Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МЕТОДИ ЗДРАВКОВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Десислава Гюзелева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова
в.гр.д. №522 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №856 от 13.05.2019г., постановено по гр.дело
№8221/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е признал за установено по отношение на Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис
4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, главница в размер на 929,80 лева, договорна лихва в
размер на 28,04 лева за периода 24.09.2016г.-19.05.2017г., такса за оценка на
досие в размер на 25 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 266,46
лева и лихва за забава за периода 19.05.2017г. – 03.07.2018г. в размер на
105,41 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 03.07.2018г. до окончателното й изплащане,
за които вземания по ч.гр.д. № 4861 по описа за 2018г. на Плевенския районен
съд е издадена заповед № 2966/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, като за разликата до претендираните 475,07 лева такса за
услуга „Кредит у дома“, отхвърлил предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение е осъдил
Л.П.Т.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис 4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори 688,90 лева
деловодни разноски в исковото и 70,42 лева в заповедното производства.
Със същия съдебен акт е осъдил „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис
4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, да заплати по сметка на ПлРС сумата от 20 лева
разноски за съдебно-графическа експертиза.
Със същото решение
е осъдил Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на
ПлРС сумата от 130 лева разноски за съдебно-графическа експертиза.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адвокат И.Н. ***, особен представител на Л.П.Т.,
в която са изложени доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Посочва се, че
РС-Плевен е извършил неправилна преценка
на доказателства. Излагат се
съображения, че процесния договор не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит,
включително и че не е сключен в предвидената за това форма. Навеждат се доводи
за наличие на неравноправни клаузи. Излагат се съображения, че ищецът в
първоинстанционното производство не е надлежно легитимирана страна, която да
може да предяви иск, тъй като не е страна по договора за кредит. Оспорва се
обстоятелството, че Л. Т. въобще е
получавала и усвоявала кредит, отпуснат
от „***“ ООД. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното
решение, и да постанови решение по
съществото на спора. Претендират се разноски за особен представител пред въззивната
инстанция.
В
законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „***” ЕАД, ЕИК *** чрез юрисконсулт И.Н..
Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва
се, че услугата „Кредит у дома“ е отделно уговорена и е свързана с извършване
на плащанията по договора. Твърди се, че последната не се включва в годишния процент на разходите и за нея не
намират приложение ограниченията на чл. 19, ал.4 и 5 ЗПК. Посочва се, че „***” ЕАД има надлежна легитимация като собственик на процесното вземане, както и
че прехвърлянето на вземане е по принцип неформален акт. Развиват се
съображения, че с подписването на договора
сумата е получена в пълен размер от кредитополучателя. Отправено е искане към
Окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 26.09.2019г. въззивницата Л.П.Т. не се явява, представлява се от особен представител адвокат
И.Н. ***, който поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 26.09.2019г.
за въззиваемата страна „***” ЕАД не се
явява представител. Постъпила е молба да бъде даден ход в отсъствие на
представител на дружеството, като се поддържа отговора на въззивната жалба по
изложените в него съображения.
Представят се доказателства за платен депозит за особен представител. Отправено
е искане към Окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От приложеното ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на
РС-Плевен безспорно се установява, че същото
е образувано на основание подадено на 03.07.2018г. от
„***” ЕАД, ЕИК *** пред РС-Плевен заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Л.П.Т.. На 04.07.2018г. е
издадена Заповед №2966 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л.П.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на кредитора „***” ЕАД, ЕИК *** сумата от 929,89 лева, представляваща главница,
сумата от 28,04 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 24.09.2016г. до 30.09.2017г., сумата от 25 лева,
представляваща такса за оценка на досие, сумата 475,07 лева, представляваща
такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 24.09.2016г. до 30.09.2017г., сумата
105,41 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 19.05.2017г. до 03.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.07.2018г.
до изплащане на вземането, както и сумата 81,27 лева разноски по делото,
от които 31,27 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В
издадената заповед за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за потребителски кредит №*********/04.08.2016г. и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.05.2017г. Съобщението
до Л.Т. за връчване на Заповедта е
върнато в цялост
с отбелязване, че търсеното лице не е
открито, а адресът посетен на дати 10.07. в 12.10 ч., 21.07 в 11.50 ч.-събота,
13.08. в 14.40 ч. Изискана е Справка от НАП
за действащи трудови правоотношения на длъжника (л.14 от ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на
РС-Плевен) и не са установени такива. На лист 17 от ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на РС-Плевен, е уведомление до Л.Т., че на 09.09.2018г. последното е залепено на
входната врата на вх. А, с отбелязване, че няма достъп до пощенска кутия и
лицето не е открито. РС-Плевен е указал с Разпореждане №10186/26.09.2018г. на „***”
ЕАД в едномесечен срок да предявят иска за установяване на вземането си. Искът с правно основание чл.415
ал.1 ГПК е предявен от дружеството в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим.
Установява се от Договор
за потребителски кредит №********* от 04.08.2016г., че е сключен между „***“ ООД и въззивницата Л.П.Т..
Съгласно договора, „***“ ООД предоставил на клиента Л.П.Т. кредит в размер на
1000 лева, с уговорена такса оценка на досие в размер на 50 лева, общ размер на
фиксирана лихва в размер на 197,25 лева, представляваща 31,82 % лихва годишно, като
общата сума за такса и фиксирана лихва е в размер на 247,25
лева, което представлява 48 % годишен процент на разходите (ГПР). В процесния
договор е предвидена такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 852,97 лева,
като общо дължимата сума по кредита е в размер на 2100,22 лева, като съгласно
договора тази сума следва да бъде изплатена на 60 седмични плащания, всяко в
размер на по 35,01 лева, като размерът на последното плащане е 34,63 лева. Съгласно
договора, първото седмично плащане се дължи на 13.08.2016г. Пред РС-Плевен са
представени формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски
формуляр.
Установява се от
Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 19.05.2017г. в гр.София между „***“
ООД, ЕИК ***– цедент и „***”
ЕАД, ЕИК *** - цесионер, че са
прехвърлени вземания, сред които и вземането
произтичащо от договора за кредит с Л.П.Т., описано в Приложение
№1/19.05.2017г. към Договор за
прехвърляне на вземания, сключен между „***“
ООД, и “***” ЕАД на 19.05.2017г. Вземането,
произтичащо от договора за кредит с Л.Т.
е под номер 4905.
Установява
се от уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) с посочена
в долен ляв ъгъл дата на изготвяне 06.06.2017г., че същото е адресирано
до Л.Т., но съгласно известие за доставяне на „Български пощи“ на лист 27 от
първоинстанционното производство, е
непотърсено.
Установява
се от уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания (цесия) с посочена в долен
ляв ъгъл дата на изготвяне 15.10.2018г., че същото е адресирано до Л.Т., но
на известие за доставяне от „Лео
експрес“ на лист 30 от първоинстанционното производство, е отбелязано „няма връзка с получателя“.
Установява се от
върнато в цялост съобщение на лист 40 от първоинстанционното производство, че Л.Т.
не е намерена за връчване на препис от исковата молба и приложенията на дати 07.12.
в 11.10ч., 22.12. в 12.30 ч. –събота, 09.01. в 10.15 ч.
Установява се от
уведомление на лист 45 от първоинстанционното
производство, че на 17.01.2019г. на
входната врата на вх. А е залепено
уведомление до Л.Т., с отбелязване, че няма достъп до пощенска кутия и лицето
не е открито.
В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия,
не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които съвпадат. От
справката от НАП е видно, че за лицето
липсват данни за регистриран трудов договор. Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на 01.03.2019г. на назначения особен представител адвокат И.Н. ***.
В депозирания пред РС-Плевен отговор на искова молба адвокат Н. е посочил, че
няма връзка с ответника в
първоинстанционното производство Л.Т., и поради горното обстоятелство
оспорва сключването на договора, релевира
доводи за противоречие със Закона за потребителския кредит, оспорва усвояването
на кредита, както и надлежната легитимация на ищеца в първоинстанционното
производство. В отговора на исковата молба особения представител прави възражение, че липсва надлежно уведомление до Л.Т. за извършеното
прехвърляне на вземане.
Установява се от призовка до Л.Т. на лист 69 от първоинстанционното
производство, че е върната в цялост с
отбелязване, че лицето не работи във
фирмата повече от 2 години, и няма друга информация.
Пред РС-Плевен е назначена
и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Т.И.е дало заключение, че
на 09.09.2016г., при кредитодателя е
заплатена сумата от 185 лева, че с договора за прехвърляне на вземания от
19.05.2017г. е прехвърлена сумата от 929,89 лева главница, 128,04 лева договорна
лихва, 25 лева такса оценка на досие и 475,07 лева такса за услуга „Кредит у
дома“. Вещото лице посочва, че след
сключване на договора за цесия, на
17.01.2018г. Л.Т. е заплатила сума в размер на 100 лева. Вещото лице уточнява в
открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г. пред РС-Плевен, че
първични документи за тези плащания не са й предоставяни, а е работила по предоставена справка, от която
е установила, че има заплатени суми –
датата и сумата на която счетоводно са
отразени плащания по кредита. Поставени са допълнителни задачи и е
назначена и приета допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Т.И.сочи,
че й е предоставен документ от 09.09.2016г., удостоверяващ заплатена сума в брой в квитанция-референция, издадена от „***“.
Вещото лице уточнява, че по отношение на заплатената сума от 100 лева е уведомена, че същото е извършено в
офис на Easy Pаy и представянето на
документ, удостоверяващ плащането е невъзможно.
Пред РС-Плевен е назначена
и приета съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице М.М.дава заключение, че подписът в графа „Подпис на клиента“ в Договор за
потребителски кредит, в графа „Подпис на заявителя“ във „Формуляр за
кандидатстване за кредит“ и в графа „Подпис на клиента“ в „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит“ са положени от Л.П.Т..
Предвид на
така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Предмет на разглеждане е
предявен пред Районен съд – Плевен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79,
ал.1 от ЗЗД, 92 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да уважи исковете РС-Плевен е приел, че липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Въпреки, че ответникът не е намерен на посочения в договора адрес,
който е и негов постоянен адрес в НБД, то преписа от исковата молба и
доказателствата са връчени на назначения му особен представител. С връчването
им, РС-Плевен е приел, че правата на
ответника са защитени.
Настоящият въззивен състав приема, че за да
произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера. За
да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника, но по делото няма доказателства уведомлението да е достигнало
до длъжника. По
ч.гр.д. № 4861/2018г. по описа на РС-Плевен заповедта за изпълнение не е
достигнала до длъжника, не е връчена и на основание чл.47, ал.5 от ГПК, и след като не е намерен работодател, чрез
който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистриран трудов договор.
На Л.Т. е
назначен и последната се
представлява в процеса от особен представител адвокат И.Н. ***, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответницата. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, което е достигнало до него. В това
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК
особения представител е направил оспорване на иска, включително и основано
на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника в
първоинстанционното производство (поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши
тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Настоящият въззивен съдебен състав
приема, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за
извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Съгласно т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС на РБ, която когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на
длъжника. На общо основание трябва да се представят доказателства за
уведомяване на длъжника, в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на него.
Нормата
на чл.99, ал.4 ЗЗД е императивна. Не са
спазени изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно който кредиторът има
задължението да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. Уведомленията за
извършената цесия до длъжницата Л.Т. не
са връчени по надлежния ред и същата не следва да се счита за уведомена за
извършената цесия. Кредитополучателката е извършила две плащания на стария си
кредитор, съответно на 09.09.2016 г. и на 17.01.2018 г., като е заплатила общо
сума по процесния кредит в размер на 285 лв. При второто плащане, е имало налице извършена цесия, но
кредитополучателката отново е заплатила на стария си кредитор. Във връзка с
горното, тези действия на длъжницата не следва да се считат за конклудентни
действия, тъй като е заплатила на стария си кредитор. Същата не е узнала за
извършената цесия, с оглед задължението да плати на новия кредитор „***“ ЕАД –
гр. София.
По изложените съображения, Окръжният съд
приема, че след като уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено
на длъжника Л.П.Т., същото няма действие спрямо нея.
Вземането на новия кредитор цесионер
спрямо длъжника по договора за потребителски кредит, не е станало изискуемо.
Предвид изложеното, Окръжен съд-Плевен намира, че
решението на РС-Плевен, като неправилно, следва да бъде отменено. Исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис
4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, главница в размер на 929,89 (деветстотин двадесет и
девет лева и осемдесет и девет стотинки) лева, договорна лихва в размер на
28,04 (двадесет и осем лева и четири стотинки) лева за периода 24.09.2016г.-30.09.2017г.,
такса за оценка на досие в размер на 25 (двадесет и пет) лева, такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 475,07 (четиристотин седемдесет и пет лева и седем
стотинки) лева за периода 24.09.2016г.-30.09.2017г. и лихва за забава за
периода 19.05.2017г. – 03.07.2018г. в размер на 105,41 (сто и пет лева и
четиридесет и една стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.07.2018г. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4861/2018г. по описа на
Районен съд-Плевен е издадена Заповед № 2966/04.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№856 от 13.05.2019г., постановено по гр.дело №8221/2018г. по описа на Районен
съд – Плевен, като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис
4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори против Л.П.Т. с ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК с петитум да се признае за установено, че Л.П.Т. с ЕГН ********** *** дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис
4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, главница в размер на 929,89 (деветстотин двадесет и
девет лева и осемдесет и девет стотинки) лева, договорна лихва в размер на
28,04 (двадесет и осем лева и четири стотинки) лева за периода
24.09.2016г.-30.09.2017г., такса за оценка на досие в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 475,07 (четиристотин
седемдесет и пет лева и седем стотинки) лева за периода
24.09.2016г.-30.09.2017г. и лихва за забава за периода 19.05.2017г. –
03.07.2018г. в размер на 105,41 (сто и пет лева и четиридесет и една стотинки)
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 03.07.2018г. до окончателното й изплащане,
за които вземания по ч.гр.д. № 4861/2018г. по описа на Районен съд-Плевен е
издадена Заповед № 2966/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
/О.М./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.