Р Е
Ш Е Н
И Е
1337/23.7.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 11.07.2018 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 2277 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба на М.М.Г. против НП № 17-0819-005346/18.11.2017 г. на Началник група в сектор ПП-КАТ- Варна, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 80 лева и лишаване от правоуправление за срок от един месец за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба,
жалбоподателят Г. прави искане НП да бъде отменено с твърдението, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и не е извършил нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се
явява представлява се от
адв. И., който поддържа жалбата. В заседание
по същество навежда допълнителни доводи, касаещи необоснованост на акта, съотв. липса на доказателства, установяващи вината на въззивника за осъществяване на описаното в НП деяние. Оспорва се и
фактическата обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна , редовно
призована не изпраща представител.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и
свидетеля по акта, както и другия участник в пътно-транспортното произшествие и
един свидетел при условията на водене от въвзивника.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 17.09.2017 г. , около 11.30 ч. въззивникът
управлявал л.а с ДКН*о улица „В* в посока
бул.“П*“, при преминаване покрай паркирал
автомобил от дясната му страна. При движението си не оставил достатъчно
странично разстояние, като при преминаването покрай паркирания л.а. с ДК№ * блъснал, като с това причинил незначителни материални щети.
След причиняване на ПТП водача въз.Г. не спирял и не установявил какви са щетите, и го напуснал. При настъпване
на ПТП собственика на ударения автомобил св.Балтов бил в близост до колата си и
наблюдавал случващото се. Той възприел удара, автомобила и лицето което го е
управлявало. Незабавно след настъпилото ПТП позвънил на спешен телефон 112, за
да съобщи за случая. На место били изпратени дежурни полицейски служители свид. М. и Ф.,***.
По предоставеният и номер на
автомобила причинил ПТП установили след справка с дежурния по КАТ, собственика
на автомобила и се свързали с него. Собственика на автомобила бил въз.Г., които
след полученото обаждане от полицейските служители се върнал на
местопроизшествието. При изясняване на
произшествието въз.Г. потвърдил пред свид. М. и Ф.,
че той лично е управлявал автомобила и не е останал на местопроизшествието, тъй
като е возил детето си. На место свидетелите възприели ПТП също потвърдили, че
въз.Г. е управлявал автомобила при причиняване на ПТП. Св. М. възприел
обясненията на сввидетелите на инцидента пострадалия
и тези на въззивника за достоверни и съставил на въз.Г.
АУАН за нарушение на чл. 5 , ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 от ЗДВП. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Началник група в
сектор ПП-КАТ – Варна, видно от Заповед № 812-з-952/20.07.2017 г. на Министъра
на вътрешните работи. Съдът счита, че представената по делото оправомощителна
заповед на Директора на ОД на МВР-Варна,
поражда своите правни последици и към датата на издаване на
наказателното постановление, макар същата да е подписана от лице, което вече не
заема посочената длъжност.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното, административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в
срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
На въззивника е възведено обвинение за
нарушаване нормата на чл. 5 ал.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото и в
частност АУАН и гласните доказателства –се установява фактическата обстановка
описана в НП – въззивника е при управление на
автомобила си е причинил имуществени вреди на друго МПС.
Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Не се спори, че въпросният акт за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспорването пред
ВРС наказателно постановление, е съставен от компетентен за това
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискваната от закона
форма за валидност, при спазване на законоустановените
изисквания относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми
реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за
установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с
формална доказателствена сила до установяване на
противното. В тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за
установяване на административно нарушение от фактическа страна не съответства
на действително случилото се. Въззивника обаче не
навежда никакви доказателства в тази насока.
За да разгледа жалбата по същество,
съдът взе предвид обстоятелството, че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава
на фактическите констатации на акта за установяване
на административно нарушение, които при условията на
чл. 189, ал.
2 ЗДвП и в рамките
на производството по налагане на
административни наказания се считат за
верни до доказване на противното.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства при всестранното, пълно и
обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство,
се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно
нарушение. Видно от разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта, същите не са очевидци на нарушението, като изводите им
относно механизма на настъпване на ПТП се основават върху обясненията на св. Балтов и тези на въззивника, съпоставянето на автомобилите и протокола за
ПТП подписан от двамата водачи.
Съдът напълно кредитира показанията
на полицейските служители Ф. и М.. Съдът също така кредитира и показанията на
св.Балтов, собственик на пострадалия автомобил. Неговите показания са обективни
и съответстват на установената фактическа обстановка.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Съдът не приема възражението, че въззивника не е управлявал автомобила при настъпване на
произшествието. Той от една страна още при проверката на место от служителите
на полицията е потвърдил, че именно той е управлявал колата при настъпилото
ПТП. Не е направил възражения в тази посока в хода на адм.
производство. В хода на съдебното производство посредством разпита на съпругата
му се установи, че на посочения ден именно той е бил водач на автомобила.
Нарушението
е описано достатъчно пълно точно и ясно, описани са обстоятелствата при които
същото е извършена, посочена е нарушената правна норма, същата кореспондира с
приложената санкционна норма, поради което не е било ограничено правото на
защита на нарушителя.
Правилно АНО е приел, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, въз.Г. е извършил нарушение на чл.5
ал.1т.1 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място, при управление на МПС е причинил имуществени вреди. Нормата на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП не е пожелателна и препоръчителна, а въвежда забрана за водачът
на МПС да не причинява имуществени вреди,
което безспорно в конкретния случай е сторено. По смисъла на ЗДвП, ПТП е
събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или др. материални
щети, а нараняване на хора в конкретния случай е настъпило.
Правилно за гореописаното нарушение
АНО е наложил административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП, тъй като
за конкретното нарушение не е предвидено друго наказание и тъй като наложеното
административно наказание „Глоба” 20лв.
е в абсолютен размер, предвиден от санкционната норма, съдът го намира за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
По пункт 2 от атакуваното НП:
Съдът намира, че правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение
по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДП, като
го е санкционирал по чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДП.
АНО е приел, че въззивника
след като е причинил ПТП не е спрял, а е напуснал местопроизшествието, което е
и основно деяние. Дадената от АНО е правилна и съответства на установената
фактическа обстановка. Лицето е наказано за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водача на ППС, който е
участник в ПТП да спре за да установи какви са последиците от произшествието.
Именно това деяние е описано в обстоятелствената част на НП, където АНО е
описал извършеното нарушение. Наказаното лице е могло да разбере в какво се
обвинява и да защити надлежно правата си, което е и сторил, видно от въззивната жалба.
От представените по делото писмени
доказателства и свидетелски показания безспорно се установява, чевъззивника е допуснал нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без
да установи последиците от местопризшествието. Настоящата инстанция приема, че при така причинените щети
от същото, е невъзможна да не се усети съприкосновението между двата автомобила.
Административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено
нарушение. Съставеното НП отговаря на
формалните изисквания на закона относно неговото
съдържание.
Съдът счита, че при преценка
дали се касае
за маловажен случай е необходимо
да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо
и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се
квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не
се отличават от останалите от същия
вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът
намира че извършените
нарушения не
следва да се приемат като маловажни. Нарушението е правилно квалифицирано и
наложеното наказание е съобразено с предвидената в закона санкция, която е
приложена под средния размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р ЕШ И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0819-005346/18.11.2017 г. на Началник група в сектор ПП-КАТ- Варна,
с което на М.М.Г. ЕГН ********** са
наложени административни
наказания по т.1- “ГЛОБА” в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП, по
т.2 "ГЛОБА" в размер на 80 лева и лишаване
от правоуправление за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
СЪДИЯ при PC- Варна: