- собственик на 2/3 ид.ч. от процесните
земи и фирма „Ф. Т. Б.“- ЕООД бил сключен договор за аренда на всички
замеделски земи от 34, 209 дка, включително и продадените от брат й на С. техен
общ дял, и арендатора се явявал техен държател. А в мотиви си РС бил приел, че
двамата ответника не владеели процесните имоти, като въобще не било обсъдено
Удостеверение от 17.12.2016г. на ОСЗ- К., че С. бил собственик на 1/3 ид.ч. от
процесните земи. Счита, че твърдението на ответника С., че от закупуването до
сега той не е владеел процесните имоти, не се подкрепяло от събраните пред РС
писмени доказателства, тъй като през стопанската 2012/2013г. имотите били
заявени от фирмата му ЕТ“Ю.С.- О. - С“ пред ДФ“Земеделие“- клон С., като
ползувател с правно основание договор за наем между него, като физическо лице,
и неговото ЕТ, а през стопанската 2015/2016г. фирмата му ЕТ, като наемател било
отдал под наем имота/част от процесните земи/ на друго лице- Г. Х. К. от с.Х.,
и същият отново бил преотдаден на същия човек и през стопанската 2016/2017г. От
това по категоричен начин се доказвало, че С. владее имота лично и упражнява
фактическа власт върху него. Предвид гореизложеното моли ОС да отмени в
атакуваната му част решението на РС и да постанови друго, с което да признае за
установено, че тя била собстсвеник на 1/6 ид.ч. от процесните земеделски земи,
и да осъди двамата ответници да й предадате владението на тези части, със
законните последици от това. Претендира да й се присъдят и всички направени разноски
за двете инстанции.
Горното се потвърждава
в пледоарията на процесуалния й представител- адвокат. Няма представена писмена
защита пред настоящата въззивна инстанция.
В законния 2-
седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на
въззивна жалба от двамата ответници Ю.С.С. и Ш.О.С./***/, които считат тази възивната жалба за неоснователна и недоказана, приемат първоинстанционното решение в атакуваната му
отхвърлителна част за правило, законосъобразно
и мотивирано. Изразява подробни съображения против направените
във въззивната жалба оплаквания относно признатите на въззивницата
собственост на 1/12 ид.ч. вместо претендираните от нея общо 1/6 ид.ч. от процесните земеделски земи, както и относно
оплакването за непредаване на
владението върху тях. Моли ОС да
потвърди изцяло първоинстанционното решение, тъй като същото било правилно, законосъобразно и
обосновано, не били налице и процесуални
нарушения, като му се присъдят
разноските за тази въззивна инстанция. Поради което
молят на осн. чл.272 от
ГПК настоящия въззивен съд да постанови
Решение, с което да потвърди обжалваното
решение в атакуваната му част и да потвърди тази част от
решението на РС. Излагат подробни свои фактически и правни аргументи в подкрепа
на тезата си. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях по делото разноски пред настоящата въззивна инстанция. Нямат свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна инстанция. Не се е явил техен процесуален представител и не
е пледирал пред ОС- С.. Въззиваемите не са пледирали нито
лично, нито чрез процесуален представител- адвокат пред настоящата въззивна
инстанция. В горния смисъл изцяло е представената тяхна предварителна писмена Защита
по делото, както и допълнително депозираната
писмена Защита от общия им пълномощник- адвокат, с която поддържат изложеното
от тях в общия им Отговор им на в.жалба.
Въззивният ОС- С.,
след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
доказателствените средства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите
в атакуваната част на първоинстанционното
Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за
установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и
правна обстановка по делото :
ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ
НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:
Жалбата е подадена от лице, което е ищцова страна по
делото, има правен интерес от обжалване на негативното за нея първоинстанционно
съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на първоинстанционното
Решение по чл.259, ал.1 от ГПК, в законната изискуема писмена форма, със законово
необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, същата е процесуално
допустима и настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на
направените в нея оплаквания.
ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:
Въззивният съд счита, че
постановеното от РС решение по искова молба на основание чл.108 от ЗС е изцяло съобразено с
всички събрани по първоинстанционното дело доказателства,
с материалния и
процесуален закон, и със задължителната практика на ВКС по аналогични казуси. По принцип предявяният
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по своята същност
представлява иск на невладеещата собственичка на процесните земеделски имоти против владеещите ги без правно основание несобственици, като законодателят е въвел 3 бр.
предпоставки за упражняването на иска, които са в кумулация помежду си- т.е. трябва и трите да
са налице, и съответно трите да бъдат доказани.
ОС- С. констатира, че във въззивната жалба на ищцата са
налице 2 бр. отделни оплакванията на въззивницата- ищца против атакуваната от нея част от
първоинстанционното Решение на РС- К.- че е е била призната за собственица само на 1/12 ид.ч. вместо истинските според нея 1/6 ид.ч. от ппроцесните земеделски имоти, и че е отхвърлен
ревандикационният й иск по чл.108 от ЗС за
предаване владението върху тези процесни земеделски
земи, подробно описани в исковата й молба.
Относно оплакването, че ищцата е била призната за собственица само на 1/12 ид.ч. вместо на общо
претендираните 1/6 ид.ч. от процесните земеделски имоти :
Братът на ищцата- З. Г. А.е бил упълномощил първия въззиваем/ответника/Ю.С. да се разпорежда
неограничено с притежаваната от упълномощителя и от сестра му/въззивницата/ общо 1/3 ид.ч. от всички наследствени земеделските земи,
описани в исковата молба, включително да договаря сам със себе си, и въз основа на това пълномощно, Ю.С. е прехвърлил на себе си тези 1/3 ид.ч. Впоследствие с нов Нот.акт за поправка прехвърляните земеделски земи са уточнени на ¼ ид.ч., а не на 1/3 ид.ч. И първоначалния нот.акт, и този втория за
поправка не са нищожни, тъй като са в изискуемата се по закон нотариална форма,
налице са всички законови атрибути и той е издаден от официален нотариус в
кръга на неговите законови правомощия, не е обявен за нищожен по съдебен ред в
резултат на нарочно исково съдебно производство и продажбата на чужда
вещ/идеална част от земеделски имоти/ не е изначално и автоматично нищожна,
сама по себе си, освен ако не е изрично обявена за такава със съответния
съдебен акт.
Видно от мотивите на
атакуваното Решение на РС, първоинстанционният съд се е произнесъл по
въпроса за твърдяната от въззивницата/ищца/ нищожност, като напълно мотивирано, правилно и законосъобразно е приел, че не е
налице нищожност на нот.акт за поправка поради липса на представителна власт. Както се
вижда от приетото от РС пълномощното, братът на въззивницата/ищца/ З. А.е упълномощил с неограничени права първия въззиваем/ответника/ Ю.С. относно
1/3 ид.част, макар, че не е собственик на цялата тази 1/3 ид.част, а само на 1/6 ид.ч.
от нея, а останалата 1/6 ид.ч. е била собственост на неговата сестра-
въззивницата/ищца/ А.Т.. Нещо повече- с тази поправка прехвърляната част е намалена от 1/3 ид.ч./33 %/ на 1/4 ид.ч./25 %/, което обаче пак не е в рамките на наследствената квотата на брата Златко Анадолиев/1/6 ид.ч.- колкото и на въззивницата ищца- също 1/6 ид.ч./, и я
превишава точно с 1/12 ид.части. Следователно от така прехвърлената след поправката общо 1/4 ид.част от целите наследствени имоти, третото за делото лице Златко Анадолиев/брат на въззивницата А.Т./ е останал собственик само на 1/6
ид.част от общото наследство, и затова в
рамките на тези негови собствени 1/6 ид.части той е имал правото да прехвърли собствеността на купувача- въззивника/ответник/ Ю.С., а
горницата над неговите лични 1/6 ид.ч. до прехвърлените общо 1/4 ид.части на Ю.С. безспорно остават собственост на другия им съсобственик- тоест на
сестра му- въззивницата/ищца/ А. А.. Поради което тази горница чисто аритметично е ¼ ид.ч.- 1/6 ид.ч.=3/12 ид.ч.-2/12 ид.ч.=1/12 ид.ч. Следователно нейната собственост/идеална
част/ не е в размер на общо претендираните от нея 1/6 ид.ч., тъй като 1/12 ид.ч. вече е била продадена с нот. акт на Ю.С., а тя е останалат собственик на действителните останали й собствени 1/12 ид.ч. от общото наследство от общата им наследодателка- баба й Тяна
Карадочева, починала на 27.03.1971г. Предвид което и точно в този фактичаски и правен смисъл е и атакуваната част от
постановеното Решението на първоинстанционния РС. Следователно в тази му атакувана част то се явява напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, а въззивната жалба в тази й част, като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, ведно със законните последици
от това.
Относно оплакването за непредаване на владението върху 1/6 ид.ч. върху процесните земеделски имоти :
Видно от събраните от РС доказателства, процесните недвижими имоти/ведно с останалите имоти на въззиваемия С./ са били отдадени под аренда и се намират в държане на трети
лица -арендатори, но „голото“ владението върху тях е остало за собствениците им/двамата съпрузи- въззиваеми/. Следователно те упражняват
фактическата власт не непосредствено/лично/, посредствено/чрез
другиго/, но като своя по смисъла на чл.68, ал.1от ЗС. Поради което това владение очевидно се осъществява и чрез друго лице, което има качеството на техен държател.Поради което още пред
РС са били налице и двата признака на владение : обективен/упражняване на фактическата власт/ и
субективен/държането на вещта като своя/.
Безспорно е установено и доказано пред РС, че съгласно Договора за арента
от 2013г. между А. Ц. Д./собственик
на 2/3 ид.ч. от процесните земеделски земи и фирма „Форънс Тимбърс Бългерия“-
ЕООД, гр.С. е бил сключен аренден договор за всички земеделски земи от общо 34,
209 дка, включително и продадените от брата на въззивницата на първия въззиваем
неин дял, поради което самият арендатор се явява техен дължател. Но владеенето
като елемент от триадата на собствеността е останало у собствениците- двамата
ответници- съпрузи, тъй като закупените процесни земеделски земи са в режим на
СИО за тях двамата. В подкрепа на това е и безспорното обстоятелство, че през
стопанската 2012/2013г. процесните земеделски имоти са заявени от фирмата на
първия въззиваем ЕТ“Ю.С.- О. - С“ пред ДФ“Земеделие“- клон С., като техен
ползувател с договор за наем между него и неговото ЕТ. Наред с това- видно от
Удостоверението на ОСЗ- гр.К., през стопанските 2015/2016г. и 2016:2017г.
неговото ЕТ, като наемател е било преотдало под наем на част от процесните
земеделски земи на трето за делото лице- Г. Х. К. от същото с.Х., общ.К., обл.С..
Което по несъмнен и категоричен начин показва и доказва, че въззиваемият С.
владее процесните земеделски имоти лично и упражнява фактическа власт върху тях
пряко/непосредствено/ или косвено/посредствено/. В хода на
първоинстанционното съдебно дирене е било установено и доказано по несъмнен и
сигурен начин, че ответниците/съпрузи/ заедно и поотделно владеят и
държат/пряко или посредствено/ процесиите недвижими имоти-
земеделски земи, тъй като въззиваемият С., като гражданин и като ЕТ е сключвал арендни договори с една
от наследничките /представения по делото на РС Договор за аренда от 30.07.2013г./ и с търговско дружестгво със седалище в гр.С., че тези други арендатори/трети за делото лица/ са обработвали процесните земеделски
земи/като част от цялата земеделска земя на въззиваемия
С./, макар да не е установено и доказано по категоричен начин твърдението на
въззивницата, че той е получавал рентата
от тях и субсидиите за тях, като земеделски производител от
ДФ“Земеделие“- гр.С..
Следователно пред РС е
било установено и доказано от представените от въззивницата/ищца/ писмени
доказателства, че тя не упражнява
фактическа власт върху процесните земеделски земи, но със завеждане
на ИМ в РС е дамонстрирала владелчески намерения към тях. Същевременно въззивниците, като
съсобственици в СИО непряко/индиректно чрез трети лица- арендатори/ са
осъществявали владеенето и държането на процесните 1/12 ид.ч. от земеделските
земи на въззивницата/собственичка/, които не са били тяхна собственост, още
пред РС, а и пред ОС са били доказани, както анимуса, така корпуса на
владението. Поради което ревандикационният иск по чл.108 от ЗС в тази му част относно 1/12 ид.ч. е бил немотивирано, неправилно
и незаконосъобразно отхвърлен, със законните последици. Ето защо въззивният ОС
счита, че и в тази й част въззивната жалба на ищцата се явява напълно основателна
и доказана, и следва да бъде уважеина, като се отмени в тази му атакувана част негативното
за нея първоинстанционно Решение, ведно със законните последици от това.
А по отношение на
останалите претендирани прецесни 1/12 ид.ч., съсобственост на двамата въззиваеми/ответници/
в СИО, атакуваното Решение на РС по отношение на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС в тази му част се явява напълно мотивирано, правилно и законосъобразно. Ето защо въззивният ОС счита, че и в тази й част въззивната жалба на
ищцата се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена,
като се потвърди в тази му атакувана част негативното на нея първоинстанционно
Решение, ведно със законните последици от това.
С оглед изхода на спора и предвид частичното отхвърляне на въззивната жалба, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
въззивницата по принцип дължи на двамата въззиваеми ½ част от направените от тях разноски по това въззивното дело, но тъй като за това няма представени никакви писмени доказателства пред
настоящата въззивна инстанция и не е представен задължителния за това Списък за
разноски по чл.80 от ГПК, такива не следва да им се присъждат.
С оглед изхода на спора и предвид частичното уважаване на въззивната жалба, осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК двамата въззиваеми дължат на въззиваемата половината от направените от тях разноски по това въззивното дело, в размер на ½ част от
заплатените ДТ и адв. хонорар на 1 общ техен пълномощник- адвокат в размер на
187, 50 лв.
Предвид естеството на спора и цената на иска, настоящото
въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- С. пред ВКС на РБ- С.
съгласно нормите на чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.
Ето защо водим от
гореизложените мотиви и на
основание чл.272 и чл.280 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС- С.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 364/18.06.2018г. по гр.д.№ 739/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.С. в частта му, с което е отхвърлено искането на А.Г.Т.- ЕГН ********** *** за осъждане на Ю.С.С.- ЕГН **********
и Ш.О.С.- ЕГН **********, и двамата от с.Х.,
ул. “Б.“ № ., общ. К., обл.Старозагорсдка да й предадат владението върху на 1/12 идеална част от имотите : НИВА, находяща се в
землището на с. Х., община К., местност „К.“, пета категория с площ от 6,439
дка, /шест декара четиристотин тридесет и девет кв.м./, представляваща имот №
002011/две хиляди и единадесет/по плана на земеразделяне на землището на с. Х.,
община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 002001 - полски път на
община К., имот № 002008 - нива, имот № 002010 - нива и имот 002072 – нива;
НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К., местност „Б.“, пета
категория с площ от 0,921 дка, /нула декара деветстотин двадесет и един кв.м./,
представляваща имот № 009045 /девет хиляди четиридесет и пет/ по плана на
земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на
имота: имот № 009048 - нива, имот № 009044 - нива, имот № 009042 - нива и имот
№ 007062 - полски път на община К. и имот №009046 – нива; ЛИВАДА, находяща се в
землището на с. Х., община К., местност „Мандрата“, четвърта категория с площ
от 2,114 дка /два декара сто и четиридесет кв.м./, представляваща имот № 029032
/двадесет и девет хиляди тридесет и две /по плана на земеразделяне на землището
на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 000078 - пасище,
мера на община К., имот № 029033 - ливада, имот № 029026 - полски път на община
К. и имот №029031 – ливада; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „К.“, четвърта категория и площ от 7,729 дка /седем декара седемстотин
двадесет и девет кв.м./, представляваща имот № 053008 /петдесет и три хиляди и
осем/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027
при граници на имота: имот № 054037 - полски път на община К., имот № 053001 -
нива, имот № 053002 - нива и имот 053003 - нива, имот № 05007 - нива, имот №
053010 - нива и имот № 053009 – нива; НИВА, находяща се в землището на с. Х.,
община К., местност „К.“, четвърта категория и площ от 11,577 дка /единадесет
декара петстотин седемдесет и седем кв.м./, представляваща имот № 053018
/петдесет и три хиляди и осемнадесет/ по плана на земеразделяне на землището на
с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 053020 -нива, имот
№ 053017 - нива, имот № 053016 - нива и имот 053015 - нива, имот № 05014 -
нива, имот № 053013 - нива и имот № 053027 - полски път на община К. и имот №
053019 – нива; ЗЕЛЕНЧУКОВА КУЛТУРА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „Д.“, пета категория с площ от 0,461 дка /нула декара четиристотин
шестдесет и един кв.м./, представляваща имот № 020009 /двадесет хиляди тридесет
и девет/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 000001 - населено място с. Х., имот № 020008
- зеленчукова култура, имот № 020012 – зеленчукова култура и имот № 020010 -
зеленчукова култура; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „А.“, пета категория, площ от 2,942 дка /два декара деветстотин
четиридесет и два кв.м./, представляваща имот № 005016 /петдесет хиляди и
шестнадесет/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 005041 - полски път на община К., имот №
005018 - нива, имот № 005017 - нива, имот 005015 - нива, имот № 005014 - нива и
имот № 005013 – нива; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „П.“, пета категория с площ от 2,026 дка /два декара двадесет и шест
кв.м./, представляваща имот № 046024 /четиридесет и шест хиляди и двадесет и
четири/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 045041 - полски път на община К., имот №
046023 - нива, имот № 046008 - нива, имот 046025 – нива.
ОСЪЖДА Ю.С.С.- ЕГН ********** и Ш.О.С.- ЕГН **********, и двамата
от с. Х., ул. “Б.“ № ., общ.К., обл.С. да предадат
на А.Г.Т.- ЕГН ********** *** владението върху 1/12 идеална част от имотите : НИВА, находяща се
в землището на с. Х., община К., местност „К.“, пета категория с площ от 6,439
дка, /шест декара четиристотин тридесет и девет кв.м./, представляваща имот №
002011/две хиляди и единадесет/по плана на земеразделяне на землището на с. Х.,
община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 002001 - полски път на
община К., имот № 002008 - нива, имот № 002010 - нива и имот 002072 – нива;
НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К., местност „Б.“, пета
категория с площ от 0,921 дка, /нула декара деветстотин двадесет и един кв.м./,
представляваща имот № 009045 /девет хиляди четиридесет и пет/ по плана на
земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на
имота: имот № 009048 - нива, имот № 009044 - нива, имот № 009042 - нива и имот
№ 007062 - полски път на община К. и имот №009046 – нива; ЛИВАДА, находяща се в
землището на с. Х., община К., местност „Мандрата“, четвърта категория с площ
от 2,114 дка /два декара сто и четиридесет кв.м./, представляваща имот № 029032
/двадесет и девет хиляди тридесет и две /по плана на земеразделяне на землището
на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 000078 - пасище,
мера на община К., имот № 029033 - ливада, имот № 029026 - полски път на община
К. и имот №029031 – ливада; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „К.“, четвърта категория и площ от 7,729 дка /седем декара седемстотин
двадесет и девет кв.м./, представляваща имот № 053008 /петдесет и три хиляди и
осем/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027
при граници на имота: имот № 054037 - полски път на община К., имот № 053001 -
нива, имот № 053002 - нива и имот 053003 - нива, имот № 05007 - нива, имот №
053010 - нива и имот № 053009 – нива; НИВА, находяща се в землището на с. Х.,
община К., местност „К.“, четвърта категория и площ от 11,577 дка /единадесет
декара петстотин седемдесет и седем кв.м./, представляваща имот № 053018
/петдесет и три хиляди и осемнадесет/ по плана на земеразделяне на землището на
с. Х., община К., ЕКАТТЕ 77027 при граници на имота: имот № 053020 -нива, имот
№ 053017 - нива, имот № 053016 - нива и имот 053015 - нива, имот № 05014 -
нива, имот № 053013 - нива и имот № 053027 - полски път на община К. и имот №
053019 – нива; ЗЕЛЕНЧУКОВА КУЛТУРА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „Д.“, пета категория с площ от 0,461 дка /нула декара четиристотин
шестдесет и един кв.м./, представляваща имот № 020009 /двадесет хиляди тридесет
и девет/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 000001 - населено място с. Х., имот № 020008
- зеленчукова култура, имот № 020012 – зеленчукова култура и имот № 020010 -
зеленчукова култура; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „А.“, пета категория, площ от 2,942 дка /два декара деветстотин
четиридесет и два кв.м./, представляваща имот № 005016 /петдесет хиляди и
шестнадесет/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 005041 - полски път на община К., имот №
005018 - нива, имот № 005017 - нива, имот 005015 - нива, имот № 005014 - нива и
имот № 005013 – нива; НИВА, находяща се в землището на с. Х., община К.,
местност „П.“, пета категория с площ от 2,026 дка /два декара двадесет и шест
кв.м./, представляваща имот № 046024 /четиридесет и шест хиляди и двадесет и
четири/ по плана на земеразделяне на землището на с. Х., община К., ЕКАТТЕ
77027 при граници на имота: имот № 045041 - полски път на община К., имот №
046023 - нива, имот № 046008 - нива, имот 046025 – нива.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му атакувана
му част Решение № 364/18.06.2018г. по гр.д.№ 739/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.С..
ОСЪЖДА Ю.С.С.- ЕГН **********
и Ш.О.С.- ЕГН **********, двамата от с.Х., ул.“Б.“ № ., общ.К., обл.С. да заплатят на А.Г.Т.- ЕГН ********** *** разноските по въззивното дело
в размер на 187, 50 лв./сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез
ОС- С. пред ВКС на РБ- С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :